(Ванга ли визира с една популярна от печата предходна нейна реинкарнация като дъщеря на фараон?)
- ...Дали някога, като дойдем пак на Земята - продължава вече замечтана своите толкова странни за нас по онова време размисли (годината е 1989 - б. а.),- дали някога ей туй, което се опитахме да дадем двамата с Иво Лозенски на човечеството, ще успеем тогава да го разберем? Кой знае. Може аз да се явя като някоя мургава Фатма. А Иво някакъв...
Смее се заразително. Чисто като дете.
(Гениите и героите имат два живота - до смъртта и след нея. Но, според теорията за прераждане, ги чакат още и още въплъщения...)
Замислена за земните ни съдбини, некоронованата кралица на свръхсензориката продължава. Тонът й е сериозен:
- Животът е движение. Правил си милиони крачки.Една неправилна - и ще потрошиш кости... На финала на пътя всеки вижда и съзнава грешките си. Дори убиецът, присвоил право да скъси човешки живот, в минутата преди да издъхне, се разкайва. И се готви светото възмездие. С ново съществувание. Завърнал се след години на Земята, може да получи шанс за по-достойна реализация. Но не всекиму се разрешава да продължи прекъснатия свой път, при все желание да го направи на по-извисено ниво в следващо въплъщение.
Законите горе са строги.
Такива са вечните истини на вечния живот. През погледа на световно доказан псифеномен. Разбираме, земното пребиваване не е само раждане, хранене, бизнес, кариера, секс, сън, богатства... С реинкарнационното познание Отвъдното и Силите, които ни движат, излизат от мрака. И оживяват. Мъдростта - хилядолетен опит, кристализирал в диаманти. Контактът с малцината нейни представители облагородява. Блесва откривателски плам. Животът се превръща в своего рода аргонавтика. Изпъстрен с премеждия път към златното руно на съвършенството. В това е чарът на пътешествието.
Думите на пророчицата отприщват порои прелюбо-питни въпроси:
- Какво ни кара да се прераждаме? Защо трябва да копираме ситуации от предходни съществувания? Какво ни отпраща на планетата Земя, поети от ракетата-носител на биологическото тяло? Можем ли да се разминем без тези странствания?
Потребни са за душата. Далече от хаоса, свързват ги сходни кармични мрежи. Ставащото е последица на някога случило се. Нерешени жизнени казуси се повтарят с шанс за реабилитация. Всекиму е отреден часът на раждане и смърт. Дали животът глупаво пилян е, от нас само зависи. Недостатъците са съдружници на разрухата. Учим се от грешки. Ако ли не, с незнание - към нови, още по-тежки. И мъкнем товара, преди да се отправим към небето - зейнала врата за ада или рая.
Твърдиш: съдбата се определя от нас, но още пророк Йеремия е казал: "Пътят на човека не зависи от него. Не е във властта на тоя, който ходи, да оправя стъпките си." (10:23) Как ще го разтълкуваш?
Въпросът крие коварен умисъл. Какво ще отговори пророчицата, виждаща нещата извън привидното им състояние?
- Съдбата е предначертана. Но съществува и енергия на свободната воля. Тя я дооформя и завършва. С нея изчистваме карма. На Земята протича част от онова, което става в Отвъдното с душите - велико пречистване. Сега са "ускорени времена" - огромно войнство въплътени души отработва карма. Но няма да е все така...
(Мнението на Слава се отличава от това на великия учен и мислител Исак Нютон. "Свободната воля - според него - е илюзия" - б. а.)
Докога ще се върти колелото на реинкарнациите?
Дотогава, докато въплъщаването в различна среда - дом, страна, семейство, епоха - завърши нелеката си работа. Постигнатото висше просветление затваря кръга. Извисената душевност не се нуждае от прераждане. Придобием ли трасцендентален ум и нирвана, защо да обличаме тела? Какво ново ще научим като биологични същества за физическата материя? Ще престане да ни привлича. Питате: докога? Това не се определя от другиго. Нека не се оправдаваме с "волята на звездите". От нас зависи дали живеем за първи или последен път...
С края на реинкарнациите еволюцията на душите не прекъсва. В по-усъвършенствана форма е в света на фината материя.
- На всеки, според тебе, се предоставя следващо въплъщение. Справедливо ли е? Делата на някои навярно ще ги надживеят, а на други са такива, че дори не са достойни да дишат въздуха. Равен шанс? Не заслужават ли едни повече от останалите наградата "пореден живот"? - Прави сте. Добре е да се живее така, че да няма смърт след края. Такава е земната логика. Но каква е космическата? Никой не умира завинаги. Освен това във всяка душа блещука искрица от Бога и коя по-рано, коя по-късно се устремява към Него. Трънливите пътища по-силно теглят към Небето... Намеквате за отклонилите се от права посока. Казано е: "Всеки плаща сметка за жизнения пир." А нима подвелите се не се нуждаят повече от нов старт? Не забравяйте - половината ни живот е тук, другата отвъд. И оная невинаги е половина... Слушаме я зажаднели. Въпросите валят, валят:
- Защо нямаме ясно съзнание за предходните съществувания?
- Мисловният център на човека е от дясната страна,недалеко от лявото мозъчно полукълбо, малко по-назад от върха на главата. Близо е до фонтанелата. Затвори ли се тя при децата, секва информация за предишни прераждания. Споменът будува до три-четири,най-късно до седем години. Родители и възрастни, отдавна изгубили връзка с миналото, наивно мъдруват- децата, възстановяващи случки от минали животи,фантазирали. Груба грешка. Това ще се осъзнае от все повече хора в бъдеще. Ще се преосмисли от наука и религия. Човечеството ще поеме по нов, духовен път. Близо е времето. Виждам, християнството ще признае прераждането. Всички клонове на религията ще се обединят. Враждите ще отпаднат. Ще стане многократно по-силна.
Казваш, "времето е близо". Кога са тези процеси?
Още не сме достатъчно съзрели. Слепци сме, водени от страсти. Докато не се приеме прераждането от страните и народите, духовността ще тъпче на място. Едва тогава хората ще узнаят накъде са поели, къде ще стигнат. Станат ли тези знания общочовешка философия, ще се преодолее злобата и ламтежа за материални богатства. Ще престанат убийствата. Трудно си го представяте, нали?...