Бъдете в този свят, но не от този свят
Изтегляне 1.71 Mb.
|
Свързани:
Вечните Завети на Дънов - Том1 [4eti.me]
| ВМЕСТО РЕКВИЕМ
"Личности като Слава Севрюкова се раждат веднъж на хиляда години." Венцислав Евтимов -доайен на българските йоги За мъртвите или истината, или нищо. Изминал е едва месец от смъртта й. Горчи, горчи сладката пепел на миналото. Слава - врязан в Космоса планински връх. Винаги е била такава. А доскоро бе сред нас. Приземяваше Вселената. Днес - по-недостъпна от всякога. В гъстата мъгла на прехвалената ни техническа цивилизация. Блести - нежна, деликатна. Пламъче от еделвайс. * * * Уговарям известен медиум да ме свърже с душата й: ...Кълбо светлина в безкрайността... Ето... носи се насам... Тук е. Как я виждаш? В мъгла? Ясен образ с очертани контури на тяло. В черно-бяло? Не, цветно. "...Тъжна съм... - Казва. - Ненадейно напуснах белия свят. А имах още толкова работа..." Леля Слава, както я наричахме, живя дълго и съдържателно. Издъхна внезапно, незабележимо за близките. За това узнах след време от нейния сътрудник доцент Лозенски. Не е успяла да завърши поредица пробиви в изследванията на микро и макрокосмоса - съкровената й слабост. - ...Тя казва - продължава медиумът - "Говорете за мене в сегашно, не в минало време!" Изкушаван от съмнения, изстрелвам ги: Твърдиш - леля Слава е пред тебе. Добре. И виждаш как си отваря устата? Да, но приемам думите й телепатично. Това уморява, тресе ли те? Някога с нея ставаше така при разговор с духове. Напротив, приятен и лек контакт. Образът не е плод на въображение? -Давам ход на поредното подозрение. Пред мене е в жива картина. Добре, питай за книгата, която пиша за нея. Как я намира? "Още е рано. Необходим е много, много материал..." (Годината е 1991 - б. а.) - Да се срещна ли с доцент Лозенски? - Казва: "Няма да е зле, но ползвай най-важното." Звездни гроздове надвисват в мрака. Изписква нощна птица. Подобно дух самотен, внася тъга в разговора. Искрят черните кристали на небесния купол. Възкръсва духът на леля Слава. Жената с чудни феноменални способности. Питай я... ...Изчезна. Стопи се... * * * Лятното нощно небе е бездънно, тъмновиолетово. Безразлични над земните страсти сияят далечни звезди. Ние ли гледаме тях, те ли - нас? Не проблясва ли там една по-ярка и чиста - "всевиждащата психотронна зеница" на Слава? Жената, превърнала болката в светлина. Под звездните очи на нощта мраморната тишина се изпълва с образи. Раздвижват се, оживяват. Шептят. Само слушай, слушай и записвай, надвесен над светлата бездна на белия лист. * * * Ако е вярна мисълта "Човек е толкова стар, колкото е обсебен от страстта към материалното", 88-годишната Слава Севрюкова бе с душа на дете. Затова ли е поданица на Истината? "Това съхранява" - ще подхвърлят скептиците. Може и да са прави. Със страданията през годините превърнала се бе в посветена Учителка и Духовна майка. Любимка на Бога. Затова ли толкова изпитания? Ще спазя желанието й да пиша за нея в сегашно време, като за жива. Тя твърди: "Време не съществува. Дали, защото го е надмогнала? Пренася се с лекота в минало и бъдеще. Известно й е какво ще стане със съвременни и неродени поколения. Разкодирала опасни катаклизми, надвисващи над човешкия род, избягва да ги споделя. Няма да ни се разминат. По-добре - без тревоги. Феноменът като че има отговор за всичко. "Само за себе си нищичко не съзирам - споделя. - Не ми е дадено да разбера какво ме очаква. Тъй навярно и трябва. Не се чудете - нито Ванга, нито друг пророк знае своето бъдеще. Ако някой ви каже, лъжа е. Настрани от такива! Питала съм се: защо е тъй? И получих откровение: "Висша справедливост. Проникнат ли ясновидците в съдбата си, както разкриват тези на потърсилите помощта им, опасно е. Ще се самозабравят... " Господ е мъдър и справедлив. Дарява много, но не всичко. Щедър е, но и взима. На мен отне най-скъпото... децата. На Ванга - също. Освен това тя е и сляпа..." Задава се откровена до безпощадност среща. Изтегляне 1.71 Mb. Сподели с приятели:
|