Биология на убежденията
Изтегляне 1.49 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Биология на убежденията - Брус Липтън (2006), Липтън-Магията на медения месец, Пространство на вариантите - Вадим Зеланд, Петър Кралев, Вилхелм Райх - шамана на нежността и дъжда, Петър Кралев, Вилхелм Райх - шамана на нежността и дъжда, Петър Кралев, Вилхелм Райх - шамана на нежността и дъжда
| Е МОЦИИТЕ : ДА РАЗБЕРЕМ ЕЗИКА НА КЛЕТКИТЕ При по-висшите, по-разумни форми на живот мозъкът се специализира в това да накара цялото общество да се настрои към статуса на неговите регулаторни сигнали. С еволюцията на лимбичната система се създава уникален механизъм, който превръща химичните комуникационни сигнали в усещания, които могат да бъдат почувствани от всички клетки в обществото. Нашето съзнание възприема тези сигнали като емоции. То не само „разчита" потока от координиращи клетките сигнали, които биват изпращани от „разума" към тялото, но и поражда емоции, които се проявяват чрез контролираното отделяне на регулаторни сигнали от нервната система. По същото време, докато аз изучавах механиката на клетъчния мозък и опознавах действието на човешкия, Кандис Пърт изследва човешкия мозък и осъзнава механизмите в клетъчния. В „Молекули на емоциите" тя разказва как изследването й на обработващите информацията рецептори по мембраната на нервните клетки я води до откритието, че такива „невронни" рецептори има върху повечето, ако не и върху всички клетки на човешкото тяло. Нейните изящни експерименти доказват, че „разумът" не е концентриран само в главата, но е разпределен- чрез сигналните молекули - из цялото тяло. Също толкова важно е и това, че в своята работа тя подчертава, че емоциите не само се пораждат от обратната връзка с обкръжаващата тялото среда. Посредством самосъзнанието разумът може да използва мозъка, за да създава „молекули на емоциите" и така да получи контрол над системата. И макар че правилната употреба на съзнанието може да даде здраве на болното тяло, неподходящият подсъзнателен контрол на емоциите може лесно да разболее здравото тяло, тема, която ще разгледам по-обстойно в шеста и седма глави. „Молекули на емоциите" е много проникновена книга, която описва процеса на научното откритие. В нея се разкриват също и някои тайни за мъките, които човек изтърпява, когато се опитва да прокара нови „идеи" в научния Клуб на посветените, факт, който ми е до болка познат! (Pert 1997). Лимбичната система постига солиден еволюционен напредък чрез способността си да усеща и координира потока на контролиращите поведението сигнали вътре в клетъчното общество. С развитието на вътрешната сигнална система нейната повишена ефективност дава възможност на мозъка да увеличи размера си. Многоклетъчните организми обединяват все повече и повече клетки, чиято функция е да реагират на все по-голямото разнообразие от външни сигнали. Въпреки че самостоятелните клетки могат да реагират на прости сензорни възприятия, като червено, кръгло, ароматно и сладко, допълнителната мощ на мозъка, която имат многоклетъчните животни, им дава възможност да комбинират тези прости усещания на по-високо ниво на сложност и да възприемат „ябълка". Първичното рефлексивно поведение, придобито чрез еволюцията, се предава на поколенията под формата на генетично заложени инстинкти. Еволюцията на по-големите мозъци с нарасналата в тях популация на нервни клетки дава на организмите възможността не само да разчитат на инстинктите си, но и да се учат от житейския си опит. Приучването към нови рефлексивни модели на поведение е по същество резултат от създаване на условни рефлекси. Да вземем за пример класическия случай на Павлов, който обучава кучетата си да слюноотделят, когато чуят звънец. Отначало той звъни и съчетава този стимул с награда във вид на храна. След известно време остава само звъненето, без да им дава храна. Кучетата вече са така приучени да получават храна при всеки звън, че рефлексивно започват да слюноотделят, въпреки че храна няма. Това несъмнено е „подсъзнателен", усвоен рефлекс. Рефлексното поведение може да е съвсем просто, като спонтанното ритване с крак, когато лекарското чукче почуква коляното, или сложно като карането на кола със сто километра в час по претъпкана международна магистрала, докато вниманието ви е изцяло заето от разговора с някой от пътуващите. Въпреки че условните реакции могат да бъдат изключително сложни, те са „елементарни". Посредством процеса на усвояване на условни реакции нервните пътища между поведението и предизвикващите го стимули се затвърждават, за да осигурят постоянно повтарящ се модел. Утъпканите пътища са „навици". При по-низшите животни целият мозък е програмиран да се занимава единствено с обичайните реакции на стимулите. Кучетата на Павлов слюноотделят по рефлекс... не със съзнателно намерение. Действията на подсъзнанието са рефлексивни по природа и не се ръководят от някаква причина или мисъл. Физически това съзнание е свързано с дейността на всички мозъчни структури, които съществуват при животните без развито самосъзнание. Хората и голям брой от по-висшите бозайници са развили специализирана зона в мозъка, свързана с мисленето, планирането и взимането на решения, наречена челен дял на мозъчната кора. В тази част от главния мозък, както изглежда, протича дейността на „самосъзнанието". То отразява само себе си; това е новообразуван „сетивен орган" който наблюдава собственото ни поведение и емоции. Освен това самосъзнанието има достъп до по-голяма част от информацията, съхраняваща се в банката с дългосрочната ни памет. Това е изключително важна особеност, която ни позволява да вземем предвид миналото си, когато съзнателно планираме бъдещето си. Дарено с възможността да бъде рефлексия на самото себе си, самосъзнанието притежава огромна мощ. То може да наблюдава всяко програмирано поведение, което демонстрираме, да го прецени и съзнателно да реши да промени програмата. Ние съзнателно избираме как да реагираме на повечето от външните сигнали и дали изобщо желаем да реагираме. Способността на съзнанието да контролира препрограмираното поведение на подсъзнанието е фундаментът на свободната поля. Обаче нашият специален дар е и специален капан. Докато почти всички организми трябва в действителност да усетят върху себе си стимулите на живота непосредствено, способността на човешкия мозък да „усвоява" тези усещания е толкова развита, че ние на практика можем да ги научаваме непряко от учители. След като приемем усещанията на другите като „истина", техните възприятия се отпечатват в нашия мозък, превръщайки се в наши „истини". Ето къде се появява проблемът: ами ако възприятията на нашите учители са погрешни? В подобни случаи нашият мозък се запълва с грешни „истини". Подсъзнанието е строго профилирано устройство за възпроизвеждане на връзката стимул-реакция; не съществува „дух" в тази част от „машината", който да обмисля дългосрочните последствия от програмата, която сме стартирали. Подсъзнанието действа само в „сегашно време". Следователно програмираните в него погрешни възприятия не се „проследяват" и по навик ще ни подведат към неподходящо и ограничаващо поведение. Ако като бонус бях включил в тази глава пълзяща змия, изскачаща от тази страница точно в този момент, повечето от вас щяха да побягнат от стаята и да изхвърлят книгата от дома си. Който и да ви е „показал" змия за пръв път, сигурно се е стреснал по същия начин, за да ви впечатли чак толкова и очевидно да ви даде такъв важен житейски урок: видиш ли змия... лоша работа! Подсъзнателната запаметяваща система много лесно запомня и отдава голямо значение на онези неща от заобикалящата ви среда, които заплашват живота ви или някой ваш крайник. Ако са ви учили, че змиите са опасни, винаги когато ви доближи змия, вие инстинктивно (подсъзнателно) задействате някоя защитна реакция. Ами ако някой херпетолог 8 чете тази книга и от нея изскочи змия? Без съмнение херпетолозите не само ще бъдат заинтригувани от змията, но и ще се развълнуват от включения бонус. Или поне ще се развълнуват, след като установят, че змията в книгата е безопасна. След това ще я хванат и ще наблюдават поведението й с възхищение. Те биха си помислили, че вашата програмирана реакция е ирационална, защото не всички змии са опасни. После биха се натъжили от факта, че толкова много хора са лишени от удоволствието да опознаят тези така интересни същества. Една и съща змия, еднакъв стимул, а толкова крайно различаващи се реакции. Нашите реакции на външните стимули наистина се контролират от възприятията, но не всички от възприетите реакции са точни. Не всички змии са опасни! Наистина, възприятията „контролират" биологията, но, както видяхме, тези възприятия могат да бъдат верни или грешни. Ето защо ще е по- вярно, ако наричаме тези контролиращи възприятия убеждения. Изтегляне 1.49 Mb. Сподели с приятели:
|