модел. Утъпканите пътища са „навици". При по-низшите животни целият мозък е програмиран да се занимава единствено с обичайните реакции на стимулите. Кучетата на Павлов слюноотделят по рефлекс... не със съзнателно намерение. Действията на подсъзнанието са рефлексивни по природа и не се ръководят от някаква причина или мисъл. Физически това съзнание е свързано с дейността на
всички мозъчни структури, които съществуват при животните без развито самосъзнание.
Хората и голям брой от по-висшите бозайници са развили
специализирана зона в мозъка, свързана с мисленето, планирането и взимането на решения, наречена челен дял на мозъчната кора.
В тази част от главния мозък, както изглежда, протича дейността на „самосъзнанието". То отразява само себе си; това е новообразуван „сетивен орган" който наблюдава собственото ни поведение и емоции. Освен това самосъзнанието има достъп до по-голяма част от информацията, съхраняваща се в банката с дългосрочната ни памет. Това е изключително важна особеност, която ни позволява да вземем предвид миналото си, когато съзнателно планираме бъдещето си.
Дарено с възможността да бъде рефлексия на самото себе си, самосъзнанието притежава огромна мощ. То може да наблюдава
всяко програмирано поведение, което демонстрираме, да го прецени и съзнателно да реши да промени програмата. Ние съзнателно
избираме как да реагираме на повечето от външните сигнали и дали изобщо желаем да реагираме. Способността на съзнанието да контролира препрограмираното поведение на подсъзнанието е фундаментът на свободната поля.
Обаче нашият специален дар е и специален капан. Докато почти всички организми трябва в действителност да усетят върху себе си стимулите на живота непосредствено, способността на човешкия мозък да „усвоява" тези усещания е толкова развита, че ние на практика можем да ги научаваме непряко от учители. След като приемем усещанията на другите като „истина",
техните възприятия се отпечатват в нашия мозък, превръщайки се в
наши „истини". Ето къде се появява проблемът: ами ако възприятията на нашите учители са погрешни? В подобни случаи нашият мозък се запълва с грешни „истини". Подсъзнанието е строго профилирано устройство за възпроизвеждане на връзката стимул-реакция; не съществува „дух" в тази част от „машината", който да обмисля дългосрочните последствия от програмата, която сме стартирали. Подсъзнанието действа само в
„сегашно време". Следователно програмираните в него погрешни възприятия не се „проследяват" и по навик ще ни подведат към неподходящо и ограничаващо поведение.
Ако като бонус бях включил в
тази глава пълзяща змия, изскачаща от тази страница точно в този момент, повечето от вас щяха да побягнат от стаята и да изхвърлят книгата от дома си. Който и да ви е „показал" змия за пръв път, сигурно се
е стреснал по същия начин, за да ви впечатли чак толкова и очевидно да ви даде такъв важен житейски урок: видиш ли змия... лоша работа!
Подсъзнателната запаметяваща система много лесно запомня и отдава голямо значение на онези неща от заобикалящата ви среда, които заплашват живота ви или някой ваш крайник. Ако са ви учили, че змиите са опасни, винаги когато ви доближи змия, вие инстинктивно (подсъзнателно) задействате някоя защитна реакция.
Ами ако някой херпетолог
8
чете тази книга и от нея изскочи змия? Без съмнение херпетолозите не само ще
бъдат заинтригувани от змията, но и ще се
развълнуват от включения бонус. Или поне ще се развълнуват, след като установят, че змията в книгата е безопасна. След това ще я хванат и ще наблюдават поведението й с възхищение. Те биха си помислили, че
вашата програмирана реакция е ирационална, защото не всички змии са опасни. После биха се натъжили от факта, че толкова много хора са лишени от удоволствието да опознаят тези така интересни същества. Една и съща змия, еднакъв стимул, а толкова крайно различаващи се реакции.
Нашите реакции на външните стимули наистина се контролират от възприятията, но не всички от възприетите реакции са точни. Не всички змии са опасни!
Наистина, възприятията „контролират" биологията, но, както видяхме, тези възприятия могат да бъдат верни или грешни. Ето защо ще е по- вярно, ако наричаме тези контролиращи възприятия
убеждения. Сподели с приятели: