Биология на убежденията

П
РОЕКТЪТ
„Ч
ОВЕШКИ ГЕНОМ
"

След като ДНК придобива звезден статут, остава трудната задача да се състави каталог на всички генетични звезди на човешкия небосвод. Слага се началото на проекта „Човешки геном", глобален научен труд, който започва през 1980 г., за да се създаде каталог на всички възможни човешки гени.
Отначало проектът има огромни амбиции. Според общоприетите схващания човешкото тяло има нужда от по един ген, който да достави модела за всеки от над стоте хиляди протеина, от които са съставени телата ни. Добавете към това и поне 20 000 регулиращи гени, които дирижират действията на гените, закодиращи информацията в протеините. Учените излизат със заключението, че човешкият геном се състои от най-малко 120 000 гени, разположени в двадесет и три двойки човешки хромозоми.
Но това не е всичко. Вселената си прави шега, една от онези, които периодично подлъгват учените да вярват, че са разкрили тайните й.
Забележете какво въздействие оказва откритието на Николай Коперник, публикувано през 1543 г., че Земята не е център на Вселената, както твърдят учените-теолози по онова време. Фактът, че всъщност Земята е тази, която обикаля около Слънцето, и че самото то също не е център на вселената, подкопава ученията на Църквата.
Разбиващото установените модели откритие на Коперник дава начало на модерна научна революция, като поставя под съмнение приеманите за „безпогрешни" схващания на Църквата. В крайна сметка в западната цивилизация науката измества Църквата като източник на познание за тайните на Вселената.
Генните инженери преживяват нещо като шок, когато противно на техните очаквания за над
120 000, те откриват, че целият човешки геном се състои от приблизително 25 000 гени (Panissi 2003а и 2003b; Pearson 2003; Goodman 2003). Над 80% от очакваната и смятана за необходима ДНК не съществува! Липсващите гени се оказват доста по голям проблем от липсващите осемнадесет минути от записите на Никсън. Концепцията „един ген - един протеин" стои в основата на генетичния детерминизъм. Сега, след като проектът „Човешки геном" обори тази концепция, настоящите теории за това как действат механизмите на живота, трябва да бъдат захвърлени на боклука. Вече не можем да вярваме, че гениите инженери с относителна лекота могат да разрешат всички дилеми на нашата физиология. Просто няма достатъчно гени, върху които да се прехвърли отговорността за сложността на човешкия живот и заболявания.
Основната догма. Догмата, известна още под името Върховенството на ДНК, определя
потока от информация в живия организъм. Както сочат стрелките, този поток е само в една
посока - от ДНК към РНК и накрая към протеина. ДНК представлява дългосрочната памет на
клетката, предавана от поколение на поколение. РНК, нестабилно копие на молекулата на ДНК, е
активната памет, използвана като физически шаблон при синтезирането на протеини.
Протеините са строителният материал, изграждащ молекулите, който определя структурата и
поведението на клетката. ДНК се възприема като „източник", който решава какъв да е типът
протеини в клетката, следователно върховенството на ДНК буквално означава „първопричина".

Може да ви звуча като Чикън Литъл, който крещи, че генетичното небе пада. Но не сте длъжни да вярвате на мен. Чикън Биг твърди същото. В коментара си по повод изненадващите резултати от проекта „Човешки геном" един от най-влиятелните молекулярни биолози и лауреат на Нобелова награда Дейвид Балтимор засяга въпроса за сложното устройство на човешкото тяло (Baltimore 2001):
„Въпреки че човешкият геном се състои от голям брой гени, които не могат да бъдат разгадани от нашите компютри, е напълно ясно, че неоспоримото ни превъзходство над червеите и растенията не се дължи само на това, че хората носят повече гени. Пред нас остава предизвикателството да разберем, каква е причината за сложното ни устройство - огромното разнообразие в поведението ни,

умението да действаме съзнателно, забележителната физическа координация, прецизно настроените изменения в реакциите спрямо различни външни влияния, способността да се учим, да запомняме...
Има ли нужда да продължавам?"
Както твърди Балтимор, резултатите от проекта „Човешки геном" налагат да се търси и на други места какво контролира живота. „Пред нас остава предизвикателството да разберем каква е причината за сложното ни устройство..." Небето наистина се сгромолясва.
Освен това тези резултати ни принуждават да приемем генетичната си връзка с други организми, населяващи биосферата. Не можем повече да използваме гените като обяснение за върховенството на човека в еволюционната стълбица. Изглежда, че няма голяма разлика в общия брой гени, открити в човека, и тези в простите организми. Да разгледаме три от най-обстойно проучваните от генните инженери животински модели - нематодът, или кръглият червей, познат още като Caenorhabditis elegans, плодовата мушица и лабораторната мишка.
Примитивният кръгъл червей служи като идеален модел за изучаване на ролята на гените в развитието и поведението. Този бързо растящ и размножаващ се организъм има конкретно устройство на тялото, което винаги е изградено от 969 клетки, и просто устроен мозък от около 302 клетки. Независимо от това, той има неповторим набор от поведенчески модели и което е най- важното, се поддава на генетични експерименти. Геномът на кръглия червей се състои от близо 24 000 гена (Blaxter 2003). Човешкото тяло, което е изградено от над петдесет трилиона клетки, има само с 1 500 гена повече от скромния безгръбначен, изграден само от хиляда клетки микроскопичен червей.
Плодовата мушица, друг предпочитан обект за изследвания, има 15 000 гена (Blaxter 2003;
Celniker, et al, 2002). Така че доста по-сложно устроената мушица има с 9000 гена по-малко от примитивния кръгъл червей. А що се отнася до мишките, може би не трябва да ги гледаме толкова отвисоко; резултатите от паралелния геномен проект показват, че хората и гризачите имат почти еднакъв брой гени!

Изтегляне 1.49 Mb.

Сподели с приятели: