Бъдете в този свят, но не от този свят
Изтегляне 1.71 Mb.
|
Свързани:
Вечните Завети на Дънов - Том1 [4eti.me]
| Някои "интелектуалци", за да блеснат, подбират внимателно събеседници и слушатели. Това не касае магическата познайница - нея я избират.
Очарован съм. Хора с божествена дарба не се срещат под път и над път. Никой не бърза да си тръгва. Подхванали с жар вълнуващия разговор за старините, включват се и други. Неустоимо е изкушението да си при извора, без да пиеш жива вода. А и леля Слава сякаш изведнъж се потопи в праха на времето. Увлекателно сладкодумна. Блясъкът в очите й, когато изживява своите видения, я одухотво-рява. Ех, да присъстваше сега един фотограф или художник! В нашия край има висока тракийска могила - заинтригуван е доктор Сираков. - Не съм ясновидец, но, според мене, в нея ще се открият много ценности. Тъй ли е, лельо Славе? - Ще ти кажа... Видях я!... Вие се черен селски път. Е-е-еий натам. (Живата връзка между видимо и невидимо сочи с ръка, сякаш е застанала на мястото...) Могилата остава горе. По тоя път рядко се мяркат коли - тъне в треволяк. Тъй е! - Възкликва докторът, а зениците му греят. Не съм ходила там, ама ми се даде да видя. На края на могилата съзирам дърво. Не е високо. О, не, не дърво, храст. (Бързо се поправя.) Могилата е в трева... (Млъква.) Ха!... (С нескрита почуда.) На другия й край някой е ровил! Изкоп. Иманяри! -Да, лельо Славе! - Подскача от стола изненаданият Сираков. Ще ви кажа - снишава глас владетелката на Силата. - Ония двамата дойдоха. Копнаха тук, ровнаха там, ама - керемидки, нищо друго. Виждам, не достигнаха некропола. Знам какво ще открият в нея учените... -Хитро ме стрелка зад очилата. Продължава ли да чете мисли? Решавам - за нищо на света да не я безпокоя с подобни разговори. Не, че недолюбвам археолозите - предусетила притеснението, уточнява, - ама не е хубаво да се смущава покоя на мъртвите. А срещу археолозите, какво? - Нямам нищо против тях. Поглежда ме над очилата. Тоя път с усмивка - блага и опрощаваща. Разкопаят ли я учените, Митко е прав, много ценности има в нея. Ще излезе колесница със скелетите на два коня. Погребан е голям военачалник. Тракийски вожд?! - Прекъсваме я в един глас. Не ми се дават имена, ама като гледам - тракиец... Копие, меч, броня - почти изгнила. И нещо... уникално... (Стихва. Мълчи. Съзерцава невидимото.) - Златен венец... Чудно красив! След малко, излязла от вълшебния унес на прорица-телската магия, продължава: - Отсреща, мине ли се хълма, сетне оня. И другия, и другия, все на изток... (Сочи напред, сякаш сме в местността. Като опитен екскурзовод ни развежда. Ама ние нищичко не съзираме. Без да изпада в транс, господарката на просторите се е пренесла в необозримостта.) ...Има могила, три пъти по-голяма от тая. Така е! - Цъфти от радост развълнуваният Сираков. Само той познава местностите в неговия край. Невероятно изживяване. Удивени сме. Двамата са в екстаз. Единият - прелитайки неведоми за нас територии със силата на всепроникваща мисъл. Другият - искрено изненадан, не криещ възхищение. - Разкопаят ли я археолозите, безценна е за историята на страната и човечеството... Може тогаз да не съм жива - трепва гласът й, - но вие ще сте свидетели на паметното събитие. Защото откритието ще е със световно значение! (Какво ли е прозряла? - Тракийският култов храм-гробница край Старосел, открит десетина години след смъртта й или друг обект, който тепърва ще прослави страната?) Леля Слава въздъхва. Преходът във времето и пространството я уморява. Един въпрос! - Сираков е неумолим. - Разкопките на голямата могила ще осветят ли старобиблейския завет? Не трябва да казвам. Когато е отредено, тогава. Ти, Митко, не бързай! - Светкавично го стрелват "психотронните й зеници". - На мене ми е дадено да видя всичко, ама вси-и-ичко! Но не за себе си, за човечеството! Какви картини ми са се разкривали - от потопа и преди него, до наше време и далеко напред... Сега учените ме ползват за разчитане на керамичен диск със старинен клинопис. Чете се спираловидно отдясно наляво. Казвам им малко по малко от писмената. Пак да ме навестят... (Как да не се усмихнем? - И големите психотроници, както се оказа, понякога си служат с мънички човешки хитрини.) * * * Изтегляне 1.71 Mb. Сподели с приятели:
|