СЛЕД КАТО ОСЪЗНАЕТЕ , че сте лично отговорни за всичко, което се случва в живота ви. Човек не може да е „виновен" за това, че е лош родител, освен ако вече не е наясно с гореспоменатата информация и я пренебрегва. Когато се запознаете с тези факти, можете да започнете да ги прилагате с цел да препрограмирате поведението си. И докато сме още на темата за митовете около майчинството и бащинството, напълно погрешно е да се смята, че човек гледа по един и същ начин всичките си деца. Второто ви дете не е клонинг на първото. В живота ви не се случват същите неща, които са ставали, когато ви се е родило първото дете. Както вече казах, преди смятах, че съм отгледал еднакво и двете си деца. Но когато анализирах родителския си опит, разбрах, че това не е така. Когато се роди първото ми дете, бях в началото на магистратурата си - труден преход, изпълнен с много работа и дълбока несигурност. Когато се роди втората ми дъщеря, вече бях по-самоуверен, по-завършен изследовател, готов да започне академичната си кариера. Имах повече време и повече физическа енергия да се грижа за второто си дете и да бъда по-добър родител за първото, което тъкмо беше проходило. Още един мит, който искам да засегна, е този, че малките деца имат нужда да бъдат постоянно стимулирани с черно-бели рисунки или други учебни пособия, продавани на родителите, за да стимулират ума на децата си. Вдъхновяващата книга на Майкъл Мендиза и Джоузеф Чилтън Пиърс „Вълшебен родител - вълшебно дете" ни дава да разберем, че не програмирането, а
