Bg европейска комисия брюксел, 2011 com(2011) 25 окончателен съобщение на комисията до европейския парламент, съвета, европейския икономически и социален комитет и комитета на регионите

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

COM(2011) 25 окончателен

През последните години на стоковите пазари се наблюдава все по-голяма нестабилност и безпрецедентни движения на цените. Цените на всички големи стокови пазари, сред които пазарите на енергия, метали и минерали, селско стопанство и храни, рязко се увеличиха през 2007 г. и достигнаха връхна точка през 2008 г., като от втората половина на 2008 г. силно спаднаха, а от лятото на 2009 г. отново са с тенденция на покачване. Тези колебания в цените се отразяват в различна степен на потребителските цени, които понякога водят до социално напрежение и лишения.

В основата на сегашните процеси стои поредица от промени в моделите на световното търсене и предлагане, както и краткосрочни сътресения на главните стокови и суровинни пазари. Годините 2002—2008 г. бяха белязани от скок в търсенето на суровини, породен от силния икономически растеж в света, особено в страни с бързо развиваща се икономика като Китай. Увеличеното търсене ще се засилва и от по-нататъшната бърза индустриализация и урбанизация на страни като Китай, Индия и Бразилия. Китай вече е най-големият потребител на метали в света — неговият дял в потреблението на мед например нарасна през последните десет години от 12 % до близо 40 %¹. Движенията на цените се изостриха поради различни структурни проблеми във веригите за доставка и разпространение на различните стоки, включително наличието на транспортна инфраструктура и услуги. Тези процеси протичат във време, в което конкурентоспособността на европейската промишленост се нуждае от ефективен и сигурен достъп до суровини.

Освен това на пазарите се усеща нарастващото въздействие на финансовия сектор, като през последните години значително се увеличиха финансовите инвестиционни потоци към пазарите на стокови деривативи. Между 2003 г. и 2008 г. например институционалните инвеститори увеличиха своите инвестиции на стоковите пазари от 13 млрд. EUR през 2003 г. до 170—205 млрд. EUR през 2008 г. Въпреки че финансовата криза прекъсна тенденцията към покачване, през 2010 г. финансовите позиции се доближиха или дори надхвърлиха своите връхни точки от 2008 г., а инвестициите, извършени в частност от борсови оператори, силно се увеличиха. Въпреки че все още продължава дебатът за относителната важност на многобройните фактори, влияещи на цените на стоките, ясно е, че движенията на цените на различните стокови пазари са по-тясно свързани помежду си и че стоковите пазари вече са по-тясно свързани с финансовите пазари².

Тези процеси доведоха до все по-голям брой призиви за приемане на политически решения, с които да се смекчат отрицателните ефекти от такива движения както върху производителите, така и върху потребителите, особено за най-уязвимите сред тях. Те привличат внимание на най-високо политическо равнище, сред които и последните срещи на Г-20.

Предизвикателствата, свързани с цените на стоките и на суровините са тясно свързани и засягат политики в области като финансови пазари, развитие, търговия, промишленост и външни отношения. Поради това Европейската комисия предприе определен брой инициативи. Още през 2008 г. с подемането на инициативата за суровините³ Комисията привлече вниманието върху стратегическата важност на определянето на политики в областта на суровините. Оттогава тя предприе действия по тази рамка за осигуряване на устойчив достъп до суровини както в ЕС, така и извън него, както и за ефективно използване на ресурсите и за рециклиране. Тя започна също задълбочен размисъл за стоковите пазари като цяло и по-специално за цените на хранителните стоки и сигурността на снабдяването с храни⁴. В отговор на финансовата криза Комисията предприе набор от мерки за подобряване на регулирането, интегритета и прозрачността на финансовите пазари, а съвсем наскоро направи предложение за регулирането на енергийните пазари.

В настоящото съобщение се прави преглед на постигнатото във всяка една от тези области и на планираните стъпки за продължаване на дейността. Тази дейност е част от стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и е тясно свързана с водещата инициатива „Европа за ефективно използване на ресурсите“⁵. Тя ще допълни работата на Г-20, на чиято среща в Питсбърг бе постигнато съгласие „за подобряване на регулирането, функционирането и прозрачността на финансовите пазари и на стоковите пазари с цел справяне с прекомерната нестабилност на цените на стоките“⁶. През ноември 2010 г. този ангажимент бе подсилен от Г-20 на срещата на високо равнище в Сеул, където бе поето обещание да бъде отстранена нестабилността на пазара на хранителни стоки и прекомерната нестабилност на цените на изкопаемите горива⁷.

2. Процеси на световните стокови пазари

Основните икономически показатели, сред които неочакваните промени в световните икономически условия, свързани със силното нарастване на търсенето от бързо развиващите се пазарни икономики, изиграха ключова роля във водещите процеси на стоковите пазари⁸. Други фактори, които също изиграха своята роля, са дефицитът в снабдяването и паричната политика, а през последните години и различните ad hoc политически намеси. Ограниченията на износа, граничните мерки и промените в политиките за натрупване на запаси се отразиха на цените на хранителните стоки в навечерието на кризата, свързана с цените на хранителните стоки през 2008 г. По-широкото използване на земеделски земи за производство на възобновяема енергия засили връзката между процесите, свързани с цените на селскостопанските земи и цените на енергията. Движенията на цените се изостриха също поради различни структурни проблеми във веригите на доставка и разпространение на различните стоки⁹.

Всеки стоков пазар функционира различно в зависимост от естеството на дадената стока, нуждите на търговските оператори и историческия контекст. Не съществува единен модел за организацията на стоковите пазари и поради това няма модел за движението на цените. Търговията с някои стоки се характеризира с висока степен на стандартизация, докато на други пазари начинът, по който тя се осъществява, може да се променя в зависимост от конкретните нужди на отделните участници на пазара. Пазарите на деривативи¹⁰, които се базират на стоки, съществуват отдавна и са от значение за защитата на позициите, заети от производителите и потребителите на различните стоки. Точно както стоките, за които те са създадени, могат да се търгуват по различни начини, деривативите могат да се търгуват на двустранна основа, което обикновено се нарича „извънборсов пазар“, или на организирани борси. Освен това ролята на финансовите институции, а също и важността на деривативите са много различни в зависимост от отделните пазари. В следващите раздели се разглеждат конкретните процеси на пазарите за енергия и селскостопански стоки и нарастващата взаимозависимост между стоковите пазари и свързаните с тях финансови пазари.

2.1. Процеси на физическите пазари

2.1.1. Енергия (нефт, електроенергия, природен газ)

Пазарите на нефт и нефтопродукти са интегрирани, ликвидни и функционират в световен мащаб, като за тях обикновено се смята, че се ръководят главно от основните икономически показатели, но също и от геополитически съображения, от ролята на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) и от нефизическата търговия. Финансовите и дериватните инвестиционни инструменти и търговските технологии силно се развиха. На срещата на високо равнище Г-20 в Сеул бе подчертана важността на добре функциониращите и прозрачни енергийни пазари за икономическия растеж. Г-20 работи по въпросите, свързани с прозрачността на физическите пазари, с нестабилността на цените на изкопаемите горива и постепенното прекратяване на неефективните субсидии за изкопаеми горива.

Пазарът на природен газ, който все повече се влияе от развитието на неконвенционални източници, по традиция се основава на дългосрочни договори, сключени на извънборсовите пазари. В резултат на разпространението на втечнения природен газ (LNG) природният газ все повече се търгува на един световен и ликвиден пазар, който е на път да се стандартизира. Електроенергията е най-слабо глобализираният енергиен пазар, тъй като нейният транспорт на дълги разстояния е ограничен по физически причини, свързани с невъзможността тя да бъде складирана и със загубата на енергия. Поради това географският обхват на този пазар е по-малък в сравнение с други основни енергоносители.

В резултат на изграждането на вътрешния пазар пазарите на електроенергия (и природен газ) в ЕС са все по-интегрирани. На тях се развиха структурирани продажби на енергия или други организирани пазари, както и извънборсови пазари с посредничеството на брокери, които могат да се използват както за физически доставки, така и за хеджиране. Пазарните цени обаче продължават да са силно чувствителни към реалните налични и очаквани мощности, тъй като електроенергията не може да се складира в промишлени мащаби.

Производството на повечето селскостопански продукти, особено растителните, е със силно изразен сезонен характер и тяхното предлагане не винаги може бързо да се адаптира към промени в цените или търсенето. Това означава, че селскостопанските пазари се характеризират с известна изменчивост. Структурни фактори като демографския ръст, намаляването на обработваемите земи и въздействието от изменението на климата могат да засилят растящото напрежение на селскостопанските пазари. При все това нестабилността на цените на селскостопанските стоки наскоро достигна безпрецедентни нива. Това се наблюдава както на пазарите в ЕС и по света, така и на спот (касовите) пазари и на пазарите за фючърси. В ЕС последователните реформи на общата селскостопанска политика (ОСП) значително намалиха гарантираните цени и свързаните с това мерки. В резултат на това производителите и търговците на селскостопански стоки са изложени на протичащите на пазарите ценови процеси и, макар и това да не важи за всички селскостопански сектори, поради това са по-склонни да използват пазарите на фючърси, за да се предпазват от рискове. Търговията с опции и с извънборсови деривативи също се увеличава. Тези фактори обясняват в известна степен нарасналата активност на борсите в Европа и повдигат по-специално два въпроса: сигурността на снабдяването с храни и необходимостта от повече прозрачност на пазарите на деривативи по селскостопански стоки.

Сигурността на снабдяването с храни бе определена като един от основните двигатели за бъдещата реформа на ОСП¹¹. Един силен селскостопански сектор е от жизнено значение за високата конкурентоспособност на хранителновкусовата промишленост, за да може тя да остане важна част от икономиката на ЕС и от търговията, както и основен доставчик за международните пазари. Ето защо в контекста на кръга от преговори за развитие от Доха ЕС се съгласи на важен пакет от мерки в областта на селското стопанство, който ще зависи от постигането на амбициозно, балансирано и цялостно споразумение.

Прекомерната нестабилност на цените на хранителните продукти засяга по еднакъв начин производителите и потребителите и влияе силно на сигурността на снабдяването с храни на развиващите се страни, които внасят храни. През периодите на рязко покачване на цените на храните, например през 2007 г. и 2008 г., много от бедните жители на развиващите се страни намалиха своето дневно потребление на храни¹². Увеличенията на цените на храните през 2010 г. може да доведе до ново увеличение на недохранването, хуманитарните нужди и социалното напрежение и вълненията сред най-слабите потребители по света. Въпреки че по-високите световни цени биха могли да стимулират селскостопанското производство, механизмите за предаване на цените са често несъвършени. В много развиващи се страни стоковите пазари са откъснати от световните пазари или, в най-добрия случай, сигналите за промени в световните цени се предават на вътрешните пазари със значително изоставане и поради това реакцията на вътрешното предлагане често закъснява.

Няколко анализа, извършени от Организацията по прехрана и земеделие, ОИСР, Комисията и други, бяха съсредоточени върху процесите, свързани с предлагането и търсенето, които се изострят от краткосрочни икономически и политически фактори (сред които ограниченията на износа), с които се обяснява част от крайната нестабилност на цените, като сред тях са фактори, присъщи на финансовите пазари, които вероятно са направили измененията на цените още по-големи. Въпреки оставащата несигурност, от перспективите пред селскостопански стоки, изготвени от няколко организации, сред които и последните средносрочни прогнози на Комисията, се очертават три заключения:

• 
  очаква се цените на селскостопански стоки да останат по-високи от историческите средни стойности, което ще обърне дългосрочната тенденция към понижаване поне в обозримо бъдеще;
  
• 
  очаква се също нестабилността на цените да се задържи на високо равнище, въпреки че все още не са ясни причините за нея и продължителността ѝ;
  
• 
  цените на производствените фактори в селското стопанство вероятно също ще останат по-високи от своите исторически тенденции.
  

Сред суровините са металните полезни изкопаеми, промишлените минерали, строителните материали, дървесината и естественият каучук. За разлика от електричеството суровините се търгуват в световен мащаб. По отношение на цените и пазарите основните разграничения се правят между тези, които се търгуват на борси, и тези, които се търгуват извънборсово. Например основните метали като алуминий, мед, олово, никел, калай и цинк се търгуват на борси, сред които световен лидер е Лондонската борса за метали (London Metals Exchange — LME). Много от особено важните за ЕС суровини като кобалт, галий, индий и редкоземни метали обаче не се търгуват на LME. Пазарът на тези суровини е по-малко прозрачен и търгуваните обеми са много малки в сравнение с други суровини.

Световните пазари на метали и минерали обикновено имат цикличен характер в зависимост от търсенето и предлагането. Периодът 2002—2008 г. бе белязан обаче от силен ръст в търсенето на суровини, породен от големия икономически растеж в света, особено в страни с бързо развиваща се икономика като Китай. Това бе отразено в рекордните равнища на цените. Последните тенденции показват, че търсенето на суровини ще се определя отново от бъдещото развитие на страните с бързо развиваща се икономика и от бързото разпространение на главните базови технологии.

Наложените от някои държави мерки за осигуряване на привилегирован достъп до суровини за своите собствени индустрии, а именно посредством ограничения на износа, предизвикват нарастващото безпокойство на тези пазари. Тези мерки смущават работата на световните пазари и създават несигурност в редовните стокопотоци. Такива мерки могат да засегнат по еднакъв начин развитите и развиващите страни, тъй като практически нито една икономика не може да задоволи сама собствените си нужди от всички суровини. Най-слабо развитите страни могат да са особено силно зависими от вноса на стоки и поради това липсата или непригодността на многостранните правила в области като износните мита може да им се отрази неблагоприятно. Освен това предприятията реагират на колебанията на цените по различни начини, например чрез запасяване, дългосрочни договори или чрез защита срещу промени в цените под формата на договори за фючърси. Някои от тези реакции вероятно обострят натиска върху предлагането.

Стоковите деривативи позволяват на производителите и на потребителите да се предпазят от рисковете, свързани с физическото производство и несигурността на цените. Те все по-често се приемат и като чисто финансови инвестиции. В този контекст през последните години значително се увеличиха потоците от финансови инвестиции към пазарите на стокови деривативи.

Така стоковите пазари и финансовите пазари са все по-свързани, като общото между тях е растящият брой участници, които търсят инструменти за управление на риска и възможности за инвестиции. Ликвидността, ефективността и достъпността на спот (касовите) пазари се подсилват от добре функциониращите пазари на деривативи и обратно. Подходящата и надеждната информация за основните пазарни показатели като производствени обеми и потребление, капацитети на преносните и разпространителските мрежи и т.н., както и търговския обем, реализиран със стоки, е необходима за прозрачното и методично ценообразуване както на спот (касовите) пазари, така и на пазарите на деривативи. Пазарите на деривативи се използват обаче не само от търговски компании с цел управление на риска, но и от финансови институции като част от техните стратегии за разпределяне на риска. Освен това цените на стоковите фючърси (т.е. деривативите, котирани на организирани тържища) често представляват референтни стойности, които влияят например на цените на дребно, които гражданите на ЕС плащат за електроенергия и храни.

Графика 1: Сделки на пазарите на стокови деривативи (Общо открити позиции и опции)

Поради самата същност на договора за деривативи неговата стойност зависи от стойността на базисния пазар, към който се отнася. Това е особено вярно, когато базисният пазар е физически пазар. Поради това цените на стоковите деривативи и базисните физически стоки са взаимосвързани. Следователно пазарите на деривативи не могат да се разглеждат изолирано от стоковите пазари и обратно.

Да се определи обаче в какво се изразява причинно-следствената връзка във взаимодействието между финансовите и физическите пазари е сложен въпрос. Установяването на тези корелации се усложнява от факта, че не всички физически пазари имат еднакви характеристики. Разнообразни фактори оказват влияние, някои от тях са специфични за отделните пазари и в резултат на това в различните сектори действа различна пазарна динамика. На този етап поради липсата на прозрачност на тези пазари става дори по-трудно да се оценят точното естество и обхват на връзките между процесите на ценообразуване на стоковите пазари и нарастващата тежест на пазарите на деривативи.

Въпреки че е ясно, че съществува силна корелация между позициите на пазарите на деривативи и цените на спот (касовите) пазари, все още е трудно да се оценят напълно взаимодействията и въздействията от движенията, настъпващи на пазарите на деривативи, върху нестабилността на базисните физически пазари. Установяването на тези корелации се усложнява допълнително и от факта, че не всички физически пазари имат еднакви характеристики и от това, че в различните сектори действа различна пазарна динамика. Поради това е необходима по-нататъшна работа, за да се опознаят в дълбочина тези процеси¹³.

На този етап обаче вече е ясно, че трябва да бъдат засилени степента на прозрачност и задълженията за докладване както на базисните физически пазари, така и на пазарите за деривативи. По-голямата прозрачност и лесно достъпната информация за физическите пазари ще позволят на инвеститорите да вземат информирани решения, ще способстват за подходящ процес на ценообразуване и ще улеснят разкриването и предотвратяването на злоупотреби. Освен това неотдавнашната нестабилност на цените показа, че трябва да се запазят възможностите участниците на физическите пазари да се предпазват от своите ценови рискове, като същевременно трябва да се гарантира, че пазарните процеси се следят отблизо и по ефективен начин. Това е особено важно за развиващите се страни, които внасят храни. В този контекст може да се обмисли също да бъдат взети допълнителни целеви регулаторни мерки като въвеждането на граници за позициите, когато това се счита за необходимо.

3. Отговорът на политката на ЕС спрямо процесите на стоковите пазари

На равнище ЕС бе подета инициатива за увеличаване на надзора, интегритета и прозрачността на търговията на енергийните пазари¹⁴. Съществуват също редица инициативи за подобряване на функционирането на хранителната верига и прозрачността на пазарите на селскостопански стоки. Като част от протичащите реформи на регулаторната рамка на финансовите пазари Комисията предприе също мерки за увеличаване на интегритета и прозрачността на пазарите на стокови деривативи.

Комисията показа своята готовност да действа така, че да се осигури методичното функциониране на енергийните пазари в своето предложение за установяване на ясни правила, с които да се забрани пазарната злоупотреба на пазарите на едро на електроенергия и газ, подкрепени с рамка за надзор на равнище ЕС и нови правомощия за правоприлагане в полза на енергийните регулатори¹⁵. Този подход допринася за това предприятията и гражданите на Европа да извличат ползи от вътрешния пазар и представлява подходящ модел за справяне с предизвикателствата, произтичащи от нарастващата взаимозависимост на стоковите пазари и свързаните с тях финансови пазари. С предложения регламент за интегритета и прозрачността на енергийните пазари¹⁶ на европейските и националните органи се предоставят инструменти за установяване на случаите на пазарна злоупотреба в търговията на едро на електроенергия и газ:

• 
  Европейската агенция за сътрудничество между енергийните регулатори (ACER) ще отговаря за надзора с цел разкриване на възможни случаи на злоупотреба.
  
• 
  на търгуващите ще се забранява да използват вътрешна информация, с която да се възползват от своите сделки или да манипулират пазара, като причиняват изкуствено повишаване на цените над равнищата, които се оправдават от наличностите, производствените разходи, складовия или транспортния капацитет.
  
• 
  ще се засили сътрудничеството между регулаторите на физическите (ACER) и на финансовите (ЕОЦКП - Европейски орган за ценни книжа и пазари) пазари.
  

Съществуват многобройни причини за нестабилността на цените и поради това няма едно-единствено и просто решение за откритите проблеми. Това важи в още по-голяма степен предвид особеностите на селскостопанското производство (връзките му със сигурността на снабдяването с храни и околната среда, като към нея се числят зависимостта на селскостопанското производство от жизнените цикли, метеорологичните, сезоните и фитосанитарните условия, които допълнително усложняват потенциалното въздействие от различните варианти на политиката.

Независимо от това една от ключовите области за действие засяга пазарната информация. Селскостопанският сектор разполага с изобилие от информация от публични източници за селскостопанското производство, потребление и запаси (Световната банка, FAO/ОИСР, Министерството на земеделието на САЩ, ЕС, Австралийското бюро за селскостопанска и ресурсна икономика) или от международните органи за стоки (особено Международния съвет по зърното). Това ясно контрастира с информацията за стоки като метали, минерали и енергия, за които основен източник и собственик на пазарна информацията е промишлеността. При все това качеството и навременността на информацията относно националните и регионални хранителни запаси и относно прогнозите за производството и потреблението на храни биха могли да се подобрят още повече. Г-20 поиска от „Световната банка да работи съвместно с други заинтересовани международни агенции за разработването на мерки за подобряване на информацията относно националните и регионалните хранителни запаси и относно прогнозите за производството на храни“, а Комисията ще подкрепи напълно тази дейност.

Предвид нарастващата пазарна насоченост на нейната обща селскостопанска политика, информацията и прозрачността относно процесите на стоковите пазари се превърнаха в ключови фактори в усилията за гарантиране на правилното функциониране на агро-хранителната верига:

• 
  държавите-членки редовно съобщават на Комисията широк набор от данни, които се публикуват в интернет¹⁷ и се обсъждат с консултативните комитети на заинтересованите страни;
  
• 
  с цел увеличаване на прозрачността¹⁸ на цените статистическата служба на Комисията създаде механизъм за наблюдение на цените на храните и в момента се обсъжда как той да бъде подобрен;
  
• 
  службите на Комисията редовно изготвят и публикуват средносрочна прогноза за най-важните пазари на селскостопански стоки¹⁹.
  

С рязкото покачване на цените изпъкнаха недостатъчните инвестиции в селското стопанство през последните десетилетия в много развиващи се страни²¹. В политиката на ЕС за развитие се признава нуждата от обрат в тази тенденция. Както се посочва в Зелената книга за политиката на ЕС за развитие²², това може да изиграе важна роля за намаляване на въздействието от нестабилността на цените върху най-уязвимите. Комисията вече прие рамка за политиката относно сигурността на прехраната²³, в която посочва, че ЕС и държавите-членки следва да допринасят за подобряване на функционирането на пазара на храни на световно, регионално и местно равнище, включително и посредством подобряване на прозрачността на пазара. Това предполага оказването на подкрепа на развиващите страни за укрепване на организациите на земеделските стопани, за подобряване на прозрачността на цените, за повишаване на селскостопанската производителност по устойчив начин и за разработването и прилагането на регулаторни рамки. Развитието на селскостопанското производство ще повиши устойчивостта и приспособяването към сътресенията на пазарите на храни.

На последно място, като се има предвид, че едностранните действия на някои правителства също могат да засегнат физическите пазари и да причинят нестабилност на цените, в тази област има нужда от подобряване на управлението и на международния диалог.

3.2. Регулиране на финансовите пазари

Съществува широк консенсус, че е желателно да се повиши интегритета и прозрачността на пазара на стокови деривативи. В съответствие с принципите и заключенията на Г-20 Комисията поде редица инициативи за постигането на тази цел:

• 
  тя прие предложение за регламент относно търгуването на извънборсови деривативи²⁴, чиято цел е да се намали системният риск и да се подобри прозрачността за регулаторите при всички деривативи, включително и стоковите деривативи;
  
• 
  целта на преразглеждането на директивата за пазарна злоупотреба²⁵ през пролетта на 2011 г. ще е да се изясни какво е злоупотреба при търгуването на стоковите пазари и да се гарантира, че всички тържища и сделки, при които може да възникне злоупотреба, се уреждат по подходящ начин от правилата на равнище ЕС;
  
• 
  с преразглеждането на пакетите инвестиционни продукти на дребно²⁶ ще се оцени нуждата от допълнителна точност и от подобрено качество на информацията, когато на инвеститорите на дребно се предлагат структурирани инвестиционни стокови инструменти ;
  
• 
  с директивата относно лицата, управляващи фондове за алтернативни инвестиции²⁷, ще се увеличи прозрачността на тези фондове за инвеститорите и националните надзорни органи и ще се добие по-добра представа за въздействието на тези фондове върху пазарите на стокови деривативи;
  
• 
  целта на преразглеждането на директивата относно пазарите на финансови инструменти²⁸ през пролетта на 2011 г. е да се подобри прозрачността на цените и търговията със стокови деривативи посредством определянето на условията, при които стоковите деривативи следва да се търгуват изключително на организирани пазари. Ще бъде проучена също и необходимостта от по-систематична и подробна информация относно търговските дейности на различните видове участници на пазара на стокови деривативи, от цялостен поглед от страна на регулаторите върху позициите, заети със стокови деривативи, включително и необходимостта от налагане на граници на позициите, когато това се сметне за необходимо;
  
• 
  на последно място създаването на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) ще осигури съответствие с действащите на тези пазари технически правила и може да бъде от голямо значение за укрепване на сътрудничеството с регулаторите на базисните физически пазари²⁹.