Като трайни/дългосрочни решения се определят

Като трайни/дългосрочни решения се определят:

Оставане в приемащата/предоставяща убежище страна

- Детето е признато за бежанец; за лице, нуждаещо се от закрила или убежище;

- Детето получава статут “de facto” или му се разрешава да остане от хуманитарни съображения, тъй като завръщането му в страната му на произход не е безопасно примерно поради военен конфликт и/или невъзможност да бъдат открити родителите и липса на подходящ човек, който да поеме грижите в страната на произход или поради здравословното състояние на детето;

- Детето е жертва на трафик и завръщането му в страната на произход не е безопасно;

Висшият интерес на детето изисква то да остане в страната.” [2, с. 28]

Събиране на семейството

“Разделени деца, които търсят убежище или по някаква друга причина се намират в европейска страна, понякога имат член (членове) на семейството в друга европейска страна. Европейските страни трябва да улеснят събирането с детето в страната, където висшият интерес на детето ще бъде в съответствие с мерките за закрила…

Европейските страни трябва винаги да улесняват събирането на разделно дете със семейството му в страната, където детето живее, ако това съответства на висшия му интерес.

Когато разделено дете има член на семейството в трета страна и желанието на двамата е да се съберат в тази страна, властите, отговарящи за благосъстоянието на детето, трябва внимателно да проучат доколко съответният член на семейството е подходящ да се грижи за детето” [пак там, стр.28].

Препоръчва се “след допитване до детето” “да се намери дългосрочен вариант за настаняване в общността”, като е “желателно деца под 15/16-годишна възраст да бъдат поети от приемно семейство, принадлежащо към същата култура”.

“По принцип, братя и сестри трябва да бъдат оставени да живеят на едно място, освен ако те не желаят противното или това не отговаря на висшите им интереси.”

Отбелязва се фактът, че се случва “по-големи деца да се справят добре в малки групи в общежития, ръководени от подходящо обучени социални работници, които са наясно с културните нужди на разделените деца”.

За разделените деца, навършили пълнолетие, се препоръчва да“получат помощ под формата на програма, явяваща се продължение на досегашните грижи, която да им помогне в прехода към самостоятелен живот” [пактам, стр.29].

Като своеобразно обобщение на изискванията, отправяни към работата с разделени деца, в рамките на програмата “Разделени деца в Европа” са оформени следните основни принципи, които “трябва да бъдат вземани предвид при всички етапи на полагане на грижи и на услуги за разделените деца”:

“1. Висш интерес

Висшият интерес на децата е първостепенно съображение при всички действия, които ги засягат.

2. Не-дискриминация

Разделените деца имат право на същото отношение и права като децата с гражданство или постоянно пребиваващите в страната деца. Към тях трябва да се отнасят преди всичко като към деца. Всички съображения, свързани със статута им на имигранти, се оставят на заден план.

3. Право на участие

Възгледите и желанията на разделените деца трябва да се търсят и зачитат при вземането на всички засягащи ги решения. Трябва да се вземат мерки, така че да се улесни участието на децата в зависимост от възрастта им и степента им на зрялост.

4. Зачитане на културната идентичност

Изключително важно за разделените деца е да имат възможност да поддържат майчиния си език и връзките с тяхната култура и религия. Грижите за децата, здравеопазването и образованието следва да отговарят на културните им потребности. Трябва да се избягват внимателно аспектите от културните традиции, които са вредни за децата и ги дискриминират. Съхраняването на културата и на езика също е важно, в случай, че на детето се наложи да се върне в родната страна.

5. Превод

На разделените деца трябва да се осигуряват подходящо обучени преводачи, които говорят на предпочитания от тях език, всеки път, когато са интервюирани или искат достъп до определена услуга или правна процедура.

6. Конфиденциалност

Трябва да се внимава да не се огласява информация за разделено дете, която би могла да постави в опасност членовете на семейството на детето в родната му страна. Съгласието на разделените деца трябва да се поиска, по съобразен с възрастта начин, преди поверителна информация да бъде разкрита пред други организации или хора. Информацията не трябва да се използва за цели, различни от тези, за които е била предоставена.

7. Информация

Разделените деца трябва да разполагат с достъпна информация например за техните права, услугите, които им се предлагат, процеса на предоставяне на убежище, издирването на тяхното семейство и ситуацията в родната им страна.

8. Сътрудничество между организациите

Организации, правителствени служби и професионалисти, предоставящи услуги за разделени деца, трябва да си сътрудничат, така че да осигурят защитата на благосъстоянието и правата на разделените деца. Следва да се приеме единен подход в опитите за посрещане на взаимосвързаните нужди на разделените деца.

9. Обучение на служителите

Тези, които работят с разделени деца, трябва да получат подходящо обучение относно нуждите и правата на разделените деца. Имиграционните служители или граничните полицаи трябва да бъдат обучени в добронамерено провеждане на интервюта.

10. Дългосрочност

Решенията, взети по отношение на разделените деца, трябва във възможно най-голяма степен да вземат предвид висшия интерес на децата и тяхното благосъстояние в дългосрочен план.

11. Навременност

Всички решения относно разделените деца трябва да се вземат своевременно и в съответствие с детското възприятие за време.” [пак там, с. 7-11]

Познаването на тези принципи, съобразяването с тях, е необходимо условие за осъществяване на ефективна закрила и грижа за непридружените, разделените деца бежанци. Тези принципи трябва да бъдат много добре познавани от всеки, който работи в структурата на дейности, свързани с обезпечаването на закрилата на децата бежанци, в т.ч. социалните работници.

Като осигуряващо закрила, на образованието се отрежда специално място в контекста на видовете грижа за разделените деца бежанци. Те “трябва да имат достъп до същото задължително образование като местните деца”. Препоръчва се “училищата да приемат гъвкав и гостоприемен подход към разделените деца и да им окажат подкрепа при изучаването на втори език” (в случая – официалния на приемащата страна), както и с цел съхраняване на културната им идентичност те “да имат достъп до изучаването на майчиния си език” [пак там, с.22]

Тъй като за разделените юноши e много важно да развият “умения за живеене”, да бъдат самостоятелни, ВКБООН полага специални усилия за включване на юношите в т.нар. след-начално образование, професионално обучение и дейности, свързани с “генерирането на доход” [8, с. 3]. Ето защо се отбелязва, че “по-големите разделени деца трябва да имат достъп до професионално обучение, което да увеличи шансовете им за по-добър живот при евентуално завръщане в родната страна” [2, с. 22]

Като цяло, образованието се разглежда като “ефективно средство за ВКБООН за защита на разделените момичета и момчета от опасността от военно вербуване, експлоатация, злоупотреба и насилие, както и важно средство за даването им на по-добри възможности за бъдещето” [8, с. 3].

По време на бягството от мястото на въоръжени конфликти “сексуалната експлоатация, злоупотреба и насилие често се увеличават”, като в риск са “момчета и момичета от всички възрастови групи”, но “принципната цел са момичетата в юношеска възраст”. В особен риск са следните групи деца бежанци:

- “непридружени и разделени момичета, в т.ч. живеещи в условията на отглеждане или с роднини;

- деца, глави на домакинства;

- задържани (арестувани) момичета и момчета;

- момичета и момчета, свързани с враждуващите сили;

- умствено и физически неспособни момичета и момчета;

- работещи деца;

- момичета майки” [пак там, с.3-4].

Спрямо децата бежанци, в т.ч. юноши, могат да бъдат упражнени различни форми като “ужасяващи традиционни практики, трафик, детска проституция и сексуално насилие в семейството или от чужди хора”. В много такива случаи жертвите са от женски, а извършителите – от мъжки пол. Понякога до експлоатация на деца може да се стигне дори поради “сериозните предизвикателства”, свързани със “събирането на храна и вода”, както и липсата на помощ [пак там, с. 4]

С цел превенция на “всички форми на сексуално насилие в бежанските общности, ВКБООН и неговите партньори предприемат редица програми за повишаване на осъзнаването на половите въпроси, човешките права, репродуктивното здраве и СПИН”, при “задължителното включване и на момичета, и на момчета, в т.ч. юноши, в такива програми”.

Друга превантивна мярка е самото изграждане на структурата на бежанските лагери, която трябва да позволява безопасно движение в рамките им, във всички посоки.

Като аксиома днес се приема тезата, че “подобреният достъп по помощ и образование намалява риска от ангажиране в секс за пари или за услуга” [пак там, с. 4].

Т. нар. механизми в отговор на тези видове заплахи за физическото и психическото здраве на децата бежанци включват “грижа за здравето, психо-социална подкрепа, мерки за обезпечаване на сигурността на жертвите/оцелелите и законово обезщетяване” [пак там, с. 5].

ВКБООН ревизира своите Основни насоки за превенция и отговор на сексуално и полово базирано насилие срещу бежанци, репатрити и вътрешно разселени лица от 2003 г., където е включена отделна глава за децата бежанци, стояща в основата на световна обучителна програма за обезпечаване приложението на тези Основни насоки [пак там, с. 4].
Предпазване на децата бежанци от военно вербуване
Децата бежанци – и момичета, и момчета, са сред “онези, които са в най-висок риск от военно вербуване”. Повечето от тези, които са свързани със съответните въоръжени сили, са юноши, но има дори случаи на деца, участващи във военните действия, на възраст под 10 години.

Военното вербуване на децата бежанци от страна на въоръжени сили може да бъде “задължително, насилствено или доброволно”. Деца бежанци и от двата пола са “ангажирани като носачи, готвачи, чистачи и носещи съобщения”, като “момичетата са в най-голям риск от сексуална злоупотреба, насилствен брак и бременност”. В “особен риск” са и “непридружените и разделени момичета и момчета”.

Има случаи, при които “момчета и момичета стават деца войници, защото могат да се чувстват в по-голяма сигурност, ако имат оръжие да защитават себе си и техните семейства”.

Рискът от военно вербуване може да се увеличи поради “близостта на лагерите за бежанци или вътрешно разселени лица до конфликтни зони” [пак там, с.4].

С цел намаляване на вероятността от военно вербуване ВКБООН, УНИЦЕФ и техни партньори се стремят да реагират превантивно чрез “записване на децата в училища и обучителни центрове”.

Децата, участвали във военни действия, са включвани в програми за демобилизация, разоръжаване и реинтеграция. На тях се оказва “специална грижа и психо-социална подкрепа, докато станат способни и готови да бъдат отново събрани с техните семейства или реинтегрирани в техните общности” [пак там, с.5].

Като превантивна мярка от военно вербуване се разглежда “осигуряването на адекватни хранителни дажби и друга помощ”, намаляващи вероятността от “уязвимост към вербуване на преместени и засегнати от война деца”.

Други мерки с превантивен характер в тази насока са: “генериращи доходи дейности, събиране със семейството, психо-социални услуги и дейности за възстановяване както за потенциални жертви, така и за деца, които са били свързани с въоръжени сили” [пак там].

Като международна организация ВКБООН продължава да се бори срещу военното вербуване на деца “при всички обстоятелства”, насърчавайки “държавите, които още не са го направили, да се присъединят към Факултативния протокол към Конвенцията за закрила на детето върху включването на децата във въоръжени конфликти”. [пак там]
Образованието като мярка за закрила на децата бежанци
По отношение на децата бежанци образованието е разглеждано като една от основните възможности за закрила: “Образованието е не само фундаментално човешко право, но също и важно средство за закрила.” [7, с. 213].

Докато “за много деца, детството е време за учене”, “за 20 милиона деца по света, преместени поради въоръжени конфликти и нарушаване на човешки права, детството е време за основно оцеляване” [6, с. 39]. При тези деца “достъпът до образование е възпрепятстван” поради “недостиг на храна и материална помощ, в т.ч. образователни материали, както и от гориво и дърва за огрев” [8, с. 5].

По време на конфликти “децата са често принудени да живеят опасно” по пътя на механизма “проба и грешка”, тъй като възможностите за формално образование са “унищожени”. Същото важи и по отношение на неформалното образование и възпитанието, подготвящо “младите хора да бъдат родители, съпрузи, работници, членове на общността и граждани”. Съдържанието на “ученето на децата по време на конфликт е трагично сведено до основни ежедневни умения за оцеляване”. Именно поради тези причини “хуманитарните агенции от повече от 50 години подпомагат общностите за рестартиране, повторно изграждане и повторно оформяне на техните образователни системи за да стабилизират техните страни и да поддържат развитието на едно мирно общество” [7, с. 39].

В литературата, посветена на този проблем, се отбелязва специално “защитната функция на образованието” по отношение на децата бежанци, използването на образованието от страна на ВКБООН “като средство за закрила” [пак там, стр. 40].

За децата бежанци самата училищна среда се разглежда като натоварена с функцията на “превенция от възможна сексуална експлоатация или злоупотреба и военно вербуване” в контекста на създаването на “инфраструктура, осигуряваща физическа сигурност и емоционална стабилност.” [6, стр. 214]

Образованието в случая обаче не трябва да се възприема само и единствено в общоприетото разбиране за вида на институциите, които го осъществяват, в т.ч. чисто външната визия като сгради. В извънредни ситуации, когато училищните сгради са разрушени, когато просто няма възможност децата да се учат в една типична за осъществяването на процес на обучение обстановка, тогава специално внимание се обръща на възможностите на така нареченото “образование в извънредни ситуации”, за целите на което се разработват “извънредни образователни програми”, чрез които се осъществяват “възможности за закрила”. Ефективността от осъществяването на такива програми зависи от ориентацията към подхода, стоящ в основата на организирането им: “ресурсно-ориентиран”, “потребностно-базиран”, “базиран върху правата подход”. Поставянето на акцент върху ресурсно-ориентирания подход се оценя като недостатък на съответната програма.

Отчита се необходимост от промяна и в подхода “от закрила на децата за да се учат, към подпомагане на децата и техните общности да се научат да се защитават самите те” [7, с. 40].

В ситуация на конфликт акцентът е насочен към “отговаряне на нуждите на дадена общност”, като мястото, където се осъществява самото образование, “може да не изглежда никак като едно нормално училище”. Като пример се посочват такива “домашно-базирани училища за момичета” в бежански селища в Балочистан - Пакистан, при които се осъществява образование с “формално учебно съдържание, преподавано в една не-формална структура”. Такъв тип инициативи обаче “често не се “броят” като образователни програми, защото не изглеждат като училища” [пак там, с.39].

“Много от специфичните компоненти на една образователна програма, необходима на хора в извънредна ситуация, не съответстват на предметно-ориентирания подход, на формалното образование.” Като особено необходими аспекти на такъв тип програми са посочвани “лекуване на травми, сексуално и репродуктивно здраве, образование за мир”, “житейски умения” – “области, които трябва да бъдат част от първоначално учебно съдържание в една извънредна ситуация, но които основно не се появяват в “нормалното” учебно съдържание”. Основно изискване към такъв тип образователни програми е те да не бъдат единствено “информационно ориентирани”, а да бъдат “ориентирани към действие” за да могат в по-голяма степен, “да въздействат върху промяна в поведението”[пак там, с.40].

По дефиниция “образованието при извънредни условия” е “бързо осигуряване или възстановяване на образование за хора, засегнати от конфликти или природни бедствия”. След Световния форум за образованието в Дакар като отговор на инициативата “Образование за всички” през 2000 г. е основана Междуинституционална мрежа за образование при извънредни условия. Основата, на която е базирана нейната дейност, е разбирането, че “трябва да бъде отделено специално внимание на образователните нужди на обществата при извънредни ситуации и реконструкции.” Широката дефиниция на този тип образование е “образование при всички ситуации, които са “абнормални” – когато реализирането на нормалната образователна практика е “разрушено или увредено в резултат на конфликт, природно бедствие и по време на възстановяване, дори когато тези ситуации могат да бъдат с продължителност години (или поколения)”. [пак там, стр.42]

В контекста на ситуацията, в която се намират децата бежанци “образованието закриля и като резултат, и като процес”, и “като продукт”, чието съдържание – знания и умения, осигурява възможност “индивидите да знаят и разбират техните права и да се предпазват те самите”.

“Като процес на закрила” образованието е разглеждано в случая, когато детето участва в съответна образователна програма и посредством това за него е обезпечено “сигурно пространство”, осъществено е т.нар. “връщане към нормалност” и “психо-социална закрила”. Специално внимание се обръща върху необходимостта такъв тип “специфични програми” да “отговарят на особени нужди на бежанците и вътрешно разселените лица” [пак там, стр.44].

В литературата се посочват няколко основни “потенциални елементи” на образованието “като средство за закрила при извънредни ситуации”:

Физическа закрила:

- “осигурява безопасно, структурирано място за учене и игра”;

- “достига до всички деца, без дискриминация”;

- осигурява се възможност “за идентифициране на деца със специални нужди”, деца преживели “травма и разделяне на семейството”;

- “ангажира децата в позитивни алтернативи на военното вербуване, оръжията и наркотиците”;

- осигурява “грижа и супервизия” от страна на учители при консултиране с родител или този, който се грижи за детето;

- “предлага на детето основни знания за здраве и хигиена;

- може да подобри детското хранене чрез осигуряване на дневни хранителни средства като част от училищното хранене;

- подготвя децата за подходяща работа, която не е тежка и застрашаваща тяхното здраве и сигурност”

Психологическа закрила

- “дава на децата идентичност като ученици, предотвратява неадекватността, преживявана от децата извън училище; осигурява място за изразяване чрез игра и културни дейности такива като спорт, музика, драма и изкуство”;

- “улеснява социалната интеграция на уязвими деца” от такива групи като разделени деца и участвали в сражения;

- “подкрепя социални мрежи и общностни взаимовръзки за децата и семействата;

- осигурява ежедневна рутина и предлага посока за бъдеще извън близостта на война или конфликт”

Когнитивна закрила

- подпомага развитието и поддържането на “академични умения”, свързани с основното образование;

- предлага възможност децата да усвоят информация, “животоспасяваща здравна” и свързана със “сигурността”;

- “снабдява децата с познания за човешките права и умения за гражданство и живеене по време на мир”;

- “засилва уменията на учениците за оценяване на осъществявана пропаганда и различни източници на информация”;

- “насърчава младите хора да анализират информация, изразяват мнения и предприемат действия по избрани въпроси” [пак там, с. 45].

В литературата се посочва, че за редица бежанци “образованието е приоритет, дори преди подслона и храната, защото ходенето на училище дава на децата чувство за нормалност и стабилност и ги защитава срещу насилствен труд, военно вербуване и сексуална експлоатация”. Именно затова се изисква “по време на цикъла на преместването” от зоната на конфликт да се осигурят условия за образование.

През последното десетилетие е факт увеличаването на посещаващите начално училище деца бежанци. Докато през 1993 г. те са били 36%, през 2000 те са 44%. Отбелязва се в критичен дух, че “за повишаване на възможностите за начално образование може да бъде направено повече”, както “и за осигуряване на равен достъп за всички деца бежанци, в т.ч. юноши”.

По-голям проблем по отношение на включването в образователни дейности има при момичетата, които дори и да имат възможност за достъп до образование, поради “отговорностите за грижата за деца и домакински задачи и липсата на санитарни продукти” се стига до резултати като “нередовно посещение и по-високи степени на отпадане” [6, с. 213].

Ето защо се отбелязва специално, че “момичетата бежанки би трябвало да имат равен достъп до формално и неформално образование, в т.ч. професионални програми на всички нива”, като “бариерите би трябвало да бъдат преместени така, че те да се възползват от образователните възможности”. В тази насока е особено важно повишаването на сензитивността “на родителите и на общността по отношение значимостта на образованието за момичетата” [пак там, стр. 214].

Счита се, че трябва да бъдат разширени и “възможностите за средно, професионално и третично образование за бежанците юноши”. Тяхното обучение трябва така да бъде организирано, “че да им бъде осигурен леко повторно влизане в образователната система в тяхната страна на произход” [пак там, с. 213].

Препоръчва се държавите да не осъществяват “дискриминация спрямо децата на своите територии, независимо от правния статус на детето и на родителите”, “би трябвало да осигурят равен достъп до начално и средно образование за всички деца”, съобразно чл.28 от Конвенцията за правата на детето. [6, с. 214]

Препоръчва се включване в образователното съдържание на такива предмети като “умения за разрешаване на конфликти, обучение по житейски умения (включително хранене), познаване на проблема за мините …превенция на СПИН, човешки права, образование за мир и психо-социална подкрепа” [8, с. 5].

След 2000 г. ВКБООН “се ангажира за постигане” на две от формулираните от Обединените нации цели на хилядолетието, които са свързани с образованието: “равенство на момичетата и момчетата и всеобщо начално образование”, отразени в инициативата “Образование за всички”.

ВКБООН, в сътрудничество с правителствени и местни и международни агенции, осигурява образование “в области на остри и хронични извънредни ситуации, както и във фазите на след-конфликт и репатриране”. Особен акцент се поставя върху “стратегии за повишаване на образованието на момичетата и обезпечаване на същите стандарти на училищата за бежанци, както на нормалните”.

За постигане на тези цели ВКБООН се ангажира в редица мрежи и партньорства с опитни организации. В много части на света ВКБООН поддържа:

- “ниско струващи, иновативни образователни проекти, които могат да бъдат лесно осъществени, познати под наименованието Образователни проекти с бързо въздействие;

- общностни инициативи, които съдействат за достъп до качествено образование;

- обучение на учители за подготовка за завръщане;

- дейности за предотвратяване на ранно отпадане на учениците, особено на момичетата ученички;

- съдействане на равенство на половете;

- установяване на безопасна училищна среда, свободна от сексуално и базирано върху пола насилие, в т.ч. от сексуална експлоатация и телесно наказание” [пак там, с. 5].

Специално внимание се обръща на последващия ефект от осъществено образование по време на статут на бежанец на дете, юноша: “Държавите би трябвало да сертифицират образователните квалификации, получени в чужбина от децата бежанци и да установят системи за валидизация на такива сертификати.” [6, стр. 214]

Не е пренебрегнат и въпросът за учителите сред средите на самите бежанци. На държавите – приемащи и по произход, се препоръчва “да поддържат програми за доброволно завръщане по отношение на професионалисти, в т.ч. учители” [пак там, стр. 215] От позициите на необходимостта от “променяне на половия дисбаланс сред учителите” се препоръчва и поддържането на “набиране и обучителни програми за потенциални учители жени” [пак там, с. 214].