Бъдете в този свят, но не от този свят
КОНТАКТИ ЗАПОЗНАНСТВО С ЕДНА СТРАННИЦА
Изтегляне 1.71 Mb.
|
Свързани:
Вечните Завети на Дънов - Том1 [4eti.me]
| КОНТАКТИ
ЗАПОЗНАНСТВО С ЕДНА СТРАННИЦА - Хайде да ви водим при ясновидката Слава Севрюкова! - Възкликва моят приятел Наско, развълнуван от задаващото се приключение. За способностите на тая необикновена жена, виждаща структурата на атома, неведнъж с въодушевление бе разказвал сензитивът доктор Димитър Сираков. Ентусиазирано се съгласи да ни съпроводи. С нас ще пътува и инженер Стамен Стаменов, президент на Асоциация "Феномени". Дали сме съгласни? Иска ли питане! Какво ли ни очаква? С журналистически касетофон ще документирам срещата. Далече е 10. 11. 1989 г, а времената се разкрепостяват. Във все по-освободената преса се промъкват зашеметяващи статии и репортажи за доскоро пренебрегваното преследвано явление, каквото са сензитивите - ясновидци и лечители. Израсъл в сталинистко семейство, Наско желае да узнае за духовете на Ленин и Сталин. Къде пребивават в отвъдното, ако то съществува? На свой ред съм заинтригуван: какво ще ми каже за Карасура, старинно селище недалеко от Чирпан? От дете с вуйчо, агроном по професия, провеждахме любителски проучвания из тия места. Събирахме след плугове и брани на трактори фрагменти керамика, старинни монети и предмети на древните обитатели. След години се опитахме да датираме живота в това селище. Зародил се преди седем-осем хилядолетия, кой знае защо, внезапно замрял. Обрасли в треви пущинаци. Превърнати в необезпокоявано царство на пепелянки, смоци и гущери. Археолозите по онова време надменно ни обръщаха гръб - някакви лаици. Засегнат от пренебрежението им, написах ентусиазирано писмо до дъщерята на Държавния глава -Людмила Живкова. Обясних за търсенията и находките, доказващи живота из тоя край от хилядолетия. Споделих за нехайството на местните археолози. Дъщерята на всесилния на времето Първи откликна. Като по тревога дебаркираха специалисти. Започнаха сондажи. Потвърдиха се следи от неолита, халколита, античността, та чак до Средновековието. Ефектът надхвърли очаквания. Към пренебрегвания обект проявиха интерес специалисти от Берлинската академия на науките, авторитетни археолози в Европа. Пробудени от летаргията, трескаво засноваха натам и родните учени. Българо-германски екип започна разкопки. И ето - изненадващи резултати. Незаинтересувани-те до вчера изследователи, радостни от постигнатото, с гордост обявиха пребогатата на старини Карасура за "Балканска Троя". Гузни от несвършената работа, местните археолози с неприязън ме отбягваха. Радвах се - развалих им рахатлъка. С разкопките, мислех, нашият труд няма да остане пропилян и непризнат. Греех се на това слънце в наивността си. За същата тази Карасура исках да питам. Ако ясно-видката бе силна, както ни я представяха, какво ли ще предскаже за бъдещето?... * * * ...И една неделя с две леки коли поемаме за София. Там, в "Овча купел 2", живее необикновената жена. Какво ли предстои? Бяха ме предупредили: "Това е старица с буржоазно възпитание. Трябва да целувате ръка, да й говорите на "госпожо". Няма как, ще се съобразим. Лято. Чудесно време за път. Летим по магистралата. Ние - с една кола. Наско, инженер Стаменов и ексцентричният сензитив доктор Сираков - пред нас. Неведнъж се откъсват напред. Настигнем ли ги, обръщат засмени лица. Закачливо махат. Сираков протяга нагоре ръка. Аз го отдавам на летните жеги. Пристигнали в столицата, приятелите възкликват: "Защо се смеехме? Навигаторът Сираков през повечето време увлекателно разказваше за срещи с летящи чинии и извънземни. Ненадейно добиваше мистериозен вид. Загадъчно, с тайнствена усмивка подхвърляше: "Светът е по-сложен отколкото изглежда. Съществуват невидими канали. Човечеството още не е до-расло за тях. Следете внимателно! Ще предам телепатично послание на колата зад нас. За минута ще ни настигне!" Гледахме го с недоверие. "Имате часовници, нали? Готови... Старт!" Смъкнал стъклото, издигаше отново ръка-антена. ...За по-малко от предреченото време ни догонвахте! Сякаш бяхте се наговорили. За да изключим случайността, молехме сензитива да повтаря и повтаря телепатичния контакт... Затуй се смеехме..." Въздухът е наситен с вълнение. * * * Посрещат ни. Сред домакините - незабележима, нисичка, слаба, с посребрени коси старица, с очила и бастун. Скована в краката, пристъпва едва-едва като костенурчица. Това ли е гениалната прорицателка? Разполагаме се в хола. Специфична атмосфера. Едва седнали, леля Слава, както държи да я наричаме, се впуска в дълъг разказ за своя живот. Сладко-думно, непринудено. Има проблем със зъбите. Скоро свикваме с нея и характерния й тих говор. Докато споделя житейските си патила, непрестанно се усмихва. Не респектира. Може ли да бъде ясновидка? - Гледаме я с подозрение. Леля Слава увлекателно разказва за своето детство, за вродената си дарба, за ранния брак с изкушен от чашката украинец, когото нарича "моят Степан". Изразите и не са превзети, както очаквахме, а живи, колоритни, народни. Одухотвореното й лице сияе. Очите блестят. Толкова е естествена. С лекота общува. Затрогваща, няма нищо общо с предупреждението за дама с буржоазно възпитание. Пред нас е забележително искрен човек. Неподправен чар. Завладяваща естественост. Сияйна усмивка. Какви ли тайни крие това лъчезарно лице? Приятно изненадан, предусетил нещо провокативно, включвам скришом касетофона. * * * Тя се взира в мен. Остро. И отсича: - Знаете ли, не е хубаво да се викат духове на мърт ви. Отдавна са отпътували от белия свят. Руши се комфортът на покоя им. Не е полезно ни за тях, ни за вас... Археолозите пък, кой знае защо, хм, (прави кисела гримаса) не ги обичам. Отново ме стрелка с очи. В тоя миг се вглеждам в лицето й. Няма да забравя това изражение - гледа към мен, а се взира в необозримото. Излъчва странна красота. Мисията - разконспирирана. Откъде ще знае за какво сме при нея? Дума не сме отронили за целите на посещението, а от вратата ни отряза. Невероятната старица изглежда владее изкуството да прониква в душите. Чете мисли. Познава ни преди да ни е видяла. (Години по-късно Слава споделя - от утрото й е известно кой за какво ще я посети.) Сгушваме се. Как да говори за неща, които са й неприятни? Всяко ново начало е изпитание. Касетофонът работи. Тайнствената домакиня отново ни поглежда. Някак извинително. Сърдечно, мило. Тембърът й сега е още по-благ и топъл: - Не, че не обичам археолозите. Не ме разбирайте погрешно. Но, разсъдете, не е хубаво - ровят праха на мъртвите. Без да съзнават, смущават покоя им. За да контактува с духове на отишлите си от тоя свят, човек трябва да има жизнено важен мотив. Не, не ви връщам - подхвърля мимоходом, - но... помислете за това. След секунда с деликатна усмивка, спотаена в ъгълчето на устните, се потапя в спомена на детството: -...Дарбата ми е по рождение. Такова бе цялото ни семейство. Един от братята, обаче, бе лишен от нея.Ощетен от природата, не му бе лесно. Как да се примири. Изживяваше "недостатъка" си. И лъжеше. Лъжеше за триста циганина, че уж и той "виждал" като нас. Спонтанно се засмиваме. Топи се ледът на неловкостта. Словоохотлива, старицата се оказва с фино чувство за хумор. Непринудено скъсява разстояния. Развеселена, споделя - до помощта й прибягват известни учени и писатели. И вметва шеговито как им подава информация. На капки, на капки, та пак да я навестяват... (Холът отново се раздвижва.) С лекота се шегува. Все по-ведра обстановка. Извисена, има нещо завладяващо у тая жена. Кой твърди, че сме непознати? - Прорицателката знае за какво сме дошли. Прочела намеренията ни, изключително е деликатна. В тоя миг не издържам. Любопитството напира: Лельо Славе, моя родственица кандидатства в Университета. Все не я приемат. Ще успее ли? Или не й е писано? Нуждаеш ли се от нейното име? Може би, фотография? Не. Виждам я през твоите очи. На мига я описва с абсолютна точност. Невероятно. Без усилие, с приветлива усмивка продължава: Има ли силно желание да учи, вашето момиче ще успее. Не е лишена, лельо Славе, но като че все й изневерява късметът. Чуйте добре - взира се остро. - Виждам, кандидатствала е безуспешно в София и Пловдив. Вече три години. Нали така? Точно тъй, в София и в Пловдив!. Наистина, три години! Въпросът е: да продължава ли? И докога? (Реалност ли е изживяването или сън?) - Доколкото виждам, упорита ли е, ще успее - набляга на фразата. - Да не се отказва. Не тегне над нея прокоба. Но няма да учи ни в София, ни в Пловдив. В по-малък южен град ще е. И ще завърши. Тъй й предайте. Това ще е само, ако постоянства и издържи докрай. (Предсказаното се изпълни на 100%. Приеха я същата година, както бе предречено, в един от южните ни градове. И успешно завърши следване.) Златни мигове. Навлизах в Зоната на здрача. Това не бяха изживявания на въображението, а реалност. Дали съдбата не подреждаше нещата така, както исках? Контактите с жената с дарба бяха духовни преживявания. Променяха ценностната система. Изстрелваха в непознати, магнетично привлекателни, извисени светове. В Страната на чудесата ли се бях озовал? Изтегляне 1.71 Mb. Сподели с приятели:
|