ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕО

3.1. Одобряване на тип превозно средство

3.1.1. Заявлението за типово одобрение на превозно средство по отношение на електромагнитната съвместимост в съответствие с член 7, параграфи 1 и 2 от Директива 2007/46/ЕО се подава от производителя на превозното средство.

3.1.2. Образец на информационния документ е даден в приложение II А.

3.1.3. Производителят на превозното средство подготвя списък, в който са описани релевантните електрически/електронни системи или електрически/електронни монтажни възли, вариации на каросерията¹⁴, вариации на материала, от който е изработена каросерията¹⁵, общо разположение на окабеляването, вариации на двигателя, ляво или дясно разположение на кормилното управление и вариации на междуосието (база). Релевантни електрически/електронни системи или електрически/електронни монтажни възли са тези, които могат да излъчат съществено широколентово или теснолентово електромагнитно излъчване и/или тези, които имат функции, свързани с устойчивостта (виж точка 2.1.12 ) на превозното средство.

3.1.4. От този списък се избира представително превозно средство, което ще бъде изпитано, при взаимно съгласие между производителя и компетентната институция. Това превозно средство представя типа на превозното средство (виж допълнение 1 към приложение II А). Изборът на превозно средство се основава на електрическите/електронните системи, предложени от производителя. От този списък могат да бъдат избрани едно или повече превозни средства, с цел да бъдат изпитани, ако се счете с взаимно съгласие между производителя и компетентната институция, че са включени различни електрически/електронни системи, които могат да имат съществено влияние върху електромагнитната съвместимост на превозното средство в сравнение с първото представително превозно средство.

3.1.5. Изборът на превозно/и средство/а в съответствие с точка 3.1.4 се ограничава до комбинации между превозно средство, електрически системи и електронни системи, за които е предвидено действително да бъдат произвеждани.

3.1.6. Производителят може да допълни заявлението с протокол от изпитания, които са били проведени по-рано. Всички такива данни могат да бъдат използвани от Одобряващия орган за целите на подготовката на сертификата за типово одобрение на ЕО.

3.1.7. Ако техническата служба, отговорна за провеждането на изпитанията за типово одобрение, сама провежда тези изпитания, се предоставя превозно средство, представително за одобрявания тип в съответствие с точка 3.1.4.

3.1.8. Производителят на превозното средство трябва да представи декларация за честотните ленти, нивата на мощността, разположенията на антените и инструкциите за монтаж на радиопредавателите, даже ако превозното средство не е оборудвано с радиопредаватели по време на одобряването на типа на ЕО. Това се отнася до всички мобилни радиофункции, използвани в превозните средства при нормален режим на работа. Тази информация трябва да бъде направена публично достъпна след одобряването на типа на ЕО.

Производителите на превозното средство трябва да представят доказателства, че действието на превозното средство няма да бъде нарушено от такива предаватели.

3.2. Типово одоборение на електрически/електронен монтажен възел (ЕМВ)

3.2.1. Приложимост на настоящата директива към ЕМВ:


Прилагане на Директива .../../EО

Директива .../../EО
не се прилага

3.2.2. Заявлението за типово одобрение на ЕМВ по отношение на електромагнитна съвместимост в съответствие с член 7, параграфи 1 и 2 от Директива 2007/46/ЕО се подава от производителя на превозното средство или от производителя на ЕМВ, или от техни упълномощени представители.

3.2.3. Образец на информационния документ е даден в приложение II Б.

3.2.4. Производителят може да допълни заявлението с протокол от изпитания, които са били проведени по-рано. Всички такива данни могат да бъдат използвани от Одобряващия oрган за целите на подготовката на сертификата за типово одобрение на ЕО. За оборудване, за което се предвижда да бъде монтирано в превозно средство, производителят може да допълни заявлението с Декларация за съответствие на производителя в съответствие с разпоредбите на Директива 1999/5/ЕО на Европейския парламент и на Съвета¹⁶ или Директива 2004/108/EO, протокол от изпитване за електромагнитна съвместимост и инструкцията за потребителя, която дава ръководни насоки за монтаж на такова оборудване в превозни средства.

3.2.5. Ако техническата служба, отговорна за провеждането на изпитанията за EO типово одобрение, сама провежда тези изпитания, се предоставя образец от ЕМВ системата, представителен за типа, който се одобрява, ако е необходимо, след обсъждане с производителя, например относно възможните вариации в разположението, броя на компонентите, броя на датчиците. Ако техническата служба прецени за необходимо, тя може да избере и следващ образец.

3.2.6. Образецът/образците трябва да бъде/ат ясно и неизличимо обозначен/и с търговската марка на производителя и обозначението на типа.

3.2.7. Когато е приложимо, всички ограничения при експлоатация трябва да бъдат обозначени. Всички такива ограничения трябва да бъдат включени в приложения II Б и/или III Б.

3.2.8. Не е необходимо типът на електрическите/електромагнитните възли, които се предлагат на пазара като резервни части, да бъде EO одобряван, ако те са ясно маркирани като резервни части чрез идентификационен номер и ако те са идентични и са произведени от същия производител, който произвежда и оригиналното оборудване за превозно средство, чийто тип вече е одобрен.

3.2.9. Компонентите, които са продадени след продажбата на превозното средство и са предназначени за монтиране в моторни превозни средства, не се нуждаят от типово одобрение на ЕО, ако нямат функции, свързани с устойчивостта (точка 2.1.12). В този случай трябва да бъде направена Декларация за съответствие в съответствие с процедурите на Директива 1999/5/ЕО или 2004/108/EO. Част от тази декларация трябва да бъде, че ЕМВ изпълнява еталонните допустими стойности, определени в точки 6.5, 6.6, 6.8 и 6.9 от приложение I към настоящата директива.

4. ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕО

4.1. Процедура за типово одобрение на ЕО

4.1.1. Типово одобрение на ЕО на превозно средство

Производителят на превозното средство може да реши коя от следните процедури да бъде използвана.

4.1.1.1. Одобряване на цялата конфигурация на превозно средство

Типът на цялата конфигурация на превозно средство може да бъде одобрен директно от ЕО, като се следват разпоредбите на съответните части от точка 6. Ако производителят на превозното средство е избрал тази процедура, не се изискват отделни изпитвания на електрически/електронни системи или ЕМВ.

4.1.1.2. Типово одобрение на превозно средство чрез изпитване на отделни електрически/електронни монтажни възли

Производител на превозно средство може да получи одобрение на превозното средство, като покаже на Одобряващия орган, че всички релевантни (виж точка 3.1.3) електрически/електронни системи или електрически/електронни монтажни възли са били индивидуално одобрени в съответствие с настоящата директива и са монтирани в съответствие с всички условия на настоящата директива.

4.1.1.3. Ако производителят желае, той може да получи одобрение на ЕО в съответствие с настоящата директива, ако превозното средство няма оборудване от тип, който подлежи на изпитвания за устойчивост или за излъчване на смущения. Такива одобрения не изискват изпитване.

4.1.2. Типово одобрение на ЕО на ЕМВ

Може да бъде дадено типово одобрение на ЕО на ЕМВ, предназначен за монтиране във всеки тип превозно средство (одобряване на компонент), или за монтиране в специфичен тип или специфични типове превозни средства, заявено от производителя на ЕМВ (одобряване на обособен технически възел).

4.1.3. Електрическите/електронните монтажни възли, представляващи по предназначение радиопредаватели, които не са получили типово одобрение на ЕО в сътрудничество с производителя на превозното средство, трябва да бъдат доставяни с подходящо ръководство за монтиране.

4.2. Предоставяне на типово одобрение на ЕО

4.2.1. Превозно средство

4.2.1.1. Ако представителното превозно средство изпълнява изискванията на настоящата директива, за него се предоставя сертификат за типово одобрение на ЕО в съответствие с член 9, параграф 3 и ако е приложимо, член 10, параграф 4 от Директива 2007/46/ЕО.

4.2.1.2. Образец на сертификат за типово одобрение на ЕО е даден в приложение III А.

4.2.2. ЕМВ

4.2.2.1. Ако представителната/ите ЕМВ система/и изпълнява/т изискванията на настоящата директива, за него се предоставя сертификат за типово одобрение на ЕО в съответствие с член 9, параграф 3 и ако е приложимо, член 10, параграф 4 от Директива 2007/46/ЕО.

4.2.2.2. Образец на сертификат за типово одобрение на ЕО е даден в приложение III Б.

4.2.3. При подготовката на сертификатите, посочени в точка 4.2.1.2 или точка 4.2.2.2, компетентният орган на държавата-членка, предоставяща одобрението, може да използва протокол, подготвен от изпитателна лаборатория, акредитирана по стандарта ISO 17025 и призната от одобряващия орган.

4.3. Изменения на одобренията

4.3.1. В случай на изменения на одобренията, предоставени в съответствие с настоящата директива, се прилагат разпоредбите на член 13-16 от Директива 2007/46/ЕО.

4.3.2. Изменения на типово одобрение на превозно средство при добавяне или заместване на ЕМВ.

4.3.2.1. Когато производител на превозно средство е получил одобрение на конфигурацията на превозно средство и желае да монтира допълнителна или заместваща електрическа/електронна система или ЕМВ, които вече са получили одобрение в съответствие с настоящата директива и които ще бъдат монтирани в съответствие с всички условия на настоящата директива, одобрението на превозното средство може да бъде изменено без по-нататъшно изпитване. Допълнителната или заместващата електрическа/електронна система или ЕМВ се разглеждат като част от превозното средство за целите на съответствието на производството.

4.3.2.2. Когато допълнителната/ите или заместващата/ите част/и не е/са получила/и одобрение в съответствие с настоящата директива и ако изпитването се разглежда като необходимо, цялото превозно средство ще бъде разглеждано като съответстващо, ако за новата/ите или променената/ите част/и може да бъде показано, че отговаря/т на съответните изисквания на точка 6 или ако при сравнително изпитване може да бъде показано, че новата част не нарушава съответствието на типа на превозното средство.

4.3.3. Добавянето на използвани електрически/електронни монтажни възли, чийто тип не е одобрен в съответствие с настоящата директива, тъй като по време на тяхното монтиране за първи път не е съществувало изискването за типово одобрение, не прави невалидно типовото одобрение, ако монтирането на такива използвани електрически/електронни монтажни възли е извършено в съответствие с препоръките на производителите на ЕМВ и на превозното средство.

5.1. Всеки ЕМВ, съответстващ на одобрен тип в съответствие с настоящата директива, носи маркировка за типово одобрение на ЕО.

5.2. Маркировката за типово одобрение на ЕО се състои от

правоъгълник, обграждащ малката буква „е“, последван от отличителния номер на държавата-членка, която е предоставила типовото одобрение на ЕО на компонента:

1	за Германия
2	за Франция
3	за Италия
4	за Нидерландия
5	за Швеция
6	за Белгия
7	за Унгария
8	за Чешката република
9	за Испания
11	за Обединеното кралство
12	за Австрия
13	за Люксембург
17	за Финландия
18	за Дания
è3 19 ç	è3 за Румъния ç
20	за Полша
21	за Португалия
23	за Гърция
24	за Ирландия
26	за Словения
27	за Словакия
29	за Естония
32	за Латвия
è3 34 ç	è3 за България ç
36	за Литва
49	4 за Кипър
50	за Малта

5.3. Маркировката за типово одобрение на ЕО трябва да бъде поставена на главната част на ЕМВ (например електронен управляващ блок) по такъв начин, че да е ясно четима и незаличима.

5.4. Образец на маркировка за типово одобрение на ЕО е даден в допълнение 8.

5.5. Не се изисква маркировка за електрически/електронни системи, включени в типовете превозни средства, одобрени в съответствие с настоящата директива, и за резервни части, както са дефинирани в точка 3.2.8.

5.6. Не е необходимо маркировката на ЕМВ в съответствие с точка 5.3 да бъде видима, когато ЕМВ е монтиран в превозното средство.

6. ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ

6.1. Общи технически изисквания

6.1.1. Превозното средство и неговите електрически/електронни системи или ЕМВ се проектират, конструират и монтират така, че да позволят на превозното средство при нормални условия на експлоатация да изпълнява изискванията на настоящата директива.

6.1.1.1. Превозното средство се подлага на изпитания за излъчвани смущения и за устойчивост на въздействието на излъчвани смущения. За типовото одобрение на ЕО на превозно средство не се провеждат изпитания за смущения, изпращани по проводник, или за устойчивост на въздействието на смущения, получени по проводник.

6.1.1.2. ЕМВ се изпитват за излъчвани смущения и за генерирани от тях смущения, изпратени по проводник, за устойчивост на въздействието на излъчени смущения и на смущения, получени по проводник.

6.1.2. Преди изпитването, техническата служба, в сътрудничество с производителя, подготвя план за изпитването, който съдържа най-малко следните елементи: начинът на действие, стимулираната/ите функция/ии, наблюдаваната/ите функция/ии, критериите за преминаване или неуспех на изпитването и очакваните излъчени смущения.

6.2. Технически изисквания към широколентовото електромагнитно излъчване от превозни средства

6.2.1. Метод на измерване

Електромагнитното излъчване, генерирано от превозното средство, представително за неговия тип, се измерва, като се използва методът, описан в приложение IV. Методът на измерване се определя от производителя на превозното средство след съгласуване с техническата служба.

6.2.2. Еталонни допустими стойности за широколентовото електромагнитно излъчване от превозно средство

6.2.2.1. Когато измерванията се извършват по описания в приложение IV метод, при което разстоянието между превозното средство и антената е 10,0 ± 0,2 m, еталонните допустими стойности за излъчването са 32 dB µV/m в честотния диапазон от 30 до 75 MHz и от 32 до 43 dB µV/m в честотния диапазон от 75 до 400 MHz, като във втория случай еталонната допустима стойност нараства логаритмично с честотите над 75 MHz, както е показано в допълнение 2 към настоящото приложение. В честотния диапазон от 400 до 1000 MHz еталонната допустима стойност остава постоянна и равна на 43 dB µV/m.

6.2.2.2. Когато измерванията се извършват по описания в приложение IV метод, при което разстоянието между превозното средство и антената е 3,0 ± 0,2 m, еталонните допустими стойности за излъчването са 42 dB µV/m в честотния диапазон от 30 до 75 MHz и от 42 до 53 dB µV/m в честотния диапазон от 75 до 400 MHz, като във втория случай пределната стойност нараства логаритмично с честотите над 75 MHz, както е посочено в допълнение 3 към настоящото приложение. В честотния диапазон от 400 до 1000 MHz допустимата стойност остава постоянна и равна на 53 dB µV/m.

6.2.2.3. Измерените стойности за превозно средство, представително за своя тип, изразени в µV/m, трябва да са под еталонните допустими стойности.

6.3. Технически изисквания към теснолентовото електромагнитно излъчване от превозни средства

6.3.1. Метод на измерване

Електромагнитното излъчване, генерирано от превозното средство, представително за неговия тип, се измерва, като се използва методът, описан в приложение V. Методът на измерване се определя от производителя на превозното средство след съгласуване с техническата служба.

6.3.2. Еталонни допустими стойности за теснолентовото електромагнитно излъчване от превозно средство

6.3.2.1. Когато измерванията се извършват по описания в приложение V метод, при което разстоянието между превозното средство и антената е 10,0 ± 0,2 m, еталонните допустими стойности за излъчването са 22 dB µV/m в честотния диапазон от 30 до 75 MHz и от 22 до 33 dB µV/m в честотния диапазон от 75 до 400 MHz, като във втория случай еталонната допустима стойност нараства логаритмично с честотите над 75 MHz, както е показано в допълнение 4 към настоящото приложение. В честотния диапазон от 400 до 1000 MHz еталонната допустима стойност остава постоянна и равна на 33 dB µV/m.

6.3.2.2. Когато измерванията се извършват по описания в приложение V метод, при което разстоянието между превозното средство и антената е 3,0 ± 0,05 m, еталонните допустими стойности за излъчването са 32 dB µV/m в честотния диапазон от 30 до 75 MHz и от 32 до 43 dB µV/m в честотния диапазон от 75 до 400 MHz, като във втория случай еталонната допустима стойност нараства логаритмично с честотите над 75 MHz, както е показано в допълнение 5 към настоящото приложение. В честотния диапазон от 400 до 1000 MHz еталонната допустима стойност остава постоянна и равна на 43 dB µV/m.

6.3.2.3. Измерените стойности за превозно средство, представително за своя тип, изразени в µV/m, трябва да са под еталонните допустими стойности.

6.3.2.4. В случай, че еталонните допустими стойности, посочени в точки 6.3.2.1, 6.3.2.2 и 6.3.2.3 от настоящото приложение, не са постигнати, независимо от това ако по време на първоначалния етап, описан в приложение V, точка 1.3, силата на сигнала, измерена в долната част на радиоантената на превозното средство с детектор за средна стойност, е по-малка от 20 dB µV в честотния диапазон от 76 до 108 MHz, се счита, че превозното средство отговаря на техническите изисквания за теснолентово електромагнитно излъчване и не се изисква по-нататъшно изпитване.

6.4. Технически изисквания към устойчивостта на превозни средства на въздействието на електромагнитно излъчване.

6.4.1. Метод за изпитване

Устойчивостта на представителното за типа си превозно средство на въздействието на електромагнитно излъчване се изпитва по метода, описан в приложение VI.

6.4.2. Еталонни допустими стойности за устойчивост на превозно средство

6.4.2.1. Когато изпитванията се извършват по метода, описан в приложение VI, еталонната средноквадратична стойност за напрегнатостта на полето трябва да бъде 30 V/m за 90 % от честотния диапазон от 20 до 2000 MHz и минимум 25 V/m за целия честотен диапазон от 20 до 2000 MHz.

6.4.2.2. Превозното средство, представително за своя тип, се разглежда като отговарящо на изискванията за устойчивост, ако по време на изпитанията, осъществени в съответствие с приложение VI, няма нарушение на „функциите, свързани с устойчивостта“.

6.5. Технически изисквания към широколентовите електромагнитни смущения, генерирани от електрически/електронни монтажни възли.

6.5.1. Метод на измерване

Електромагнитните смущения, генерирани от електрически/електронни монтажни възли, представителни за своя тип, се измерват по метода, описан в приложение VII.

6.5.2. Еталонни допустими стойности за широколентовото електромагнитно излъчване от ЕМВ

6.5.2.1. Ако измерванията се извършват по метода, описан в приложение VII, еталонните допустими стойности за излъчването са от 62 до 52 dB µV/m в честотния диапазон от 30 до 75 MHz, при което еталонната допустима стойност намалява логаритмично с честотите над 30 MHz, и от 52 до 63 dB µV/m в честотния диапазон от 75 до 400 MHz, при което еталонната допустима нараства логаритмично с честотите над 75 MHz, както е показано в допълнение 6 към настоящото приложение. В честотния диапазон от 400 до 1 000 MHz еталонната допустима стойност остава постоянна и равна на 63 dB µV/m

6.5.2.2. Измерените стойности за ЕМВ, представително за своя тип, изразени в µV/m, трябва да са под еталонните допустими стойности.

6.6. Технически изисквания към теснолентовите електромагнитни смущения, генерирани от електрически/електронни монтажни възли

6.6.1. Метод на измерване

Електромагнитните смущения, генерирани от електрически/електронни монтажни възли, представителни за своя тип, се измерват по метода, описан в приложение VIII.

6.6.2. Еталонни допустими стойности за теснолентовото електромагнитно излъчване от ЕМВ

6.6.2.1. Ако измерванията се извършват по метода, описан в приложение VIII, еталонните допустими стойности за излъчването са от 52 до 42 dB µV/m в честотния диапазон от 30 до 75 MHz, при което еталонната допустима стойност намалява логаритмично с честотите над 30 MHz, и от 42 до 53 dB µV/m в честотния диапазон от 75 до 400 MHz, при което еталонната допустима стойност нараства логаритмично с честотите над 75 MHz, както е показано в допълнение 7 към настоящото приложение. В честотния диапазон от 400 до 1 000 MHz еталонната допустима стойност остава постоянна и равна на 53 dB µV/m

6.6.2.2. Измерените стойности за ЕМВ, представително за своя тип, изразени в µV/m, трябва да са под еталонните допустими стойности.

6.7. Технически изисквания към устойчивостта на ЕМВ на въздействието на електромагнитно излъчване.

6.7.1. Метод/и на изпитване

Устойчивостта на ЕМВ, представителен за своя тип, на въздействието на електромагнитно излъчване се извършва по метод/и, избран/и от методите, описани в приложение IХ.

6.7.2. Еталонни допустими стойности за устойчивост на ЕМВ

6.7.2.1. Ако изпитванията се извършват по методите, описани в приложение IХ, еталонните допустими стойности за устойчивост са 60 V/m при метода за изпитване в 150-милиметрова отворена електромагнитна камера, 15 V/m при метода за изпитване в 800-милиметрова отворена електромагнитна камера, 75 V/m при метода за изпитване в коаксиална ТЕМ камера, 60 mА при метода за изпитване чрез директно индуктиране на ток и 30 V/m при метода за изпитване в условията на свободно поле за 90 % от честотния диапазон от 20 до 2 000 MHz, и минимум 50 V/m при метода за изпитване в

6.7.2.2. ЕМВ, представителен за своя тип, се разглежда като отговарящ на изискванията за устойчивост, ако по време на изпитанията, осъществени в съответствие с приложение IХ, няма нарушение на „функциите, свързани с устойчивостта“.

6.8. Технически изисквания към устойчивостта на въздействието на преходни смущения, проведени по захранващите кабели

6.8.1. Метод на изпитване

Устойчивостта на ЕМВ, представителен за своя тип, се изпитва по метод/и в съответствие с è₁ ISO 7637-2: второ издание, 2004 г. ç, както е описано в приложение Х, с изпитателните нива, дадени в таблица 1.

Таблица 1: Устойчивост на ЕМВ

Номер на изпитателния импулс	Изпитателно ниво на устойчивост	Функционален статус на системите
		Функции, свързани с устойчивостта	Функции, които не са свързани с устойчивостта
1	III	C	D
2a	III	B	D
2b	III	C	D
3a/3b	III	A	D
4	III	B (за ЕМВ, които трябва да са оперативни по време на фазата на старт на двигателя) C (за други ЕМВ)	D

6.9.1. Метод на изпитване

Създадените смущения от ЕМВ, представителен за своя тип, се изпитват по метода/ите в съответствие с è₂ ISO 7637-2: второ издание, 2004 г. ç, както е описано в приложение Х за нивата, дадени в таблица 2.

Таблица 2: Максимално разрешена амплитуда на импулса

Полярност на амплитудата на импулса	Максимално разрешена амплитуда на импулса за
	превозни средства със системи, работещи при напрежение 12 V	превозни средства със системи, работещи при напрежение 24 V
Положителна	+ 75	+ 150
Отрицателна	– 100	– 450