Бъдете в този свят, но не от този свят
Изтегляне 1.71 Mb.
|
Свързани:
Вечните Завети на Дънов - Том1 [4eti.me]
| Реинкарнация съществува. "Маскарадът на плътта" има скрит смисъл. Не се ли преражда човек денонощно след всеки сън? Съществуването е до сетния дъх. И отвъд него...
Толкова за историческите факти. * * * С прераждането животът се оказва низ от появи и изчезвания. Тогава и в Отвъдното няма вечен покой. "Индиго на битието", не уподобява ли нашия свят? Какво се извършва с нерушимото след края на плътта енергийно поле? Какво ни чака отвъд сияйните небесни пролуки? Как след земния път душата, съблякла ненужното вече тяло, оголяла, се потапя в морето на отвъдността? А след това - отново тук? Какво кара безтелесните енергийно-полеви матрици, наречени души, да се обвиват в биоматерия? В опаковка, като стока, която трябва да се продаде. Да се продаде?!... Или съхрани и оцелее по-добре?... Що за миграции? Колко тела трябва да дочака душата, за да се възвиси? Вечни въпроси. Изкушават разсъждаващото човечество от зората на цивилизацията. Неустоимо предизвикателство да се обърнем с тях към Слава. Как гледа на превъплъщенията - тези проблясъци в изпитанията на духа ? Тя, която е "умирала многократно и не се бои от смъртта". Блага в сладкодумната си общителност, прорица-телката е лаконична: - ...Мнозина са ме питали наистина ли душата, откъсната от дома на тялото, оцелява след смъртта? Прераждаме ли се? Ако да, каква съм била някога? - Ще отговоря: човек се въплъщава неведнъж. Живот и смърт са в непрестанен кръговрат. Аз съм преродена. Знам "космическия си родословен корен". Замисля се. И продължава: - ...Колко трае един живот? Някои затварят кръга за 70-80 години. Други - за 30-40. Трети - едва за месеци. Разпадът на плътта не означава край. Оцеляваме- нежни невидими сфери. Духът отплува в Космоса. Място има там предостатъчно. Душата престоява четиридесет дни в изтляващото тяло, което се разгражда. Изстиска ли се животът от него, то се завръща в първоизточника, земята. С години смирено тъпкана, ласкаво го обгръща. Атомите на духа се отделят. Политат по предвечния си път. Приютява ги необятният Космос. Съдържат всичко, необходимо за следващо възраждане на обновено човешко същество. В тях е закодирана Съдбата. Там е програмата за реализация в нова плът, страна, семейство. Безспирен кръговрат. Животът пропищява с първата глътка въздух, направляван от великата господарка на душите, Карма. И продължава след сетния дъх... Но ето - започва поредна битка за насъщния. А е казано: "Не само с хляб се живее". Поемаме по стръмни завои, а истинският път е в нас. В еволюцията на духа. Знайте: нито животът е вечен, нито смъртта безкрайна. (В контакта със свръхфеномена просторите на Отвъдното изплуват от неизвестността. Блесват закономерности, изграждащи "случайността". Надмогва се пространство и време.) Да приемем, съществува прераждане. Животът е като речна вода - тече, а не изтича. Защо тогава броят на населението расте? Нали в непрестанния кръговрат душите, както винаги си твърдяла, са строго определено число? Доколкото си спомням, около седем милиарда? Много просто, някои от тях са на Земята, останалите - в Космоса. И идва време - през годините и вековете - количеството им на планетата се разраства. Голяма част са тук, малка - в небесните селения. Но няма да е все така. Задава се промяна... Какво загатва пророчицата? Изпитания? Обречено ли е човечеството? (Задаващите се глобални катаклизми са обект на една от следващите книги.) Убедена съм - почувствала страха в душите, бърза да ни успокои сибилата, - живее ли човек достойно, искреността ще го запази да се върне в този си вид на Земята. Не е ли почтен, с прераждането ще се изроди в грозен индивид с тежък характер. И ти си преродена? Естествено. О-о, всичко ми е пределно ясно за моя произход. Не идвам от българска земя... Откъде, лельо Славе? - По-нетърпеливи сме отвсякога. Не настоявайте, няма да отговоря. Дошла съм на този свят от други краища на планетата. По-важно е не отде идеш, а какъв си в настоящето. Роденият на наша територия, трябва да се чувства български гражданин. Умре ли - превръща се в космически жител, дух в Безкрая. На настойчивите въпроси на най-близки приятели за предходното й въплъщение, отвръща през смях: - Кой знае каква гадинка съм била, за да попадна в този живот шестнайсетгодишно момиченце в лапите на постоянно пийващия Степан Севрюков? Ако бях фараонска щерка или друга височайш особа, щях ли да имам подобна нелека съдба... Изтегляне 1.71 Mb. Сподели с приятели:
|