Берд Спалдинг животът и учението на
Изтегляне 0.97 Mb. Pdf просмотр
|
| ГЛАВА СЕДМА Когато се завърнахме от нашето пътешествие в селото ние намерихме група непознати хора. Те бяха дошли при Учителите и се подготвяха за поклонение до едно село на 225 мили разстояние от тук. Ние се учудихме на намерението им, защото познавахме тази посока и знаехме, че пътят преминава през пясъчната пустиня. В действителност това беше едно високо плато, покрито с пясъчни хълмове, с малка растителност, които вятърът непрестанно разместваше. Зад тази пустиня пътят, водеше към една малка планинска верига, издатина на Хималаите. Вечерта ние бяхме поканени да придружим експедицията. Казаха ни, че не е необходимо да вземем със себе си по-тежката екипировка, тъй като щяхме да се върнем без да преминаваме главната част на Хималаите. Експедицията трябваше да тръгне в понеделник. Както обикновено Жаст и Нюпроу бяха приготвили всичко и в ранната утрин ние се заклатушкахме в редица с останалите триста души. В по- голямата си част тези хора бяха болнави и очакваха изцеление. Пътуването вървеше добре до събота, когато се изви най-страшната гръмотевична буря, която някога сме преживявали. В продължение на три дни и три нощи валя проливен дъжд, който те считаха за предвестник на лятото. Лагерът ни беше разположен на удобно място и ние не пострадахме от бурята. Безпокояхме се за хранителните припаси, защото едно по-продължително закъснение щеше да причини сериозни неудобства за всички нас. Продуктите 23 ни бяха предвидени за пътуване без закъснение. Забавянето все повече ни тревожеше, защото наоколо нямаше място, откъдето да се снабдим с провизии, освен ако не се върнехме там, откъдето сме тръгнали - 120 мили разстояние, обратно през пясъчната пустиня. В четвъртък сутринта слънцето изгря ясно и красиво. Но вместо да продължим, както очаквахме, ни беше казано, че трябва да чакаме тук, докато пътищата изсъхнат и водата в реките намалее. Eдин от групата изрази безпокойството ни от намаляване на провизиите. Тогава Емил, който се грижеше за цялата екипировка, дойде при нас и каза: "Не се страхувайте. Нали Бог се грижи за всички свои твари, и големи, и малки, не сте ли вие Негови творения? Вие ще видите, че тук има няколко зърна царевица. Аз ще ги посадя, чрез това действие аз определено заявих, че искам царевица. Представих си царевицата в мисълта. Изпълних закона и в съответния сезон царевицата ще порасне. Необходимо ли е за нас да изчакаме дългия труден процес, от който се нуждае природата в своето бавно развитие и растеж, за да порасне царевицата? Ако е така ние трябва да чакаме продължително време, докато я получим, Защо за да се произведе, да не се използва един по-висок и по-съвършен закон, даден ни от Отца? Необходимо е само да потънем в мълчание и мислено да си представим, да си създадем царевица. Тогава ние ще имаме готова за употреба царевица. Ако се съмнявате в реалността ѝ, вие ще можете да я наберете, да я смелите на брашно и тогава да приготвите от нея хляб.” Пред нас вече беше израсла царевица, изкласила така, че ние я набрахме, смляхме и след това омесихме от нея хляб. Тогава Емил продължи: "Това видяхте и повярвахте, но защо не си послужим с по-съвършен закон и да направим по-съвършено нещо или точно това, което вие искате - хляб. Ще видите, че като използваме този по- съвършен или както вие бихте казали, по изкусен закон, аз съм в състояние да Изтегляне 0.97 Mb. Сподели с приятели:
|