Подобряване на използването на местните енергийни ресурси на ЕС

Произведената от собствени ресурси енергия в ЕС представлява 46% от общото енергопотребление²⁴. Преди приемането на инициативата „20-20-20“ се прогнозираше, че този дял ще спадне до 36% през 2020 г²⁵.. Прилагането на новата енергийна политика ще задържи този дял на около 44% от енергопотреблението на ЕС²⁶.

Всички икономически ефективни мерки, които могат да бъдат предприети за насърчаване на разработването и използването на местни ресурси представляват важен елемент от един възможен План за действие за действие на ЕС за енергийна сигурност и солидарност.

Разработването на възобновяеми енергийни източници, като например вятърната енергия, слънчевата енергия, хидроенергията, енергията на биомасата и морските енергийни ресурси трябва да се разглеждат като потенциално най-големият местен енергиен ресурс на ЕС. Понастоящем възобновяемите енергийни източници дават около 9% от крайното енергопотребление на ЕС, като бе постигнато съгласие за целта този дял да достигне 20% през 2020 г. След влизането в сила на новата Директива за възобновяемите енергийни източници, Комисията ще съсредоточи своите усилия върху мониторинга и улесняването на нейното правилно и навременно прилагане, както и върху останалите практически въпроси, които биха могли да затруднят реалното и бързо нарастващо пазарно проникване на възобновяемите енергийни източници. В светлината на опита, натрупан при прилагането на новата Директива за възобновяемите енергийни източници, Комисията ще публикува Съобщение със заглавие „Преодоляване на препятствията за възобновяемите енергийни източници в ЕС“, в което ще бъдат идентифицирани съществуващите препятствия и ще бъдат предложени коригиращи мерки.

С оглед на установяване на подходящи механизми на равнището на ЕС за финансиране на масовото използване на възобновяеми енергийни източници, Комисията работи съвместно с Европейската инвестиционна банка, Европейската банка за възстановяване и развитие и други финансови институции за установяването на горепосочената Инициатива на ЕС за финансиране на устойчиво развита енергия, чрез която да се мобилизира широкомащабно финансиране от капиталовите пазари на инвестиции за енергийна ефективност, възобновяема енергия, чисто използване на минерални горива и комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия от възобновяеми източници в европейските градове.

С оглед на максималното оползотворяване на природните ресурси на ЕС, ключова роля има технологията. Необходимостта от енергия от възобновяеми източници ще продължи да се увеличава с нарастването на изискванията по отношение на емисиите на парникови газове, така че е от жизненоважно значение да бъде предизвикан бърз напредък в областта на конкурентноспособността, ефективността и устойчивото развитие на енергопроизводството от възобновяеми източници. В действителност, освен че е приоритет от гледна точка на енергийната сигурност и устойчивото развитие, това представлява и една огромна икономическа възможност за ЕС. Такава цел понастоящем се преследва в контекста на Стратегическия план за енергийни технологии, приет от Европейския съвет през 2008 г²⁷. Постигнат е напредък по неговото прилагане, включително чрез шест европейски промишлени инициативи: за вятърна енергия, слънчева енергия, биогорива от второ поколение, улавяне и съхранение на въглероден двуокис (CCS), електропреносни мрежи и устойчиво развито използване на енергията на ядреното деление. Тези инициативи се разработват в тясно сътрудничество със съществуващите Технологични платформи и с европейския промишлен сектор. Следващата стъпка ще бъде Съобщение за финансиране на нисковъглеродни технологии, което ще бъде представено от Комисията през 2009 г., в близко сътрудничество с Европейската инвестиционна банка. В него ще бъде направена оценка на необходимите ресурси и на възможните източници на финансиране и ще бъдат предложени начини за подпомагане на равнището на ЕС на големи демонстрационни проекти, включително до дванадесет демонстрационни електроцентрали, използващи технологията за улавяне и съхранение на въглероден двуокис. Също така, в него ще се имат предвид резултатите от продължаващите дискусии по преразглеждането на Директивата за търговия с емисии, особено на варианта за използването на приходите от търговете за квоти за емисии, както и на белязаните квоти за емисии като начин за ускоряване на реализацията на така необходимите демонстрационни проекти в тази област.

Въпреки, че европейските ресурси от нефт и природен газ намаляват, високите цени на нефта и предимството на местните ресурси от гледна точка на сигурността на доставките увеличават изгодата от добива на местните запаси на нефт и природен газ, включително и на неконвенционални запаси, доколкото това може да бъде постигнато по устойчиво развит начин. Освен това, и други собствени ресурси на горива в някои райони на ЕС, като например нефтошистите или торфът, могат също да допринесат за енергийната сигурност на някои държави-членки.

Фактически, отчитането на неконвенционални ресурси би увеличило четири пъти общите газови резерви в Европейското икономическо пространство — до стойност над 60 000 млн. т н.е., въпреки че тяхното използване е свързано в някои случаи със значителни технологични и екологични предизвикателства. Комисията ще започне обсъждания в рамките на Берлинския форум за минералните горива (Berlin Fossil Fuel Forum)²⁸ относно допълнителните мерки, които биха могли да бъдат предприети в Общността на национално равнище и по-специално за партньорство с Норвегия с оглед на по-нататъшно насърчаване на нарастването на икономически ефективен и екологосъобразен добив на собствени минерални горива в ЕС.

Важен допълнителен фактор за осигуряване на енергийната сигурност на ЕС представлява капацитетът за нефтопреработка. Важно е да бъде подобрено равнището на прозрачност на баланса на потреблението и производството, във връзка с капацитета за нефтопреработка, необходим за задоволяване на европейските потребности, като се имат предвид някои въздействащи фактори в областта на потреблението (по-специално инициативите за зелен транспорт) и особено безпокойствата във връзка с бъдещите наличности на дизелово гориво. През 2010 г. Системата на Комисията за наблюдение на енергийния пазар ще подготви Съобщение относно капацитета за нефтопреработка и потреблението на нефтопродукти в ЕС.

И накрая, атомната енергия допринася за сигурността на енергийните доставки в ЕС като значителен източник на базова електроенергия, който не води до увеличение на емисиите на парникови газове и по този начин допринася за противодействие на изменението в климата. Доставките на уран в ЕС са диверсифицирани и идват от стабилни райони (Австралия и Канада осигуряват близо половината от потреблението на ЕС), а цената на урана има ограничено влияние върху себестойността на електроенергията. Една трета от електропроизводството на ЕС идва от ядрена енергия.

Както е посочено в Съобщението със заглавие „Актуализация на примерната ядрена програма“, придружаващо настоящия Преглед, през следващите 10-20 години повечето атомни електроцентрали в ЕС ще достигнат края на своя първоначално проектиран период на експлоатация. Ако не бъдат взети съответни решения и не бъдат направени нови инвестиции, делът на ядрената енергия в електропроизводството значително ще намалее към 2020 г. В този смисъл, въпросът за вземане на решения за удължаване на експлоатационния период, за нови инвестиции или за замяна на съществуващи атомни централи се поставя все по-остро, особено в светлината на целта на ЕС за намаляване на емисиите на CO₂.

Всяка държава-членка сама решава дали да инвестира или не в ядрената енергетика, но прилагането навсякъде в ЕС на нормативната рамка за ядрена сигурност и безопасност е въпрос от общ интерес. Трябва да бъде ясно, че ЕС поддържа във връзка с електропроизводството от ядрена енергия най-високите възможни стандарти за безопасност, сигурност, неразпространение на ядреното оръжие и опазване на околната среда. Ето защо, необходимо е ЕС да разработи обща правна рамка по отношение на безопасността на ядрените инсталации и управлението на ядрените отпадъци.

След създаването на Групата на високо равнище за ядрена безопасност и управление на ядрените отпадъци (High Level Group on Nuclear Safety and Waste Management), в която участват националните регулатори, както и след обсъжданията в рамките на Европейския форум за ядрена енергия (European Nuclear Energy Forum), Комисията ще представи през 2008 г. преразгледано предложение за директива, установяваща нормативна рамка на Общността за ядрена безопасност.

В условията на продължаващо нарастване на потреблението на нефт и намаляването на капацитета за добив от много съществуващи нефтени находища, балансът на потреблението и производството ще става все по-затруднен, може би дори в критична степен. Необходимостта да се вземат мерки по отношение на изменението на климата изисква масивно пренасочване към високоефективни енергийни технологии с ниска степен на въглеродна интензивност.

• 
  Декарбонизация на електропроизводството на ЕС до 2050 г. Това представлява огромно предизвикателство, но то ще е необходимо за да може ЕС да изпълни изцяло своята роля за намаляване на емисиите на парникови газове към 2050 г. и за предотвратяване на изменението на климата. За тази цел ще е необходимо допълнително пренасочване към възобновяемите енергийни източници, улавяне и съхранение на въглеродния двуокис и, за тези страни които изберат този вариант — използване на ядрена енергия. Прилагането на Схемата за търговия с емисии ще улесни пренасочването към нискоемисионно електропроизводство чрез замяна на съществуващите електрогенериращи мощности, половината от които ще достигнат към 2030 г. до края на своя експлоатационен период. Ако бъдат взети бързо стратегически инвестиционни решения, близо две трети от европейското електропроизводство може да стане нискоемисионно в годините непосредствено след 2020 г., като се има предвид, че в момента този дял е 44%.
  
• 
  Премахване на зависимостта на транспорта от използването на нефтопродукти. Пренасочването към автомобили, използващи електроенергия, водород или алтернативни горива няма да стане от днес за утре и ще е свързано със значителни промени в транспортната инфраструктура на ЕС. Въз основа на Съобщението на Комисията от 2008 г. със заглавие „Постигането на зелен транспорт в Европа“ (“Greening Europe’s Transport”), Комисията ще проучи необходимите дейности за да може Европа да бъде в челото на тези промени. По-специално, ще бъдат разгледани: (i) необходимостта от данъчни облекчения и други стимули, при спазване на правото в областта на държавната помощ, в случай на закупуване на по-зелени автомобили, използващи електрическа енергия, биометан или водород и при ранно изтегляне от употреба на стари, замърсяващи автомобили; (ii) възможността да се въведе изискване известен процент от всички нови държавни и общински автомобили да използват електрическа енергия, биометан или водород и (iii) възможно изискване за бензиностанциите да въведат необходимата инфраструктура, позволяваща бързото разпространение на алтернативния транспорт в Европа. Ще се обмисли също въпросът как да бъдат катализирани по-нататъшни подобрения на ефективността на автомобилите след 2012 г.
  
• 
  Нискоенергийни сгради и сгради с положителен енергиен баланс. 40% от крайното енергопотребление протича в сградите. Те могат да бъдат проектирани и използвани по такъв начин, че да не консумират повече енергия отколкото могат да произведат и дори да се превърнат в нетни енергопроизводители. Комисията ще установи общите принципи за определяне кои сгради са с ниска или нулева въглеродна и енергийна интензивност и, в случаите, при които това е необходимо, ще предложи мерки за увеличаване на техния брой. Също така, спешно значение има постигането на напредък при реконструирането на съществуващото количество сгради. Всяка инвестиция в съществуващите сгради днес може да намали нашата потребност от енергия и да допринесе за изпълнение на целите за намаление на емисиите в близките десетилетия. Комисията и държавите-членки ще проучат по-подробно условията на вътрешния пазар и стимулите за насърчаване на такива инвестиции за постигането на енергоспестяване в сградния сектор.
  
• 
  Интелигентна взаимосвързана електрическа мрежа. Днешната електрическа мрежа е изградена с цел пренос на електроенергия от големи електроцентрали до национални електроразпределителните мрежи. За утрешната електрическа мрежа ще е необходимо да бъдат взети под внимание въздействията на изменението на климата и да се обслужва един интегриран европейски пазар с многобройни малки производители на електроенергия от възобновяеми източници, било от вятърни инсталации или от домашни електрогенератори, които, наред с големите електроцентрали, ще допринасят в нарастваща степен за гарантиране на съществен дял от електроенергията за европейската икономика. Ще бъдат необходими значителни промени в днешната електрическа мрежа на ЕС, за да може да се създадат подходящи условия за децентрализирано електропроизводство. Концепции като например идеята за изграждане на разположен в моретата свръхпръстен около Европа, който да свърже разположени на юг слънчеви централи с разположени на запад централи, използващи енергията на морските вълни и разположени на север вятърни или водноелектрически централи с основните потребителски центрове, се нуждаят от допълнително разглеждане. Наличието на интелигентни измерителни прибори и автоматика на потребителско ниво може в значителна степен да подобри енергийната ефективност и да насърчи развитието на електрическите автомобили.
  
• 
  Пропагандиране на високоефективна енергийна система с ниска въглеродна интензивност за целия свят. Положителните ефекти от една евентуална амбициозна европейска програма за периода 2030 г. - 2050 г. могат да бъдат мултиплицирани чрез убеждаване и подпомагане на останалата част от света да тръгне по същия път. Постигането на напредък по отношение на глобално споразумение за климата би било важен фактор за постигане на подобна промяна в целия свят. Една ранна и амбициозна програма за трансформация на европейската енергетика би спомогнала за превръщането на европейската автомобилна, строителна и енергийна техника в световни технологични лидери.
  

За постигането на напредък в тази посока, Комисията ще подготви, в рамките на Стратегическия план за енергийни технологии, една Пътна карта към енергийна политика за 2050 г. за дейностите, които да бъдат предприети, в диалог с представители на държавите-членки, учени от академичните среди и индустриални експерти, за да бъдат улеснени такива широкомащабни реализации в случаите, когато това е оправдано. По-специално, в тази пътна карта ще бъдат посочени дейностите, необходими за постигането до 2050 г. на електропроизводство с нулеви емисии на въглеродосъдържащи газове в ЕС, както и вариантите за достигане до такъв резултат.

Предложенията на Комисията относно емисиите на парникови газове, използването на възобновяеми енергийни източници и вътрешния енергиен пазар формират рамката, необходима за постигане на целите за 2020 г., приети от Европейския съвет. Те представляват важна стъпка за превръщането на ЕС в един по-устойчиво развит и по-сигурен, основаващ се на технологии и характеризиращ се с малки емисии на CO₂ енергиен пазар, създаващ богатство и работни места из цялата си територия. Едно бързо постигане на съгласие за изпълнението на тези предложения представлява първият съществен елемент на всяка една политика за енергийна сигурност в Европа.

• 
  Само по себе си, обаче, изпълнението на мерките „20-20-20“ няма да е достатъчно за гарантиране на нуждите във връзка с енергийната сигурност на ЕС. В отговор на призива на Европейския съвет от 15-16 октомври 2008 г. да усили работата си по енергийната сигурност, Комисията предлага състоящ се от пет точки План за действие за енергийна сигурност и солидарност и призовава Съвета и Парламента да потвърдят необходимостта за следното: ЕС да интензифицира усилията си за разработването на ефикасна външна енергийна политика; да говори с един глас, да идентифицира такива инфраструктурни обекти, които са от важно значение енергийната сигурност и после да предприеме действия за осигуряване на тяхното изграждане, да действа съгласувано за задълбочаване на партньорствата с ключови доставчици на енергия, транзитиращи страни и потребители. В това отношение, към Съвета и Парламента се отправя покана да утвърдят:
  
• 
  Като първа стъпка, шестте приоритета, определени от Комисията като имащи съществено значение за постигането на енергийна сигурност на ЕС: Южният газов коридор, разнообразено и адекватно снабдяване на Европа с втечнен природен газ, ефективни електропреносни връзки в Балтика, Средиземноморският енергиен пръстен, необходимостта от адекватни преносни връзки за природен газ и електроенергия в посока Север-Юг с Централна и Югоизточна Европа, както и Морската електропреносна мрежа в Северно море.
  

• 
  Като втора стъпка, намерението на Комисията да идентифицира и съобщи на Съвета и Парламента до 2009/2010 г. кои са специфичните дейности, необходими за практическата реализация на тези проекти.
  
• 
  Като трета стъпка, намерението на Комисията да обмисли възможността да представи през 2010 г., въз основа на реакциите спрямо Зелената книга, един нов Инструмент на ЕС за енергийна сигурност и инфраструктурни инвестиции, разработен въз основа на съществуващия Инструмент за трансевропейски енергийни мрежи (TEN-E).
  
• 
  Решимостта на Комисията за осигуряване на разработването на Южен газов коридор и за насърчаване на близкото сътрудничеството между Комисията и финансовите институции на Общността за проучване на осъществимостта на блоков механизъм за покупка на природен газ („Капсийска развойна корпорация“).
  
• 
  Намерението на Комисията да очертае мерките, необходими за да може ЕС „да говори с един глас“ по външните енергийни въпроси, както и мерките, посочени в раздел 2.1.
  
• 
  Намерението на Комисията да увеличи сътрудничеството по енергийните въпроси с Африка чрез Енергийното партньорство Африка-ЕС и да насочи повече усилия за насърчаване на използването на възобновяеми енергийни източници в Африка, чрез политиката на ЕС за развитие.
  
• 
  Пакета от документи за енергийна ефективност от 2008 г., насърчавайки Съвета и Европейския парламент да ускорят работите за постигане на бързо съгласие по неговите съставни части.
  
• 
  Предложеното преразглеждане на Директивата за запасите от нефт и нефтопродукти, както и намерението на Комисията да предложи през 2010 г. подобрение на Директивата за сигурността на доставките от природен газ.
  
• 
  Намерението на Комисията да насърчава екологосъобразното разработване на собствените ресурси от минерални горива на ЕС и да покани Берлинския форум за минерални горива да разработи конкретен набор от препоръки относно дейностите, необходими за по-нататъшно изпълнение на тази цел.
  
• 
  Намерението на Комисията да публикува, в светлината на опита, придобит във връзка с новата Директива за възобновяемите енергийни източници, Съобщение, озаглавено „Преодоляване на препятствията за използване на възобновяеми енергийни източници в ЕС“.
  
• 
  Преразгледаното предложение за Директива за формулиране на нормативна рамка на Общността за ядрена безопасност.
  
• 
  Предложението за организиране на Инициатива за финансиране на устойчиво развита енергия, под формата на съвместен проект на Комисията и на Европейската инвестиционна банка за мобилизиране на широкомащабно финансиране от капиталовите пазари за инвестиции за енергийна ефективност, възобновяема енергия и чисто използване на минерални горива.
  

ПРИЛОЖЕНИЕ

В следната таблица са показани енергийният профил на ЕС през 2005 г. и прогнозният профил за 2020 г. при четири сценарии: (i) сценарий на базовата линия, без Енергийната политика за Европа, при цена на нефта 61 долара за барел; (ii) сценарий без Енергийната политика за Европа, при цена на нефта 100 долара за барел; (iii) сценарий с Енергийната политика за Европа и умерена цена на нефта; (iv) сценарий с Енергийната политика за Европа и висока цена на нефта;