Берд Спалдинг животът и учението на
Изтегляне 0.97 Mb. Pdf просмотр
|
| проявяването на закона, който ще му даде възможност да се издигне над своите сегашни ограничения. Откривайки това, той може да отиде навсякъде, където пожелае, без да мисли за времето и разстоянието. Казано е, че човек предполага, а Бог разполага. И обратното е вярно, защото Бог предполага и човек разполага, ако човек е така разположен, той може да 75 върши всичко, което Бог върши. Не може ли синът да върши това, което Отец е вършил? Неуспехът да се задоволяват външните неща води душата до търсене на силата вътре в себе си. Тогава индивидът може да открие себе си. Трябва да се знае, че вътре в него лежи цялата сила за задоволяване на душата, за да бъде изпълнена всяка нейна нужда и желание. Това знание може да дойде, но може и да не дойде, докато индивидът е тласкан от ударите на живота да търси това вътрешно място на мир и покой. Когато той знае, че "Аз Съм" е изпълнението на неговото желание, то е изпълнено. Безумие е да виждаме изпълнението на своето желание извън Бога. Но същевременно развиването на "Аз"-ът подпомага това развитие. Тогава какво осъзнаване, какво пробуждане е да разбере човек, че "Аз съм". Да разбере, че вътре в него е силата на субстанцията и интелигентността, от които всичко получава формата и да знае, че в момента, когато определена истинска идея на желание може да бъде смислено оформена, силата, интелигентността и субстанцията на духа трябва да се излеят върху нея и да я осъществят. Не са ли това съкровища на небето, които ние не сме видели? Тук в неоформеното лежат безгранични съкровища, скрити вътре в самите нас. Колко ясно е това за този, който е намерил бисера. Тогава мислете, "търсете първо Царството Божие и неговата правда и всичко останало ще ви се прибави". Причината за тяхното прибавяне е, че те са направени от самата есенция на Духа. Съзнанието трябва първо да намери Духа преди да може то да оформи желаното нещо. Пробуденият човек възприема творческия принцип вътре в себе си. Тогава той вижда в неговото разбиране, неговото жизнено благовремие. Той има поглед и съзнава своите възможности и невъзможности, които лежат пред него. Със съзнанието, че творческата сила лежи вътре в него, той си припомня съкровеното желание. Това става идеала или формата, която извлича сила и субстанция, за да изпълни формата. "Аз виждам" е възприятието на душата. Това е обещаната земя, съновидението става действителност, към което душата се стреми чрез вярата. Въпреки че то не може да бъде още съзнателно притежаване, то трябва да се създава във видима форма, както човек изпълнява закона. Горчивите опитности може да се посрещнат и да се преодолеят. Това обаче прави душата достойна за изкуплението. Разбирайки видението като Обещаната земя, идеал, който трябва да се реализира или да стане истински, сега душата вижда само доброто, обекта на своето желание. Тук не трябва да има никакво безпокойство, нито колебание, защото ще бъде фатално. Човек трябва да бъде верен на своето видение и да се стреми към него. Това видение е типично и така необходимо, както планирането и спецификацията на здание. Човек трябва да бъде верен на видението, както строителят е верен на плановете и спецификациите, които архитектът е направил. Всичко, освен истината, трябва да бъде премахнато. Всички велики думи са верни на своето видение. Всичко, което е създадено, 76 първо беше видение, идея, семе посадено в душата, откъдето може да се развива и оформява. Тези души никога не позволяват неверието на другите да им повлияе. Те са готови да се жертват за своето видение, те са верни на това видение, те вярват в него и то е такова, каквото го вярват. Исус останал верен и твърд на своето видение. Когато индивидът тръгва за обещаната земя, страната на тъмнината трябва да се изостави, да се забрави. Той трябва да напусне тъмнината и да тръгне към светлината. Не е възможно да се върви и да се стои едновременно. Той трябва да забрави нещата, които не желае да си спомня и да помни само нещата, които желае да задържи. Едното е така съществено, както и другото. Видението само трябва да бъде запомнено, ако той желае то да се изпълни. Той трябва да помни като държи в ума си видението, което желае да възпроизведе отново, трябва да не помни или да се откаже да помни онова нещо, което не желае да възпроизведе наново. Всяка идея, мисъл, дума или действие, трябва да бъдат еднакви с видението, за да ги постигне. Това е истинското съсредоточаване в посвещение и централизиране на силите върху същественото. Това означава да обичаш идеала. Идеалът може да бъде изпълнен само чрез любовта. Любовта прави идеала реален. Ако отначало не успее, човек трябва да бъде решителен и настойчив. Това е упражнението на волята, повикът на собственото доверие, изразът на вяра, насочваща силата към идеала. Идеалът никога не може да бъде достигнат без такава съзнателна посока на силата, без такова упражнение на волята. Би било фатално за идеала, ако волята също не беше идеал. Волята трябва да притежава същото качество, както идеалът трябва да служи. Ако волята не притежава желанието да служи, силата, която волята желае да отправи, не може да се освободи от душата. Да желаеш да ти служат обръща течението на живота против самия теб. Желанието да служиш запазва течението на живота да тече през тебе и те държи в състояние на излъчване. Служенето дава цел на видението, то излъчва в живота любов. Как може да се изяви, освен ако тече през Единния, изразяващ живот? Ако тече през съзнанието, целият организъм отговаря, всяка клетка се стимулира от Любовта, която тя изразява. Тогава тялото е в хармония, душата става лъчезарна, умът става просветен, мисълта става проницателна, блестяща, жива, определена. Словото става положително, истинско, творческо, плътта се подновява, пречиства и съживява. Делата са в пълен порядък, всички неща приемат своето истинско състояние. "Аз съм" се изразява чрез "Мене". Тогава "Мене" не може повече да потиска "Аз съм". Ако тялото не се подчинява на духа, ако може да изяви Духа Съзнателният ум трябва да търси и да желае Духа, за да научи силата на Духа. По този начин индивидът се научава да разбира, че Духът е изпълнението на нуждата. По никакъв друг начин не може да му се даде по-висш израз, както когато му се дава възможност да изпълни нуждата на други. Раздаването за другите е това, което отваря съкровищницата на Духа. "Аз желая да служа" е, което отваря Божията безгранична съкровищница за всичко и довежда до реализирането на душата. Душата се връща в дома на Отца, щом като е пожелала да служи. Блудният, 77 който служи, става чествания син. Наемникът, който се храни с жълъди става принц на царския дом, в дома на своите собствени възможности. Той познава Божията Любов, разбира и приема дара на своя Баща. Никой, освен Сина не може да получи този дар. Никой слуга, никой наемник не може да изпита радостта на синовното наследство. Слугата винаги се стреми да придобие. Синът винаги е наследил и наследява онова, което има бащата. Когато знаем, че принадлежим към дома на бащата, че сме наследници на всичко, което Бащата има, тогава започваме да живеем както Бащата желае да живеем. "Ето сега ние сме Синове на Бога". Съзнанието за синовност води към изпълнението, съзнанието на слугата води към липсата. Ние ще намерим изпълнението на всяко желание на сърцето от Бащата, щом като изпълняваме ролята на сина в мисъл, слово и дело. Ще открием, че Божиите синове са свободни". Тук беседата завърши. Казано ни беше, че ще се видим отново през зимата от нашето пътуване. Изтегляне 0.97 Mb. Сподели с приятели:
|