Непридружените/разделените деца като обект на закрила и грижа

Непридружените/разделените деца като обект на закрила и грижа

Една от най-уязвимите групи деца бежанци е тази на непридружените/разделените деца. Не случайно те са обект на специални грижи, тъй като при тях не е налице присъствието на родител, който да ги подкрепя в процеса на търсенето на убежище и адаптирането към новите условия на живот [виж по-подробно източник 3].

В източниците, посветени на проблема за децата бежанци, които не са заедно с родителите си, се използват два термина – непридружени и разделени деца.

Практиката показва, че в извънредни ситуации децата бежанци могат да бъдат с членове на разширеното семейство (например чичо, който по принцип не се грижи за съответния си племенник). В такива случаи се приема, че те са “придружени”, въпреки че също са изложени на рискове като при непридружените. Това е един от основните аргументи за постепенното оттегляне от използването на термина “непридружени деца бежанци” и предпочитането на термина “разделени деца”, което се препоръчва от ВКБООН, УНИЦЕФ, Международния алианс “Спасете детето”.

Днес терминът “разделени” се предпочита пред “непридружени”, тъй като се счита, че така по-добре се “дефинира основният проблем, пред който са изправени подобни деца. А именно, че те са останали без грижа и закрила от техните родители или законен настойник и вследствие от тази раздяла страдат в социалния и психологическия смисъл на думата. Някои деца са “придружени”, когато пристигнат в Европа, но придружаващите ги възрастни не винаги са способни или подходящи да поемат отговорността и грижите за тях”. [2, с.2]

Именно поради необходимостта от усъвършенстване на закрилата и грижата за разделените деца ВКБООН и Международният алианс “Спасете децата” инициират съвместно програмата “Разделени деца в Европа”, която днес включва партньори от 28 европейски страни, една от които е България [пак там, с. 3].

Основна цел на тази програма е “да осигурява защита правата и висшия интерес на разделените деца, пристигнали или преминаващи през Европа, чрез установяване на обща политика и ангажираност за най-добро приложение на национално и европейско ниво”. Програмата цели развиване на “сътрудничество между организации, работещи с разделени деца в европейските страни”.

В резултат от това някои страни, основно от Централна Европа, включват в законодателството си, свързано с предоставянето на убежище, въпроса за “осигуряване на закрила на разделените деца”. Няколко страни предвиждат подходящо настаняване, система за настойничество и подобряване на условията при интервюиране [пак там, с. 2].

По дефиниция “разделени деца” са “деца под 18-годишна възраст, които се намират извън страната си на произход и са разделени от двамата си родители или от лицата, които според закон или обичай са се грижели за тях”. Някои от тези деца са сами, други “може да живеят с далечни роднини”. Всички тези деца се дефинират като разделени, като “имат право на международна закрила по силата на широк спектър от международни и регионални документи” [пак там, с. 2].

Реална предпоставка за съществуването на тази група деца е фактът, че “в хаоса на конфликт, бягство и преместване” те “са изправени пред нарастващ риск от разделяне от техните семейства и грижещите се за тях”. Детето е изправено пред опасността да бъде разделено от най-близките му хора по родствена линия или от грижещите се за него [8, с.3]. По пътя на преместването от мястото на конфликт в търсенето на безопасно място често възниква възможността от разделянето на семейства, което “обикновено има опустошителен ефект върху децата бежанци” поради “фундаменталната роля” на семейството за “закрилата, физическата грижа и емоционалното благосъстояние на членовете му” [7, с. 207].

Причините, поради които разделените деца могат да търсят убежище, са “страх от преследване”, “липса на закрила, породена от нарушаване на човешките права, въоръжени конфликти или размирици в собствената им страна”. Разделените деца “може да са жертва на трафик за сексуална или друг вид експлоатация, а може да са пътували до Европа, за да избегнат условията на тежки лишения”.

“Международна закрила” на тези деца се налага поради факта, че те “са напуснали общността и страната си и са пътували до или през Европа” [2, с.2]. Установен факт е, че непридружените/разделените деца са изправени пред реални рискове от: “сексуална експлоатация и злоупотреба, военно вербуване, детски труд, липса на достъп до образование и основна грижа, арестуване” [6, с.207; 8, с. 3], дори в случаи, когато “са придружени от членове от тяхното разширено семейство” [8, с. 3].

В редица държави на разделените деца обикновено се отказва достъп или те са арестувани от граничните или имиграционните власти, като не им се дава възможност да искат убежище. В някои страни те са допускани, но им се отказва достъп до процедура за искане на убежище. Има случаи, при които децата “нямат никакъв достъп до съответна и подходяща идентификация, регистрация, оценяване на възрастта, търсене на семейството, правно консултиране и система за закрила”. В случаите на определяне на настойници, попечители, също има различия – в някои държави те имат дългосрочни в по-широк план отговорности, докато в други е налице само краткосрочно настойничество, попечителство [7, с. 207].

В някои страни децата бежанци нямат възможност да подават молби за събиране със семейството, други разрешават това, но при поставяне на твърде строги условия, което на практика става “невъзможно за постигане”. На много разделени деца се дава временен статут, докато навършат 18 години, съответно “има малко ефективни програми за връщане на разделени деца” [пак там].

Като основни свои цели по отношение разделените деца ВКБООН и УНИЦЕФ определят “предотвратяване на разделянето”, “идентифициране на децата, които са станали разделени от техните семейства”, “осигуряване на тези деца на получаването на закрила и помощ, от която се нуждаят”, “събирането им с техните семейства” [7, 207-208].

Специално внимание се обръща на непридружените/ разделените деца бежанци в юношеска възраст. За непридружените разделени юноши бежанци “обикновено е по-трудно да бъдат намерени семейства за осиновяване” в сравнение с по-малките деца. Освен това те могат да бъдат изложени на “дискриминация и злоупотреба”, намират се в риск да бъдат военно вербувани. Момичетата могат да бъдат принудени да работят насила, изложени са на риск от ранен, принудителен брак, сексуална злоупотреба, попадането в трафик на хора [8, стр. 3].

Когато е възможно, ВКБООН предприема превантивни мерки за неразделяне на децата от техните родители. Това обаче невинаги е възможно, особено в извънредни ситуации.

При пристигане в страната на убежище непридружените и разделените деца “се идентифицират, регистрират и документират колкото се може по-бързо”, като започва т.нар. проследяване, при което се търси местонахождението на родителите или грижещи се за децата. Това “съдейства за закрила и грижа за децата и е важно за възстановяването на връзките с техните семейства” [пак там, с.3]. Именно поради това се обръща специално внимание на осъществяването на дейности за повишаване вероятността за събиране със семействата чрез “подобряване на координацията и точността на базите данни”, събирани с тази цел [7, с.208].

По отношение непридружените/разделените деца се прилагат два вида грижи – временни и трайни (дългосрочни), интерпретирани и като вид решения.

В началото на прилагане на временни грижи за разделените деца се изисква намирането на “подходящи места за настаняване възможно най-скоро след тяхното пристигане или идентифициране”. Властите “трябва внимателно да преценят нуждите на децата, като трябва да сведат до минимум промените”. Изисква се редовното извършване на “контрол на условията за предоставяне на грижи”. Препоръчва се братя и сестри “да останат заедно, ако това е в техен интерес”, а “там, където деца живеят или са настанени с роднини, последните трябва да бъдат оценени за тяхната способност да се грижат по подходящ за децата начин”, съответно се изисква те “да преминат полицейски проверки” [2, с. 20].

Специално внимание се обръща върху отчитането на “здравословни нужди, предизвиквани от предишни физически лишения, лошо здравословно състояние и инвалидност, както и на психологическото влияние на насилието, травмите и загубите на близки”. Отбелязва се, че “за много разделени деца достъпът до съвет е жизненоважен за тяхното възстановяване” [пак там, с. 21]

Възможни са различни форми на временни грижи - “отглеждане” от други хора, “други форми на общностно-базирана грижа”, “институционална грижа като последно място”. Изключително важно е по време на осъществяване на тези форми на грижа с детето да не бъде злоупотребявано и то да не бъде пренебрегвано [8, с. 3].

Към професионалистите, взаимодействащи с децата по време на оказването на временни грижи, се предявяват специални изисквания: да “разбират техните културни, езикови и религиозни нужди и които са наясно с проблемите на разделените деца, търсещи убежище и децата мигранти”, “трябва да са наясно, че децата имат право на личен живот и на дискретност в отношенията с техния настойник и/или правен представител или друг защитник”. На социалните работници се препоръчва “да помогнат на детето да изгради връзки с етническата си общност, доколкото това е възможно” [2, с.20].

При търсенето на трайни/дългосрочни решения ВКБООН прилага “процедури за определяне на най-добрите интереси” на детето [8, с.3].

Изисква се в такива случаи “да се обърне особено внимание на постигането на баланс между принципа за цялост на семейството и принципа, че висшият интерес е от първостепенно значение”. Като основа за вземането на решение трябва да служат наръчникът на ВКБООН “Ръководни принципи за закрила и грижа” и ръководните принципи от 1997 г.:

“- възрастта и зрелостта на детето и стадия му на развитие;

- възможността децата да изразяват страховете си различно от възрастните;

- вероятността децата да имат ограничено познание за условията в страните им на произход;

- специфичните за децата форми на нарушаване на човешките права като, но не само, набиране на деца за военна служба, трафик с цел проституция, сексуална експлоатация, обрязване на женските гениталии и насилствен труд;

- положението на семейството на детето в страната на произход и, когато се знае за тях, желанията на родителите, които са изпратили детето извън страната с цел да го предпазят;

- фактът, че накърняващи действия, които може да се счетат за насилие или дискриминация, когато са извършени върху възрастен, могат да се разглеждат като преследване, когато са извършени спрямо дете;

поради тази причина, при разглеждането на молбите може да се окаже нужно да се отдаде по-голямо значение на някои обективни фактори и на основата на тези фактори да се определи дали детето има обоснован страх от преследване” [2, с. 26].