Безопасен интернет – информация в помощ на родителите

Знаете ли колко време ежедневно детето Ви е онлайн - през компютър или мобилен телефон?

А знаете ли какво прави то във виртуалния свят?

Знаете ли какви опастности го дебнат онлайн?

Разговаряте ли с детето си по тези теми?

Интернет е виртуален свят, в който са представени и добрите, и лошите страни на реалната действителност. Времето, прекарано в интернет, не е просто седене пред компютъра, а достъп до огромно количество информация. Един привлекателен, но и изпълнен със скрити опасности свят. Затова е необходимо родителите да формулират ясни правила за ползване на интернет от детето, сред които трябва да фигурира и продължителността на времето, прекарвано пред компютъра.

Едно от основните правила за осигуряването на безопасността на децата в интернет е да се говори с тях на тази тема.

Видео игри и какво знаем за тях
Игрите са повече от забавление, те са обогатяваща съвместна дейност, на която се радват както деца, така и възрастни от всички поколения. Те насърчават творчеството и интерактивността и играят важна роля в социалното и интелектуалното развитие.

Игрите представят един от редките поводи, когато възрастни и деца могат да обменят идеи равностойно (общуване между поколенията).

Видеоигрите често се предлагат на диск и може да се играят срещу други участници чрез свързан с интернет персонален компютър или игрова конзола. Освен това могат да бъдат изтеглени от интернет и инсталирани на вашия персонален компютър или конзола. По-простите игри се играят и в самите уебсайтове с помощта на интернет браузър .

Онлайн игри

Съществуват много форми на участие в онлайн игри – от обикновени аркадни игри до масови онлайн игри с много участници, при които често няколко хиляди души участват едновременно в една игра. Много от видео и онлайн игрите създават условия за появата на виртуални общности. Участието в такива общности може да има много предимства (като възможността за опознавателни преживявания между участниците), но често крие и рискове, свързани с контакта в реално време между непознати участници в играта (например нарушаване на личната тайна, неподходящо поведение или съдържание, опасни линкове към други уебсайтове). Важно е децата да разберат необходимостта от безопасно поведение при игра в онлайн режим и как да  се предпазват в рискови ситуации.

• 
  Изиграй игрите, които играе детето ви, за да сте информиран какви са те.
  
• 
  Насърчавай детето си да разкрива и споделя с вас опита си от използването на игрите.
  

В интернет ще намерите много безплатни и платени програми при търсене на „parental control software”.

• 
  Програмите за родителски контрол, каквато е Child Defender, са най-подходящи за деца от 6 до 12 години.
  
• 
  Необходимо е да проведеш разговор с детето и да му обясниш, че програмата ще бъде инсталирана.
  

Някои форми на незаконно съдържание съвпадат във всички страни – такива са детската порнография, расизмът и ксенофобията, подтикването към насилие и тероризъм, кражбата на самоличност и последващо друго закононарушение като източване на банкова сметка (кредитна карта) или измама.

• 
  Да запазиш интернет адреса на сайта.
  
• 
  Да се свържеш с нас, за да те информираме относно стъпките, които е необходимо да предприемеш.
  
• 
  Да подадеш сигнал на горещата линия за борба с незаконно и вредно за деца съдържание и поведение в интернет: http://web112.net/
  

Границата между виртуалния и реалния свят е доста неясна за повечето млади хора. Много от приятелите на детето ти в интернет може да са реални приятели от училище, но има вероятност да има и приятели, с които се запознава онлайн.

1.Обясни на детето заплахите, които носят срещите с хора, с които то се запознава в интернет (те могат да не са такива, за каквито се представят).

2.Обясни на детето притесненията си.

3.Ако детето е по-емоционално спрямо ситуацията, ще му бъде по-трудно да оцени съществуващия риск.

Възрастните, които се интересуват от непълнолетни, използват различни канали за свързване с тях – чат, социални мрежи и мобилни телефони.

Съществува техника на психологично манипулиране с цел осъществяване на сексуални връзки с деца. Тази техника се състои от три стъпки:

1. След установяване на контакт през чат или социална мрежа потенциалният съблазнител на детето проучва обстановката – компютърът в общо помещение ли е или е в стаята на детето; има ли родители при детето, докато то е в интернет.

2. Следва спечелване на доверието на детето чрез споделяне на общи интереси – музика, филми, хоби. Целта е близост, която постепенно става все по-интимна. На този етап се разменят снимки, като не е задължително те да са със сексуален характер.

3. За да се подсигури, възрастният прави връзката недостъпна за външни хора. На тази фаза се изпращат сексуални снимки и се правят предложения за среща на живо. Изпращат се порнографски материали с педофилско съдържание, за да се покаже, че този тип отношения са „нормални”. Понякога детето също е подтиквано да изпраща сексуални снимки, които после могат да се използват за изнудването му, ако то откаже да продължи отношенията или да отиде на лична среща.

Упражняващите онлайн тормоз използват също така мобилни телефони, за да снимат другите в неудобни ситуации или да изпращат обидни sms-и или mms-и. Формите на онлайн тормоз имат много по-голям ефект от всички форми на „обикновен“ тормоз, тъй като извършителите се чувстват прикрити зад анонимността си, а жертвите не могат да се скрият от своя преследвач – те са жертви ден и нощ, навсякъде, където и да са.

Известни са случаи на онлайн тормоз, в които агресорът несъзнателно извършва тормоза или го прави, без да осъзнава вредата и последствията, които може да нанесе.  

Възможно е случаят на тормоз да е част от по-сложни отношения, в които жертвата да е била насилник (в даден момент).