Берд Спалдинг животът и учението на
Изтегляне 0.97 Mb. Pdf просмотр
|
| Масите са сервирани за нас, това е единственият случай, при който се събираме заедно за пиршество, това не е пиршество, като онези, които човек може да мисли. Това е пиршество за реализиране и осъществяване, символизиращо преминаването от смъртното към Христовото съзнание днес по целия свят. Ние вярваме, че някой ден всички Божии чада ще седнат на такова пиршество с истинското разбиране на неговото значение. Пред нас тази вечер ние ще имаме неколцина от тези, които така са усъвършенствали своите тела, че могат да ги вземат със себе си в Небесните селения и там да получат най-висшите учения. Те всички живяха известно време тук, във видима форма. След това отминаха и взеха своите тела със себе си на място в съзнанието, където са невидими за физическите очи. Ние трябва да издигнем нашето съзнание до Христовото съзнание, за да разговаряме с тях. Но, онези, които така са усъвършенствали своето тяло, че могат да го вземат в това Небесно Селение, могат да се върнат при нас и да си отидат, когато пожелаят. Те могат да дойдат и да учат всички, които възприемат тяхното учение, да се появяват и изчезват по свое желание. Те са които, идват и ни учат когато сме готови да приемем инструкции, понякога интуитивно, а понякога чрез личен контакт. Петима от тях ще разчупят хляба с нас тази вечер. Сред тях има една особено обичана от нас личност. Това е майката на един от нас, която е живяла между нас (това беше 80 майката на Емил). Сега да седнем около масите. Светлините бяха замъглени за миг и всички седяха съвършено тихо с наведени глави. Тогава светлините светнаха и петимата застанаха в стаята, трима мъже и две жени. Всички бяха облечени в бяло и бяха чудно красиви с мек пламък светлина около всеки един. Те вървяха тихо напред и всеки седна на установеното свободно място начело на всяка маса. Майката на Емил зае мястото начело на нашата маса с нашия началник от дясната ѝ страна и Емил отляво, След като петимата бяха седнали, хранителните продукти започнаха да пристигат. Беше обикновена храна, състояща се от хляб, зеленчуци, плодове, орехи, но всичко беше много вкусно. Разговорите, които се водеха бяха главно наставления за онези, които се бяха събрали за случая. Те се даваха на роден език и се превеждаха от Жаст. Аз няма да описвам тези разговори, тъй като по-голяма част от тях са вече дадени. Майката на Емил беше последният говорител и говореше на съвършен английски език. Думите ѝ бяха тези: "Ние използваме всеки ден сили, които смъртният човек приема със смях. Ние, които сме привилегировани да виждаме и използваме тези сили, вършим всичко, което можем, за да видят хората какво те отстраняват от своя живот чрез мислите, които имат за съвършените неща, които са под ръка готови и чакащи да се овладеят. Щом като тези сили са овладени или усвоени от човека, те ще станат много по- реални и живи, отколкото онези неща, към които човек се придържа така отчаяно във физическия свят. Придържа се, защото могат да се видят, да се почувстват и да се манипулира с тях или да бъдат в контакт чрез ограничените човешки сетива. Вие ще забележите, че всички наши удобства в тази стая и онези, които вие имате като светлина и топлина и дори нещата, които вие ядохте, са приготвени от едни и същи сили. Вие може да ги наречете светлинни лъчи или каквото желаете. Ние ги виждаме като велика всемирна сила, която когато е в контакт с човека, ще работи за него много Изтегляне 0.97 Mb. Сподели с приятели:
|