Биология на убежденията
Изтегляне 1.49 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Биология на убежденията - Брус Липтън (2006), Липтън-Магията на медения месец, Пространство на вариантите - Вадим Зеланд, Петър Кралев, Вилхелм Райх - шамана на нежността и дъжда, Петър Кралев, Вилхелм Райх - шамана на нежността и дъжда, Петър Кралев, Вилхелм Райх - шамана на нежността и дъжда
| М ОЛЕКУЛЯРНА БИОЛОГИЯ ЗА НАЧИНАЕЩИ Ако погледнем назад, учените трябва да са знаели, че гените не биха могли да контролират живота ни. По дефиниция мозъкът е органът, отговорен за управлението и координирането на физиологията и поведението на един организъм. Но наистина ли ядрото е мозъкът на една клетка? Ако предположението ни, че то и съдържащата се в него ДНК са „мозъкът" на клетката, е вярно, то при отстраняването на ядрото би трябвало веднага да настъпи нейната смърт. А сега за големия експеримент... (Маестро, туш, моля.) Ученият домъква горката клетка до работното поле на микроскопа и я закрепва към него. Използвайки микроманипулатор, той позиционира подобната на игла микропипета над клетката. Със сляпо доверие в манипулатора нашият изследовател прониква с пипетата дълбоко във вътрешността на цитоплазмата. След леко всмукване ядрото се изтегля в пипетата и тя се изважда от клетката. Под погълналата ядрото пипета лежи принесената в жертва клетка с отстранен „мозък". Но я почакайте! Тя още се движи! Господи... клетката е още жива! Раната се е затворила и като пациент, претърпял операция, клетката започва бавно да се съвзема. Скоро тя отново е на крака (добре де, на псевдоподи), опитвайки се да се измъкне от работното поле на микроскопа с надеждата никога повече да не среща лекар. След отстраняването на ядрото много клетки могат да оцелеят два или повече месеца, без гени. Жизнеспособните клетки с премахнати ядра не лежат като части от цитоплазмата с мозъчна смърт, закачени на животоподдържащи системи. Тези клетки активно приемат и обработват храна, извършват координирани действия с физиологичните си системи (дишане, храносмилане, отделяне, движение и др.), запазват възможността си да комуникират с останалите клетки и са способни да реагират адекватно на външни стимули. Не е чудно, че отстраняването на ядрото има и странични ефекти. Без своите гени клетките са неспособни да се делят, не могат да репродуцират никаква част от протеините, които се губят при естественото износване на цитоплазмата. Невъзможността да се заместят дефектиралите цитоплазмени протеини допринася и за механичните дисфункции, които в крайна сметка водят до смъртта на клетката. Този експеримент е проведен, за да провери тезата, че ядрото е „мозъкът" на клетката. Ако клетката беше умряла непосредствено след отстраняването на ядрото й, изследванията щяха най- малкото да подкрепят това схващане. Само че резултатите са недвусмислени: клетките с отстранени ядра продължават да имат сложно, координирано, поддържащо живота им поведение, което означава, че „мозъкът" е все още непокътнат и функционира. Фактът, че такива клетки запазват биологичните си функции въпреки липсата на гени, е без ни най-малко съмнение едно ново откритие. Преди повече от сто години класическите ембриолози редовно премахвали ядрата на делящи се яйцеклетки и показвали, че една-единствена лишена от ядро яйцеклетка може да се развива до степен на бластула 2 - етап от развитието на ембриона, в който той се състои от четиридесет или повече клетки. Днес клетки с отстранени ядра се използват в индустрията като „хранителни" слоеве в клетъчни култури, предназначени за създаването на ваксини срещу вируси. Ако ядрото и съдържащите се в него гени не са мозъкът на клетката, тогава какъв точно е приносът на ДНК за нейния живот? Клетките без ядра умират не защото са останали без мозък, а защото са загубили репродуктивните си способности. Ако не могат да възпроизвеждат своите части, тези клетки не могат нито да заменят дефектните протеинови тухлички, нито да се възпроизвеждат. Излиза, че ядрото не е мозъкът на клетката, а нейният полов орган! Объркването на половите органи с мозък е разбираемо, защото науката винаги е била, а и все още е, мъжка работа. Мъжете често са обвинявани, че мислят с пениса си, затова не е чак такава изненада, че науката непреднамерено е объркала ядрото с мозъка на клетката! Изтегляне 1.49 Mb. Сподели с приятели:
|