ИНОВАЦИЯ И КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТ

Поради това се предлага трайно увеличаване на средствата за прилагане на Лисабонската стратегия.

Също така и на равнище държави-членки ефективността може да се повиши чрез засилено сътрудничество при разработването и прилагането на мерки. За да се подкрепи този процес, част от допълнителните средства би следвало да бъдат отделени специално за разработването на програми за сътрудничество между равнище ЕС и равнище държавите-членки.

Европа е изправена пред предизвикателство главно поради това, че само в няколко държави-членки са поставени насоки за работа на равнището на върховите постижения. Много държави-членки все още не са успели да извършат прехода от фазата на догонването към фазата на производство, достигащо до технологичната граница. В хода на прехода към икономика, основана върху знанието, нараства търсенето на по-високо квалифицирана работна сила. За справяне с тази ситуация са нужни средно- до дългосрочни прогнози за изискващото се равнище на квалификация на работниците. Тези прогнози ще бъдат основата за определяне на преструктуриранията, които трябва да се извършат в сектора на образованието и обучението.

За решаване на съществуващите проблеми и за подобряване на икономическите резултати са необходими структури в научноизследователската област, които да постигат върхови резултати. Европейският съвет за научни изследвания и Европейският институт за иновации и технологии ще ускорят този процес на промяна. Инвестициите в тези структури трябва да продължат да се увеличават в бъдеще, за да бъдат държавите-членки мотивирани да прилагат допълващи се стратегии.

Наред с инвестирането в работна сила и в научни системи, за насърчаване на научните изследвания държавите-членки трябва да оказват значително по-силна подкрепа за рискови иновационни проекти, подобрения при защитата на правата на собственост (напр. европейският патент и мерки срещу пиратството на изделия), благоприятна за иновациите нормативна уредба на стоковия пазар и на пазара на труда, съобразени с риска възможности за финансиране, мерки за стимулиране на търсенето на иновации (напр. вътрешен пазар, обществени поръчки, водещи пазари), насърчаване на по-голяма мобилност на всички равнища и на съответна политика на конкуренция и макрополитика.

5.СВЕТОВНОТО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО, СВЪРЗАНО С ХРАНИТЕ

• 
  ЕС пред световното предизвикателство, свързано с храните
  

ЕС трябва да постави наличността на хранителни продукти в центъра на селскостопанската си политика, за да се гарантира жизнеспособно производство във всички региони на ЕС. Това трябва да се направи във връзка с прегледа на състоянието на ОСП. Производството на храни трябва да има приоритет пред енергийното производство. Производството на енергия от растения следва да се ограничава до растителни култури и биомаса, които обикновено не се използват за производството на храни.

Едно разумно равнище на производствените цени осигурява доставки на храни в достатъчно количество (първично производство и преработка) както в ЕС, така и в световен мащаб. Потребителските цени не трябва да се занижават изкуствено, а по-скоро следва да се установи механизъм за компенсиране на цените в рамките на социалната политика.

За да се гарантират доставките на храни във всички страни и при всякакви обстоятелства, следва да се положат усилия за установяване на правила за търговия със селскостопански продукти. На развиващите се страни следва да се предоставят търговски предимства, които да спомогнат за укрепването на националното им производство.

ЕИСК подчертава, че ЕС трябва да положи усилия, за да подпомогне дейностите на сдруженията на производителите и на търговските организации в развиващите се страни и по този начин да съдейства за осигуряването на основните условия за доставки на храни. ЕС трябва да подкрепи предложението за предоставяне на помощи в размер на 1 милиард евро на селскостопанските производители в развиващите се страни. ООН и другите международни организации трябва да направят производството на храни свой главен приоритет, който да бъде основа за премахване на бедността.