Берд Спалдинг животът и учението на
Изтегляне 0.97 Mb. Pdf просмотр
|
| ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА Напуснахме селото на следващата сутрин. Три дни пътувахме през неравна планинска местност, толкова рядко населена, че бяхме принудени да разпъваме палатките си всяка нощ. Не бяхме взели никакви хранителни продукти за пътуването. Въпреки това, когато имахме нужда от храна, тя винаги беше под ръка, разпределяхме я и забелязвахме, че след всяко хранене винаги оставаше по-малко от нея. На третия ден вечерта стигнахме началото на широка долина, през която трябваше да пътуваме, за да стигнем селото, нашата крайна цел. Оттам пътят ни водеше през плодородна и добре населена долина. Бяхме избрали това село за нашата зимна квартира, защото беше разположено в самата вътрешност на страната. Чувствахме, че ще ни даде желаната възможност да влезем във всекидневен по-продължителен контакт с местните хора. Много от тези, които бяхме срещали по различни места, живееха в това село и имахме безброй сърдечни покани за гостувания. Предчувствахме, че от престоя ни в това село през зимата, щяхме да имаме прекрасна възможност да наблюдаваме отблизо техния всекидневен живот. Стигнахме в селото на 20 ноември и направихме няколко кратки пътувания оттам, докато падна снегът и пътуването стана трудно. Бяхме настанени в много удобни квартири, хората бяха любезни и ние се приготвихме да заживеем живота на селото. Всички домове бяха широко отворени за нас. Тук не съществуваха ключалки, защото хората един другиго се имаха за братя. По това време бяхме поканени да използваме дома на една от забележителните жени, която живееше в това село и която бяхме срещнали преди. Чувствахме се удобно настанени и не беше необходимо да я безпокоим. Тя настояваше, че това няма да бъде безпокойство. Така ние се настанихме в 78 нейната къща с багажа и тя стана наш дом през остатъка на нашия престой. Никога няма да забравя първата ни среща с тази жена. Срещнахме се в малко градче близо до границата. Когато тя ни беше представена ние помислихме, че това е 18-годишна красавица. Може да си представите каква беше нашата изненада, когато ни казаха, че тя е на 400 години и е една от любимците на Учителите. Целият ѝ живот беше прекаран в работа. По време на първата ни среща бяхме във всекидневен контакт с нея близо две седмици, но нейната истинска същност опознахме, когато пребивавахме в нейния дом. Едва тогава разбрахме защо хората толкова много я обичат. Беше невъзможно тя да не бъде обичана и уважавана. Ние живяхме в дома на тази дама и се хранехме на нейната трапеза от последния ден на декември до април. Имахме достатъчно възможност да наблюдаваме нейния домашен живот и този на другите хора в селото и разбрахме, че нейния живот е идеален. Колкото повече се срещахме с тези хора, толкова повече ги обиквахме и уважавахме. Имахме възможност да потвърждаваме всичко, което те ни казаха относно своята възраст чрез ръкописи, които не можеха да бъдат опровергани повече, отколкото нашите документи за самоличност. Изтегляне 0.97 Mb. Сподели с приятели:
|