Биология на убежденията

Трета глава – В
ЪЛШЕБНАТА МЕМБРАНА
След като разгледахме апарата за сглобяване на протеини в клетката, развенчахме теорията, че ядрото е мозъкът на операциите, извършвани в нея, и осъзнахме водещата роля, която играе околната среда в клетъчните процеси, вече сме до хубавата част - тази, която засяга живота ви и ви показва как да го промените.
В настоящата глава ще ви предложа моя претендент за истинския мозък, който ръководи живота на клетката - мембраната. Вярвам, че когато разберете как работи нейната химична и физична структура, ще започнете да я наричате така, както я наричам аз - вълшебната мембрана. Или поне ще оцените факта, че част от думата е омоним на мозък
4
, или както я наричам в лекциите си - Вълшебният мозък. Когато обедините познанията си за вълшебната мембрана и за вълнуващия свят на квантовата физика, който ще ви разкрия в следващата глава, ще разберете и в каква грешка са изпаднали таблоидите през 1953 г. Същинската тайна на живота не се крие в прославяната двойна спирала, а в елегантните и простички биологични механизми на вълшебната мембрана, посредством които вашето тяло трансформира външните сигнали в поведение.
Когато започнах да уча клетъчна биология през 1960 г., идеята, че мембраната е мозъкът на клетката щеше да предизвика смях. Трябва да призная, че в онези дни мембраната се смяташе за предизвикващ съжаление кандидат за членство в „Менса". Тя се смяташе за проста полупропусклива трислойна кожа, която задържа съдържанието на цитоплазмата заедно. Представете си прозрачно домакинско фолио с дупки.
Една от причините учените да подценяват мембраната е в това, че тя е много тънка. Мембраните са дебели само седем милионни от милиметъра. Всъщност са толкова тънки, че могат да бъдат видени само с електронен микроскоп, който е изобретен след Втората световна война. Така че до 1950 г. биолозите не можели дори да потвърдят факта, че мембраната съществува. Дотогава много от тях смятали, че цитоплазмата на клетката не се разлива, защото има консистенция, подобна на желе. С помощта на микроскопите биолозите разбрали, че всички живи клетки са обвити с мембрани, а всички те имат еднаква основна, трислойна структура. Обаче простотата на тази структура прикрива сложната й функционалност.
Клетъчните биолози прозрели невероятните възможности на клетъчната мембрана, изучавайки най-примитивните организми на планетата - прокариотите. Прокариотните организми, към които спадат бактериите и останалите микроби, имат само клетъчна мембрана, която обгръща капчица пихтиеста цитоплазма.
Въпреки че представляват най-примитивната форма на живот, прокариотите имат своето предназначение. Бактерията не се лута из своя свят като топче във флипер-машина. В нея се извършват същите основни биологични процеси, както и в по-сложно устроените клетки. Бактерията се храни, храносмила, диша, отделя излишната материя и дори извършва „неврологични" процеси.
Тя може да усети къде има храна и да се добере до нея. По същия начин може да разпознава токсини и хищници и целенасочено да предприема ходове, с които да ги избегне, за да спаси живота си. С други думи, прокариотите показват признаци на интелект!
И така, коя структура в прокариотните клетки ги прави „интелигентни"? Тяхната цитоплазма няма видими органели, като ядро и митохондрии, каквито има в по-еволюиралите, еукариотни клетки. Единствената организирана клетъчна структура, която може да се сметне за евентуален мозък на прокариотите, е тяхната клетъчна мембрана.

Изтегляне 1.49 Mb.

Сподели с приятели: