Биография Атанас Далчев е роден на
Но защо според Вас е така?
Изтегляне 29.95 Kb.
|
| Но защо според Вас е така?
Защото най-лесно се пише на едро, се приказват големи думи, се правят цитати, взети на готово и защото в същото време няма нищо по-трудоемко от това да кажеш нещо свое. Далчев казва, че нашата критика се бои от всичко определено и конкретно. Дава за пример сп. „Златорог“, което минава за най-доброто списание у нас, и статията на редактора му Владимир Василев за Яворов по случай „10-годишнината от смъртта на поета“: - Говори много общо: „Тия песни (песните на Яворов) се раждат в една душа, която носи в себе си страшно предопределение. Душа на ангел и на демон същевременно, крилете на които я разпъват между два полюса — за да я оставят да висне над бездна: между ласката и отвращението, между екстаза и безнадеждността, между триумфа и разгрома. „ и т.н. - Упрекът на Далчев е, че от тези редове читателя не научава нищо за Яворов и поезията му и че това същото може да се каже и за всеки друг поет, дори и не само за поет. Кой поет не е раздвоен в днешно време, у кого не се среща мотивът за раздвоеност? Раздвоение има и у Д. Д., но то е различно. - Прави сравнение, че не е достатъчно да се каже за Яворов, че у него имало раздвоение, както не е достатъчно да се каже, че Народният театър е постройка. Това е най-лесното — оттук започва истинската критика. - Не ни е нужен критик, за да узнаем, че у Яворов имало раздвоение — сами го виждаме. И затова Далчев казва, че когато нещо не е ясно, почва да се говори за него образно. - Не разбираме с какво се характеризира развоението у Яворов, на каква почва се проявява това разделение, кое е индивидуалното; къде се заражда у него това разделение, къде е първото пропукване. Това е без съмнение трудно, но това именно ни трябва; другото ние сами можем да разберем, именно това е истинската критика. - Дава пример и с други статии на Владимир Василев, в които, освен общи фрази и определения, няма нищо друго; Разполага в изобилие с такива етикетчета, като „колективност“, „индивидуалност“, „неврозитет“ или по-скоро „нервозност“, и, стане ли нужда да се разглежда някой автор, той бързо му залепва едно такова етикетче. - Набутва Д. Д във формулата — поет на човечността, а основната същност на Лилиев според него е всеотдайността, за което Далчев казва, че ако сме чели внимателно Лилиев, ще разберем колко неуместно е да се говори за „всеотдайност“ при него, камо ли това да е основната му същност. Други критици - Г-н Младен Иванов пише за Яворов „и в първия и във втория период на творчеството му основен мотив в неговата поезия е страданието“. Като че ли има поет, у когото „основен мотив“ да не е страданието; и поне един от тях да беше изтъкнал в що се състои собствено това страдание, а то всички в един глас само го повтарят до втръсване. Г-н Ат. Величков (Златорог) също: „Центъра около който е разположено цялото негово творчество — страданието“. И това се среща още на 15–20 места у 15–20 критици и рецензенти. Откъде идва това страдание, никой не обяснява. Неикой не отива по-дълбоко от повърхността на понятието. Далчев смята, че не могат да отидат, защото им липсва критическа проницателност и литературна подготовка. На нашия критик в повечето случаи не достига знание, истинска култура. Той не е ориентиран в историята на литературата, той няма свой художествен критерий. Българският критик е свикнал само да прави обобщения, да синтезира, защото и той иска да бъде творец. „Аз казвам и нямам време да доказвам.“ Само науката доказвала. Нека да бъде така: нека литературната критика да не доказва, но тя трябва непременно да показва. Иначе всеки ще почне да говори каквото му хрумне и да се позовава на своята интуиция. Изтегляне 29.95 Kb. Сподели с приятели:
|