Специфична грижа за юношите бежанци

Юношите бежанци са определяни като “принципна цел” за “военно вербуване, насилствен труд, сексуална експлоатация, злоупотреба и насилие” “по време на хаоса на военния конфликт” [8, с. 5].

Вниманието, което се отделя на проблема за юношите бежанци има като свое основание факта, че когато “намесите са фокусирани върху по-малките деца, юношите момичета и момчета често са пренебрегвани при програмирането” на съответни дейности [пак там, с. 6].

Освен това, “все още, юноши бежанци не успяват да имат достъп до образование, както поради това, че имат икономически и семейни отговорности”, които не им позволяват да посещават организирани образователни дейности, или просто “нямат никакви подходящи училищни възможности за тяхната възрастова група” [пак там, с.5-6].

От друга страна, дори тогава, когато “техните отговорности в семейството и общността да са нараснали, напр. при ставане на глава на домакинства”, възгледите им “не са чути или взети под внимание и техните възможности за предвиждане на решения са пренебрегвани”. Особено сериозен е проблемът за момичетата в юношеска възраст, които често “са лишени от средно образование поради домакинска работа и липса на семеен доход” [пак там, стр. 6].

Именно поради горепосочените причини се счита, че “записването в училище може да ангажира юношите момичета и момчета и да ги защити от експлоатационни дейности и злоупотреба” [пак там, с. 5].

Сред дейностите, които ВКБООН поддържа “за обезпечаване на сигурността и грижата за юношите момичета и момчета”, са:

“- неформално образование;

- обучение за професионални умения и дейности, генериращи доход

- формиране на младежки групи и възстановителни дейности;

- участие в процеса на вземане на решения;

- (взаимно) обучение по житейски умения, като превенция на СПИН и репродуктивно здраве” [пак там, с. 6].

Изключително важно е точното установяване на датата и годината на раждането чрез съответни документи, удостоверяващи това, тъй като “те осигуряват на децата бежанци правото за идентификация и правен статус”, а това е “превенция на безподанствеността и създаването на популация “в сянка” в страната домакин”. Наличието на съответни сертификати за раждане може да възпре и военно вербуване, при доказване на възраст по-малка от тази за наборна служба [7, с. 216].

Определянето на точната възраст е изключително необходимо, защото от това зависи какво ще бъдат по-нататъшните процедури спрямо бежанеца, който, ако е във възрастта на дете, има право на закрила съобразно правовите норми, гарантиращи защитата на правата на децата. Тогава, когато се “счете за необходимо” да бъде определена възрастта, това “трябва да се извърши от независими специалисти с подходяща квалификация и познание на етническата/културната среда на детето. Прегледите не трябва никога да бъдат насилствени или неподходящи от културна гледна точка. Особено внимание трябва да се отдели те да съответстват на пола на детето.”

Когато е налице съмнение относно действителната възраст на детето, “трябва да се подходи с презумпцията, че лице, което твърди, че е на по-малко от 18 години, ще бъде временно третирано като такова”. Тъй като при определянето на възрастта е възможно допускането на грешки, при съмнение решението следва “да остане в полза на децата” [2, с.18]

“Процесът на регистрация” се разглежда като един от “първоначалните механизми за идентифициране на разделените деца” [7, с. 210]. Както регистрирането, така и издаването на документи се оценяват като “особено важни за защитата на дългосрочните интереси на разделените деца”.

За тази цел се изисква прилагането на “паралелна” процедура за интервю”: “Служители от имиграционните служби и граничните полицаи трябва да ограничат интервюирането до събирането на основна информация за самоличността на детето. Интервютата с имиграционите власти винаги трябва да бъдат провеждани в присъствието на правен съветник, настойник или друго упълномощено лице. Цялостното социално досие се съставя от компетентните власти за защита на детето или друга организация, грижеща се за детето. Всички, които интервюират разделени деца, трябва да имат подходящо обучение и опит за това.” [2, с.17].

Всяка една организация, която носи “отговорност за полагането на грижи за детето, трябва да събере следната информация:

1. 
   Информация за семейството (в страната на произход и другаде).
   
2. 
   Информация за лица извън семейството, които са важни за детето.
   
3. 
   Обстоятелства, при които детето е било открито, идентифицирано.
   
4. 
   Информация относно раздялата на детето със семейството.
   
5. 
   Информация за живота на детето преди и след раздялата.
   
6. 
   Физическо състояние на детето, здравословно и медицинска история.
   
7. 
   Получено образование (официално и неофициално).
   
8. 
   Предоставяни грижи.
   
9. 
   Желания на детето и планове за бъдещето.
   
10. 
    Предварителна оценка на умственото и емоционалното развитие на детето и на неговата зрялост.
    
11. 
    Определяне на възрастта.” [пак там, с.33]
    

- “Желателно е, особено при по-малки деца или деца с увреждания, или деца, страдащи от психологическа травма, независим експерт да извърши оценка на способността на детето да изрази обоснован страх от преследване и да открие всяка трудност, която детето може да изпитва при разказването на болезнени събития или при разкриването на чувствителна информация.”

- “Когато се налага интервю, то трябва да се проведе по добронамерен към детето начин (почивки, предразполагаща атмосфера) от служители, обучени в интервюирането на деца.

Децата трябва винаги и при всяко интервю да бъдат придружавани от правния им представител и, при желание, от друг важен за тях възрастен (социален работник, роднина, настойник и т.н.).

Разделените деца трябва да могат да свидетелстват по различни начини: устно, чрез писане и рисуване, записани на видео интервюта с независими експерти и свидетелстване чрез теле-мост.” [пак там, с.25]

Независимо, че проблемите на регистрирането и документирането са отбелязани в края на настоящия текст, явна е тяхната значимост в началото на съответните процедури по молби за предоставяне на убежище именно в контекста на осигуряването на закрила на децата бежанци.

Осъществяването на завръщане в страната на произход не случайно се оценява като “сложна материя”, особено когато става дума за разделени деца.

Счита се, че “разделено дете трябва да бъде върнато единствено, ако се сита, че това е в неговия висш интерес”, като “всички други съображения като борбата срещу нелегалната имиграция трябва да бъдат оставени на заден план”.

В тази насока се отбелязва специално, че “събирането на семейството и завръщането е най-добре да става доброволно”. Изисква се децата “да бъдат изцяло информирани” за предстоящите дейности и мнението им “да се взема предвид на всички етапи на процедурата”. “Важни фактори, които трябва да се вземат предвид”, са “продължителността на отсъствие на детето от страната на произход и неговата възраст”.

Преди едно дете да бъде върнато в страната на произход, трябва да бъдат внимателно проучени и преценени следните условия:

- “внимателна преценка дали е безопасно да се върне детето в неговата страна на произход, като се вземат предвид рисковете от преследване, от въвличане във въоръжен конфликт, от насилие, злоупотреби или експлоатация”;

- дали има “съгласие от страна на лицето, грижещо се за детето и настойника,съветника в приемащата страна, че висшият интерес на детето е да се завърне”;

- детето също трябва “да е информирано и мнението му да е взето предвид през всички етапи на процедурата и да са му предоставени подходящи съвети и помощ; мнението на детето относно неговото завръщане също трябва да се вземе предвид в съответствие с неговата възраст и зрялост”;

- “внимателна преценка на положението в семейството на детето в страната на произход”, проучване “дали семейството на детето (родители или други членове) е способно да му осигури подходящи грижи”;

- дали “родителите на детето, близки или други лица, полагащи грижи, са съгласни да предоставят незабавни и дългосрочни грижи след пристигането на детето в страната на произход”, като “мнението на семейството относно завръщането на детето трябва да бъде проучено и взето предвид”;

- “внимателна преценка на достъпа до храна, подслон, здравеопазване, образование, професионално обучение и възможности за работа в страната на произход” [пак там, с.31-32].

Към самите проучвания се предявяват определени изисквания. Те “трябва да бъдат извършени от професионална и независима организация (различна от институцията или лицето, взели първоначалното решение по молбата за убежище или друга молба на детето) и трябва да бъдат обективни, без политически пристрастия и да вземат предвид висшия интерес на детето” [пак там].

Преди самото завръщане трябва да се осигурят условия, за да “се улесни контактът между детето и неговото семейство”.

При завръщането детето трябва да бъде “придружавано по подходящ за това начин”.

След завръщането “съответните власти или агенции” е необходимо “ефективно да следят за благосъстоянието на детето” [пак там, с.32], т.е. процесът на закрила на детето се пренася вече в самата страна на произход.
Заключение
В настоящата студия са представени основните аспекти, свързани със закрилата на децата бежанци в един глобален план, така, както те са поставяни от ВКБООН от една глобална гледна точка. На пръв поглед тези проблеми изглеждат далечни от нашата българска действителност. За децата бежанци в България се полагат сериозни грижи както от представителството на ВКБООН, така и от Държавната агенция за бежанците и неправителствени организации, сред които водеща роля има Българският червен кръст. Тук обаче трябва да бъде направено едно уточнение. Добрите грижи, полагани за децата бежанци в България, са грижи, полагани в рамките на приемаща ги европейска страна, при неналичието на бежански лагери. Самият брой на деца бежанци в България е малък на фона на общия брой деца с такъв статус в света.

Въпреки това обаче познаването на принципните положения, свързани със закрилата на децата бежанци в глобален план, е задължително необходимо за всеки, който работи с такива деца – независимо дали е социален работник, юрист или педагог. Такъв тип информация е основополагащ в при разработването на методология за работа не само с деца бежанци, а и с деца – жертви на трафик (не случайно на редица места в използваните източници се среща и този израз).

Познаването на глобалните аспекти на проблема за закрилата на децата бежанци всъщност създава условия за обогатяване както на теорията на социалната работа, така и на педагогическата теория. Достатъчен като илюстрация на казаното е примерът с разглеждането на образованието като мярка (средство) за закрила. Допълнително могат да се правят редица аналогии между статуса на децата бежанци като обект на закрила и статуса на децата от етнически малцинства като обект на закрила. Самото понятие закрила може да бъде интерпретирано както в контекста на правото и социалната работа, така и в контекста на педагогиката.

Явно е, че тази студия не изчерпва многоообразието от аспекти на проблема, свързани със закрилата на децата бежанци, дължащо се и на спецификата на условията, при които те са обект за грижа в съответна приемаща страна (най-красноречивата разлика в това отношение може да се направи при съпоставка между начина и формите на грижа в големи бежански лагери и в съответна европейска страна, особено по отношение осигуряване на условия за образование).

1. 
   Дневен ред за закрила. ВКБООН. 2003.
   
2. 
   Програма “Разделени деца в Европа”. Насоки за добра практика. UNHCR, Save the Children, 2005.
   
3. 
   Чавдарова – Костова, С. Социалнопедагогически аспекти на проблема за непридружените деца бежанци. – Педагогика, 2005, 11.
   
4. 
   Чавдарова – Костова, С. Специфика на социално-педагогическата работа с деца-бежанци. - Възпитание и институции. Варна, 2004.
   
5. 
   Чавдарова – Костова, С. Съвременните въоръжени конфликти и децата – педагогически измерения на проблема. – Педагогика, 2004, 11.
   
6. 
   Global Consultations on International Protection: Refugee Children. - Refugee Survey Quarterly, UNHCR, V. 23, 2004, N 2.
   
7. 
   Protecting to Learn or Teaching to Protect? - Refugee Survey Quarterly, UNHCR, V. 23, 2004, 2.
   
8. 
   UNHCR`s Strategy and Activities concerning Refugee Children. Summary Note, Geneva. October, 2005.
   

Приложение 1

• 
  “Държавите, ВКБООН и партньорите да предприемат мерки за осигуряване на равнопоставено участие, както е подходящо, на деца- и младежи-бежанци при вземането на решения във всички области на бежанския живот и при изпълнението на такива решения, както и прилагането на подходи, съобразени с особеностите на възрастта и нуждите от закрила, на всеки етап от разработването, изпълнението, наблюдението и оценяването на програмата.
  
• 
  Държавите, които още не са подписали Конвенцията за правата на детето и факултативните протоколи за въвличането на деца във въоръжени конфликти и за продаването на деца, детска проституция и порнография, както и Хагската конвенция за закрила на децата и сътрудничество във връзка с международното осиновяване от 1993 г., да обмислят присъединяването към тези инструменти, а Държавите страни по тях да ги изпълняват добросъвестно.
  
• 
  Държавите, ВКБООН и хуманитарните партньори да продължат да разработват програми за информиране на децата-бежанци относно правата им и да насърчават тяхното участие в набелязването на проблемите по закрилата, действия за облекчаването им и решения, които ги засягат.
  
• 
  Държавите, ВКБООН и хуманитарните партньори да продължат или да изготвят програми за обучение по правата на децата-бежанци, като се позовават в рамките на подходящото на Конвенцията за правата на детето, други съотносими стандарти за правата на човека и международното хуманитарно право и насоките на ВКБООН за закрилата и грижите за деца-бежанци.
  
• 
  ВКБООН да осигури по-нататъшното разпространение и да следи за изпълнението на насоките за закрилата и грижите за деца-бежанци.
  
• 
  …
  
• 
  ВКБООН да засили партньорството си с УНИЦЕФ и “Спасете децата”, да подобри обучението и изграждането на капацитет в рамките на проекта “Дейност за правата на детето” и да подходи приоритетно към обучението на правителствени служители и партньори.
  
• 
  Държавите да повишат вниманието си към началното и средното образование за бежанци, включително чрез осигуряване на финансиране за приемащите държави и ВКБООН, отчитайки, че образованието е важен инструмент за закрила.” [1, с.84–86]