Биология на убежденията

Ш
ЕСТА ГЛАВА
-
Р
АСТЕЖ И ЗАЩИТА
Еволюцията ни е дала много механизми за оцеляване. Схематично те могат да бъдат разделени в две функционални категории: растеж и защита. Тези механизми представляват основни поведенчески модели, необходими на организмите, за да оцелеят. Сигурен съм, че знаете колко важно е да се защитавате. Въпреки това може би не осъзнавате, че растежът също е жизненоважно за вашето оцеляване - дори ако сте зрял човек, който е достигнал максималната си височина. Всеки ден милиарди клетки в тялото ви се износват и трябва да бъдат заменени с други. Например цялата вътрешна стена на червата ви се подменя изцяло на всеки седемдесет и два часа. За да поддържа тази непрекъсната подмяна на клетки, тялото ни ежедневно изразходва огромно количество енергия.
Сега вече няма да се изненадате да научите, че за пръв път разбрах колко важни са растежът и защитата в лабораторията, където изследванията ми върху отделните клетки често ме отвеждаха до открития за многоклетъчното човешко тяло. Когато клонирах човешки ендотелни клетки, те се
отдръпваха от токсините, които внасях в чинийката с клетъчната култура, точно както хората избягват лъвове в планината и бандити по тъмните улички. Освен това те се придвижваха към хранителните вещества, както хората биват привлечени към закуската, обяда, вечерята или любимия си. Тези противоположни движения определят двете основни клетъчни реакции на външните стимули. Придвижването към животоподдържащ сигнал като хранителните вещества е характерно за реакцията растеж; отбягването на застрашаващи агенти като токсините е типично за защитната реакция. Трябва също да се отбележи, че някои външни стимули са неутрални; те не провокират нито растеж, нито защитна реакция.
Моето проучване в Станфорд показа, че тези поведенчески модели лежат в основата на оцеляването и на многоклетъчните организми като хората например. Само че при тези противоположни механизми за оцеляване, които са се развивали милиарди години, има уловка.
Оказва се, че те не могат да действат оптимално по едно и също време. С други думи, клетките не могат едновременно да се движат и напред, и назад. Клетките в човешките кръвоносни съдове, които проучвах в Станфорд, приемаха една форма, когато си доставяха хранителни вещества, и напълно различна, когато предприемаха защитна реакция. Онова, което не можеха да направят е да приемат и двете конфигурации по едно и също време (Lipton, et al, 1991).
При реакция, подобна на тази, демонстрирана от клетките, хората неизбежно забавят растежа си, когато са в състояние на отбрана. Ако бягате от лъв, не е добра идея да изразходвате енергия за развитие. За да оцелеете - което в случая означава да избягате от лъва, - вие впрягате цялата си енергия, за да се биете или да избягате. Пренасочването на енергийните ви резерви към захранване на защитната реакция неизбежно завършва със забавяне на растежа.
Освен отклоняването на енергия към тъканите и органите, необходими на организма да се защити, има и друга причина за възпрепятстването на растежа. Процесите на растеж изискват свободно взаимодействие между организма и заобикалящата го среда. Например когато бъде приета храна, отпадъчните продукти от нея се отделят. Само че при отбрана трябва да се изключи системата, за да може организмът да бъде предпазен от надвисналата заплаха.
Освен това при възпрепятстването процесите на растеж организмът отслабва, защото те не само изразходват енергия, но и участват в нейното създаване. Следователно поддържането на защитна реакция пречи на създаването на животоподдържаща енергия. Колкото по-дълго останете в състояние на отбрана, толкова повече затруднявате развитието на клетките си. Всъщност процесът на растеж може толкова да затихне, че в действителност да се почувствате „уплашени до смърт".
За щастие, повечето от нас не стигат до такова състояние. За разлика от едноклетъчните, в многоклетъчните организми реакциите на растеж и на защита не се взаимоизключват - не всичките ни 50 трилиона клетки са длъжни да реагират еднакво в даден момент. Процентът клетки в състояние на защита зависи от степента на заплахата. Вие можете да оцелеете, докато сте под подобен стрес, но хроничното потискане на механизмите на растежа се отразява много зле на жизнените ви сили. Също така е важно да се отбележи, че за да сте напълно жизнеспособни, е нужно нещо повече от това да се отървете от стресовите фактори. В растежо-защитния континуум премахването на стресовите фактори само ви поставя в неутрална позиция. За да сме наистина в цветущо здраве, трябва не само

да елиминираме стреса, но и активно да се стремим към щастлив, пълен с любов, смислен живот, който да стимулира процесите на развитие в тялото ни.

Изтегляне 1.49 Mb.

Сподели с приятели: