Биография Атанас Далчев е роден на
Критиката, както сочи и самата дума, е немислима вън от интелекта
Изтегляне 29.95 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- На един литературен критик”
| Критиката, както сочи и самата дума, е немислима вън от интелекта. Тя е осъзнаване. Само с впечатления (а и такива няма у нашите критици) критика се не прави.
За да имаме критика, се изисква едно по-сериозно отношение, изисква се знание, трудолюбие и ум. Не всеки може да бъде критик, както не всеки може да бъде поет. Но ако от сто лоши стихотворения и разкази не може да има никаква вреда за една литература, то от една лоша и недобросъвестна критика може да има хиляди вредни последици. “На един литературен критик” Тази статия на Атанас Далчев е отговор на статията на Владимир Василев „Хулиганството в литературата ни“. Текстът е разделен на 3 части, но във всяка една от тях се съдържа критика към Владимир Василев. Далчев изрежда едно по едно нещата, които авторът на „Хулиганството в литературата ни“ прави, а именно вече споменатите в статията „Нашата критика“. Основното причина на Далчев да напише статията „На един литературен критик“ е, че Владимир Василев упреква него и Константин Гълъбов. Години след статията „Мъртва поезия“ Димитър Пантелеев е посочен за достоен автор, а Далчев е наруган. Но Владимир Василев е направил това не толкова да защити името на Лилиев като достоен поет, колкото да защити самия себе си след написаното Атанас Далчев в статията „Нашата критика“. Там вече са изведени липсите на познание от страна на Васил Василев относно критиката, която прави. Първо въвежда информация за публикуването на „Хулиганството в литературата ни“ – Далчев твърди, че тази статия е пубрикувана в „Златорог“ поради факта, че Владимир Василев е редактор на списанието. В противен случай никъде нямало да бъде одобрено това противоречие или липса на знание. Тук отново Лилиев е подложен на анализ. Според Василев той е класик. Но Далчев отбелязва, че няма как да бъде изведен един автор на ниво класик само поради симпатии. Основните грешки, които Владимир Василев допуска, според Атанас Далчев: - Не е чел литература, щом твърди, че не могат да бъдат съпоставени двама поети и не прави разлика между добър стих и лош стих - Не знае какво е анжамбман – вместо това посочва Далчев като незнаещ или като лъжец - Няма познание от стилистика или значението на някои думи, фрази, значения - Не борави добре с примерите и не умее да се аргументира. Не може да даде правилен пример за раздвоеността при Яворов – не го цитира достатъчно, а набляга повече на себецитиране - Не знае чужди езици и затова пише думи с грешни наставки или не знае правилната употреба та самите думи - Ругае и световните автори. Разделя писателите на „културни“ и „некултурни“ – поставя Достоевски при некултурните - Неговата критика е плод единствено на интуиция – няма логика в написаното от него и следователно не познава работата на критика. Няма комбинация от разум и чувство След всичко изведено Далчев прави заключение, че В. Василев единствено и само ругае. По-лошото е, че той не е единственият. Завършва статията си с въпроса как човек като Владимир Василев е достигнал положение, в което са принудени да спорят с него. “ Изтегляне 29.95 Kb. Сподели с приятели:
|