Тенденции в потоците на мобилност

По-нататъшното увеличаване на трудовата мобилност от новите държави-членки изглежда малко вероятно. Потоците на мобилност от ЕС-10 към Обединеното кралство и Ирландия както изглежда са достигнали върховите си стойности през 2006 г. и са спаднали значително през 2007 г. и първото тримесечие на 2008 г. (диаграми А5/6). Освен това има данни, които сочат увеличение на броя на живеещи в Обединеното кралство мигранти, които се завръщат обратно¹¹. Нещо повече, отварянето от 2006 г. на пазарите на труда в повечето от останалите страни от ЕС-15 за работници от ЕС-8 е възможно да е довело до пренасочване в ограничена степен на потоците на мобилност към някои други държави-членки, макар че най-новите данни за процента на чуждестранното население (таблици А1 и А2) подсказват, че това отваряне не е довело до значителен допълнителен приток на работници от тези държави-членки.

Дори в случая на България и Румъния голям брой лица вече са се преместили от тези страни, за да работят в ЕС през последните години, което подсказва, че много от хората, които са възнамерявали да се преместят, вече са го направили, така че потенциалът за допълнителна емиграция е ограничен. Нещо повече, във всички основни изпращащи страни от ЕС през последните години се е наблюдавало бързо увеличаване на доходите и спадане на безработицата (диаграми А7/8). Съществуват някои данни, че стимулът за мигриране е вече притъпен, което има вероятност да допринесе за по-нататъшно намаляване на предлагането на работна ръка от ЕС-2/10¹². Освен това, поради значително намаляващия брой на младото поколение, ресърсът от потенциални мобилни работници от ЕС-2/10 вси повече намалява и има вероятност да действа като възпиращ фактор пред географската трудова мобилност в ЕС.

В резултат на настоящото икономическо развитие има вероятност при евентуален спад в търсенето на работна ръка да намалеят потоците на работна ръка в ЕС. Например наблюдаваното в последно време забавяне на икономическия растеж в Ирландия и Обединеното кралство вече доведе до значителен спад на броя на новопристигналите и, успоредно с това, до увеличаване на завръщащите се мигранти. Това е показател, че свободното движение на работната ръка предоставя така необходимата гъвкавост и в двете посоки: работниците пристигат, когато има търсене на работна ръка, и много от тях напускат отново, когато условията на труд станат по-малко благоприятни.

Примери като Швеция, Финландия, Гърция, Португалия (свободен достъп отрано до пазара на труда, но малък приток на работна ръка) и Германия и Австрия (ограничен достъп, но относително голям приток на работна ръка) навеждат на мисълта, че ограниченията на достъпа до пазара на труда имат само ограничено въздействие върху разпределението на мобилността в ЕС. В крайна сметка потоците на мобилност се управляват от други фактори, като общото търсене на работна ръка, мрежовият ефект, дължащ се на съществуващото чуждестранно население или езика. Ако не друго, ограниченията само ще забавят адаптирането на пазара на труда. Те дори могат да увеличат разпространението на недекларирания труд, което да доведе до нежелани социални последици както за работниците, упражняващи недеклариран труд, така и за редовната работна сила, ако не се съпътстват от адекватно прилагане на законодателството¹³.

Опитът от 2004 г. насам сочи, че вдигането на ограниченията пред достъпа до пазара на труда намалява вероятността от упражняване на недеклариран труд от граждани на новите държави-членки. Например се предполага, че до 40 % от работниците от ЕС-8, които са се записали в системата за регистрация на работниците през 2004 г., вероятно вече са били в страната, когато Обединеното кралство е отворило своя пазар на труда¹⁴. Представените данни от Нидерландия показват, че случаите на незаконно наемане на граждани от ЕС-8, работещи без разрешително, намаляват след вземането от страна на Нидерландия на решение да отвори своя пазар на труда през 2007 г.¹⁵.

Преобладаващата част от преместилите се наскоро мигранти от България, Румъния и ЕС-10 го правят, с цел да работят. Данните за 2007 г.¹⁶ сочат, че наскоро пристигналите работници от България и Румъния са със средно ниво на заетост, което е почти еднакво със средното ниво на заетост в ЕС-15 и значително по-високо от общото ниво на заетост в Румъния и България (диаграма A9). Средното ниво на заетост на мигрантите от ЕС-10, преместили се наскоро в рамките на ЕС, е дори значително по-високо.

Средното ниво на безработица сред наскоро пристигналите работници от България и Румъния в ЕС-15 е по-високо от средната стойност за ЕС-15, но по-ниско от нивото на безработица на наскоро пристигналите работници от страни извън ЕС. Средното ниво на безработица сред преместилите се наскоро мигранти от ЕС-10 е само с малко по-високо от средното за ЕС-15.

По-голямата част от гражданите от ЕС-10/2, които наскоро са се преместили с цел работа, са наети работници, като по-малко от 10 % са самостоятелно заети лица.

Мобилните работници от ЕС са значително по-млади от средното ниво на работната сила в изпращащите и приемащите страни. Близо 80 % от наскоро пристигналите работници от ЕС-10 и близо 70 % от тези от ЕС-2 са на възраст под 35 години.

Както изглежда жените средно са представени в малко по-голяма степен сред наскоро преместилите се мигранти от ЕС-2, докато разбивката по пол на наскоро преместилите се мигранти от ЕС-10 в голяма степен съответства на тази на работната сила както в изпращащата, така и в приемащата страни.

3.3. Професии, квалификации и отрасли

Наскоро пристигналите от България и Румъния се стремят да работят преимуществено в селското стопанство, строителството, хотелиерството, ресторантьорството и в частни домакинства. Наскоро пристигналите от ЕС-10 се насочват предимно към производството, строителството, хотелиерството, ресторантьорството, сферата на бизнес услугите и работа в частни домакинства (таблица 3).

Източник: Проучване на работната сила в ЕС (EU Labour Force Survey), годишни данни.

Забележка: Преместилите се наскоро мигранти се определят като граждани от ЕС-10/2, пребиваващи не повече от четири години в държава-членка от ЕС-15. – „:“ - Стойностите са прекалено малки, за да бъдат надеждни. Надеждността на стойностите в скобите е ниска. При някои дейности (като например селското стопанство, строителството, хотелиерството и ресторантьорството) е възможно в Проучването на работната сила да е подценен броят на наетите лица поради недооценяване на броя на сезонните работници.

Пристигналите най-наскоро от ЕС-10 упражняват трудови дейности, които изискват средна квалификация, и най-вече нискоквалифицирани дейности, като в същото време са твърде слабо представени във висококвалифицираните професии. Делът на наскоро преместилите се мобилни работници от ЕС-2, упражняващи висококвалифицирани професии, е дори още по-малък. Относително голям брой от тях работят в занаятчийския сектор или полагат неквалифициран труд.

Източник: Проучване на работната сила в ЕС (EU Labour Force Survey), годишни данни.

Забележка: Преместилите се наскоро мигранти се определят като граждани от ЕС-10/2, пребиваващи не повече от четири години в държава-членка от ЕС-15. – „:“ - Стойностите са прекалено малки, за да бъдат надеждни. Надеждността на стойностите в скобите е ниска. При някои професии (като например в селското стопанство, строителството, хотелиерството и ресторантьорството) е възможно в Проучването на работната сила да е подценен броят на наетите лица поради недооценяване на броя на сезонните работници.

Като цяло може да се каже, че мобилните работници от ЕС-10/2 са оказали положителен ефект по отношение на съвкупността от квалификации на работната сила от ЕС-15. Процентът на преместилите се наскоро мигранти от ЕС-10/2 с университетско образование изглежда, че е малко по-нисък, отколкото съответния процент от работната сила от ЕС-15. Освен това процентът на наскоро пристигналите мигранти от ЕС-10/2 със средно ниво на образование е по-висок, отколкото съответния процент за работната сила от ЕС-15, докато процентът на нискоквалифицираните мигранти сред наскоро пристигналите от ЕС-2 не е по-висок от съответния процент за работната сила от ЕС-15 и е значително по-нисък от процента за мигрантите от ЕС-10 (диаграма А9). Въпреки това, сравнението на процента на работниците от ЕС-10/2 със средно и високо ниво на квалификация с процента на тези, които упражняват трудови дейности, изискващи средна или ниска квалификация, показва, че не всички упражняват професия, която съответства на нивото им на квалификация.

Процентът на висококвалифицираните работници от преместилите се наскоро емигранти средно е малко по-висок, отколкото съответната стойност за цялата работна сила в техните собствени страни. Въпреки това има тенденция процентът на преместилите се наскоро мигранти със средна квалификация да бъде по-нисък от съответната стойност за цялата работна сила, докато делът на нискоквалифицираните мигранти е относително по-висок. Като цяло тези данни не показват, че страните от ЕС-10/2 страдат от несъразмерно голяма загуба на висококвалифицирани работници.

4. Въздействие върху икономиката, пазара на труда и обществото

4.1. Въздействие върху растежа, БВП на глава от населението и инфлацията

Мобилността от ЕС-10/2 е оказала ясно изразено положително въздействие върху икономическия растеж в ЕС. Според едно проучване допълнителната мобилност от ЕС-8 през периода 2004—2007 г. е повишила общия БВП на разширения ЕС с около 0,17 % в краткосрочен план и с 0,28 % в дългосрочен план (след като производствените мощности са се нагодили спрямо допълнителното предлагане на работна ръка), докато мобилността от ЕС-2 е увеличила БВП на разширения ЕС с 0,15 % в краткосрочен план и с 0,27 % в дългосрочен план през същия период¹⁷. В същото проучване се посочва, че въздействието върху БВП на глава от населението в приемащите страни в краткосрочен план е почти неутрално и че то е леко положително в дългосрочен план. В други проучвания по-скоро се потвърждава наличието на положителен ефект върху целия БВП и на умерен ефект върху БВП на глава от населението¹⁸.

Също така някои изследвания показват, че трудовата мобилност от новите държави-членки е спомогнала за намаляване на инфлационния натиск в повечето от приемащите страни, макар и да допринася за (временно) увеличаване на инфлацията в основните изпращащи страни¹⁹.

4.2. Въздействие върху публичните финанси, системите за социална закрила и обществените услуги

Въпреки че съществуват определени различия в зависимост от различните функции на системите за социална закрила и равнищата на управление, въздействието на наскорошната миграция и потоци на мобилност върху публичните финанси и системата за социална закрила (включително нейното финансиране) е незначително или положително на национално равнище. Например данните за Обединеното кралство показват, че само много малък брой граждани от ЕС-8 са поискали да получават финансирани от данъците социални помощи или пък помощи за жилищно настаняване²⁰. Миграцията и потоците на мобилност в някои случаи са упражнили натиск върху предоставянето на местно ниво на услуги в областта на образованието, жилищното настаняване и здравеопазването²¹.

Практически във всички налични изследвания се достига до извода, че след разширяването отражението на трудовата мобилност върху трудовите възнаграждения и заетостта на местните работници е слабо, както и че не съществува сериозен дисбаланс на пазара на труда, който да е причинен от мобилността в ЕС, дори в държавите-членки, в които има най-голям приток на работна ръка.

Например едно проучване показва, че нивото на трудовите възнаграждения в ЕС-15 е средно само с 0,08 % по-ниско в краткосрочен план спрямо нивото, което тези възнаграждения биха имали без допълнителната мобилност от ЕС-8, като в дългосрочен план това въздействие е нулево. Въздействието в краткосрочен план върху безработицата също е пренебрежимо малко, като нейното увеличение в ЕС-15 се оценява средно на само 0,04 процентни пункта в краткосрочен план. В дългосрочен план отражението, предизвикано от притока на работници от ЕС-8, е нулево, като ефектът от мобилността от ЕС-2 е също толкова умерен²². Дори когато се вземе предвид разликата в квалификацията на работниците, въздействието остава в границите на умереното за всички категории на квалификация. Различни наскоро проведени проучвания потвърждават това умерено въздействие върху трудовите възнаграждения и заетостта²³.

Необходимо е да се подчертае, че предизвиканите от мобилността отражения са изолирани, като други фактори, които оказват въздействие върху трудовите възнаграждения и заетостта, не са взети под внимание. Данните за европейски страни, основно предпочитани като цел от мигрантите, показват, че в номинално изражение брутните трудови възнаграждения и заплати в голяма степен са продължили да нарастват и че безработицата в повечето случаи е отбелязала намаление, дори и по отношение на най-слабо квалифицираните работници, както и в отрасли, в които е имало относително висок приток на работници от други държави-членки (диаграми A10/11/12 и бележка под линия 3).

Изпращането на парични преводи от живеещите в чужбина работници може да бъде значителен източник на доходи за изпращащата страна и да допринася за икономическия растеж, като засилва общото търсене и финансира инвестициите в образованието или стартирането на бизнес, свързан с капиталоемки дейности. Данните относно паричните преводи показват, че те осигуряват значителен принос за БВП в няклко държави-членки на ЕС, по-специално в Полша, в балтийските държави и най-вече в Румъния и България (диаграма А13).

В определен брой страни емиграцията основно на по-млади работници предизвиква загриженост по отношение на изтичането на мозъци и недостига на работна ръка. В няколко доклада наистина се отбелязва, че емиграцията е допринесла за недостиг на работна ръка в някои страни, като например балтийските държави и Полша.

Въпреки това в много страни недостигът на работна ръка е бил утежнен от фактори, които нямат връзка с емиграцията, като силния икономически растеж, относително слабото участие на пазара на труда, по-специално на младежите и по-възрастните лица, както и ниската вътрешна мобилност. Освен това недостигът на работна ръка засяга най-вече определени отрасли на икономиката (например строителния отрасъл, хотелиерството и ресторантьорството) и професии (например здравните грижи). От друга страна разликите в квалификациите между емигрантите и работната ръка от изпращащите страни изглежда, че са относително умерени, като това подсказва, че общото изтичане на мозъци най-вероятно е ограничено. Също така според съществуващи данни процентите на записващи се във висшите учебни заведения в ЕС-10/2 са се увеличили значително през последните години, което може да започне да компенсира изтичането на квалифицирана работна ръка²⁴.

4.6. Социално въздействие

Има данни за съществуването на различия в условията на живот на новопристигналите и на гражданите на приемащата държава (включително повишен риск от изпадане в бедност, по-ниска степен на образование на децата им, трудности при достъпа до жилище, до здравни грижи и други социални услуги), но до този момент все още няма направена цялостна оценка на доходите и условията на живот на работниците, по-специално от България и Румъния, които са се преместили в други страни от ЕС след 1 януари 2007 г. Доклади, изготвени от някои от изпращащите страни, показват, че заминаването на един или на двамата родители в чужбина с цел работа оказва отрицателно въздействие върху сплотеността на семействата и върху децата²⁵.

Работниците от България, Румъния и държавите-членки от ЕС-10 са допринесли за удовлетворяване на нарастващото търсене на работна ръка в приемащите страни и по този начин са спомогнали в значителна степен за устойчивия икономически растеж. Наличната информация показва, че мобилността в ЕС след разширяването не е довела — и най-вероятно няма да доведе — до сериозни сътресения на пазара на труда.

Освен това има признаци, че потоците на мобилност от ЕС-2 и ЕС-8 вече са достигнали своя максимум и че по-голямата част от осъществената наскоро мобилност в ЕС е била с временен характер. Бързото увеличаване на доходите и на търсенето на работна ръка в изпращащите страни, съчетано с намаляващия брой млади хора, които са склонни да емигрират, изглежда че водят до намаляване на потоците от работници и вероятно ще доведат до по-нататъшен спад на предлагането на работна ръка в рамките на ЕС.

Освен това обемът и посоката на потоците на мобилност се определят по-скоро от общото предлагане и търсене на работна ръка, както и от фактори, различни от ограниченията на достъпа до пазара на труда. И нещо повече, ограниченията могат да отложат във времето адаптирането на пазара на труда и дори да засилят разпространението на недекларирания труд. Биха могли да се предвидят алтернативни решения като един по-ефективен начин да се отговори на опасенията, че отварянето на пазара на труда става за сметка на местното население, например чрез прилагането на политики в областта на пазара на труда, позволяващи на безработните (по-специално на най-слабо квалифицираните работници) да започнат отново работа.

Това не означава, че не са били направени никакви икономически и социални разходи. Въпреки това, опитът сочи, че за разлика от ограничаването на достъпа на граждани на ЕС до пазара на труда, алтернативните решения са по-добър и ефективен начин да се повлияе на тези разходи. По-специално безусловно е необходимо да бъде проучено всяко въздействие, оказвано върху обществените услуги, жилищното настаняване, социалното сближаване, експлоатацията или недекларирания труд. Отсъствието на благоприятни условия, позволяващи на мобилните работници да се интегрират в обществото в приемащата страна, може да доведе до трудности в социален план и до загуба на икономическите ползи от мобилността. Комисията препоръчва на държавите-членки да продължат да развиват своите политики за интегриране и социално приобщаване, насочени към мобилните работници и техните семейства, като използват вече съществуващите мерки и средства на ЕС, например в областта на културната, езиковата или образователната политика, както и тези за борба с дискриминацията и за признаване на професионалната квалификация.

Проблемите за изпращащите страни, произтичащи от изтичането на мозъци и недостига на работна ръка, могат да бъдат разрешени например с мерки за увеличаване на общия брой на заетото трудоспособно население, с по-нататъшно подобряване на качеството на образованието и професионалното обучение, със създаването на добри условия за труд на работниците от обществения сектор, на стимули за завръщане на мигрантите или за улесняване както на вътрешната трудова мобилност, така и на имиграцията от страни извън ЕС.

Комисията стига до заключение, че общото въздействие на мобилността след разширяването е положително. Тя вярва, че настоящото съобщение и документацията в негова подкрепа ще предоставят на държавите-членки необходимата информация, която ще им позволи да преразгледат позициите си за втория период на действие на преходните разпоредби по отношение на България и Румъния.

Още повече че свободното движение на работници е една от основните свободи, гарантирана от Договора за ЕО. То представлява положителен принос към пазарите на труда в цяла Европа и е основен елемент от Европейската стратегия за заетост, към която са се присъединили всички държави-членки. Същевременно то представлява мощен и положителен символ на Европа за всеки гражданин на ЕС.

Ето защо държавите-членки заявиха при подписването на договорите за присъединяване, че биха искали да пристъпят възможно най-бързо към пълното прилагане на достиженията на правото на Общността в тази област. Каквото и решение да бъде взето на този етап, държавите-членки трябва да подготвят отварянето на своите пазари на труда, така че да изпълнят ангажиментите, поети от тях по силата на договорите.

Комисията смята, че преминаването към напълно свободно движение на работници в ЕС ще бъде ясен политически сигнал, по-специално по случай петата годишнина от разширяването през 2004 г. Ето защо Комисията призовава държавите-членки да преценят дали е необходимо да продължат да прилагат ограничения, предвид положението на техните пазари на труда, без да се нарушават правата им по отношение на преходните разпоредби, предвидени в договорите за присъединяване. Комисията препоръчва на социалните партньори да вземат активно участие в подготовката на тези решения.

Предвид настоящото икономическо развитие и неговото възможно въздействие върху положението на пазарите на труда, опитът сочи, че трансграничната трудова мобилност се стреми да се саморегулира и отбелязва спад в периоди на неблагоприятна икономическа конюнктура. Комисията припомня, че договорите за присъединяване включват предпазна клауза, която позволява на държавите-членки, които прилагат общностното законодателство относно свободното движение на работници, да поискат впоследствие повторно въвеждане на ограничения, ако изпитват или предвиждат затруднения на своите пазари на труда.

Освен това Комисията напомня, че съгласно договора за присъединяване, в края на петгодишния период от датата на присъединяване държава-членка, прилагаща национални мерки за ограничаване на свободното движение на работници може, при сериозни затруднения на нейния пазар на труда или при заплаха от такива затруднения и след уведомяване на Комисията, да продължи да прилага тези мерки до изтичане на седемгодишния период от същата дата. В подобен случай Комисията ще изпълни ролята си на пазителка на договорите, като се основава на представените от държавите-членки доказателства.

Sources: Eurostat EU LFS, Eurostat population statistics, national data sources, DG Employment estimates. “:” figures too small to be reliable or not available.

Note: Choice of data sources according to data availability for individual countries. — For population statistics end of year data, for LFS 4^th quarter data. — Figures not fully comparable between Member States due to the use of different sources. — Data from the LFS should be treated with some caution due to limitations of the survey with regard to foreign populations, in particular concerning coverage of very recent migrants and collective households, relative levels of non-response and small sample sizes. — 1) EU LFS quarterly data, 4th quarter. — 2) National and Eurostat population statistics. — 3) Eurostat population statistics, 2007 DG Employment estimate. — 4) CSO Ireland, Quarterly national household survey, 4th quarter; for 2003 3rd quarter 2004; Nationals from BG and RO included under non-EU-27 nationals until 2006 and under EU-10 nationals in 2007. — 5) EU LFS quarterly data, 4th quarter. EU-10 and EU-2 nationals included under non-EU-27. — 6) EU totals and sub-totals are only of an indicative nature as they are the sum of country values that stem from different sources; EU totals and sub-totals include country data which are not shown individually due to small sample size.