Биология на убежденията

Повечето акушер-гинеколози също са слабо информирани за значението на поведението на родителите за развитието на бебето им. Според идеите на генетичния детерминизъм, с които са били натъпкани умовете им в медицинските училища, развитието на плода се контролира механично от гените с малко помощ и от самата майка. Вследствие на това акушер-гинеколозите са загрижени само за няколко въпроса, засягащи бременността. Храни ли се майката добре? Пие ли витамини? Прави ли редовно упражнения? Тези въпроси се въртят около това, което те смятат за основна роля на майката
- да доставя хранителните вещества, необходими на генетично програмирания плод.
Само че развиващото се дете получава от кръвта на майката много повече хранителни вещества.
Заедно с тях плодът усвоява повишени количества глюкоза, ако майката е диабетичка или кортизоли други стресови хормони, ако тя е подложена на постоянен стрес. Съвременните проучвания ни разкриват как работи системата. Ако майката е подложена на стрес, тя активира ХХН оста, която реагира със съпротива или бягство на неблагоприятните външни условия.
Стресовите хормони подготвят тялото да предприеме защитна реакция. След като тези майчини сигнали навлязат в кръвоносната система на плода, те въздействат върху същите целеви тъкани и органи, както и при майката. В стресова ситуация кръвта на плода се насочва главно към мускулите и мозъчния ствол, доставяйки хранителните вещества, необходими на ръцете и краката и на онзи център в мозъка, който отговаря за животоспасяващите защитни реакции. В подкрепа на функциите на защитните системи кръвоносният поток се пренасочва от вътрешните органи и стресовите хормони потискат функцията на главния мозък. Развитието на тъканите и органите на плода е право пропорционално както на количеството кръв, което получават, така и на функциите, които обезпечават. Преминавайки през плацентата, хормоните на майката, която е под хроничен стрес, изцяло пренасочват кръвния поток в плода и променят физическите особености на развиващото се в нея дете (Lesage, et al, 2004; Christensen 2000; Arnsten 1998; Leutwyl 1998; Sapolsky 1997; Sandman, et al, 1994).
В Университета в Мелбърн И. Мерилин Уинтур прави изследване върху бременни овце, които физиологично са доста подобни на хората, и то показва, че приемането на кортизол преди раждането в крайна сметка води до високо кръвно налягане (Dodic, et al, 2002). Нивата на кортизола в плода играят много важна регулаторна роля в развитието на филтриращите участъци в бъбреците, нефроните. Нефронните клетки са тясно свързани с регулацията на водно-солевия баланс в тялото, от което следва, че са важни за контрола върху кръвното налягане. Излишният кортизол, предаден на плода от стресираната майка, изменя структурата на нефроните му. Още един ефект на кортизола е, че той едновременно пренастройва системата на плода и на майката от състояние на растеж в защитна реакция. В резултат на това потискащият растежа ефект на кортизола в утробата кара бебетата да се раждат по-малки.
Тези неблагоприятни условия в утробата, които водят до раждането на по-леки бебета, имат връзка и с многобройни заболявания в зряла възраст, изброени в книгата на Натаниълс „Живот в утробата" (Nathanielsz 1999), като диабет, сърдечни заболявания и затлъстяване. Д-р Дейвид Баркър от Станфордския университета в Англия например установява, че бебе от мъжки пол, което при раждането си тежи по-малко от два килограма и половина, има с петдесет процента по-голям шанс да умре от заболявания на сърцето, когато порасне, отколкото човек, който се е родил с по-високо тегло. Учените от Харвард доказват, че при жени, тежащи при раждането си под 2,5 кг, съществува с
23% по-висок риск от сърдечносъдови заболявания в сравнение с от жените, родени с по-високо тегло. Дейвид Леон от Училището по хигиена и тропическа медицина в Лондон също открива, че диабетът е три пъти по-разпространен при 60-годишни мъже, които са били малки и слаби при раждането си.
Новият фокус върху влиянието на средата преди раждането засяга и коефициента за интелигентност, за който генетичните детерминисти и расистите смятаха, че се обуславя единствено от гените. Но през 1997 г. Бърни Девлин, професор по психиатрия в Медицинския факултет към
Университета в Питсбърг внимателно анализира 212 по-стари проучвания, в които се прави паралел между коефициента на интелигентност на близнаци, братя и сестри и деца и техните родители.
Неговото заключение е, че на гените се дължат само четиридесет и осем процента от факторите, определящи коефициента на интелигентност. Когато се вземат пред вид комбинираните последствия от смесването на гените на майката и бащата, реалната наследена част от интелекта достига още по- високи стойности, до тридесет и четири процента (Devlin, et al, 1997; McGue 1997).
От друга страна, Девлин открива, че условията в пренаталния период на развитие чувствително влияят на коефициента на интелигентност. Той разкрива факта, че до петдесет и един процента от

интелектуалния потенциал на детето зависят от външни фактори. Предишни проучвания вече са доказали, че алкохолът и тютюнопушенето, както и наличието на олово в утробата по време на бременност, могат да доведат до намаляване на коефициента на интелигентност при децата. Изводът за хората, които искат да станат родители, е, че могат радикално да намалят интелектуалните способности на детето си само чрез начина, по който се отнасят към бременността. Тези промени в коефициента на интелигентност не са случайни; те са пряко свързани с промяната на притока на кръв в стресирания мозък.
В лекциите си върху осъзнатото майчинство и бащинство цитирам различни изследвания, но и прожектирам филм на италианската организация за осъзнато майчинство и бащинство - Национална асоциация за пренатално обучение, който нагледно илюстрира взаимовръзките между родителите и неродените им деца. В този филм майка и баща се впускат в ожесточен спор, докато на жената се прави ехография. Човек ясно може да види как плодът се мята, когато кавгата започва. Подплашеното бебе извива телцето си и подскача, сякаш на трамплин, когато спорът се подгрява с трошене на чаша.
Силата на модерната технология - ехографията - помага да бъде отхвърлен митът, че ембрионът не е достатъчно сложен организъм, за да реагира на нещо друго, освен на хранителната си среда.

Изтегляне 1.49 Mb.

Сподели с приятели: