Бъдете в този свят, но не от този свят
Изтегляне 1.71 Mb.
|
Свързани:
Вечните Завети на Дънов - Том1 [4eti.me]
| ЗА СТАРИНИТЕ
Предусетил доброто разположение на ясновидката, решавам за сетен път да подхвана разговор за старините: - Лельо Славе, преди време открихме селището Карасура до Чирпан. Бурен живот е имало тук отпреди 7-8 хиляди години. За тая Карасура нещичко да кажеш? Знам, избягваш археологията. Ще те попитам за последно. Я се видим отново, я не... Чувствам се гастрольор в нейната компания. - О-о-о, имаме още мно-о-о-го срещи! - Широко се усмихва жената с невероятно изострени сетива. И за огромна радост отвръща. - Добре, ще ви кажа. Взира се остро, напрегнато. Очите й променят цвета си. От светлокафяви - в сиви, замечтани, с искрящи точици. - ...Първом аз гледам: има ли там ей тъй? Обръща длани надолу. Свити в юмрук, изгърбва ги. Докосва една до друга, в стремеж да изобрази хълмистия релеф на местността. - Има. - Отдясно е по-ниско, отляво - високо и скосено. Леко изсечени скали. Тъй ли е? Бърже отговори! - Да. - Климатичните условия на това място са сурови. Преобладава сив камък, среща се и червеникав. Фиксира характерната скална структура на района. Сив, варовиков. Права си - и ръждивочервеникав. Виждам огромен град! Ей там (сочи вляво, сякаш са пред нея височините) е по-голямата част от него. Бурен живот е кипял из тия места! (Тя ли е това? Светлокафявият цвят на очите й съвършено се е променил - помътнели, все по-сивкави. Погледът й е станал куршумен. Как е възможно? Уж гледа в мен, а е зареяна в неведоми пространства. Бог ли й дава знаци?) По наши данни селището е възникнало преди 7-8 хиляди години. Според тебе така ли е? Години не ми се дават, но, както виждам - дълго време. Често пъти по тия места са се развихряли сражения... Кръв, кръв, много кръв... Опожаряване, а после пак животът продължава... Оживяват епични картини на битки и руини. Турците ли окончателно са го сринали? Не е било наведнъж. И татари и турци. Страдания, страдания. Много страдания. Често пъти е завладявано... Я! Наблизо има друго селище! Доколкото виждам, въпреки, че не обичам археологията... Защо я недолюб-вам ли? (Прочела мислите, отново стрелка с крайчеца на окото.) Защото археолозите ровят... Смущават духовете на мъртвите. Но, ако трябва да видя, виждам. Как? Не мога да кажа. Та ето, видях... Били са две племена. Воювали са за надмощие. Жестоки вражди. Много кръв се е ляла. Срещу турците дълго ли са се държали? О-о-о, срещу тях е било най-страшно. Били са се, били са се, били са се... Благодарение на аязмото са ги отблъснали. Хората в тоя край го считали за святост. Колко кръв е пролята на туй аязмо!.. (Умълчава се. Изглежда изживява страданията. След миг тръсва глава.) ...Виждам, тече река. Да, речица. Открита е оброчна плоча на Трите нимфи. Тук бликат богати извори. Може би, някога - лечебни, с минерална вода. Тъй ли е? По естествен път се извършва процесът. При силно земетресение топлата вода се отклонява. (Протяга ръка, сякаш топва пръсти в извора. Задържа я. Мигновено отдръпва.) Температурата е била около 37 градуса. Не повече. (Прорицателката демонстрира за пръв път пред нас свръхсетивно усещане за допир.) Лековита е. Идвали са болни отдалеко заради лечебното аязмо. При силен земен трус минералният извор се отклонява. Бликва студена вода. Тъй е сега, нали? Да, ледена, приятна на вкус. Каптирана е. С нея са захранени околните селища. На това място археолозите разкриха процепена по средата кръгла крепостна кула... - Виждам я - светкавично се вмесва леля Слава. - Процепът почва отдолу нагоре. И е само от едната страна. Като влезеш в нея, отдясно, нали? (Сочи, гледа ме изпитателно.) - Не помня. (Слушателите се усмихват. Прорицателката я съзира, а аз съм забравил мястото на цепнатината. Ама че работа! ...След време ходих да разгледам кулата и проверя разположението на процепа. Брилянтно точно прозрение. Шокиран съм. Владетелката на Силата все повече заема място в съзнанието ми на жива вълшебница. Дотогава допусках, че само чете мисли. От какъв ли източник черпи информация?) Тия места често ли са разлюлявани от трусове? - Опитвам с въпрос да се измъкна от неловката ситуация. Не, но, станат ли, страшни са. (Земетресенията в Чирпанско са пословично катастрофални.) Виждам през какъв период се повтарят. Няма да е скоро. (Годината е 1989 - б. а.) Забавят ли се, още по-разрушителни са. Трусът, разкъсал крепостната кула през средата, е бил ужасяващо силен и многократен. Жителите са се пани-кьосали до смърт. Спасилите се, побегнали. Но после, успокоени, че конвулсиите отшумяват, се завърнали. Животът продължил. След нашествието на турците, оцелелите ли основават Чирпан? Градът възниква след пожари и огромно разрушение ей тук, в Карасура. Пожарища, с жестоко клане. От нейното население оцеляват само група пастири с многобройни стада далече из планинските тучни пасища. Завръщат се в родния край и... Не вярват на очите си - градището срутено - пепел и сажди... Погребали близките си в руините, изоставят го завинаги. Покрусени. Страшно обречено място. И създават друго селище. Не мога да кажа дали е Чирпан. Старото е опожарено, но не изцяло. Мирните скотовъдци, стъписани се отдалечават завинаги от града-призрак. Като от злокобно прокълнато място. ...И така, прехвърлиха се наблизо на известни километри, където намериха подходящи условия. Огледаха плодородните земи, реката. И решиха: "Тук ще е."И там се установиха. Не след дълго новото селище укрепна. Замогна се. Прерасна в цветущ град. Основават Чирпан? Ами сигур Чирпан е... Крепостта на Карасура турците ли са я разрушили или други преди тях? Виждам - голяма е. (Истина е - стените й са с половин метър по-широки от тези на античния Филипопол и на Верея - б, а.) Нашествениците, които я сриват, виждам и тях, не са турци, а са с дръпнати очи като татари. Ясно ли е? (След време и това се потвърди - крепостта е разрушена много преди отоманското нашествие - б. а.) В този край витаят предания. Изкушаващо е да се разбере свързани ли са с реалността. При извор на свръхсетивност съм. Може ли да не попитам: Според популярна легенда, след тежка обсада част от оцелялото население се укрило от османските завоеватели в тайни подземия. Някакво прасенце сред тях издайнически започнало да грухти. Освирепелите нашественици се вмъкнали. Безмилостно ги изклали. Има ли зрънце истина в зловещата кървава история? Съществувало е подобно помещение за хранителни запаси. По тези места зиме падал дълбок сняг и проходите бивали затрупвани. Това е голям зимник. Там укриват много дечица. Не забелязвам сред тях никакво прасенце. Истината е друга. Чуйте добре. Където има подозрение, след превземане на града, победителите надигат и гледат... Откриват ги. И безмилостно изтребват. Затуй видях кръв - кръв върху кръв, кръв върху кръв... Тази Карасура е наситена с кръв, сълзи и страдания. Там навярно обитават много духове. Възможно е. Надвечер, разхождайки се сам по тези места: притъмнее, водата дими... Надигне се мъгла над стихналата река, готвеща се за сън. Стели се, стели... Тогава изникват призрачни силуети... Полазват тръпки... Прекалено сте чувствителен, затуй. Лельо Славе, из тоя край е популярна легендата за "Кан дере". Разположено на 2-3 километра от Карасура. Наречено е така, защото в люто сражение, разказват, толкова кръв се била проляла, че в нея можело да се удави малко конче. Виж, състояла ли се е такава битка? Това е символ. Пред мен е... (Притваря очи. Изживява картината.) Страшно е. За едната и другата страна. Героична защита - бранителите не са се давали. Но оная сила е била неудържима. Заляла ги и задушила като мътен порой. Затуй са падали под ножа. Завоевателите -също... (Какво се оказва - всяка легенда крие зрънце истина. Някога великият Шлиман повярва на "фантастичния Омиров епос". И откри Троя.) Спирал ли е животът на това място? Внимателно слушай. Нали ме слушаш? Стана клане. След него животът продължи. Един да оцелее, не секва. С годините хората се закрепват. Издигат къщи. Замогват се. И... пак - клане... После - отново живот. На това място не виждам покой. Дали растителност, дали божи твари... Живот е, нали? Ама и Карасура е една. Огро-о-о-о-омна, огромна... * * * Срещата не е приключила. В дома на прорицателка-та прииждат нови любопитни посетители. Изтегляне 1.71 Mb. Сподели с приятели:
|