Биография Атанас Далчев е роден на
Изтегляне 29.95 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Мъртва поезия”
- Нашата критика”, 1927г.
| Биография Атанас Далчев е роден на 12.06.1904 г. в Солун. През 1922 г. завършва I мъжка гимназия в София. За пръв път публикува свои стихотворения в колективния сборник "Мост" (1923). Деен участник в литературния кръг "Стрелец" (1926-27). През 1927 завършва философия и педагогика в Софийския университет. Заминава в Италия при брат си, скулптора Любомир Далчев, където посещава лекции по история на изкуството. В периода 1928-29 пътува из Франция, слуша лекции в Парижкия университет. Работи като учител по български език в София (1930-36). Завършва курс за преподаватели по френски език в Сорбоната. Заема различни длъжности в областта на образованието (1936-1947). Редактор на сп. "Пламъче" (1952-56). Автор на важните за поезията ни стихосбирки: "Прозорец" (1926), "Стихотворения" (1928), "Париж" (1930), "Ангелът на Шартър" (1943). За дълъг период от време поетът запазва мълчание и се занимава единствено с преводи. Едва през 1974 г. публикува кн. "Стихотворения. Фрагменти". С високонравствената си позиция се утвърждава като негласен водач на младите - и в поезията, и в живота. Носител на Хердерова награда на Виенския университет. Умира на 17.01.1978 г. в София. “Мъртва поезия” В този критически текст Атанас Далчев и Димитър Панталеев изказват почит и неприязън към двама бележити поети. Не са единствените споменати имена, но те стоят в центъра – Яворов и Лилиев. За тях Яворов е пример за съвършенство, а Лилиев точно на обратното – упадък. Авторите на този текст стремят да се аргументират, като разглеждат подробно текстове на поетите, внимателно ги анализират относно смисловото съдържание, изразните средства и строежа на стиха. Като примери са дадени сравненията и между световните имена в литературата (Шели и Байрон, Пушкин и Достоевски). Твърдят, че упадъкът на българската поезия идва с Лилиев. Той се е отделил изцяло от традицията и че неговият език е едно нищо сравнение с Яворов, Дебелянов, Траянов. Липсвало ѝ е всякакво съдържание и всякаква емоция. Не може да се наблюдава преживяване или конкретно състояние на Аза. Считат поезията му за повърхностна. Как важни моменти като войната не оставят какъвто и да е отпечатък при него, както при Яворов или Дебелянов. Отрича се идеята на българската критика, че Лилиев е допринесъл с нещо към поезията. Като истински поети отново са извисени Яворов и Дебелянов. Далчев и Панталеев твърдят, че Лилиев единствено е механизирал народната поезия. Не влага смисъл в преживяването, а единствено иска да строи думи („Неговото поетическо внимание не се стреми да улови съкровените трепети на душата, да ги въплъти в образ и мисъл, а е насочено изключително върху полировката на стиха.“). В по-голямата част от текста Лилиев бива сравнен предимно с Яворов Яворов – всичко е органическо, има съзвучие, стихът живее Лилиев – еднозвучно, отегчително, всичко е мъртво. Отнася се за всеки един стих от „Птици в нощта“ и „Лунни петна“ Правят разлика между двамата и се засягат: асонансите, синтаксисът, музикалността и строежът на фразата. Упреците достигат и до последователите на Лилиев – как те прекъсват процъфтяването на българската поезия. “Нашата критика”, 1927г. „Когато човек иска да скрие незнанието си по някой въпрос, той започва да говори общо.“ – така започва статията на Атанас Далчев „Нашата критика“, чиято цел е да укори българския критик и цялата българска критика. В нея Далчев обяснява, че нашият критик не може да улови индивидуалното — това, което е неповторимо и характерно у един писател, а се върти около предмета си, разправя за странични работи, излага излишни обстоятелства, говори каквото му дойде на ума, но никога не успява да каже нещо конкретно. Важно нещо, което казва е, че казаното за един поет (напр. Дебелянов) може без никакъв проблем да се отнесе до всекиго (и до Яворов, и до Лилиев, и до когото искаме) и точно заради това не се отнася до никого. Няма да научим нищо определено и ясно, а ще ни се разправят най-разнообразни неща за Космоса, за Съдбата, за Абсолютното, за Всеотдайността. Няма да чуем никога нито дума за поета, на който всъщност е посветена критическата статия или бележка. Изтегляне 29.95 Kb. Сподели с приятели:
|