Bg комисия на европейските общности брюксел, 13. 11. 2008 com(2008) 781 окончателен съобщение на комисията до европейския парламент, съвета, икономическия и социален комитет и комитета на регионите

Следва да бъде разработена стратегия по отношение на Беларус, като се има предвид нейното значение като съседна и транзитна страна.

Понастоящем ЕС има меморандуми за разбирателство в областта на енергетиката с голям брой трети страни. Европа следва да подготви едно ново поколение от клаузи за „енергийна взаимозависимост“ в широкообхватни споразумения със страни-производителки извън Европа. Тези клаузи за енергийна взаимозависимост следва да са насочени към осигуряване на баланс между сигурността на търсенето и сигурността на доставките. Вниманието следва да бъде съсредоточено върху насърчаване на инвестиции във връзка с добива и преноса, улесняване на развитието на необходимите инфраструктури, изясняване на условията за достъп до пазарите (по отношение на енергията и във всички сектори на икономиката), провеждане на диалог по пазарни и политически развития и клаузи за уреждане на спорове. Споразуменията за транзитен пренос трябва да бъдат договаряни по начин, осигуряващ нормални енергийни доставки дори в периоди на политическо напрежение, като това би могло да се постигне чрез прилагането на новаторски подходи, например чрез съвместно управление и дори съвместна собственост на тръбопроводи от дружества от страните-производители, транзитиращите страни и страните-потребители. Съответните правни разпоредби следва да се основават, където това е уместно, на правото на ЕС в областта на енергетиката, както и на принципите на Договора за енергийната харта¹⁵. Също така, правните разпоредби следва да допринасят за формирането на дългосрочна политическа рамка, намаляваща политическите рискове и насърчаваща поемането на ангажименти за доставки и транзитиране на енергия от страна на частни дружества. Европейските банки, като например Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие биха могли да осигуряват подходящо структурирано финансиране във връзка с разработването на големи инфраструктурни проекти в трети страни. Специално внимание следва да се обърне на някои ключови външни енергийни инфраструктурни обекти, които са свързани с високи нетърговски рискове.

В случая с Русия, настоящият по-широк контекст се състои в намерението да се преговаря за широкообхватно Стратегическо партньорство, което да замени Споразумението за партньорство и сътрудничество от 1997 г. С оглед на постигането на добро дългосрочно състояние на енергийните взаимоотношения между ЕС и Русия, от важно значение е Споразумението за партньорство и сътрудничество от 1997 г. да бъде задълбочено и да получи една по-здрава и широка основа. Русия ще продължи да бъде главният енергиен партньор на ЕС в един продължителен бъдещ период и е необходимо да се осигурят отношения, основаващи се на структурно доверие. Всяка от страните би спечелила от правно консолидиране на основните принципи, на които се основава това сътрудничество. По този начин, преговорите биха могли да улеснят реформите и либерализацията на вътрешния пазар в Русия в съответствие с нейните вътрешни цели, да осигурят стабилност и предсказуемост на потреблението на руски природен газ и да изяснят условията, при които руски фирми биха могли да инвестират в преносната инфраструктура в ЕС. И накрая, едно споразумение с Русия би спомогнало за определянето на обвързващи и реално действащи правила за транзитиране през Паневропейския континент, каквито понастоящем липсват. Всяко едно от тези подобрения би представлявало принос за разнообразяване и взаимно обвързване както на енергийните източници на Европа, така и на руските доставки.

Ето защо, от първостепенно значение е правните разпоредби за енергийна взаимозависимост да бъдат разработени като част от ново споразумение, което да замени сегашното Споразумение за партньорство и сътрудничество. За това ще е необходимо да бъде разширен мандатът за договаряне на ново споразумение с мандат за започване на преговори за споразумение за свободна търговия. В миналото Русия и ЕС свързваха воденето на преговори за споразумение за свободна търговия с приемането на Русия в Световната търговска организация, но напоследък намаля увереността в постигането на решителен напредък по този въпрос. Също така, следва да бъде продължен енергийният диалог ЕС-Русия и да бъдат разработвани по-нататъшни практически дейности за сътрудничество и съвместни проекти. Колкото в по-голяма степен енергийните взаимоотношения ЕС-Русия бъдат поставени на солидна, взаимноизгодна и балансирана основа, толкова повече ще се увеличава доверието и ще се създава атмосфера, подходяща за инвестиране в проучвателни и инфраструктурни проекти.

Подобен подход следва да бъде разработен и по отношение на страните от Каспийския регион. Европейският съвет даде висок приоритет на по-нататъшното развитие на отношенията с тези страни. Като се имат предвид техните енергийни ресурси и тяхното значение за постигането на напредък по приоритетните за енергийната сигурност инфраструктурни обекти, посочени в предходния раздел, Комисията ще насочи всички инструменти към изграждането на стабилно сътрудничество, включително чрез укрепване на Процеса от Баку¹⁶ за постигането на едно истинско енергийно партньорство. Засилването на взаимните ангажименти с всички съответни страни, по-специално чрез двустранни отношения, представлява важен приоритет.

Сътрудничеството с партньори като Австралия, Канада, Япония и САЩ, както и с бързоразвиващите се страни-потребителки следва да бъде задълбочено, за да се наложи общо виждане за глобалната енергийна сигурност, да се подобри прозрачността на глобалните енергийни пазари и да се предприемат действия по отношение на устойчивото развитие. Развиват се платформи за сътрудничество със страни като Китай и Индия, на двустранна и многостранна основа, а също и с региони като Латинска Америка и Карибския басейн. Развива се сътрудничество и със страни, осъществяващи алтернативни доставки, като например Бразилия, която е голям износител на биогорива.

Енергийните взаимоотношения с Африка, по-специално Северна Африка, следва да бъдат издигнати на по-високо равнище, като се има предвид нейният голям потенциал, като се започне от въглеводородните горива и се стигне до огромния ѝ неизползван потенциал от възобновяеми енергийни източници. Страни като Алжир, Египет, Либия и Нигерия са от дълги години насам значителни доставчици на нефт и природен газ и от съществено значение е енергийните взаимоотношения с тях да бъдат задълбочени. Транссахарският газопровод представлява важна допълнителна възможност за ЕС да разнообрази пътищата на доставка и енергийните източници. ЕС е готов да помогне за неговата реализация чрез различни инструменти, по-специално чрез двустранно сътрудничество, Европейския инструмент за добросъседство и партньорство, Европейския фонд за развитие и Европейската инвестиционна банка. Освен това, Енергийното партньорство Африка-ЕС с Африканския съюз и с Африканските регионални икономически общности ще способства за задълбочаване на енергийния диалог и формулиране на конкретни инициативи. ЕС ще направи оценка на нарастващото значение на ролята на Африка за енергийната сигурност на ЕС и ще осигури наличие на адекватни средства и политики. Регионалното интегриране на пазарите за електроенергия и насърчаването на енергията от възобновяеми източници представляват особено важни възможности за развитие на Африка и Комисията ще увеличи своите усилия за оказване на помощ в тези области.

Редица партньори в ЕС обмислят възможността за организиране на програма за ядрена енергия, една техническа област в която ЕС има водеща роля в света, или да разширят съответните си настоящи дейности. Много развиващи се страни понастоящем нямат законодателната и регулаторна инфраструктура, необходима за осигуряване на приоритетно значение безопасността при вземането на решения в процеса на проектиране, изграждане и експлоатация на такива съоръжения. Неотдавна бе очертана дейността на ЕС за налагане на най-високи стандарти за ядрена безопасност и сигурност¹⁷. Чрез Инструмента за сътрудничество в областта на ядрената безопасност, ЕС ще подпомага и ще сътрудничи с трети страни за подобряване на тяхната култура за ядрена безопасност, както и за безопасността на техните работещи атомни електроцентрали. За страните с нововъзникващи намерения да изграждат атомни електроцентрали, ЕС ще оказва помощ за създаване на компетентни и независими органи за ядрена регулация, способни да гарантират, че новите атомни централи ще бъдат изградени в съответствие с международните стандарти за ядрена безопасност и ще бъдат експлоатирани съгласно най-високите стандарти в това отношение.

За изпълнението на целите на ЕС от жизнено важно значение е, както това бе установено от Европейския съвет¹⁸, Европа да говори с един глас и да действа в съответствие с казаното. Неотдавнашният преглед на енергийната политика на ЕС, направен от Международната енергийна агенция¹⁹, определи като приоритетни дейности за ЕС външните отношения и постигането на енергийна сигурност. Да се говори с един глас не означава да има единствен представител на Общността по външните въпроси, а по-скоро наличие на планиране и координация, за осигуряване на единството както на действието, така и на посланието на равнището на Общността и на държавите-членки. За да може да се реализира това на практика, през 2009 г. Комисията ще определи конкретни механизми, необходими за осигуряването на прозрачност между държавите-членки и ЕС. Това ще даде възможност за по-добра координация по отношение на събитията и намеренията във връзка с международните енергийни въпроси. За постигането на цялостна завършеност на тези механизми, Комисията ще обсъди възможността да предложи изменение на Регламент 736/96, който задължава държавите-членки да уведомяват Комисията за инвестиционни проекти от интерес за Общността в нефтения, газовия и електроенергийния сектори, с оглед да подобри неговото практическо значение в светлината на днешните енергийни предизвикателства. Комисията ще обмисли как по най-добър начин да бъдат доразвити системите за ранно предупреждение с ключови съседни енергийни партньори.

2.3. Подобряване на запасите от нефт и природен газ и на механизмите за реагиране при криза

За да може да посрещне предизвикателствата за своята енергийна сигурност, ЕС трябва да осигури възможно най-добра ефикасност на своите вътрешни механизми за реагиране при криза и стандарти за сигурност. Ето защо, третият елемент от Плана за действие за енергийна сигурност и солидарност актуализира и усъвършенства съществуващите правила на Общността в тази област.

От 1968 г. насам съществува задължителен режим за кризисни запаси от нефт и нефтопродукти²⁰. Държавите-членки са разработили различни механизми за прилагане на Директивата за запаси от нефт и нефтопродукти — някои разчитат на държавни запаси, подобно на системите, съществуващи в САЩ и Япония, други разчитат на запаси, поддържани от промишления отрасъл. Съществуващата система доказа своята ефективност във връзка с ограничени смущения в снабдяването, главно при съвместни действия, координирани от Международната енергийна агенция. При все това, в светлината на натрупания опит, настоящата система може да бъде подобрена.

Ето защо, едновременно със Стратегическия енергиен преглед, Комисията предлага преразглеждане на законодателството на ЕС относно стратегическите кризисни запаси от нефт и нефтопродукти, с оглед на подобряване на съответствието с режима на Международната енергийна агенция, повишаване на надеждността и прозрачността на съществуващите запаси, опростяване на спазването на изискванията и верификацията и изясняване на процедурите за действие при криза.

Понастоящем ЕС публикува данни за количеството на стратегически запаси от нефт и нефтопродукти във всяка държава-членка. За разлика от САЩ, той не публикува информация за количеството на допълнителните търговски запаси от нефт и нефтопродукти, съществуващи в ЕС. С оглед на подобряване на прозрачността на пазара на нефт и ограничаване на последиците от неинформирана спекула, Комисията предлага ЕС сега да предприеме стъпката да публикува ежеседмично сумарни данни за количеството на търговските запаси от нефт и нефтопродукти, поддържани от нефтените фирми в ЕС.

Също така, Комисията преразгледа прилагането и ефикасността на Директивата за сигурност на доставките на природен газ²¹. Констатацията ѝ е, че са възможни подобрения в днешната правна рамка. По-специално, необходима е по-голяма хармонизация на стандартите за сигурност на доставките и на предварително определените кризисни мерки на регионално равнище и на равнището на ЕС. От друга страна, обаче, наличната на този етап информация е недостатъчна, за да може ЕС да вземе решение за задължителни стратегически запаси от природен газ. Създаването на стратегически запаси на природен газ струва поне пет пъти по-скъпо в сравнение със стратегическите запаси на нефт и нефтопродукти. Един по-ефективен подход би бил да се насърчи създаването и ефективното и прозрачно използване на търговски запаси, както и разнообразяването на връзките за доставка, създаващо възможност за ползване на втечнен природен газ или на съседни доставчици в рамките на вътрешния пазар в ЕС, а също и създаването на възможност за бързо намаляване на потреблението чрез използване на договори с клауза за прекъсване и чрез замяна на горивото при производство на електроенергия.

Подобно на ситуацията в областта на течните горива, и тук трябва да се подобри координацията при криза на равнището на ЕС, както между държавите-членки, така също и във връзка с отношенията с доставчика и транзитиращите страни. Следва да се обмисли формулирането на по-подходящ праг, при който да се предизвиква действие от страна на ЕС, както и да се изяснят ангажиментите за компенсация. Газовата координационна група следва да продължи да разработва сценарии за реагиране при възможни бъдещи кризи по отношение на доставката на природен газ. Вземайки под внимание горепосочените подготвителни работи, както и работите на Международната енергийна агенция и на Групата на европейските регулатори в областта на електроенергията и природния газ, Комисията ще проведе обсъждане със заинтересованите страни и ще предложи през 2010 г. преразгледан вариант на Директивата за сигурността на доставките на природен газ.

2.4. Нов импулс в областта на енергийната ефективност

ЕС пое ангажимент за постигането до 2020 г. на подобрение на енергийната ефективност с 20%. Ангажиментите за намаление на емисиите на парникови газове и за използване на възобновяеми енергийни източници, които ЕС също пое, ще допринесат за изпълнението на тази цел, и обратно — амбициозни действия в областта на енергийната ефективност ще допринесат значително за постигане до 2020 г. на целта във връзка с изменението на климата, по-специално чрез Решението за споделяне на усилията. В този смисъл, мерките за енергийна ефективност ще имат ключова роля за постигането с най-малки разходи на целите в областта на изменението на климата и енергетиката, особено по отношение на сградния сектор и транспорта.

Също така е очевидно, че целта за подобрение с 20% на енергийната ефективност ще има значителен принос за постигането на целите на ЕС по отношение на устойчивото развитие и конкурентноспособността. Нещо повече, намаляването на потреблението чрез енергийна ефективност представлява най-дълготрайния път за намаляване на зависимостта от минерални горива и от внос на енергия. Мерките за подобряване на енергийната ефективност и зелените технологии могат да предоставят и нови икономически възможности, включително на малките и средни предприятия, при сегашната трудна икономическа ситуация. Енергийната ефективност следва да бъде в сърцевината на Плана на действие на ЕС за енергийна сигурност и солидарност.

Вече е постигнат важен напредък по отношение на целта за подобряване на енергийната ефективност с 20%. Сега действащите мерки биха дали като резултат подобрение на енергийната ефективност с 13-15%. Съвместно с настоящия стратегически енергиен преглед, Комисията публикува нов пакет от инициативи за енергийна ефективност от 2008 г., предназначен за постигане на по-нататъшен значителен напредък за изпълнение на двадесетпроцентната цел:

• 
  Преработка на Директивата за енергийни характеристики на сградите, която разширява нейния обхват, опростява нейното прилагане и превръща сертификатите за енергийна ефективност на сградите в действителен пазарен инструмент. Така преработената Директива ще може да доведе до икономии за едно средно семейство от порядъка на стотици евро годишно, дори и при положение, че от тези икономии бъдат извадени разходите за продуктите, необходими за енергийна ефективност на отоплителните и на климатичните инсталации и на сградите.
  
• 
  Преработка на Директивата за енергийните етикети, която досега се отнасяше само за домашните уреди, а се предлага да изисква такива етикети за по-широк кръг енергоизползващи продукти от търговски и промишлен характер, както и да установи хармонизирана основа за обществените поръчки и стимулите, предоставяни от държавите-членки. Комисията подготвя също актуализирани или нови класификации за редица групи от продукти. С отделен юридически инструмент бе въведен нов вид енергиен етикет за автомобилните гуми.
  
• 
  Интензификация на прилагането на Директивата за екопроектиране. През идните месеци Комисията ще приеме минималнодопустими изисквания за лампите (водещи до постепенно премахване на неикономичните лампи с нажежаема жичка), за електрическите уреди в режим на готовност и за функциите на приборите в изключено състояние, за уличните и офисните осветителни инсталации, за външните електрозахранващи устройства и за приставките за телевизионни приемници. Този първи комплект от мерки ще бъде скоро последван от мерки, отнасящи се за пералните машини, съдомиялните машини и хладилниците, котлите и бойлерите, домашните електрозадвижващи устройства и телевизионните приемници. Когато тези изисквания станат готови, като се има предвид комбинираното въздействие на екопроектирането и етикетите, те ще могат да предизвикат до 2020 г. годишни икономии в размер на 96 млн. т н.е.²²
  
• 
  Насърчаването на когенерацията представлява важен приоритет. За тази цел Комисията приема, съвместно с настоящия Стратегическия енергиен преглед, Съобщение и подробни указания във връзка с техническото прилагане на Директивата за когенерацията.
  
• 
  За разпространяването на най-добрата практика, Комисията ще разработи механизми за определяне на реперни характеристики и за създаване на мрежи от заинтересовани страни. Важен инструмент в това отношение ще бъде Спогодбата с кметове²³. Ще бъдат предоставени фондове на Общността (включително по Програмата „Интелигентна енергия“) за засилване на възпроизвеждането на добрата практика в целия ЕС, включително и чрез други финансови инструменти на ЕС в случаите, когато това е уместно. Съвместно с Европейската инвестиционна банка ще бъде организирана нова Инициатива за финансиране на устойчиво развита енергия (Sustainable Energy Financing Initiative), а където това е уместно, тази цел ще бъде следвана и от Европейската банка за възстановяване и развитие. От важно значение е съставянето и прилагането на финансови инструменти, подходящи за малки по размер инвестиции, каквито много често са необходими за целите на енергийната ефективност (например — първоначални разходи за подобрения от страна на собственици или обитатели на сгради).
  
• 
  По програмите на кохезионната политика има над 9 милиарда евро, предназначени за насърчаване на енергийната ефективност и на използването на възобновяеми енергийни източници през периода 2007—2013 г. Фондовете по кохезионната политика се използват за подпомагане на широк набор от дейности, включително подобрения на енергийната ефективност в промишлеността, търговията, транспорта и обществените сгради, когенерация и местно електропроизводство, нововъведения за устойчиво енергийно развитие, както и обучение в областта на наблюдението и оценката на енергийните показатели. Също така, в новите държави-членки кохезионната политика се използва при известни условия за инвестиции за енергийна ефективност в жилищни сгради. Тъй като някои от тези дейности могат да бъдат финансирани и по други бюджетни пера във връзка с кохезионната политика, като например за научно-изследователска и развойна дейност, обновяване на градски и селски райони, както и техническа помощ, очаква се, че действително предоставената помощ в рамките на цялостната европейска енергийна политика ще отговаря на значително по-голяма сума. Финансовите инструменти, включително чрез фондове за кредити и капиталово участие, предоставяни от Групата на Европейската инвестиционна банка (например чрез кредити по структурните програми) и от Европейската банка за възстановяване и развитие, би дало възможност за допълнително финансиране в подкрепа на оперативните програми.
  
• 
  Ще бъде представен пакет от документи за зелено данъчно облагане, в допълнение към пакета от документи във връзка с енергетиката и изменението на климата. Той ще включва предложение за преразглеждане на Директивата за енергийните данъци, което да я направи изцяло съвместима със целите по отношение на енергетиката и изменението на климата, както и преглед на възможностите за използване на ДДС и на други финансови инструменти за насърчаване на енергийната ефективност. Комисията ще продължи своите усилия за насърчаване на либерализацията на режима по отношение на енергийноефективните стоки и услуги също и в контекста на водените търговски преговори.
  

Енергийната ефективност следва да бъде постоянен приоритет за енергийната политика на Общността. Комисията ще направи през 2009 г. оценка на Плана за действие за енергийна ефективност и ще подготви нов, по-целенасочен план за действие, както това бе поискано от Европейския съвет от юни 2008 г.