cholerae, бактерията, която според Кох причинявала холера. За всеобщо учудване мъжът изобщо не бил засегнат от опасния патоген. Статията, публикувана през 2000 г. в „Сайънс", описва този случай: „По необясними причини той нямал никакви симптоми, въпреки че не бил прав" (DiRitta 2000). Мъжът оцелял, а „Сайънс", отразявайки всеобщото мнение за микробната теория, има смелостта да твърди, че неговите критики били необосновани? Ако се твърди, че тази бактерия причинява холера, а мъжът остава незасегнат от нея... как може той да не е „прав"? Вместо да се опитат да разберат каква е причината човекът да не се зарази от опасната болест, учените с лека ръка отхвърлят това и подобни на него „объркващи" изключения, които пречат на теориите им. Помните ли „догмата", че гените контролират биологията? Ето още един пример, в който учените - в стремежа си да докажат валидността на своята истина - пренебрегват досадните изключения. Проблемът е в това, че в една теория не може да има изключения, тяхното наличие означава просто, че теорията не е изцяло вярна. Един пример от настоящето за факт, който разклаща установените схващания на науката, е древната религиозна практика на нестинарството. Практикуващите го се събират всеки ден, за да разширят обхвата на общоприетото познание, като ходят по жарава. Температурата и продължителността на тази практика са достатъчни да причинят сериозни изгаряния по краката, и въпреки това хиляди участници в обреда излизат от жаравата напълно невредими. Преди да прибързате със заключението, че въглените всъщност не са чак толкова горещи, имайте предвид големия брой участници, чиято вяра бива поколебана и чиито крака биват изгорени, докато преминават през същите тези въглени. По същия начин няма две мнения по въпроса, че ХИВ-вирусът предизвиква СПИН. Но няма обяснение защо при огромен брой хора, които са носители на вируса от години, болестта не се проявява. Още по-объркващ е фактът, че пациенти с рак в последен стадий се връщат към живота след спонтанна ремисия. Понеже такива ремисии излизат извън рамките на общоприетите теории, науката напълно пренебрегва факта, че те съществуват. Спонтанните ремисии са класифицирани като необясними изключения от възприетите истини или просто се определят като грешни диагнози.
