Базелски комитет по банков надзор указания за подобряване на корпоративното управление на банките

52. Когато банките оперират чрез структури, в които прозрачността липсва или е възпрепятствана, пред корпоративното управление възникват предизвикателства. Банките могат да изберат да оперират в конкретна юрисдикция³¹ или да създават сложни структури (дружества със специална цел или корпоративни тръстове), често с правно издържани и основателни бизнес-цели. Оперирането в подобни юрисдикции или чрез такива структури обаче, може да изправи банковата организация пред финансови и правни рискове; да застраши репутацията й; да попречи на съвета на директорите и на висшето ръководство да осъществяват съответния контрол върху дейността; да възпрепятства ефективния банков надзор. Следователно, висшето ръководство на банката трябва да осигури, подобни структури и дейности да бъдат съобразени със съответните закони и наредби. Съветът на директорите трябва да установи дали това е правилно и да постави подходящи ограничения на операциите, осъществявани в зони с такава юрисдикция или ограничения при ползването на подобни структури. Съветът на директорите следва да осигури създаването от висшето ръководство на политики за идентифициране и управление на всички видове рискове, свързани с подобни структури или дейности. Съветът на директорите или висшето ръководство, под ръководството на съвета, трябва да документира този процес на обсъждане, възлагане на отговорности и задължения по управление на риска, за да направи процеса прозрачен за одитори и надзорници.

53. В допълнение към непосредствения риск, произтичащ от оперирането в конкретна юрисдикция или извършване на дейност чрез структури, при които липсва прозрачност или които възпрепятстват прозрачността, банките могат да бъдат изложени косвено на риск, когато изпълняват определени услуги или създават непрозрачни структури от името на клиенти.³² Примерите за това включват извършване на дейност като агент на дружество или като сдружение, предоставящо набор от доверителни услуги и разработване на сложни структурирани транзакции, от името на клиенти. Въпреки че тези дейности много често са доходоносни и обслужват законните бизнес-цели на клиентите, в някои случаи е възможно клиентите да използват продукти или дейности, предоставяни от банки, за да участват в незаконни или неподходящи сделки. Това от своя страна, може да предизвика значителен правен и репутационен риск за банките, които предоставят подобни услуги. Поради това, банките, които се занимават с подобна дейност, трябва да разполагат с политики и процедури за идентифициране и управление на всички съществени рискове, произтичащи от подобни дейности.

54. Във връзка с горното, съветът на директорите трябва да предприеме стъпки за осигуряване на доброто познаване и управление на риска при извършване на такива дейности:

• 
  съветът на директорите трябва да се увери, че висшето ръководство следва ясни политики при осъществяване на дейности чрез корпоративни структури или в юрисдикции, които възпрепятстват прозрачността.
  
• 
  одитният комитет в институцията - майка трябва да ръководи вътрешния одит на механизмите за контрол за тези структури и дейности и да докладва за резултатите на съвета на директорите ежегодно или при установяване на съществени събития или слабости; и
  
• 
  да се прилагат подходящи политики, процедури и стратегии при одобряването на сложни финансови структури, инструменти или продукти, използвани или продавани във всяка бизнес единица на банката. В допълнение към това, съветът на директорите, трябва да възприеме подходяща политика и процедура за периодична оценка на използването от страна на банката и/или продажбата на такива структури, инструменти или продукти, като част от регулярното инспектиране на ръководството. Банките одобряват само онези сложни финансови структури, инструменти или продукти, при които съществените финансови, правни и морални рискове, произтичащи от тяхната употреба или продажба, могат да бъдат съответно оценени и управлявани.
  

56. Съветът на директорите отговаря за общия надзор и приемане на политики, а висшето ръководство- за установяване и управление на съществените рискове произтичащи от всички дейности на дадена банка като цяло. Когато банката оперира в юрисдикции или чрез сложни структури, или предоставя услуги на клиенти, в резултат на което се намалява прозрачността и може евентуално да се възпрепятства ефективния надзор, то следва да се прилагат разширени мерки за комплексна проверка. В това отношение, съветът на директорите или висшето ръководство, съблюдавайки насоките на съвета, трябва да осигури наличието на съответните политики и процедури на банката, които:

• 
  да оценяват редовно необходимостта да се оперира в юрисдикции или чрез сложни структури, които намаляват прозрачността;
  
• 
  да идентифицират, измерват и управляват всички съществени рискове, включително правните и тези за репутацията на банката, които произтичат от такива дейности;
  
• 
  да установят подходящи процеси за одобрение на транзакции и нови продукти, особено тези, които са свързани с такива дейности (напр. ограничаване на приложението, мерки за намаляване на правните рискове и тези, за репутацията на банката, и изисквания за информацията);
  
• 
  да установят ясни изисквания за корпоративно управление и отговорности на всички участващи дружества и бизнес направления в рамките на банковата организация;
  
• 
  да определят и да осъзнават целта на подобни дейности и да осигурят съответствие между първоначалната цел на тези дейности и тяхното извършване на практика;
  
• 
  да контролират редовната оценка за съблюдаване на действащите закони и наредби, както и на вътрешните политики на самата банка;
  
• 
  да се уверят, че тези дейности са обект на регулярен контрол от страна на централата, както и на проверка от външен одит; и
  
• 
  да се уверят, че информацията за тези дейности и свързаните с тях рискове се докладва редовно пред Централата на банката, пред съвета на директорите и надзорниците и съответно включва адекватна информация за целите, стратегиите, структурите, обема, рисковете и контрола, свързани с тези дейности, и се поднася правилно на обществеността.
  

57. Съветът на директорите и висшето ръководство на една банка носят най-голяма отговорност за действията й. От своя страна, акционерите също трябва да държат съвета на директорите, отговорен за ефективното управление на банката. В тази връзка ключовата роля на надзорниците е да насърчават силното корпоративно управление, като преглеждат и оценяват прилагането от страна на банката на принципите за нормално изпълнение, предвидени в раздел ІІІ по-горе. Ето защо, настоящият раздел установява няколко принципа, които могат да подпомагат надзорниците при оценката на корпоративното управление на банката.

58. При разработването на насоките, надзорниците трябва да отчитат, че банките ще възприемат различни подходи на корпоративно управление, които съответстват на размера, сложността, структурата и рисковия профил на банката. Надзорният процес трябва да взема пред вид това при оценката на корпоративното управление на банката.

59. Надеждното корпоративно управление трябва да взема пред вид не само интересите на акционерите, но също и тези, на вложителите. Надзорниците следва да определят дали отделни банки осъществяват дейността си по начин, който не е в разрез с интересите на вложителите. Поради това, интересите на вложителите трябва да бъдат вземани предвид, заедно с всякакви приложими схеми за защита на депозитите, необходимостта за избягване на морални рискове, които могат да възникнат като следствие от определени подходи към защитата на потребителите, както и други имащи отношение принципи.

60. Важен елемент на надзорния контрол върху сигурността и стабилността на банката е разбирането, как корпоративното управление влияе върху рисковия профил на банката. Надзорниците трябва не само да оценяват политиките и практиките на корпоративно управление, но и тяхното приложение. Надзорниците трябва да очакват от банките да прилагат организационни структури, включващи подходящо балансирано разпределение на права и отговорности. Регулаторните насоки трябва да наблягат на отговорността и прозрачността.

61. Надзорниците, както и лицензиращите органи, трябва да получават необходимата информация за оценка на експертните познания и моралните качества на предлаганите директори и ръководни кадри. Критериите за надежност и пригодност включват, но без да се ограничават до: (1) приносът, който могат да имат уменията и опита на отделните лица, по отношение на сигурното и надеждно управление на банката и (2) всякаква информация за криминални дейности или отрицателни регулаторни преценки, която по мнението на надзорника прави едно лице неподходящо за заемане на важни длъжности в банка. Още повече, че надзорниците трябва да определят, дали съветът на директорите и висшето ръководство на отделните институции имат действащи процедури за преглед и изпълнение на техните задължения и отговорности. В това отношение, като част от постоянния надзор е полезно да се проведат срещи с отделни директори и висши ръководители.

Надзорниците оценяват качеството на функциите по одит и контрол в банката.

62. Надзорниците трябва да оценяват дали една банка има действащи ефективни механизми, чрез които съветът и висшето ръководство изпълняват своите отговорности за контрол. Такива механизми включват вътрешния и външен одит, управлението на рисковете и функциите по спазване на законността. Надзорниците трябва да оценяват ефективността на контрола върху тези функции от страна на Съвета на директорите на банката. Тук може да се включват (със съгласието на висшето ръководство, ако е необходимо) срещи с вътрешните и външни одитори, както и с висшите ръководители, отговарящи за управлението на риска, служителите по спазването на законността и други ключови кадри на контролни функции. Надзорниците трябва да осигурят функцията по вътрешния одит да провежда независими, пълни и ефективни прегледи на управлението на рисковете в банката и механизмите за вътрешен контрол. Надзорниците трябва да оценяват адекватността на вътрешните контроли, които осигуряват ефективното управление. Важно е, ефективните механизми за вътрешен контрол, не само да бъдат добре дефинирани в политиките и процедурите, но също и да се прилагат правилно.

63. Надзорниците трябва да могат да получават информация относно структурата на групата, към която принадлежи дадена банка. Например, ръководството трябва, по искане на надзорниците, да може да предостави пълен списък на всички членове на групата, които се явяват филиали на банката, както и областите на дейност на групата. Информацията за структурата на групата трябва да дава възможност за оценка за надеждността и пригодността на мажоритарните акционери и директори на фирмата-майка, на адекватността на контролния процес в рамките на групата, включително и координацията на унифицираните функции на ниво банка и на ниво група. Надзорниците трябва да гарантират също, че е налице подходяща вътрешна отчетност и комуникации от банката към съвета на директорите на институцията-майка и в обратна посока, по отношение на всички съществени рискове и други въпроси, които могат да засегнат групата (напр., информираността на всички членове на групата за общата структура на групата). Където банката или групата, към която тя принадлежи, са активни на международно ниво, банковите надзорни органи трябва да си сътрудничат и да обменят информация с други надзорни органи за повишаване на надзорната ефективност и намаляване на надзорната тежест.³³ Когато банките работят в юрисдикции или чрез структури, които затрудняват прозрачността, държавите трябва да работят за приемането на закони и подзаконови актове, които да позволяват на банковите надзорници да получават и преглеждат документацията за процеса на анализ и оторизацияв банката, а където е необходимо ,да предприемат подходящи надзорни мерки за елиминирането на недостатъците и неподходящите дейности.

64. Лошите практики на корпоративно управление могат да бъдат причина или симптом за по-големи проблеми, които заслужават вниманието на надзора. Надзорниците трябва да бъдат внимателни по отношение на всякакви предупредителни знаци за влошаване на управлението на дейностите в банката. Когато надзорниците смятат, че банката е поела рискове, които не може напълно да измери или контролира, те трябва да държат отговорни за това съвета на директорите и висшето ръководство и да изискват от тях, своевременно да бъдат предприети корективни мерки.

65. Базелският комитет отчита, че главна отговорност за доброто корпоративно управление носят съветите на директорите и висшите ръководства на банките. Освен това, както е разгледано в раздел ІV, банковите надзорници играят важна роля при разработването на насоки и оценяването на практиките на корпоративно управление в дадена банка. Има и много други лица, които могат да спомогнат за доброто корпоративно управление, като:

• 
  акционерите – чрез активното и добре информирано упражняване на своите права като акционери;
  
• 
  вложителите и други клиенти – като не работят с банки, управлявани по нездравословен начин;
  
• 
  одиторите – чрез добре установени и квалифицирани одиторски кадри, одитни стандарти и комуникации със съвета на директорите, висшето ръководство и надзорниците;
  
• 
  банковите асоциации – чрез инициативи, свързани с доброволните принципи на отрасъла и съгласие за публикуване на здравословни практики;
  
• 
  лица, предоставящи професионални консултации относно рисковете – като помагат на банките да прилагат надеждни практики на корпоративно управление;
  
• 
  правителствата – чрез закони, наредби, прилагане на закона и ефективна съдебна рамка;
  
• 
  агенциите за кредитен рейтинг – чрез преглед и оценка на ефекта от практиките за корпоративно управление върху рисковия профил на банката;
  
• 
  регулаторните органи за ценните книжа, фондовите борси и другите саморегулиращи се организации – чрез изисквания за оповестяване и за публично предлагане и търговия с ценни книжа; и
  
• 
  служителите – чрез докладване на притесненията си, относно незаконни или неетични практики, или други слабости на корпоративното управление.
  

• 
  защита и насърчаване правата на акционерите;
  
• 
  изясняване на ролята на корпоративните органи в процеса на управление;
  
• 
  гарантиране, че предприятията оперират в среда, свободна от корупция и влияние; и
  
• 
  насърчаване за унифициране на интересите на ръководителите, служителите и акционерите чрез подходящи закони, наредби и други вътрешни мерки.
  

67. Комитетът отчита, че някои държави може да бъдат изправени пред специални предизвикателства при подобряване на корпоративното управление. Основната рамка и механизмите за корпоративно управление, създадени в развитите икономики, както и ефективна правна рамка и надзорен процес, независима съдебна система и ефективни капиталови пазари, може да са слаби или въобще да не съществуват в много икономики в преход. Усъвършенстването на рамката и на механизмите на корпоративно управление трябва да са инициирани, с цел повишаване оперативна ефективност, по-добър достъп до финансиране при по-ниски разходи и по-висока репутация. Тези подобрения, вероятно ще се развият с течение на времето в процеса на движение с различно темпо в отделните държави от ниво - минимално спазване на регулаторните изисквания - към нарастваща ангажираност за стабилно управление.