И ЗВОДИТЕ ОТ УРОЦИТЕ НА КЛЕТКИТЕ Използвайки клетъчните общества като модел за поведение, стигнах до извода, че ние не сме жертви на гените си, а господари на съдбите си и сме способни да изпълним живота си със спокойствие, щастие и любов. Изпробвах хипотезата си върху самия себе си, след известно подбутване от слушателите ми, които ме питаха защо прозренията ми не са направили моя живот по- щастлив. И бяха прави: трябваше да приложа новите си биологични познания във всекидневието си. Разбрах, че съм успял, когато една светла неделна утрин в „Биг Изи" една сервитьорка ме каза: „Готин, ти си най-щастливият човек, когото съм срещала. Я ми кажи защо си толкова щастлив?" Въпросът й ме хвана неподготвен, но въпреки това не можах да се сдържа и казах: „На седмото небе съм!" Сервитьорката поклати глава, промълви: „Леле, леле" и взе поръчката ми. Но си беше точно така. Бях щастлив, по-щастлив от когато и да било. Някои критични читатели с право може би гледат със скептицизъм на твърдението ми, че Земята е Рай, защото по дефиниция Раят е място, обитавано само от божествата и блажените мъртви. Наистина ли смятах, че Ню Орлийнс, или който и да е друг голям град, може да се нарече райско кътче? Дрипави бездомни жени и деца, живеещи по улиците; толкова мръсен въздух, че не може да се каже дали изобщо съществуват звезди; реки и езера, така замърсени, че ги обитават само страховити непознати форми на живот. Тази Земя е Рай? Тук живеят божествата? Той ги познава! Отговорът на тези въпроси е: да, да и вярвам, че ги познавам. Всъщност, за да съм напълно откровен, трябва да призная, че не познавам всички божества лично, защото не познавам всеки от вас. За Бога, вие сте повече от шест милиарда! И за да съм още по-честен, не познавам и всички членове на растителното и животинското царство, но вярвам, че Бог е и във всеки от тях. Както би казал Тим Тейлър от сериала „Тул Таим": „Я не ме будалкай! Той наистина ли твърди, че Бог е в самите хора!" Ами... да, така е. Разбира се, не съм първият, който го твърди. В Битие е написано, че сме сътворени по Божи образ и подобие. Да, аз, заклетият рационалист, сега пък цитирам Иисус, Буда и Руми. Преминах през всички етапи - от редукционистки, научен поглед към живота до духовен поглед. Направени сме по образ и подобие на Бог и трябва да върнем Светия Дух обратно в уравнението, ако искаме да подобрим физическото и духовното си здраве. Тъй като ние не сме безпомощни биохимични машини, да гълтаме хапче всеки път, когато сме психически или физически зле, не е решение. Лекарствата и операциите са мощни оръжия, когато не се злоупотребява с тях, но идеята, че само хапчето помага, е изцяло погрешна. Всеки път, когато тялото поема някакво лекарство, за да бъде коригирана функцията А, неизбежно се потискат функции
Б, В и Г. Не хормоните, влияещи на гените, и невротрансмитерите контролират тялото и съзнанието ни; нашите убеждения управляват телата, умовете, а следователно и живота ни... Имайте малко вяра!
