Берд Спалдинг животът и учението на
Изтегляне 0.97 Mb. Pdf просмотр
|
| 17 младостта е в моя храм - тази Божествена човешка форма и всичко е в ред. Мир! Мир! Мир!" Научете се да се усмихвате с очарователната усмивка на дете. Усмивка от душа и духовна отмора. Истинската усмивка е истинска красота, артистичната творба на "Вътрешния Безсмъртен Владетел", Добре е да се потвърждава "Имам хубава мисъл за целия свят. Нека целият свят бъде щастлив и благословен". Кажете тази мисъл преди започването на дневната работа: "В мен има съвършено същество, Божествено същество. Аз сега съм всичко това, което желая да бъда! Съзерцавам всеки ден моето красиво същество, докато го изразя с диханието си! Аз съм Божествено дете, всички мои нужди са сега и завинаги задоволени!" Научете се да се въодушевявате. Потвърдете "Безграничната любов изпълва моя разум и въодушевява моето тяло с нейния съвършен живот". Направете всяко нещо около вас светло и красиво. Култивирайте дух на хумор. Радвайте се на слънчевата светлина. Разбирате, че аз цитирам от учението на Сидда. Той и учениците му са известни като най-старите Учители и тяхното учение предшества цялата история с хиляди години. Те обикаляха, учейки хората и им показваха по- добрия начин на живот, дори много преди човекът да е познал простите изкуства на цивилизацията. От тяхното учение възниква системата на владетелите. Но тези владетели скоро се отклониха от реализирането на това, което Бог изразяваше чрез тях. Владетелите като помислиха, че самите те са тези, които вършат работата, загубиха представа за духовното и дадоха преднина на личното и материалното, забравяйки, че всичко идва от Единния Източник - Бог. Личните схващания на тези владетели станаха причина за големи разцепления във вярата и широко различие в мисълта. Това е нашето разбиране за Вавилонската кула, Сидда е запазил през вековете истинските вдъхновени методи на Бога да се изявява чрез човешкия род и чрез всички негови творения, съзнавайки че Бог е всичко и че Бог е този, който се изявява чрез всичките. Никога не са се отклонили от това учение. Така те запазиха великата, основната истина. Ние сме били прекрасно разбрани и всякога държани в съвършената Божия мисъл като съвършени същества. Чрез това осъзнато от нас реализиране, ние можем да докоснем Божествения разум и така отново да схванем това, което Бог вече е промислил за нас. Това е, което Исус нарече "да се роди отново". Това е Великият дар, който мълчанието може да ни предложи защото чрез докосването на Божия Разум ние можем да мислим с Божия Разум и да опознаем себе си такива, каквито сме в действителност, а не такива, каквито сме се мислели преди. Ние сме свързани с Божия Разум чрез вярна мисъл. Така произлиза верен израз, но в миналото може би чрез невярната мисъл ние сме създали и неверен израз. Но дали формата е съвършена или несъвършена, живото същество на формата е съвършена Божия сила, материя и интелигентност. Това, което желаем да променим не е Съществото на формата, но формата, която 18 Съществото е придобило е най-съществена. Това може да стане чрез подновяване на разума или чрез промяна от несъвършеното към съвършеното разбиране, от мисълта на човека към Божията мисъл. Колко важно е тогава да намерим Бога, да се свържем с него, да бъдем едно с Него и да Го изявим. Колко еднакво важно е мълчанието или безмълвието на личния разум, да може Божият разум в целия си блясък да осветли съзнанието. Когато стане това, ние ще разберем как "слънцето на правдата ще изгрее с изцелението на крилата си". Разумът на Бога залива съзнанието, както слънчевата светлина залива тъмната стая. Приливът на универсалната разумност в разума на личността е като нахлуването на огромно количество свеж въздух в нечистотиите на затворено от дълго време помещение. Този Разум стои там, най-високо и ние разбираме, че трябва да изградим само един-единствен храм. Храмът на Живия Бог е съчетанието на по-великото с по-малкото, чрез което по-малкото става едно с по-великото. Оскверняването беше причинено с отделянето на по-малкото от по-великото. Чистота произлиза от техния съюз, така че вече не съществува по-велико и по-малко, но само Единият, добрият, цялостният чист въздух. Така ние трябва да знаем, че Бог е един и всички видими и невидими неща са едно с него. Откъсването от Него доведе до грях, болест, бедност и смърт. Съюзът с Бога прави човека да се чувства цялостен и да съзнава, че е такъв. Откъсването от единството е слизането на ангелите по стълбата на съзнанието. Връщането към единство е качването на ангелите по стълбата. Слизането е добро, защото тогава единството се изразява в разнообразието, но разнообразието не трябва да се смята като отделяне. Разнообразието неправилно е схващано като отделяне от външната гледна точка или от личността. Великото дело на всяка душа е да издигне личния мироглед на такива висоти в съзнанието, че да стане едно с цялото. Когато всички могат "да се срещат единодушно на едно място", това място в съзнанието, където се разбира, че всички видими и невидими неща произлизат от Единния Бог, тогава ние стоим върху планината на Преображението. Отначало виждаме Исус и с Него, Мойсей и Илия; или Законът и пророците и Христос (силата в човека да познае Бога); и ние мислим да построим три храма, но по-дълбокото значение идва, за да можем да разберем безсмъртието на човека и да узнаем, че Божественото никога не изчезва, че Божественият човек е безсмъртен, вечен. Тогава Мойсей - законът и Илия - пророците изчезват; а Христос стои сам, върховен и ние разбираме, че трябва да построим един храм - храмът на Живия Бог в самите нас. Тогава Светият Дух изпълва съзнанието и измамата на греха, болестта, нищетата и смъртта изчезват. Това е великата цел на мълчанието. "Този храм, от който вие можете да откъртите парче и следата ще бъде веднага заличена, може да се оприличи на храма на вашето тяло, за който Исус говори, храмът неръкотворен, вечен в небесата, който ние трябва да сътворим тук на земята.". |