Bg комисия на европейските общности брюксел, 16. 10. 2007 com(2007) 610 окончателен 2007/0219 (cod) Предложение за директива на европейския парламент и съвета

КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ

COM(2007) 610 окончателен

2007/0219 (COD)

Предложение за

(Кодифицирана версия)

(представенo от Комисията)

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1. На 1 април 1987 г. Комисията реши¹ да инструктира своите служби да извършват кодификация на всички законодателни актове най-късно след десетото им изменение, като подчерта, че това е минимално изискване и че в интерес на яснотата и разбираемостта на общностното законодателство службите следва да положат усилия да кодифицират текстовете, за които са отговорни, в още по-кратки срокове.

2. Комисията предприе кодификация на Директива 2001/25/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 април 2001 г. относно минималната степен на обучение на морските лица². Новата директива беше предназначена да замести различните актове, инкорпорирани в нея³.

3. Междувременно Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията⁴, беше изменено с Решение 2006/512/ЕО, което въведе процедурата по регулиране с контрол за мерките с общо приложение, предназначени да изменят несъществени елементи на основен акт, приет съгласно процедурата по член 251 от Договора, включително чрез заличаването на някои от тези елементи или допълването на акта чрез добавянето на нови несъществени елементи.

4. В съответствие със Съвместната декларация на Европейския парламент, Съвета и Комисията⁵ относно Решение 2006/512/EО, за да бъде приложима тази нова процедура към актовете, които вече са в сила, приети съгласно процедурата по член 251 от Договора, те трябва да бъдат адаптирани в съответствие с приложимите процедури.

5. Следователно е целесъобразно кодификацията на Директива 2001/25/ЕО да бъде трансформирана в преработена версия, за да се инкорпорират измененията, необходими за адаптирането към процедурата по регулиране с контрол.

ê 2001/25/ЕО

2007/0219 (COD)

Предложение за

ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

относно минималната степен на обучение на морските лица

(Текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаването на Европейската общност, и по-специално член 80, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет⁶,

като взеха предвид становището на Комитета на регионите⁷,

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора⁸,

като имат предвид, че:

ê 2001/25/ЕО съображение 2

(2) Мерките, взети на общностно ниво в областта на морската безопасност и на предотвратяване на замърсяването на морето, следва да бъдат в съответствие с правилата и стандартите, приети на международно ниво.

ê 2003/103/ЕО съображение 2 (адаптиран)

(3) За да се поддържа и развива нивото на знания и умения в морския сектор в Ö Общността Õ, е важно да се обръща подходящо внимание на морската подготовка и на статута на морските лица в Ö Общността Õ.

ê 2001/25/ЕО съображение 6 (адаптиран)

(4) В интерес на морската безопасност следва да се осигури съответствие на равнищата на обучението Ö за предоставяне на свидетелства за професионална компетентност на морските лица Õ.

ê 2001/25/ЕО съображение 7 (адаптиран)

(5) Директива Ö 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. Õ относно признаването на професионалн Ö квалификации¹¹ се прилага Õ по отношение на морските длъжности, регламентирани от настоящата директива. Ö Тя Õ ще допринесе за улесняване спазването на задълженията от Договора за премахване на пречките пред свободното движение на хора и услуги между държавите-членки.

ê 2001/25/ЕО съображение 8 (адаптиран)

(6) Взаимното признаване на дипломите и свидетелствата, предвидено с Директива Ö 2005/36/ЕО Õ не гарантира винаги уеднаквено ниво на обучение за всички морски лица, служещи на борда на кораби, плаващи под флага на държава-членка. Това, обаче, е много съществено от гледна точка на морската безопасност.

ê 2001/25/ЕО съображение 9 (адаптиран)

(7) Следователно е много важно да се определи минимална степен на обучение на морските лица в Общността. Ö Тази степен следва Õ да се основава на вече установени стандарти за обучение на международно равнище, например Конвенцията на Международната морска организация (IМО) за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците от 1978 г., така както е ревизирана през 1995 г. (Конвенция STCW); всички държави-членки са страни по тази конвенция.

ê 2001/25/ЕО съображение 10

(8) Държавите-членки могат да определят стандарти, по-високи от минималните стандарти, определени с Конвенцията STCW и настоящата директива.

ê 2001/25/ЕО съображение 11 (адаптиран)

(9) Правилата на Конвенцията STCW, които са Ö приложени към Õ настоящата директива, следва да се допълнят със задължителните разпоредби, които се съдържат в част А на Ö Кодекса за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците Õ (Кодекса STCW). Част Б на Кодекса STCW съдържа препоръчителни насоки, предназначени да подпомогнат страните по Конвенцията STCW и лицата, които участват в изпълнението, прилагането или принудителното изпълнение на тези мерки, да Ö осигурят пълното действие на Õ Конвенцията по уеднаквен начин.

ê 2001/25/ЕО съображение 12

(10) За да се подобри морската безопасност и предотвратяването на замърсяването на морето, с настоящата директива, в съответствие с Конвенцията STCW, следва да се създадат разпоредби, отнасящи се до минималните периоди на почивка на вахтените лица. Тези разпоредби следва да се прилагат, без да се засягат разпоредбите на Директива 1999/63/ЕО на Съвета от 21 юни 1999 г. относно споразумението за организацията на работното време на морските лица, сключено между Асоциацията на корабособствениците от Европейската общност (ECSA) и Федерацията на синдикатите на транспортните работници в Европейския съюз (FST)¹².

ê 2001/25/ЕО съображение 13

(11) За да се подобри морската безопасност и за да се предотврати загуба на човешки живот и замърсяване на морето, следва да се подобри комуникацията между екипажите на корабите, плаващи във водите на Общността.

ê 2001/25/ЕО съображение 14

(12) Обслужващите лица от персонала на пътнически кораби, които са определени да помагат на пътниците в извънредни ситуации, следва да могат да осъществяват комуникация с тях.

ê 2001/25/ЕО съображение 15 (адаптиран)

(13) Екипажи, служещи на борда на танкери, които превозват вредни или замърсяващи околната среда товари, следва да са способни да действат ефикасно за предотвратяване на произшествия и извънредни ситуации. От първостепенно значение е между капитана, офицерите и другите лица, служещи на кораба, да се установи подходяща система за общуване, която да отговаря на изискванията на Ö настоящата директива Õ.

ê 2003/103/ЕО съображение 3 (адаптиран)

(14) Необходимо е да се гарантира, че нивото на компетентност на морските лица, които притежават свидетелства, издадени от трети страни, и които служат на кораби, плаващи под флага на Общността, ще е такова, каквото се изисква от конвенцията STCW. Ö Настоящата Õ директива Ö следва да Õ определи процедурите и общите критерии за признаване от държавите-членки на свидетелства, издадени от трети страни Ö на основата на изискванията за обучение и издаване на свидетелства, установени в рамките на Конвенцията STCW Õ.

ê 2001/25/ЕО съображение 18

(15) В интерес на морската безопасност държавите-членки следва да признават квалификации, доказващи изискваното ниво на обучение само когато те са издадени от страни или от името на страни по Конвенцията STCW, за които Комитетът по морска безопасност на IМО е установил, че те са прилагали и продължават да прилагат изцяло стандартите, определени от Конвенцията. Докато посоченият комитет успее да осъществи тази проверка, е необходима процедура за предварително признаване на свидетелствата.

ê 2001/25/ЕО съображение 19

(16) Следва да се организира, когато това е подходящо, проверка на морските учебни заведения, на програмите и курсовете на обучение. Следва да се определят и критерии за такава проверка.

ê 2001/25/ЕО съображение 20 (адаптиран)

(17) Комисията Ö следва да бъде подпомагана от Комитет Õ при изпълнение на дейностите, свързани с признаването на свидетелствата, издадени от учебни заведения или административните органи на трети страни.

ê 2001/25/ЕО съображение 21

(18) От държавите-членки, в качеството им на пристанищни органи, се изисква да засилват морската безопасност и предотвратяването на замърсяването във водите на Общността, като инспектират приоритетно корабите, които плават под флагове на трети страни, които не са ратифицирали Конвенцията STCW, като по този начин осигуряват корабите, които плават под флагове на трета страна, да не се ползват от по-благоприятно третиране.

ê 2001/25/ЕО съображение 22 (адаптиран)

(19) Целесъобразно е в настоящата директива да се включат разпоредби, отнасящи се до държавния пристанищен контрол, докато бъде изменена [Директива 95/21/ЕО на Съвета от 19 юни 1995 г. Ö относно Õ държавния пристанищен контрол Ö на корабите Õ¹³], за да бъдат прехвърлени в посочената директива разпоредбите, отнасящи се до държавния пристанищен контрол, които са включени в настоящата директива.

ê 2001/25/ЕО съображение 23

(20) Необходимо е да се предвидят процедури за адаптиране на настоящата директива към измененията на международните конвенции и кодекси.

ê 2001/25/ЕО съображение 24 (адаптиран)

(21) Мерките, необходими за прилагане на настоящата директива, Ö следва да се приемат Õ в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията.¹⁴

ò нов

(22) На Комисията следва да се предостави правомощието да адаптира настоящата директива, за да приложи, за целите на настоящата директива, последващите изменения на някои международни кодекси и всяко друго изменение на общностното законодателство, което е от значение. Тъй като тези мерки имат общо приложение и са предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива, те трябва да бъдат приети в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО.

ê 2001/25/ЕО съображение 25 (адаптиран)

(23) Приложение II следва да бъде преразгледано от Съвета в светлината на придобития опит при прилагането на настоящата директива, въз основа на предложение, което Комисията следва да представи не по-късно от Ö 25 май 2008 г. Õ.

ò нов

(24) Новите елементи, въведени в настоящата директива, се отнасят единствено до процедурите на комитетите. Следователно те не се нуждаят от транспониране от държавите-членки.

ê 2001/25/ЕО съображение 27 (адаптиран)

(25) Настоящата директива не засяга задълженията на държавите-членки относно сроковете за транспониране Ö в националното право Õ на директивите, които са в посочени в приложение III, част Б,

ê 2001/25/ЕО (адаптиран)

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Определения

За целите на настоящата директива:

1. „капитан“ означава лицето, което осъществява командването на кораб;

2. „офицер“ означава член на екипажа, с изключение на капитана, назначен на тази длъжност в съответствие с националните законови или подзаконови разпоредби, или, при липса на такова назначение, въз основа на колективен договор или според обичая;

3. „палубен офицер“, означава офицер, квалифициран в съответствие с разпоредбите на глава II от приложение I;

4. „помощник-капитан“ означава офицерът, чийто ранг следва непосредствено след този на капитана и, върху когото пада отговорността за командването на кораба в случай на неспособност на капитана;

5. „офицер-механик“ означава офицер, квалифициран в съответствие с разпоредбите на глава III от приложение I;

6. „главен офицер-механик“ означава главният офицер-механик, който отговаря за Ö механичната пропулсия Õ, както и за функционирането и поддръжката на механичните и електрически инсталации на кораба;

7. „втори офицер-механик“ означава офицерът-механик, чийто ранг следва непосредствено след този на главния офицер-механик, върху когото пада отговорността за механичната пропулсия на двигателите, както и за функционирането и поддръжката на механичните и електрически инсталации на кораба, в случай на неспособност на главния офицер-механик;

8. „стажант офицер-механик“ означава лице, което се обучава, за да стане офицер-механик и което е назначено на тази длъжност в съответствие с националните законови или подзаконови разпоредби;

9. „корабен радиооператор“ означава лице, притежател на съответно свидетелство, издадено или признато от компетентните органи в съответствие с разпоредбите на Ö Правилата за радиосъобщенията Õ;

10. „рулеви моряк“ означава член на екипажа на кораба, различен от капитана или който не е офицер;

11. „морски кораб“ означава кораб, различен от тези, които плават изключително във вътрешни води или във води, разположени във вътрешността или в близко съседство със спокойни води или със зони, където се прилагат пристанищните правилници;

12. „кораб, плаващ под флага на държава-членка“ означава кораб, регистриран в държава-членка и плаващ под флага на държава-членка в съответствие с нейното законодателство; корабите, които не отговарят на това определение, се считат за кораби, плаващи под флага на трета страна;

13. „плаване в крайбрежни води“ означава плаванията, осъществявани в съседство с държава-членка, така както са определени от тази държава-членка;

14. „пропулсивна мощност“ означава общата максимална продължителна мощност на цялата главна пропулсивна уредба на кораба, изразена в киловати и указана в сертификата за регистрация на кораба или в други Ö официални Õ документи;

15. „нефтен танкер“ означава кораб, построен и използван за превоз на нефт и петролни продукти Ö в насипно състояние Õ;

ê 2002/84/ЕО Чл. 11, т. 1 (адаптиран)

16. „химикаловоз“ означава кораб, конструиран или приспособен Ö и използван Õ за превозване Ö в насипно състояние Õ на течни продукти, изброени в глава 17 на Международния кодекс за конструкцията и оборудването на кораби, превозващи опасни химикали в насипно състояние, в неговата актуализирана версия;

17. „газовоз“ означава кораб, конструиран или приспособен Ö и използван Õ за превозване Ö в насипно състояние Õ на втечнени газове или други продукти, изброени в глава 19 на Международния кодекс за конструкцията и оборудването на кораби, пренасящи наливно втечнен газ Ö , в неговата актуализирана версия Õ;

18. Ö Правилата за радиосъобщенията Õ означава преразгледаните правила за Ö радиосъобщенията Õ, приети от Световната административна конференция Ö по радиосъобщенията за мобилните услуги Õ, в тяхната актуализирана версия;

ê 2001/25/ЕО

19. „пътнически кораб“ означава морски кораб, превозващ повече от дванадесет пътника;

20. „риболовен кораб“ означава кораб, използван за улов на риба или на други живи морски ресурси;

ê 2002/84/ЕО Чл. 11, т. 1 (адаптиран)

21. „Конвенция STCW“ означава Ö Конвенцията на Международната морска организация Õ за вахтената служба, нормите за подготовка и освидетелстване на моряците, Ö както се прилага към съответните Õ въпроси, като се имат предвид преходните разпоредби на член VІІ и правило I/15 на Конвенцията и включително, според случая, приложимите разпоредби на Кодекса STCW, Конвенцията, като всички те се прилагат в техните актуализирани версии;

22. „задачи, Ö свързани с радиосъобщенията Õ“ включва, в зависимост от случая, наблюдение, техническа поддръжка и ремонти, извършвани в съответствие с Ö Правилата за радиосъобщенията Õ, Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г. (Конвенция SOLAS), и по усмотрение на всяка държава-членка, съответните препоръки на Международната морска организация (IMO), в техните актуализирани версии;

23. „ро-ро пътнически кораб“ означава пътнически кораб с Ö товарни помещения Õ или помещения от специална категория, както са определени в Конвенцията SOLAS в нейната актуализирана версия;

24. „Кодекс STCW“ означава Кодекс за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците (code STCW), както е приет с Резолюция 2 от 1995 г. на Конференцията STCW на страните по Конвенцията, в неговата актуализирана версия“;

ê 2001/25/ЕО

25. „функция“ означава съвкупност от задачи и отговорности така, както са уточнени в Кодекса STCW, необходими за опериране на кораба, за опазване човешкия живот на море или за опазването на морската среда;

26. „компания“ означава корабособственикът или всяка друга организация или лице като мениджър, беърбоут чартьор, на което собственикът на кораба е поверил отговорността за експлоатация на кораба и, което, като поема тази отговорност, се е съгласило да поеме всички задължения и отговорности, произтичащи за компанията от настоящите правила;

27. „съответно свидетелство“ означава свидетелство, издадено и потвърдено в съответствие с разпоредбите на настоящата директива, което дава право на своя законен притежател да служи в качеството на, и да изпълнява предвидените функции до степента на отговорност, посочена в свидетелството, на борда на кораб, който е от посочения вид, тонаж, мощност и с вид на двигателите, по време на конкретното визирано пътуване;

28. „морска служба“ означава служба на борда на кораб във връзка с издаването на свидетелство или друга квалификация;

29. „одобрен“ означава одобрен от държава-членка в съответствие с настоящата директива;

30. „трета страна“ означава страна, която не е държава-членка;

ê 2001/25/ЕО (адаптиран)

31. „месец“ означава календарен месец или тридесет дни, съставени от периоди от Ö по-кратки от Õ един месец.

ê 2001/25/ЕО

Член 2

Приложно поле

Настоящата директива се прилага по отношение на морските лица, посочени в настоящата директива, които служат на борда на морски кораби, плаващи под флага на държава-членка, с изключение на:

а) бойни кораби, помощни кораби на военноморския флот или други кораби, принадлежащи или използвани от държава-членка и чиято дейност е изключително за нужди на правителството и нетърговски цели;

б) риболовни кораби;

в) яхтите за развлечение, които не осъществяват търговска дейност;

г) кораби от дърво с примитивна конструкция.

ê 2001/25/ЕО (адаптиран)

Член 3

Обучение и издаване на свидетелства

1. Държавите-членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че морските лица, които служат на борда на кораби, посочени в член 2, са получили обучение, което най-малкото отговаря на изискванията на Конвенцията STCW, посочени в приложение I към настоящата директива, и притежават свидетелство по член 4 или Ö съответно Õ свидетелство по смисъла на член 1, точка 27.

2. Държавите-членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че членовете на екипажа, които трябва да притежават свидетелство в съответствие с Правило III/10.4 от Конвенцията SOLAS, са обучени и притежават свидетелство в съответствие с разпоредбите на настоящата директива.

ê 2005/45/ЕО Чл. 4, т. 1 (адаптиран)

Свидетелство е всеки валиден документ, каквото и да е наименованието му, издаден от или Ö с разрешение Õ на компетентния орган на дадена държава-членка в съответствие с член 5 и с изискванията, предвидени в приложение І.

ê 2001/25/ЕО

Член 5

Свидетелства и потвърждения

1. Свидетелствата се издават в съответствие с член 11.

2. Свидетелствата на капитаните, офицерите и корабните радиооператори се потвърждават от държавите-членки в съответствие с разпоредбите на настоящия член.

ê 2003/103/ЕО Чл.1, т. 1,

3. Свидетелствата се издават в съответствие с правило I/2, параграф 1 от Конвенцията STCW.

ê 2001/25/ЕО (адаптиран)

è₁ 2003/103/ЕО Чл. 1, т. 1, буква б)

4. По отношение на корабните радиооператори държавите-членки могат:

a) да включат в изпита за издаване на свидетелство, отговарящо на изискванията на Ö Правилата за радиосъобщенията Õ, допълнителни познания, предписани в съответните правила, или

б) да издадат отделно свидетелство, установяващо, че притежателят му има допълнителните познания, предписани в съответните правила.

5. По усмотрение на държавата-членка потвържденията могат да бъдат включени в образеца на издаваните свидетелства, така както е предвидено в раздел А-I/2 от Кодекса STCW. Ако това е така, използваният образец съответства на този, включен в параграф 1 на раздел А-I/2. Ако не е така, използваният образец на потвържденията съответства на този, включен в параграф 2 на посочения раздел. è₁ Потвържденията се издават в съответствие с член VІ, параграф 2 от Конвенцията STCW. ç

ê 2001/25/ЕО

6. Държава-членка, която признава свидетелство по силата на процедурата, предвидена в член 19, параграф 2, издава потвърждение на това свидетелство, за да удостовери признаването. Използваният образец на потвърждение съответства на параграф 3 на раздел А-I/2 от Кодекса STCW.

7. Потвържденията, посочени в параграфи 5 и 6:

а) могат да бъдат издавани като отделни документи;

б) всички имат уникален номер, с изключение на това, че, потвържденията, удостоверяващи издаването на свидетелство, могат да имат същия номер като въпросното свидетелство, при условие че този номер е уникален; и

в) престават да са валидни когато срокът на действие потвърденото свидетелство изтече или свидетелството бъде отнето, суспендирано или анулирано от държавата-членка или третата страна, която го е издала и, във всички случаи, с изтичане на петгодишен срок от датата на издаването им.

ê 2001/25/ЕО (адаптиран)

8. Качеството, в което притежателят на свидетелство има право да служи на борда, се уточнява върху образеца на потвърждението със същите изрази като използваните в приложимите изисквания на съответната държава-членка относно Ö персонала по Õ сигурността.

ê 2001/25/ЕО

9. Държавите-членки могат да използват образец, различен от този, който е даден в раздел А-I/2 на Кодекса STCW; независимо от това обаче, използваният образец трябва да съдържа поне предписаната информация, която трябва да бъде изписана с латински букви и арабски цифри, като се държи сметка за вариантите, разрешени по силата на раздел А-I/2.

10. При спазване на член 19, параграф 7, оригиналът на всяко свидетелство, което се изисква по силата на настоящата директива, трябва да се намира на борда на кораба, на който служи неговият притежател.

Член 6

Необходимо обучение

Обучението, което се изисква по силата на член 3, се предоставя под форма, която дава възможност да се придобият теоретическите познания и практическите умения, предвидени в приложение I, по-специално що се отнася до използването на спасителните средства и противопожарното оборудване и, което е било одобрено от компетентния орган или институция, посочени от всяка държава-членка.

1. Когато дават определение на плаванията в крайбрежни води, държавите-членки не трябва да налагат на морските лица, които служат на борда на корабите, на които е разрешено да плават под флага на друга държава-членка или на друга страна по Конвенцията STCW и които осъществяват такива плавания, предписания във връзка с обучението, опита или свидетелствата, по-строги от тези, които налагат на морските лица, служещи на борда на кораби, на които е разрешено да плават под техния собствен флаг. Държавите-членки в никакъв случай не трябва да налагат на морските лица, които служат на борда на кораб, плаващ под флага на друга държава-членка или на друга страна по Конвенцията STCW, по-строги предписания от предписанията в настоящата директива, които се прилагат за корабите, които не извършват плавания в крайбрежни води.

2. По отношение на корабите, на които е разрешено да плават под флага на държава-членка, които извършват редовно плавания в крайбрежни води в близост до крайбрежието на друга държава-членка или на друга страна по Конвенцията STCW, държавата-членка, под чийто флаг на кораба е разрешено да плава, налага на морските лица, служещи на борда на тези кораби предписания по отношение на обучението, опита и свидетелствата, най-малкото еднакви с тези, които са наложени от държавата-членка или от страната по Конвенцията STCW, покрай чиито брегове корабът осъществява плавания, при условие че те не са по-строги от предписанията на настоящата директива по отношение на корабите, които не извършват плавания в крайбрежни води. Морските лица, които служат на кораб, който осъществява плаване, надвишаващо определеното като плаване в крайбрежните води на държава-членка и навлиза във води, които не са обхванати от това определение, отговаря на съответните предписания на настоящата директива.

3. Държава-членка може да даде възможност на кораб, на който е разрешено да плава под нейния флаг, да се ползва от разпоредбите на настоящата директива, които се отнасят до плаванията в крайбрежни води, в случай че корабът осъществява редовно, покрай бреговете на държава, която не е страна по Конвенцията STCW, плавания в крайбрежни води, както е определено от тази държава-членка.

4. Когато вземат решение, отнасящо се до определението на плаванията в крайбрежни води и до условията на образование и обучение, които се изискват в тази област, в съответствие с параграфи 1, 2 и 3, държавите-членки съобщават на Комисията приетите разпоредби в подробности.

ê 2005/45/ЕО Чл. 4, т. 2

1. Държавите-членки вземат и прилагат подходящи мерки за предотвратяване на измами и други незаконни практики, засягащи процеса на издаване на свидетелства или свидетелствата, издавани и потвърждавани от техните компетентни органи, и предвиждат санкции, които са ефективни, съразмерни и възпиращи.

2. Държавите-членки определят националните органи, компетентни да разкриват и да се борят срещу измамите и другите незаконни практики и да обменят информация с компетентните органи на други държави-членки и на трети страни във връзка с издаването на свидетелства за морски лица.

Държавите-членки незабавно информират другите държави-членки и Комисията за координатите на тези компетентни национални органи.

Държавите-членки незабавно информират всички трети страни, с които са сключили споразумение съгласно правило І/10, параграф 1.2 от Конвенцията STCW за данните за такива компетентни национални органи.

3. По искане на приемащата държава-членка компетентните органи на друга държава-членка предоставят писмено потвърждение или отхвърляне на достоверността на свидетелствата на морските лица, съответните потвърждения или всякакво друго документално доказателство за обучение, издадени от тази друга държава-членка.

ê 2001/25/ЕО (адаптиран)

Член 9

Ö Санкции или дисциплинарни мерки Õ

1. Държавите-членки установяват необходимите ред и процедури за извършването на безпристрастно разследване, когато е било съобщено за какъвто и да е случай на некомпетентност, на действие или бездействие, които биха могли да застрашат пряко опазването на човешкия живот, сигурността на имуществото в морето или морската среда и които са били извършени от притежатели на свидетелства или потвърждения, издадени от тази държава-членка в изпълнение на задачите, свързани с тези свидетелства, както и за отнемане, суспендиране или анулиране на тези свидетелства по такава причина и за предотвратяване на измами.

2. Всяка държава-членка предписва Ö санкциите и дисциплинарните мерки Õ, които се налагат в случаите, когато разпоредбите на нейното национално законодателство, привеждащи в действие настоящата директива, не са били спазени по отношение на кораби, на които е разрешено да плават под нейния флаг или морски лица, надлежно получили свидетелство от тази държава-членка.

3. Такива Ö санкции и дисциплинарни мерки Õ се предвиждат и прилагат по-специално, когато:

ê 2001/25/ЕО

а) компания или капитан е наел лице, което не притежава свидетелството, предписано от настоящата директива;

б) капитан е позволил лице, което не притежава необходимото свидетелство или валидно освобождаване от изискването за притежаване на такова свидетелство, или което не притежава необходимия документ по член 19, параграф 7, да изпълнява функция или да служи в качество, които според настоящата директива трябва да се осъществяват от лице, притежаващо съответно свидетелство; или

в) лице е получило чрез измама или с подправени документи назначение, за да изпълнява функция или да служи в качество, които според настоящата директива трябва да се осъществяват от лице, притежаващо свидетелство или освободено от изискването за притежаване на това свидетелство.

4. Държавите-членки, на чиято юрисдикция е подчинена всяка компания или всяко лице, за които има сериозни основания да се смята, че са отговорни или са узнали за очевидно неспазване на настоящата директива, посочено в параграф 3, трябва да предложат сътрудничеството си на всяка държава-членка или на всяка друга страна по Конвенцията STCW, която ги уведоми за намерението си да открие производство под своя юрисдикция.

1. Държавите-членки трябва да гарантират, че:

а) всички дейности по обучението, оценяването на квалификацията, издаването на свидетелствата, потвържденията и продължаване валидността им, осъществявани от неправителствени агенции или организации под техен контрол, са обект на непрекъснат контрол, в рамките на система от стандарти за качество, за да може да се осигури осъществяването на определените цели, включително и тези, отнасящи се до квалификацията и опита на инструкторите и на оценителите;

б) когато държавни агенции или организации изпълняват такива дейности, съществува система от стандарти за качество;

в) целите на образованието и обучението и свързаните с тях стандарти за компетентност, които следва да бъдат постигнати, са ясно определени и че нивото на познанията, на разбирането и на способностите, съответстващи на изпитите и оценяванията, предписани съгласно Конвенцията STCW са определени;

г) приложното поле на стандартите за качество включва управлението на системата за издаване на свидетелствата, всички курсове и програми за обучение, изпитите и оценяването, извършвани от всяка държава-членка или под неин контрол, както и квалификацията и опитът, които се изискват от инструкторите и оценителите, като се имат предвид принципите, системите, контрола и вътрешните проверки за осигуряване на качеството, които са били приети, за да се гарантира постигането на определените цели.

ê 2001/25/ЕО (адаптиран)

Целите и свързаните с тях стандарти за качество, Ö посочени в буква в) на алинея първа, Õ могат да бъдат уточнени отделно за различните курсове и програми за обучение и обхващат управлението на системата за издаване на свидетелства.

ê 2001/25/ЕО

2. Държавите-членки трябва също да гарантират, че през интервали, които не надвишават пет години, се извършва независимо оценяване на дейностите по придобиване и оценяване на знанията, на разбирането, на уменията и на компетентността, както и на управлението на системата за издаване на свидетелствата, от квалифицирани лица, които не извършват посочените дейности, за да се провери дали:

а) всички мерки за контрол и наблюдение на вътрешно ниво и допълнителните мерки са съобразени с предвидените методи и документираните процедури и дали те дават възможност определените цели да бъдат постигнати ефективно;

б) резултатите от всяко независимо оценяване са придружени от документи, които ги удостоверяват и са доведени до знанието на отговорните лица в оценяваната област;

в) се вземат бързо мерки с оглед отстраняване на пропуските.

3. Доклад за всяко оценяване, извършено въз основа на параграф 2, се изпраща от държавата-членка на Комисията в шестмесечен срок от датата на извършване на оценяването.

1. Държавите-членки определят стандартите, на които трябва да отговарят морските лица по отношение на здравословната им годност, по-специално що се отнася до остротата на зрението и слуха.

2. Държавите-членки следят свидетелствата да бъдат издавани само на кандидати, които отговарят на изискванията на настоящия член.

3. Кандидатите за свидетелство трябва да докажат по задоволителен начин:

а) своята самоличност;

б) че са достигнали минималната възраст, не по-ниска от правилото в приложение I за получаване на исканото свидетелство;

в) че отговарят на стандартите за здравословна годност, предвидени от държавата-членка, по-специално що се отнася до остротата на зрението и на слуха и че притежават валиден документ, удостоверяващ тяхната здравословна годност, издаден от лекар, притежаващ необходимата квалификация, одобрен от компетентния орган на държавата-членка;

г) че са преминали предписаната от правилата в приложение I морска служба и всяко друго задължително обучение, свързано с тях, за получаването на исканото свидетелство;

д) че отговарят на стандартите за компетентност, предписани от правилата в Приложение I за способностите, функциите и нивата, които трябва да бъдат посочени в потвърждението на свидетелството.

ê 2001/25/ЕО (адаптиран)

4. Държавите-членки се ангажират:

а) да поддържат един или повече регистри за всички свидетелства и потвърждения за капитани и офицери и, в зависимост от случая, за Ö рулеви Õ моряци, които са издадени, чийто срок е изтекъл или на които е била продължена валидността, или са били, суспендирани, анулирани или обявени за изгубени или унищожени, както и за допуснатите освобождавания от изискването за притежаване на свидетелство;

б) да предоставят сведения за състоянието на тези свидетелства, потвърждения и освобождавания от изискването за притежаване на свидетелство, на другите държави-членки или на другите страни по Конвенцията STCW и на компаниите, които искат да проверят истинността и валидността на свидетелствата, представени им от морските лица с оглед признаването на техните свидетелства или с цел получаване на работа на борда на кораб.

ê 2001/25/ЕО

1. С цел продължаване квалифицираността за морска служба, всеки капитан, офицер или корабен радиооператор, който притежава свидетелство, издадено или признато по силата на всяка глава от приложение I, с изключение на глава VI и който е на морска служба или има намерение да се върне на морска служба, след като е бил известно време на сушата, трябва, през интервали не по-дълги от пет години:

а) да покрие стандартите за здравословна годност, предписани в член 11; и

б) да докаже запазена професионална компетентност в съответствие с

2. За да продължи да служи в морето на борда на кораби, за които на международно ниво се изисква специално обучение, всеки капитан, офицер и корабен радиооператор трябва да завърши успешно съответното утвърдено обучение.

3. Всяка държава-членка сравнява стандартите за компетентност, които е изисквала от кандидатите за свидетелства, издадени преди 1 февруари 2002 г., с тези, които са уточнени в част А на Кодекса STCW за получаване на съответното свидетелство, и решава дали е необходимо да изисква притежателите на тези свидетелства да преминат през опреснителни обучение или оценка.

Опреснителните курсове трябва да бъдат утвърдени и да включват именно направените изменения в националните и международните правила, приложими по отношение на опазването на човешкия живот на море и опазването на морската среда, и да се съобразяват с всяко актуализиране на съответния стандарт за компетентност.

4. Всяка държава-членка осигурява или поощрява, след допитване до заинтересованите лица, създаването на съвкупност от опреснителни курсове и курсове за осъвременяване на знанията така, както са предвидени в раздел А-I/11 от Кодекса STCW.

5. С оглед актуализирането на познанията на капитаните, офицерите и корабните радиооператори, всяка държава-членка прави необходимото текстът с неотдавна направените изменения на националните и международни правила относно опазването на човешкия живот на море и опазването на морската околна среда да бъде на разположение на борда на корабите, на които е разрешено да плават под нейния флаг.

1. Стандартите за функциониране и другите разпоредби на раздел А-I/12 на Кодекса STCW, както и другите предписания от част A на Кодекса STCW, които се отнасят до всяко разглеждано свидетелство, трябва да бъдат спазени по отношение на:

а) всяко задължително обучение с тренажор;

б) всяко оценяване на предписаната компетентност от част А на Кодекса STCW, което се прави на тренажор;

в) всяка демонстрация, извършвана чрез тренажор, за да се докаже поддържането на компетентността, предписана от част A на Кодекса STCW.

2. По усмотрение на държавите-членки тренажорите, инсталирани или пуснати в действие преди 1 февруари 2002 г., могат да не отговарят изцяло на стандартите за функциониране, посочени в параграф 1.

1. В съответствие с разпоредбите на параграфи 2 и 3 държавите-членки възлагат на компаниите отговорността за назначаване на морските лица на служба на борда на техните кораби в съответствие с разпоредбите на настоящата директива и изискват всяка компания да се увери, че:

а) всички морски лица, назначени на неин кораб, са притежатели на съответното свидетелство в съответствие с разпоредбите на настоящата директива и на разпоредбите, приети от държавата-членка;

ê 2001/25/ЕО (адаптиран)

б) корабите и Ö разполагат с достатъчен персонал Õ, който отговаря на приложимите предписания на държавата-членка относно Ö персонала по Õ сигурността;

ê 2001/25/ЕО

в) документите и сведенията, отнасящи до всички морски лица, наети на борда на нейните кораби, се актуализират и са леснодостъпни и съдържат, без обаче да се ограничават до тях, документите и сведенията за опита на тези морски лица, тяхното обучение, здравословна годност и компетентност за изпълняване на задачите, които са им били възложени;

г) морските лица, които тя назначава, на който и да е от своите кораби, са добре запознати със своите специфични задачи и със съоръженията, инсталациите, оборудването, процедурите и особеностите на кораба, които са от значение за задачите, които са им възложени при нормални условия или в извънредни ситуации;

д) личният състав на кораба може ефективно да координира дейностите си в извънредни ситуации и при изпълняването на функции от особена важност за сигурността или за предотвратяване или намаляване на замърсяването на морето.

2. Компаниите, капитаните и членовете на екипажа са лично отговорни да се уверят, че всички задължения, установени в настоящия член, са изцяло изпълнени и че всяка друга необходима мярка е взета, за да може всеки член на екипажа да допринася информирано за сигурността при експлоатацията на кораба.

3. Компанията трябва да даде на капитана на всеки кораб, по отношение на който се прилага настоящата директива, писмени указания, описващи политиките и процедурите, които да се следват, за да гарантира, че всички новоназначени на борда на кораба морски лица имат възможност да се запознаят и свикнат с оборудването на борда, процедурите по експлоатацията и другите разпоредби, необходими за доброто изпълнение на техните задачи, преди тези задачи да им бъдат поверени. Тези политики и процедури включват:

а) предоставянето на всички новоназначени морски лица на разумен срок, даващ им възможност да се запознаят и свикнат със:

i) специфичното оборудване, което ще използват или експлоатират; и

ii) специфичните за кораба вахтена служба, безопасност, опазване на околната среда и извънредни процедури, които те следва да познават, за да изпълняват добре задачите, които са им възложени;

б) определянето на опитен член на екипажа, който ще бъде натоварен да следи всички новоназначени морски лица да имат възможност да получат основната информация на език, който разбират.

ê 2001/25/ЕО (адаптиран)

1. За да се избегне умората държавите-членки създават и налагат прилагането на периоди на почивка по отношение на вахтените лица и изискват системите за вахта да бъдат организирани по такъв начин, че ефикасността на всички вахтени лица да не бъде засегната от умора, и задълженията да бъдат организирани, така че членовете на първата вахта в началото на едно плаване, и тези от следващите вахти, които ги сменят, да бъдат достатъчно отпочинали и годни за служба във всяко друго отношение.

2. Всички лица, които са определени за вахтени офицери или Ö рулеви Õ моряци, трябва да могат да имат поне десет часа почивка на всеки период от 24 часа.

ê 2001/25/ЕО

3. Часовете за почивка могат да бъдат разпределени на не повече от два периода, от които единият трябва да бъде от поне шест последователни часа.

4. Не е необходимо да се спазват предписанията относно периодите за почивка, определени в параграфи 1 и 2, при произшествия или учения, или при други извънредни работни условия.

5. Независимо от разпоредбите на параграфи 2 и 3, минималният период от десет часа може да бъде намален до минимум от шест последователни часа, при условие че намаляване от този вид не се налага в продължение на повече от два дни и че се предоставят поне седемдесет часа почивка за всеки период от седем дни.

6. Държавите-членки изискват разписанията за вахтата да бъдат обявени на леснодостъпно място.

ê 2001/25/ЕО (адаптиран)

Член 16

Освобождаване

1. При условия на крайна нужда, компетентните органи могат, ако преценят, че от това не произтича никаква опасност за хора, имущество или за околната среда, да предоставят освобождаване Ö с цел дадено морско лице да служи на борда на определен кораб Õ за определен период, който не надвишава шест месеца, на длъжност, за която това лице не притежава съответното свидетелство, при условие че лицето, което се ползва от това освобождаване, притежава достатъчна квалификация, за да заеме свободния пост, по начин, който според компетентните органи гарантира пълна сигурност; освобождаването обаче не се предоставя за длъжността на корабния радиооператор, освен при обстоятелства, предвидени от Ö Правилата за радиосъобщенията Õ. Освобождаване не се предоставя за длъжностите на капитан или на главен офицер-механик, освен при непреодолима сила, като при това положение, срокът на неговата продължителност е възможно най-кратък.

ê 2001/25/ЕО

2. Всяко освобождаване, предоставено за определена длъжност, трябва да се даде само на лице, притежаващо свидетелство, което се изисква за заемане на непосредствено по-ниската длъжност. Когато за по-ниската длъжност не се изисква свидетелство, освобождаването може да бъде предоставено на лице, чиито квалификации и опит според компетентните органи са на ниво, напълно равностойно на това, което се изисква за длъжността, която следва да се заеме, при условие че това лице, ако не притежава съответното свидетелство, бъде задължено да положи успешно изпит, приет от компетентните органи, за да докаже, че такова разрешение може да му бъде предоставено, без да бъде застрашена сигурността. Освен това компетентните органи трябва да гарантират, че въпросната длъжност ще бъде заета, щом това стане възможно, от лице, което притежава съответното свидетелство.

1. Държавите-членки определят органите или институциите, които:

а) осигуряват обучението, посочено в член 3;

б) организират и/или контролират изпитите, които евентуално се изискват;

в) издават свидетелствата, посочени в член 11;

г) предоставят освобождаванията, предвидени в член 16.

2. Държавите-членки осигуряват:

а) обучението и оценяването на морските лица да са:

i) структурирани в съответствие с писмените програми, включително и методите и средствата за изпълнение, процедурите и педагогическите помагала, необходими за достигане на предписаното ниво на компетентност; и

ii) реализирани, контролирани, оценявани и подпомагани от лица, които притежават квалификацията, предписана в букви г), д) и е);

б) лицата, които осъществяват обучение или извършват оценяване, като едновременно с това са наети да работят на борда на кораба, могат да вършат това, само когато обучението или оценяването нямат вредни последици за нормалната работа на кораба и, когато те могат да посветят времето и вниманието си на това обучение или оценяване;

в) инструкторите, наблюдаващите и оценителите трябва да имат квалификация във връзка със специфичния вид и ниво на обучение или оценяване на компетентността на морските лица на борда на кораба или на сушата;

г) всяко лице, което извършва по време на работа на борда на кораба или на сушата обучение на морски лица, предназначено да им даде възможност да придобият изискващата се квалификация за получаване на свидетелство по силата на настоящата директива:

i) има общ поглед върху програмата за обучение и разбира специфичните цели в областта на обучението от конкретния вид на извършваното обучение;

ii) притежава необходимата квалификация за работата, която е предмет на извършваното обучение; и

iii) ако извършва обучение с помощта на тренажор:

- е получило всички необходими педагогически инструкции относно използването на тренажорите; и

- е придобило оперативен практически опит за конкретния вид използван тренажор;

д) всяко лице, което отговаря за наблюдение на обучението по време на работа на морските лица, предназначено да им даде възможност да придобият квалификацията, която е необходима за получаване на свидетелство, разбира напълно програмата на обучение и специфичните цели на всеки вид предоставяно обучение;

е) всяко лице, което извършва на борда на кораба или на сушата оценяване на компетентността на морските лица по време на работа, за да прецени дали притежават необходимата квалификация за получаването на дадено свидетелство:

i) има подходящо ниво на познания и разбиране на компетентността, която следва да се оценява;

ii) притежава нужната квалификация за работата, която е предмет на оценяване;

iii) е получило съответните указания относно методите и практиката на оценяването;

iv) е придобило практически опит в оценяването; и

v) в случай на оценяване, което изисква използването на тренажори, има практически опит в оценяването, свързан с конкретния вид използван тренажор, който е натрупало под наблюдението на опитен оценител и този опит е бил счетен за достатъчен от оценителя;

ж) в случай, че държава-членка признава обучение, дадено учебно заведение или квалификация, осигурена от него, в рамките на нейните предписания, свързани с издаването на свидетелство, приложното поле на стандартите за качество, изложени в член 10, включва квалификацията и опита на инструкторите и оценителите; квалификацията, опитът и прилагането на стандартите за качество, изложени в член 10, включват квалификацията и опита на инструкторите и оценителите. Квалификацията, опитът и прилагането на стандартите за качество следва да включват подходящо педагогическо обучение, както и изучаване методите и практиките на обучение и оценяване и трябва да отговарят на всички приложими предписания по букви г), д) и е).

Държавите-членки гарантират, че:

а) без да се засягат разпоредбите на букви б) и г), на борда на всеки кораб, плаващ под флага на държава-членка съществуват средства, които предоставят възможност, във всеки момент, за устно общуване между всички членове на екипажа на кораба по отношение на сигурността и, която по-специално гарантира съобщенията и инструкциите да се получават навреме и да бъдат добре разбрани;

б) на борда на всеки пътнически кораб, плаващ под флага на държава-членка и на борда на всеки пътнически кораб, идващ от и/или пътуващ за пристанище на държава-членка, установен и записан в бордовия дневник на кораба, общ работен език, за да бъде гарантирана ефикасността на действията на екипажа по отношение въпросите на сигурността.

Компанията или капитанът, в зависимост от случая, определя подходящия работен език; от всяко морско лице се изисква да разбира този език и, когато това е необходимо, да дава заповеди и нареждания, и да докладва на този език.

Ако работният език не е официален език на държавата-членка, всички планове и списъци, които трябва да бъдат разлепени, включват превод на работния език.

в) на борда на пътническите кораби, персоналът, определен в списъка на екипажа да помага на пътниците в случай на извънредна ситуация е лесен за идентифициране и притежава по отношение на общуването достатъчно умения, за да изпълни тази мисия, като за целта се възприема подходяща съвкупност от критерии измежду следните критерии:

i) езикът или езиците, отговарящи на основните националности на пътниците, превозвани по определен маршрут;

ii) вероятността, че способността на този персонал да използва елементарни понятия от английския език за основните инструкции, му дава възможност да общува с пътниците в затруднение, независимо от това дали съответните пътник и член на екипажа владеят или не един общ език;

iii) евентуалната необходимост да се общува по време на извънредна ситуация с други средства (като демонстрации, език на жестовете, посочване на местата, на които се намират инструкциите, на места за събиране, на мястото на спасителните съоръжения и на аварийните изходи), когато езиковото общуване не е възможно;

iv) степента, в която пълните инструкции за сигурност са били предоставени на пътниците на техния роден език или езици;

v) езиците, на които могат да бъдат разпространени извънредните нареждания при извънредна ситуация или при учение, за да бъдат съобщени на пътниците най-важните инструкции и да бъде улеснена задачата на членовете на екипажа, натоварени да помагат на пътниците;

г) на борда на нефтените танкери, химикаловозите и газовозите, плаващи под флага на държава-членка, капитанът, офицерите и рулевите моряци са способни да общуват помежду си на един или повече общи работни езици;

ê 2003/103/ЕО Чл.1, т. 2

д) са налице достатъчно средства за предаване на съобщения между кораба и бреговите власти;. тези съобщения се извършват в съответствие с разпоредбите на глава V, правило 14, параграф 4 от Конвенцията SOLAS;

ê 2001/25/ЕО (адаптиран)

е) когато извършват Ö държавен пристанищен Õ контрол в съответствие с Директива [95/21/ЕО], държавите-членки следят корабите, плаващи под флага на трета страна, също да действат в съответствие с настоящия член.

Член 19

Признаване на свидетелствата

ê 2003/103/ЕО Чл. 1, т. 3 (адаптиран)

1. На морските лица, които не притежават свидетелствата, посочени в член 4, може да бъде разрешено да служат на кораби, плаващи под флага на държава-членка, при условие че е взето решение за признаване на техните съответни свидетелства съгласно процедурата, определена Ö в параграфи 2 — 6 от настоящия член. Õ

Ö 2. Õ Държава-членка, която възнамерява да признае чрез потвърждаване съответните свидетелства, издадени от трета страна на капитан, офицер или Ö корабен радиооператор Õ, за да служат на кораби, плаващи под нейния флаг, представя мотивирано искане до Комисията за признаване на тази трета страна.

Комисията, подпомагана от Европейската агенция за морска безопасност (оттук нататък наричана „Агенцията“), създадена с Регламент (ЕО) № 1406/2002 на Европейския парламент и на Съвета¹⁵, и с евентуалното участие на всяка заинтересована държава-членка, събира информацията, посочена в приложение ІІ и извършва оценка на системите за подготовка и освидетелстване на третата страна, за която е представено искане за признаване, за да провери дали съответната страна отговаря на всички изисквания на конвенцията STCW и дали са предприети съответните мерки за предотвратяване на измами във връзка със свидетелствата.

Ö 3. Õ Комисията взема решението за признаване на трета страна в съответствие с процедурата, посочена в член 28, параграф 2, в срок от три месеца от датата на искането за признаване.

Ако бъде предоставеновзето решение за признаване, то е валидно при спазване на разпоредбите на член 20.

Ако в предвидения в Ö първа алинея Õ срок, не бъде взето решение за признаване на съответната трета страна, държавата-членка, която е представила искането, може да вземе решение за едностранно признаване на третата страна до вземането на решение в съответствие с процедурата, посочена в член 28, параграф 2.

Ö 4. Õ Държава-членка може да вземе решение по отношение на корабите, плаващи под неин флаг, да потвърди свидетелствата, които са издадени от признатите от Комисията трети страни, като се вземат под внимание разпоредбите, които се съдържат в приложение ІІ, точки 4 и 5.

ê 2003/103/ЕО Чл. 1, т. 3 (адаптиран)

Ö 5. Õ Признаването на свидетелства, издадени от признати трети страни и публикувани в Официален вестник на Европейския съюз, серия С преди Ö 14 юни 2005 г.Õ, остава в сила.

Това признаване може да се използва от всички държави-членки, освен ако Комисията впоследствие го е оттеглила съгласно разпоредбите на член 20.

ê 2003/103/ЕО Чл. 1, т. 3 (адаптиран)

Ö 6. Õ Комисията изготвя и поддържа актуален списък на признатите трети страни. Списъкът се публикува в Официален вестник на Европейския съюз, серия С.

ê 2001/25/ЕО (адаптиран)

7. Независимо от член 5, параграф 6, държава-членка може, ако обстоятелствата го изискват, да разреши на морски лица да служат на борда на кораб, плаващ под неин флаг, в качество, различно от това на офицер-радиотехник или корабен радиооператор, освен при обстоятелства, предвидени от Ö Правилата за радиосъобщенията Õ, за период, който не надвишава три месеца, ако те притежават съответно и валидно свидетелство, което трета страна е издала и потвърдила по предписания начин, но което все още не е било потвърдено с оглед признаването му от заинтересованата държава-членка, с цел да го направи годно за служба на борда на корабите, плаващи под неин флаг.

Трябва да може да бъде предоставен документ, доказващ, че искане за потвърждение е било направено пред компетентните органи.

ê 2003/103/ЕО Чл. 1, т. 4 (адаптиран)

1. Независимо от критериите, посочени в приложение ІІ, когато държава-членка счита, че дадена призната трета страна вече не съответства на изискванията на Конвенцията STCW, тя незабавно уведомява за това Комисията, като посочва основанията.

Комисията незабавно сезира комитета, посочен в член 28, параграф 1.

2. Независимо от критериите, посочени в приложение ІІ, когато Комисията счита, че дадена призната трета страна вече не съответства на изискванията на Конвенцията STCW, тя незабавно уведомява за това държавите-членки, като посочва основанията.

Комисията незабавно сезира комитета, посочен в член 28, параграф 1.

3. Когато държава-членка възнамерява да оттегли потвържденията на всички свидетелства, издадени от трета страна, тя незабавно информира Комисията и останалите държави-членки за намерението си, като посочва основанията за това.

4. Комисията, подпомагана от Агенцията, извършва повторна оценка на признаването на съответната трета страна, за да провери дали тази страна е престанала да съответства на изискванията на Конвенцията STCW.

5. Когато са налице данни, които сочат, че конкретно морско учебно заведение вече не отговаря на изискванията на Конвенцията STCW, Комисията уведомява съответната страна, че признаването на издадените от нея свидетелства ще бъде оттеглено в двумесечен срок, освен ако не бъдат предприети мерки, с които да се гарантира съответствието на всички изисквания на Конвенцията STCW.

6. Решението за оттегляне на признаването се взема в съответствие с процедурата, посочена в член 28, параграф 2, в срок от два месеца от датата на извършеното от държавата-членка съобщение.

Съответните държави-членки предприемат подходящи мерки за изпълнение на решението.

7. Потвържденията, които удостоверяват признаването на свидетелства, издадени в съответствие с разпоредбите на член 5, параграф 6 преди датата, на която е взето решението за оттегляне на признаването на третата страна, остават в сила. Морските лица, които притежават такива потвърждения, не могат да претендират за потвърждение, с което им се признава по-висока квалификация, освен ако повишението се основава единствено на допълнителна морска служба.

Член 21

Ö Повторна оценка Õ

1. Комисията, подпомагана от Агенцията, редовно и най-малко веднъж на пет години, извършва повторна оценка на третите страни, които са признати съгласно процедурата, посочена в член 19, параграф 3, първа алинея, включително третите страни, посочени в член 19, параграф 6, за да провери дали те отговарят на съответните критерии, посочени в приложение ІІ, и дали са предприети съответните мерки за предотвратяване на измами във връзка със свидетелствата.

2. Комисията определя приоритетните критерии за оценка на трети страни въз основа на предоставените от Ö държавния пристанищен контрол Õ резултати съгласно член 23, както и въз основа на предоставената от трети страни информация във връзка с докладите за независимите оценки съгласно раздел А-I/7 от Кодекса STCW.

3. Комисията предоставя на държавите-членки доклад за резултатите от оценката.

ê 2001/25/ЕО

Член 22

Държавен пристанищен контрол

1. Корабите, какъвто и да е техният флаг, освен изключените по силата на член 2, са подложени, когато се намират в пристанище на държава-членка, на държавен пристанищен контрол, осъществяван от надлежно оправомощени от тази държава-членка служители, за да се провери дали всички морски лица, служещи на борда, които трябва да притежават свидетелство в съответствие с Конвенцията STCW, притежават такова свидетелство или съответно освобождаване от това изискване.

2. Когато осъществяват държавен пристанищен контрол съгласно настоящата директива, държавите-членки следят всички съответни разпоредби и процедури, определени в Директива [95/21/ЕО], да бъдат прилагани.

Член 23

Процедури на държавен пристанищен контрол

1. Без да се засягат разпоредбите на Директива [95/21/ЕО], държавният пристанищен контрол съгласно член 22, се ограничава до следното:

а) проверка дали всички морски лица, служещи на борда, които трябва да притежават свидетелство в съответствие с Конвенцията STCW, притежават съответното свидетелство или валидно освобождаване, или представят документ, доказващ, че е била подадена молба за потвърждение, удостоверяващо признаването на свидетелството, до органите на държавата, под чийто флаг корабът плава;

ê 2001/25/ЕО (адаптиран)

б) проверка дали личният състав и свидетелствата на морските лица, служещи на борда на кораба, са съобразени с предписанията относно Ö персонала по Õ безопасност на органите на държавата, под чийто флаг корабът плава.

2. Пристъпва се към оценяване, в съответствие с част А на Кодекса STCW, на годността на морските лица на кораба да спазват стандартите за вахтена служба, предписани от Конвенцията STCW, ако има основателни причини да се смята, че тези стандарти не се спазват, тъй като се е случило едно от следните събития:

а) корабът е претърпял сблъскване или е заседнал;

б) по време на пътуване, на спускане на вода или на кея корабът е осъществил изхвърляне на вещества, което е незаконно съгласно международна конвенция;

ê 2001/25/ЕО

в) корабът, маневрирайки по неправилен начин или по начин, който не е достатъчно сигурен, не е спазил мерките за организация на движението, възприети от IMO, или сигурни практики и процедури за навигация;

г) корабът в други отношения оперира по начин, който представлява опасност за хора, имущество или за околната среда;

д) дадено свидетелство е било получено чрез измама или лицето, което притежава свидетелство, не е същото, на което свидетелството първоначално е било издадено;

е) корабът плава под флага на страна, която не е ратифицирала Конвенцията STCW или капитанът, офицер или рулеви моряк притежава свидетелство, издадено от трета страна, която не е ратифицирала Конвенцията STCW.

3. Независимо от проверката на свидетелството, в рамките на оценяването, предвидено в параграф 2, морските лица могат да бъдат задължени да покажат съответната компетентност на работното си място. Тази демонстрация може, по-специално, да се изразява в проверяване на действителното спазване на изискванията за работа по отношение на стандартите за вахтена служба и дали морските лица реагират правилно на извънредните ситуации, като се има предвид тяхното ниво на компетентност.

Без да се засягат разпоредбите на Директива [95/21/ЕО], следните пропуски, доколкото служителят, осъществяващ държавния пристанищен контрол е установил, че те представляват опасност за хора, имущество или за околната среда, са единственото основание по силата на настоящата директива, поради което държава-членка може да задържи кораб:

а) морските лица не притежават свидетелства, не притежават съответни свидетелства или валидно освобождаване, или не представят документ, доказващ, че е била подадена молба за потвърждение, удостоверяващо признаването на свидетелството, до органите на държавата, под чийто флаг плава корабът;

ê 2001/25/ЕО (адаптиран)

б) приложимите предписания на държавата, под чийто флаг плава корабът относно Ö персонала по Õ сигурността, не са спазени;

в) разпоредбите в областта на вахтената служба на мостика или в машинното отделение не отговарят на изискванията, предвидени за кораба от държавата, под чийто флаг той плава;

г) в екипа на вахтените лица няма лице, квалифицирано да може да ползва оборудването, необходимо за сигурността на корабоплаването, радиосъобщенията за сигурност или за предотвратяване замърсяването на морето;

д) професионалните умения за упражняване на задачите, поверени на морските лица, за да се гарантира сигурността на кораба и предотвратяване замърсяването на морето, не са доказани и

е) не е възможно да бъдат намерени достатъчно отпочинали лица и които са годни за служба във всяко друго отношение, за да осигурят първата вахта в началото на плаването и следващите вахти.

ê 2005/45/ЕО Чл. 4, т. 4 (адаптиран)

Без да се засягат правомощията на Комисията съгласно член 226 от Договора, Комисията, подпомагана от Агенцията, проверява редовно и най-малко на всеки пет години дали държавите-членки спазват минималните изисквания, предвидени в настоящата директива.

Ö Доклади Õ

ê 2003/103/ЕО Чл. 2,
параграф 3 (адаптиран)

1. Не по-късно от 14 декември 2008 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за оценка, изготвен въз основа на подробен анализ и оценка на разпоредбите на Конвенцията Ö STCW Õ, нейното прилагане и придобитите нови познания относно връзката между безопасността и степента на подготовка на корабните екипажи.

ê 2005/45/ЕО Чл. 4, т.4

2. Не по-късно от 20 октомври 2010 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за оценка, изготвен на базата на информацията, получена съгласно член 25.

В доклада Комисията анализира спазването на настоящата директива от държавите-членки и когато е необходимо, прави предложения за допълнителни мерки.

ê 2001/25/ЕО (адаптиран)

è₁ 2003/103/ЕО Чл. 1, т. 5

Член 27

Изменение

1. Настоящата директива може да бъде изменяна Ö от Комисията Õ с оглед прилагането, за целите на настоящата директива, на измененията в международните кодекси, посочени в член 1, точки 16, 17, 18, 23 и 24 и които са влезли в сила.

è₁ Настоящата директива може също да бъде изменяна Ö от Комисията Õ с оглед прилагането, за целите на настоящата директива, на всички съответни изменения в общностното законодателство. ç

ò нов

Мерките, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 28, параграф 3.

ê 2001/25/ЕО (адаптиран)

2. Съветът взема решение за евентуално изменение на приложение II въз основа на предложение, представено от Комисията най-късно до Ö 25 май 2008 г.Õ, предвид придобития опит по прилагането на настоящата директива.

ê 2001/25/ЕО

3. Вследствие приемането на нови актове или протоколи към Конвенцията STCW, Съветът приема, въз основа на предложение на Комисията и като се съобразява с парламентарните процедури на държавите-членки и съответните процедури в рамките на IMO, подробни правила за ратификация на тези нови актове или протоколи, като следи те да се прилагат едновременно и еднообразно във всички държави-членки.

ê 2002/84/ЕО Чл. 11, т. 2 (адаптиран)

4. Измененията на международните актове, посочени в член 1 Ö , параграфи 16, 17, 18, 21, 22 и 24 Õ, могат да бъдат изключени от обхвата на настоящата директива съгласно член 5 от Регламент (ЕО) № 2099/2002 на Европейския парламент и на Съвета¹⁶.

ê 2001/25/ЕО

ê 2002/84/ЕО Чл. 11, т. 3

1. Комисията се подпомага от Комитет по морската безопасност и предотвратяването на замърсяването от кораби (КМБПЗК), създаден с член 3 от Регламент (ЕО) № 2099/2002.

ê 2001/25/ЕО (адаптиран)

2. В случаите, в които се прави позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО Ö , като се имат предвид Õ разпоредбите на член 8 от него.

Периодът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО е осем седмици.

ê 2001/25/ЕО (адаптиран)

ê 2001/25/ЕО

Когато съгласно член 12 държава-членка пристъпи към повторно издаване или продължаване на валидността на свидетелствата, които е издала първоначално по силата на разпоредбите, които са се прилагали преди 1 февруари 1997 г., тя може, по свое усмотрение, да замени ограниченията за тонаж, посочени в първоначалните свидетелства, както следва:

а) думите „с големина 200 БРТ“ могат да бъдат заменени с думите „с големина 500 БРТ“ и

б) думите „с големина 1 600 БРТ“ могат да бъдат заменени с думите „с големина 3 000 БРТ“.

Член 30

Санкции

Държавите-членки създават система от санкции за нарушенията на националните разпоредби, приети съгласно членове 1, 3, 5, 7, 9 — 15, 17, 18, 19, 22, 23, 24 и 29, и приложения I и II, и вземат всички необходими мерки, за да гарантират прилагането на тези санкции. Предвидените санкции трябва да бъдат ефикасни, пропорционални и възпиращи.

Държавите-членки съобщават незабавно на Комисията текста на всички разпоредби, които приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Комисията информира останалите държави-членки за тези разпоредби.

Член 32

ê

Директива 2001/25/ЕО, изменена с директивите, посочени в приложение III, част А, се отменя, без да се засягат задълженията на държавите-членки относно сроковете за транспониране в националното право на директивите, които са посочени в приложение III, част Б.

Позоваванията на отменената директива се считат за позовавания на настоящата директива и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение IV.

ê 2001/25/ЕО (адаптиран)

Настоящата директива влиза в сила на […].

ê 2001/25/ЕО

Член 34

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на година.

За Европейския парламент: За Съвета:

Председател Председател:

[…]

ê 2001/25/ЕО