Берд Спалдинг животът и учението на
Изтегляне 0.97 Mb. Pdf просмотр
|
| ГЛАВА ШЕСТА Ние трябваше да извършим огромна работа преди да преминем Хималаите, затова решихме, че това е най-удобното място за нашата главна квартира. Човекът, когото оставихме в селото да наблюдава Емил, се присъедини към нас и докладва, че той е разговарял с Емил около четири часа от деня, в който той трябваше да се срещне с нас. Тогава Емил казал, че е време да изпълни своята обещана среща. Неговото тяло лежало неподвижно на канапето, като че ли бил заспал. То престояло в това положение до към седем часа вечерта, когато постепенно започнало да става по-неясно и изчезнало. Това се случило по време не вечерта, когато Емил дойде при нас в квартирата ни в малкото село. Годишният сезон не беше още достатъчно напреднал за нас, за да предприемем преход по планинските пътеки. Забележете, че аз казвам за нас. С това означавам членовете на нашата малка група. Тъй като до това време ние бяхме започнали да гледаме на себе си само като на спънки и на нищо друго. Ние съзнавахме, че нашите трима велики приятели, вие забелязахте, че аз ги наричам всичките велики, защото наистина те бяха такива - можеха да преодолеят разстоянието, което ние преминавахме, за по-малко време, отколкото е необходимо за нас, обаче те не се оплакваха от нашето забавяне. Бяхме предприемали няколко къси пътешествия вън от нашата главна квартира, придружавани от Жаст или Нюпроу, и при всеки случай те показваха своите незаменими качества. При едно от тези пътешествия Емил, Жаст и Нюпроу ни придружаваха до едно село, където се намираше храм, наречен храмът на мълчанието, храм неръкотворен. Това село се състои от храма и къщите на служителите му и е разположено на предишното местоположение на едно село, което е било почти разрушено от опустошенията на диви зверове и епидемия. Беше ни казано, че Учителите са посетили това място и са намерили само неколцина жители останали от три хилядното му население. Те се грижили за тях и нападенията на дивите животни и епидемиите били прекратени. Неколцината селяни дали обет, че ако бъдат пощадени, ще посветят живота си на Бога, служейки Му по начин, който Той избере. Учителите напуснали мястото, но когато по-късно се върнали, намерили изграден храм, в който служели оцелелите селяни. Храмът е много красив, разположен е на едно възвишение с просторен изглед към местността. Той е на около 6000 години, направен е от бял мрамор и никога не се е налагало да го ремонтират, тъй като всяко откъртващо се парче своевременно се замества от друго. Емил ни обясни: "Това се нарича Храмът на мълчанието, мястото на силата. Мълчанието е сила, защото когато ние достигнем сферата на мълчанието в разума, ние сме постигнали мястото на силата - мястото, където всички са едно, единствената сила - "Бъди спокоен и знай, че Аз Съм Бог". Празнословието е шум. Концентрирана сила е мълчанието. Когато чрез концентрация ние сме вложили всички наши сили в един център на силата, ние 20 сме едно с Него и следователно, едно с всичката сила. Това е наследството на човека. "Аз и Отец Ми сме едно.". Има само един път да станем едно със силата на Бога и това е съзнателно да се приобщим към Бога. Това не може да стане отвън, защото Бог се проявява отвътре. Господ Бог е в Светия Си Храм. "Мълчи пред Него, изцяло мълчи.". Само когато загърбим външното мълчание и се обърнем към мълчанието на вътрешното, само тогава ние Изтегляне 0.97 Mb. Сподели с приятели:
|