Берд Спалдинг животът и учението на
Изтегляне 0.97 Mb. Pdf просмотр
|
| ГЛАВА ДВАДЕСЕТИ ЧЕТВЪРТА Времето се приближаваше към последния ден на декември и годината идваше към своя край. Бяхме забелязали, че някои от хората се събираха за единствения церемониален случай, в който Учителите вземат участие фактически сами. Всеки ден ние бяхме представяни на непознати. Всички говореха английски и ние започнахме да се чувстваме като част от живота в селото. Един ден ни се каза, че събитието щеше да стане срещу Нова година вечерта, ние също бяхме поканени да присъстваме. Казаха ни също, въпреки че това събитие не беше за външни лица, то по никакъв начин не е тайно събиране. Нито едно от техните събрания не беше частно. Събирането беше за онези, които бяха започнали работа. Те бяха я поели усърдно и бяха отишли достатъчно далече, за да разберат, че желаят да живеят живота на онези, които бяха приели по-висшето съзнание и бяха разбрали какво означава това в техния живот. Това някои наричаха "Пиршество на Пасхата". Тези събирания обикновено бяха провеждани на някое определено място през това време на годината. Утрото на деня, определен за събирането, се зазори светло и ясно, термометърът показваше под нулата, ние бяхме много нетърпеливи, защото чувствахме, че тази вечер щяхме да прибавим нещо ново към многото интересни опитности от пътуването. Пристигнахме на определеното място в определения час и намерихме събрани 200 души. Стаята беше осветена по същия начин, както онази споменатата преди време и беше много красива. Казаха ни, че хубавата млада дама, която беше наша домакиня, щеше да ръководи службата. Няколко минути след като бяхме седнали, тя влезе в 79 стаята и всички за сетен път се удивихме на нейната младост и красота. Тя носеше красива бяла дреха, но не правеше никакъв опит да подчертае това. Жената пристъпи тихо към малкия подиум и започна своето слово: "Ние сме се събрали тук тази вечер с желанието да навлезем в по-дълбокото значение на преминаването от по-низше към по-висшето съзнание. Ние приветстваме онези от вас, които са готови за това. Отначало вие ни следвахте, водени от интерес към нещата, които сте видели да вършим и на които вие отначало гледахте със страхопочитание и учудване, приемайки ги за чудеса. Ние знаем, че сега се научихте да гледате на тези неща като на всекидневни случки от живота, начина ни на живот като на живот, който трябва да се живее, обикновен всекидневен живот, който Бог желае да живеем всякога. Сега вие сте доволни, че не сме извършили някакви чудеса. Вие съзнавате истинското духовно значение на това, което вършим. Съзнанието, което функционира от истинското духовно ниво, винаги тълкува всички форми в границите на идеала скрит под тях. Тогава голямото вътрешно значение е открито и няма никаква мистерия. Следователно никакво чудо, нищо свръхестествено няма. Това преминаване от по-низшето към по-висшето съзнание означава отхвърляне на материалното, където всичко е дисонанс и дисхармония и вземайки и възприемайки Христовото съзнание, в което всичко е красота, хармония и съвършенство. Това е естествения начин на живот, начинът който Бог вижда да живеем и начинът толкова красиво посочен като образец от Исус тук на земята. Другият, собственият начин, е неестествен, труден начин. Когато ние го разберем, той е толкова лесен и така естествен да се живее, това е Христовия начин. Тогава ние влизаме в Христовото съзнание. Изтегляне 0.97 Mb. Сподели с приятели:
|