Биология на убежденията
Изтегляне 1.49 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Биология на убежденията - Брус Липтън (2006), Липтън-Магията на медения месец, Пространство на вариантите - Вадим Зеланд, Петър Кралев, Вилхелм Райх - шамана на нежността и дъжда, Петър Кралев, Вилхелм Райх - шамана на нежността и дъжда, Петър Кралев, Вилхелм Райх - шамана на нежността и дъжда
| С ЪЗНАНИЕТО ПРЕВЪЗХОЖДА ТЯЛОТО Да преговорим какво знаем за клетките. В предишните глави научихме, че функциите на клетките произлизат директно от движението на протеиновите „зъбни колела". Движението, породено от групите протеини, се грижи за физиологичните функции, необходими са съществуването на живота. Но макар че протеините са материалните строителни тухли, нужни са допълнителни сигнали от околната среда, за да ги задвижат. Границата между външните сигнали и предизвикващите определено поведение протеини в цитоплазмата е клетъчната мембрана. Тя получава стимули и след това задейства съответните животоподдържащи реакции. Клетъчната мембрана действа като „мозък" на клетката. Интегралните рецепторно-ефекторни протеини в мембраната (ИПМ) са основните физични подразделения в механизма на „разума" на клетъчния мозък. Според функционалната дефиниция тези протеинови комплекси представляват „превключватели за възприемане", които свързват получаването на външните стимули с генериращите реакции протеинови пътеки. Клетките обикновено реагират на ред съвсем основни „възприятия" на онова, което ги заобикаля. Такива възприятия преценяват дали вещества като калий, калций, кислород, глюкоза, хистамин, естроген, токсини, светлина или каквито и да било други стимули присъстват в тяхната непосредствена околна среда. Едновременните взаимодействия между десетки хиляди рефлексивни превключватели за възприемане в мембраната, всеки от които директно разчита един отделен външен сигнал, създават съвместно комплексното поведение на живата клетка. През първите три милиарда години от живота на тази планета биосферата се състои от самостоятелно живеещи единични клетки, като бактерии, еуглени и протозони. Дълго се е смятало, че такива форми на живот са самотни индивиди, но днес знаем, че когато биват освобождавани в околната среда сигналните молекули, използвани от отделните клетки, за да регулират техните физиологични функции, влияят върху поведението и на други организми. Сигналите, освободени в околната среда, дават възможност да бъде координирано поведението на разпръснатата популация от едноклетъчни организми. Отделянето на сигнални молекули в околната среда увеличава способността за оцеляване на отделните клетки, като им осигурява възможността да съществуват под формата на примитивно „общество". Едноклетъчните амеби, обитаващи тинята, са чудесен пример за това как сигналните молекули спомагат за образуването на общество. Тези амеби водят самотен живот в почвата, търсейки храна. Когато наличната храна бъде изконсумирана, клетките синтезират излишно количество метаболитен вторичен продукт, наречен циклично КМП (цКМП), голяма част от което се отделя в околната среда. Концентрацията на отделеното цКМП се увеличава в околната среда, когато и други амеби гладуват. Щом отделеното от сигналните молекули цКМП се свърже с цКМП-рецепторите в клетъчната мембрана на други амеби в тинята, то им подава сигнал да започнат да се събират заедно, чрез което амебите се струпват и образуват огромен многоклетъчен „гол охлюв". Това пихтиесто общество е репродуктивната фаза на тези амеби. През този „гладен" период, обществото от остаряващи клетки сподели своята ДНК и създава потомството си. Новите амеби хибернират под формата на неподвижни спори. Когато храната се увеличи, хранителните молекули действат като сигнал, за да ги извадят от летаргията, освобождавайки нова популация от едноклетъчни, които да започнат цикъла отново. Въпросът е в това, че едноклетъчните организми всъщност живеят на общества, когато споделят „знанията" си и координират поведението си, като освобождават „сигнални" молекули в околната среда. Цикличното КМП е една от най-ранните еволюционни форми на отделяне на регулаторни сигнали, които контролират поведението на клетката. За основните човешки сигнални молекули (например хормони, невропептиди, цитокини, фактори на растежа), които регулират нашите собствени клетъчни общества, се е смятало, че са възникнали заедно с появата на многоклетъчните форми на живот. Обаче новите проучвания разкриват, че примитивните едноклетъчни организми вече са използвали такива „човешки" сигнални молекули в ранните етапи на еволюцията. Посредством еволюцията клетките увеличават броя на ИПМ „информационни" протеини, които могат да се съберат в мембраната им. За да се сдобият с повече информация, и с това да повишат шансовете си за оцеляване, клетките започват да се обединяват, първоначално в прости колонии, а по-късно и в по-сложно устроени клетъчни общества. Както обясних по-рано, физиологичните функции на многоклетъчните организми са разпределени в специализирани клетъчни общества, формирайки тъканите и органите в тялото. В обществените организации разумните процеси в клетъчната мембрана се извършват от специализираните клетки на нервната и имунната система на организма. Само преди 700 милиона години, които на фона на времето, откакто Земята съществува, не са много, самостоятелните клетки разбират, че е в техен плюс да се обединяват в тясно свързани многоклетъчни общества, организации, които ние наричаме животни и растения. Същите координиращи действията на самостоятелните клетки сигнални молекули биват използвани и в тези новосъздадени затворени общества. Чрез строгия контрол върху освобождаването и разпространението на тези контролиращи функциите сигнални молекули едно клетъчно общество може да координира функциите си и да действа като цялостна форма на живот. При по-примитивните многоклетъчни организми, онези, които нямат специализирана нервна система, потокът на сигналните молекули вътре в обществото служи като елементарно „съзнание", което координира информацията между всички клетки. В такива организми всяка клетка директно разчита знаците, подавани от околната среда, и сама настройва поведението си спрямо тях. Но когато клетките се обединяват в едно общество, трябва да бъде установен нов ред. В обществото клетките не могат да действат на своя глава. Терминът „общество" предполага, че всеки от неговите членове е ангажиран с един общ план на действие. При многоклетъчните животни отделните клетки може и да „виждат" околната среда непосредствено до своята „кожа", но да нямат информация за това какво се случва на по-голямо разстояние от тях, особено извън самия организъм. Може ли една чернодробна клетка, намираща се дълбоко във вътрешностите ви и реагираща на локалните сигнали, да реагира адекватно на нападател, атакуващ тялото ви отвън? Сложните механизми за контрол на поведението, необходими за оцеляването на един многоклетъчен организъм, са внедрени в неговата централизираната система за обработване на информацията. С развитието на по-сложно устроени животни специализираните клетки поемат ролята на наблюдатели и организатори на потока от сигнални молекули, регулиращи поведението. Тези клетки образуват обхващаща целия организъм мрежа от нерви и централен информационен процесор - мозък. Функцията на мозъка е да координира общуването между сигналните молекули вътре в обществото. Вследствие на това в едно клетъчно общество всяка клетка трябва покорно да се подчини на обоснованите решения на добре информираните власти, а именно - мозъкът. Мозъкът управлява поведението на клетките в тялото. Това е много важен факт, който трябва да се вземе под внимание, когато обвиняваме клетките в нашите органи и тъкани за проблемите със здравето, пред които се изправяме в живота си. Изтегляне 1.49 Mb. Сподели с приятели:
|