Биотични фактори на ос



страница1/2
Дата22.07.2016
Размер419.55 Kb.
  1   2

Биотични фактори на ОС

Биотичните връзки м/у рибите са мн.разнообразни.Осн.форми на биотични връзки както междувидовите ,така и вътревидовите са на базата на храненето. Това са отношенията хищник-жертва, храна и потребител,паразит и обект,в/у к’ се паразитира. Противоречивите взаимовръзки възникват на базата на храненето.Към групата на връзките, развиващи се на базата на храненето се отнасят много вътревидови групировки.Те възникват за съвместна защита от врагове.Защитната окраска се явява приспособление за защита.Отношенията м/у жертвите и техните потребители са взаимосвързани с потребителите,които са вече в ролята си на жертва и техните потребители,т.е. потребителят от следващия порядък(хищниците). Поведението на хищника влияе в/у поведението на жертвата,променяйки нейния ритъм на хранене и характера на лов.В същото време поведението на хр. За жертвата организми се отразява и на нейното поведение,а по този н-н и на поведението на хищника.Така възниква тричленна взаимосвързана и взаимообоснована система.

Вътревидовите отношения м/у индивиди от

смачкана и пусната във вода сред пасажа,то той веднага се разпръсква.Пасажът се разпръсква и нощно време,за да затрудни хищниците.Понякога пасажът има непосредствено защитно знач-е от хищниците.Напр.черноморск.камсия при приближ.на хищник-сафрид,тя се събира в плътно струпване и се движи в кръг.Докато сафридът не разбие струпването не може да хване и един екземпляр.На свой ред сафридът,когато е нападнат от паламуда също образ.плътни струпвания.Щом сафридът се разпръсне паламудът се храни интензивно с него.Пасажът по-лесно може да избяга от оръдието на лова.С трал мн по-добре се лови разпръсната риба.Изуч.на стадовото поведение на рибата е мн важно за повиш.на ефективността на риболова. Рибите събрани в пасажи по-лесно намират миграционния път.



Вътревидово хищничество(канибализъм)

Костурът се храни със собствените си малки при липса на др.видове.По този н-н възрастните изп.зоопланктона,с който малките могат да се хранят,а големите не могат.



Вътревидов паразитизъм.При дълбоководни риби при общия недостиг на храна на дълбочина малките мъжки се прикрепят за

35.Сапробиология

Сапробизация-приложен дял на хидробиологията,който изуч.процесите на замърсяванеи самопречистване в прир.води.

Сапробност-екологична ситуация във водоемите-с-во на в.среда,свързана с количеството и разграждането на орг.в-во,както с азтохтен,така и с алохтонен произход.

Трофолитична зона-зона под компенсационното ниво с доминиране процесите на хетеротрофия и разграждане на органиката.

Полисапробия-сапробна степен на силно замърсени прир.води,характеризирана с микроаеробни условия и нач.етапи на самопречистване.

Успеха на самопречиствателния процес завиди от О2 запаси и тяхното обновяване по време на сезонната циркулация на водната маса. Постоянството на антропогенния биогенен поток може да измести и поддържа трайно динамичното равновесие към хетеротрофен тип. на екосист.метаболизъм (Р/R<1); (P -продукция) асимилация;R—деструкция, дишане)т.е. поддържане на притока на алохтонната органика с всички последствия на водата-ползването й особено за нуждите на питейното водоснабдяване в стопанската дейност и рекреацията.Горната формула показва,че

стриди,тъи кати в Б-я няма такива закони,които да изискват проверка за наличие на токсини от тези водорасли.Тях не

ги проверяват.В целия свят проверяват мидите и стридите.Поради това гърци и испанци могат спокойно да продават миди без санитарен контрол.Няма по вкусно от черном.мида.Др.опасна динофлагелата е процентрумрима,които деиствително произвежда токсин, предизвикващ отравяне посредством мидите.




24.Абиотични фактори на ОС

От общата повърхност на зем. кълбо, к’ е приблизително510млн. км2, около 361млн. (т.е. 71% от цялата площ на земята) е заета от повърхността на океани и морета.Освен това около 2.5млн.(т.е. 0.5%от площта на зем.кълбо) принадлежи на вътр.водоеми.Максимално известна дълбочина в океана достига примерно 11000м,площта на океаните с дълбочина над 300м е 51-58% от цялата площ на морските води. Такива са размерите на жизнената среда, в която са разпространени рибни и не рибни организми.На дълбочина примерно 10000м налягането достига 1000at. Рибите живеят и при температури

-жълт до 200м

-зелен-повече от 300м

-Синьо-виолетовите лъчи до 500м

-виолетови и ултравиолетови повече от 1000м.Тези светлинни условия са предизвикали специфични и качествени и количествени промени на пигментните в- ва на растенията(граничните водни растения).По този н-н зелените,червените и кафяви водорасли използват макс. съответните участъци от слънч.спектър.

-зелени водорасли 5-10м

-кафяви 20-30м

-червени над 30м

Явлението е известно като хроматична адаптация.

Светлината има и съществено значение и за водните животни.Чрез нея те получават информация за заобикалящата ги среда и се ориентират при различни биологични прояви:

-търсене на храна и проследяване на жертвата

-ориентация в стадото

-търсене и събиране на половете

-отлагане на половите продукти и т.н.

Светлината предизвиква положителни и отрицателни реакции при животните-фототаксис.Отрицат.реакции показват дълбоковод. и част от дънните животни.Рифообразуващите корали са светлолюбиви.При животни,обитаващи водоеми със сезонна смяна на осветлението,светлинния фактор служи като

среда хидробионтите умират за няколко секунди/минути.Дори при концентрации 1/100000 пъстървата умира за 15 мин.Само огранич.бр.дънни животни издържат на слаби колич. H2S(някои червеи,мидички). Нормално живеят и се развиват в серовод.среда само някои бактерии и инфрозори.

25Тема

Рибите са над 20000вида

Всички тези видове имат общи черти:

1.хриле за дишане на разтворения във водата кислород

2.перки за придвижване във вода

3.опашка


4.кожа,богата с жлези,които отделят слуз и снижават триенето при движението на рибата във водата.

По местообитанието си рибите се разделят на:

морски,пресноводни,проходни,бранични

Морски риби-живеещи в солени води се разделят на пелагични,обитаващиводното тяло(хамсия,трицона)и дънни (калкан, писия,попче,морска лисица,морска котка , морска лястовица)

Морските риби се разделят още на:

океанически-летящи риби,риба тон,щука

неритически-населяват крайбрежните води-попчета,калкан,писия

дълбоководни(абисални)-биват

% от биомасата му и са представени предимно от вестоноги и водни бълхи.Вестоногите рачета Copepoda –изграждат основната маса на зоопланктона,тъй като поддържат висока плътност през почти цялата година.Едни от тях се срещат постоянно ,но други(каламусовите рачета)като по-топлолюбиви обитават само през лятото повурхността 10-20м слой. Студенолюбивите видове се срещат само през зимните месеци.

Водните бълхи Cladocera са застъпени в ЧМ с топлолюбиви видове и се срещат само през пролетно-летните месеци (април-август),крайбрежните езера,блата и устия на реки се срещат освен сладководни видове и някои каспийски реликти Podon ovum и Cieripedia pengoi,която образува големи колонии от индивиди,свързани със задния край на телата си.Участието на висшите ракообразни на планктона е незначително,от равнорогите в пелагиала на открито море се среща само хлебарка.Техните ларви обаче се сещат най-често в неретичния (крайбрежния) планктон през лятото.Видът Oikopleura dioica от мантийните животни се среща целогодишно в черноморския пелагиал, най-често в открито море.В планкона попадат и ларвите на представители от няколко други

водата има

мн.голяма плътност.Настъпва пролетната циркулация,в резултат на което температурата се изравнява във всички слоеве до4С.Това състояние се нар. пролетна хомотермия.При понататъшното нагряване температурата на горните слоеве става по-висока,а в долните по-ниска(на дъното остава 4С).Явлението се нар.лятна или нормална стратификация. През есента с понижаването на температурата повърхностните води стават по-плътни и падат към дъното. Настъпва есенно разместване (циркулация) и темп.отново се изравнява с всички слоеве(есенна хомотермия).При по-нататъшно изстудяване водата замръзва.Под леда,по посока на дъното температурата слабо се повишава от 1 до 4С(зимна стагнация).Измененията в хоризонтална и вертикална посока в едни и същи водоеми,както и в географски отдалечени водоеми е 1 от факторите за разпространението на организмите.



19.Нектон

Нектонът произлиза от гр. nectos-плаващо. Това са едри животни делфини, акули, цаца и кит. Нектонът е екологическа група от животни, живеещи във водата, способни чрез активни движения да преодоляват съществуващите водни течения и вълните. Общата конструкжция на тялото им се определя от развитие на комплекса от приспособления, функционално свързани с намаляване на хидродиманичното съпротивление и осигуряване на възможност за движение във водата, с min загуба на енергия. Към екологичната групировка на нектона в ЧМ спадат обитаващите го бозайници, редица видове риби и някои безгръбначни форми от род Sagitta, които са способни на самостоятелни активни движения.

Масов представител на нектона в ЧМ в групата на бозайниците е обикновения делфин (Delphinus delfis) с дължина 2,8 м, останали 2 вида азовския делфин с дължина 1,86 м и афалата-2,8 м са сравнително по-редки. Преди доста години съотношението м/у честотата на срещането им в ЧМ е била 200:20:1. Преди 50-60 г в ЧМ е имало около 1 млн. делфини. Бълг. Риболов е ловил 60 хил. годишно. Акад. Буреш описва случай на навлизане на малкия ивечест кит в ЧМ, добри

проучена. СЗВ се отличават с голямо физиологично разнообразие, наред с фотосинтезиращите има и хетеросинтезиращи представители, мн. видове могат да свързват молекулярен N от въздуха. За мн. видове е характерно жизнено излъчване на органични в-ва, а някои са способни

да извършват особен тип движения. Забележителни са симбиотичните взаимоотношения на СЗВ с др. организми:

- с гъбите образуват лишеи;

- с бактерии, камшични и безхлорофилни водорасли образуват т.нар. синцианози, както и симбиозата с водни папрати.

СЗВ са една от най-старите групи растения. Те са ясно разграничени от др.водорасли.

СЗВ са широко разпространени, разнообразни, бракични, соленоместообитаеми в почвата и във въздуха. Водните СЗВ са планктонни и бентосни. В морето и езерата в бълг. крайбрежия досега са намерени около 70 вида.

Поради нищожните си размери повечето са трудно забележими.Някои образуват колонии, достигащи до няколко см., които се срещат по камъните и водораслите в крайбрежната част, а др. покриват скалите в псевдо и сублиторала и им предават тъмно кафяв до черен цвят, напр.



различен пол и 1и същи пол,м/у родители и потомство е 1от най-важните форми на биотични връзки-стадообразуването . Приспособлението към биотичната среда възниква в процеса на биообразуването,когато произтича взаимното приспособление на хищника и жертвата, паразитът, гостоприемникът и т.н.При това хищникът се приспособява към хранене с опред.тип жертва,която от своя страна изработва в себе си приспособления.защитаващи я от пълното и унищожаване от хищника.

Взаимоотношенията м/у вида паразит и вида гостоприемник се регулират в 2 форми.Те могат да бъдат основани или на оцеляване,или на унищожаване на организма на гостоприемника.В1-я случай видът живее в своя гостоприемник като не го унищожава,а обратно-той е заинтересован.Притова,паразитът използва соковете на тялото и храната на гостопр. само в так. степен,че да не му нанесе вреда.Съвсем друго е,когато паразитът се е приспособил към съществуването,унищожавайки своя гостоприемник.в този случай паразитът често отслабва организмът на гост.Си, правейки го по-достъпен за хищниците и по този н-н обезпечава за себе си възможността за по-нататъшно развитие. При паразитизмът,базиран на оцеляване на гостоприемника,

тялото на женската,намират се под постоянната им защита,хр. се със соковете на женската и оплождат хайвера й в нужното време.Способността на популацията да се приспособява към изменящите се усл-я,т.е.наличието на обратна връзка,е едно от най-важните св-ва на живото.

33.Междувидови връзки при риби

Характерът на Mеждовидови връзки също се изработва в процеса на видообразуването като приспособяване към условия на живот.

Примери:

1.Наличието на шипчета в гръбначната перка при бодливата горчивка намалява изяждането на хищниците в сравнение с обикновената горчивка, която е без шипчета. някои от тихоокеанските котоси при разтварянето на хрилните капачета, ширината на главата се увеличава повече от 2 пъти. Така тихоокеанските представители на скатове от сем. Раида изяждат посочените котоси до 18см. дължина, а „невъоръжените” котоси до 42см. дължина.

2.Tам,където напреженията в отношен. хищник-жертва е голямо се развиват защитни приспособления, т.е. по-голяма плодовитост, грижа за потомството.

3.При рибите жертви се използват разл. способи за защита. При мн

трофността на сапробността на водоемите се разглежда като 2 неделими страни,като ч и същ динамичен процес на функциониране на хидробиоценозите. Връзката м/у 2та процеса е ярко отразена при Е на прир.води,индуцирани от чов.дейност,дисбаланс на биогенните елементи,внасяни чрез замърсяването с орг.материя като резултат от нарастващата сапробност ускорява процесите на деградация на орг.в-ва и така обогатява водите с мин.биогени.Това повиш.рязко трофността на водите

->цъфтежи.

От десетилетия наред доминира представата,че сапробността е физиологично св-во,присъщо само на хидробионтите,които обитават водите в условията на замърсяване,в частност с орг.материя.

Дефиниция на сапробността-определение на колоквиума в Прага през 1966г-Биологичната активност на всеки ч водоем,сапробността е общата сума на всички онези метаболитни процеси,които са антитеза на първичната продукция и следователно свързани със загуба на потенциална енергия.Задно с биогенния и физ.кислороден компонент,това определя съвкупното равнище на всеки водоем.Това равнище може да бъде установено както 1рез измерване на метаболитната динамика,така и чрез анализа на биогенните в-ва.

50° С. Точно такава голяма е и амплитудата, в колебанията на солеността, в която могат да живеят рибите.

Взаимовр. на рибата с абиот. и биот. среда е взаимообосновена и изменение в 1та с-ма води до изменение и в другата.

В зависимост от своето биолог.съст. рибата реагира разл. на1 и същ дразнител.Напр. черноморския сафрид през есента ако не натрупа в тялото си необх. колич. мазнини,по време на отхранването си той не мигрира към местата на зимуване и остава да се храни при брега.При рязко падане на темп. на м. вода сафридът загива и бива изхвърлен от вълните с десетки тонове на брега.Добре охраненият сафрид отива на местата за зимуване и се спасява.

Приспособления на рибите към абиотичните фактори на средата:

Плътност,вискозитет,налягане,движение на водата.Н-ни за придвижване на рибите.

Рибите живеят в среда,значително по-плътна и с по-малък вискозитет,в сравнение с в-ха.с това са свързани редица особености в техния строеж,ф-я на органите и поведение.

По форма на тялото рибите могат да се разделят на:

торпедовиден-най-добрите плувци, обитатели на в-та-скумрия, кефал, сьомга

стреловиден-близък на предходния,но тялото е по-удължено и близки до замръзването на морската вода(-2 до -3° C) и при

сигнал и активатор при различни биолог.процеси като нач. на миграциите,половата,активност,изхв. на половите продукти.Това е характерно за много видове пaстървови риби.

Със способностите на проникването на светлината във водоемите са свързани и наличието и устройството на зрителните органи.Органите за светене,както и окраската на тялото.

Пр.:рибите от пелагиала имат синкав или зеленикав гръб,сребристи страни и коремче(хамсиевите и др.)

Кафявият,зеленият и жълтият цвят на гърба и различните ивици са характерни за рибите,обитаващи водоеми,обрасли с висша растителност(костура) или за тези от кораловите рифове.Придънният тип окраска на тялото е тъмна с черни петна и точки,коремчето е бяло(мрени и др.)

над дъното-светещи,морски дявол и дънни

Пресноводни риби

Подразделят се на реофилни, приспособени към живот на течение (пастърва,мрени) и лимнофилни-приспособ.към стоящи водоеми-шаран, каракуда.На свой ред преснов.риби също се делят на пелагични придънни и дънни.

Проходни риби

За размножаване минават или от морската вода в речни сладкиводи,или от реките в морската-змиорката

Риби,населяващи бранични водиТова са полусолени води.Подразделят се на:

1.полупроходни,мигриращи за размножаване в долната част на реките,но отхранващи се в полусол.води

2.собствено полусолено водни-попчета,писии,морски игли.

класи и разреди безгръбначни и животни като мекотели (миди,охлюви), мъхести животни,нисши хордови и др.,които се наричат неропланктон,т.е. прекарват задължит. част от живота си като планктери,след това се спускат на дъното.

Важна съставна част на зоопланктона са яйце(плаващия хайвер)на рибите . Пелагичният хайвер и ларвите на рибите отразяват т.нар. ихтиопланктон.

Видовия състав на черноморския планктон е твърде беден,особено сравнен с планктона на Средиземно море.

Хоризонталното разпределение на черном.зоопланктон е неравномерно.Особено богата е северозап.част на морето,поради гол.приток на сладки води.


28тема

Тези видове, които не издържат на гол.колебания на солеността ги нар.стенохалинни.Тези от тях,к’ живеят в солени води пречисляваме към групата полистенохалинни.Такива са напр. обитателите на центр.области на Свет.океан.(35%о)

Те не понасят соленост по-ниска от 30%о(корали)Сладководни стенохалинни организми се наричат олигостенохалинни. Приспособени са за живот във вода със соленост не-повече от 2-3%о

Втората голяма група,които понясят голямо колебание в солеността се нар. еврихалинни.

Например

27.Разтворени във водата соли.

Разтворените във водата соли са жизненоважни за хидробионтите.По отнош.на фитопланктона те изпълн. ролята на субстрат(почва).те оказват влияние в-у изменението на осмотичното налягане на водата,а от там и в/у водносолевия баланс на животните. Йонния състав и осматич.р до голяма степен опред.разпред.на организ. във водата.В свръхсол. водоеми солеността опред.и видовото разноо бразие.

В природата не се среща хим.чиста вода.В нея са установени повече от 1/2 от ХЕ на Менделеевата таблица.Счита се теорет.,че нератв.в-ва във водата несъществуват.Поради това осн.изт-к на хим.в-ва във водата са скалите и почвата.Голяма част от тях имат орг.произход.Те са продукти от обмяната на в-вата на хидробионтите или от минерализац.на техните трупове.Разтв.във водата в-ва са 3 гр.:

-макросоли-съдържат хлорни, сулфатни, хидрокарбонатни,карбонатни,натриеви,калиеви,магнезиеви и калциеви йони

-биогенни елементи-съдържат се в съед-ята на Р,N,Si,Fe и др.

-микроелементи-Mn,Cu,Co,Ni и др.

В морск.вода преобладават хлоридите,а в сладката карбонатите.Общото колич.на разтворените в прир.води соли се означ.като обща соленост.В завис.от общата им соленост прир.водоеми се подразделят на:

-практически

използвайки данните на руски учен, това е бил труп изхвърлен на брега. В миналото сигурно е имало и др, случаи, които не са били отбелязани.

Тюленът монах (белокоремен тюлен или морска мечка) Monachus monachus- достига до 3,5 м. Разпространен е от Канарските о-ви до ЧМ. Предполага се, че по Анаголския бряг все още има сем. тюлени. В Б-я е имало тюлени край Калиакра, но сега не се забелязват никъде. След откриване на интелигентните способности на делфините, делфиноловът в ЧМ е забранен. Типични представители на нектона от групата на рибите са тези с ясно изразени торпедовидни форми на тялото, които намаляват с значителна степен съпротивлението на водата. От рибната фауна в ЧМ може посочим паламуд (Sarda sarda), скумрията (Scomber scombrus), риба меч и тонец (Thunnus thunnus). Преди мн год. тонецът е образувал по-големи струпвания. Тонците и рибата меч са в състояние за кратко време да развият скорост до 90-120 км/ч.

Към видовете с торпедовидна форма на тялото е черноморската акула (Squalus acantias). Мн представители на черномосркия нектон нямат торпедовидна ф-ма на тялото, но като постоянни обитатели на пелагиала притежават качества на мн плувци. Такива са совридът, кефаловите риби, камсията, цацата,
калотрикс. В крайбрежните езера при нормални условия се развиват мн. СЗВ от пролетта до есента.


заразяването може да обхване всички индивиди на популацията. При паразитизмът,унищожаващ гостопр., паразитът напада само определена част от популацията,т.к. ако заразяването превиши определена норма и се наруши възпроизводството на популацията на вида гостоприемник,то тя бавно или бързо ще изчезне=> ще изчезне и популацията на паразита.Паразитът водещ до унищожаване на гостоприемника обик. е развит в тези случаи,когато гостоприемника е мирна риба, употреб. като храна от хищна риба. Паразитът,водещ до унищожаване на хищна риба е рядко явление.

За обезпечаване и възпроизвеждане на популацията и достигане на максимална численост при дадени условия се изработва сложна система от вътревидови приспособления.Биотичните връзки както м/у видовите,така и вътревидовите взаимоотношения са взаимно обосновани и по тесен начин сварзани с абиотичната среда.

риби се изработва отрова в 1 или др. форма.

Отровните риби се делят на:активно отровни,пасивно отровни.АКТИВНО ОТРОВНИТЕ имат жлези в основата на шиповете,плавниците и хрилните капачета.Отр.жлеза при рибите е епидермални клетки, обособени или не от останалите клетки на епидермиса.По характера на действие отровата на тези жлези напомня змийска отрова.При пробождането от страшната брадавчатка (в ЧМ отсъства), смъртта настъпва от 2часа до 1 денонощие. В ЧМ най-отровен е ЧМ-дракон.Отр.жлези са разположени 13-те бодливи лъчи в гръбната перка и хрилното капаче.При натискането на шипчето, обвивката на жлезистата клетка се разкъсва и отровата потича от шипчето в раната.Такива отр.жлези предизвикват големи болки.Др.риби в ЧМ с отровни жлези в основата на бодливите лъчи в перките са скорпената, а в Атлант. океан представителите на род морски окум . Нараняването на ръцете от морския окум при рибарите причиняват тежки заболявания и загуби на трудоспособност, а понякога частична инвалидност.



Определение на Сладечек:съпробноста е биологична ситуация във всякакви води.

Екологична субцесия:равно е на развитие на екостист. и се състои в изменения във времето на видовата структура и биоценотичните процеси.Е и замърсяването се проявяват чрез прогресивни станции.Осн.мярка са сапробност се формира от посоката на процесите,които те показват.

Редуценти:сборно понятие за хетеротрофните и сапрофитните организми,които минерализират мъртвата органика до биогени.Токсичността,радиоактивността и др.физ.лимитиращи фактори са независими от съпробността ,но взаимодействат с нея.В биологичната активност на всеки ч водоем съпробността обхваща общата сума на всички метаболитни процеси,които са антитеза на първичната продукция и така водещи до загуба на потенциална енергия.Измерването на тези процеси ще направи възможно определяне на сапробните равнища на физиологичната основа.Съпрофитни хидробионти: микроорганизми,изп. за субстракт орг.в-во на мъртви тела.Най-мн е пострадала от пренатоварване плитководната северозападна част на ЧМ,където се вливат такива мощни реки като Дунав с техните води в морето попадат изк.торове от селскост.дейност.1 от последствия-та от този поток е пълното изп.на

нечифтните перки са придвижени назад-зарган,щука

сплеснати странично –като при бабошката;като при риба луна;тип калкан

змиевидно тяло

лентовидно тяло

топкообразно тяло-риба таралеж

плоска форма на тялото

Сред рибите има представители,к’ са се приспособили към своеобразен полет-летящи риби.Това не е истински полет,а летен тип планер-за 10сек. прелитат 100м.Този полет се е изработил като защитно приспособление,позв. им да се отскубнат от хищниците.В ЧМ не се срещат.За да се задържи във водата (относителното тегло на рибите е 1,0-1,15)са необх. следните приспособления:

-плавателен мехур(акулите и някои скумриеви нямат такъв)Др.риби без такъв мехур са скорпиона,барбуната.При мн.от дребните риби-херинговите, шарановите, плавателният мехур е свързан с червото и с помощта на специален канал ductus preumaticus.

При някои риби-трескообразните във възрастно състояние тази връзка на плавателния мехур с червото не се съхранява.При херингата,трицоната плават. мехур има 2 отвора, освен ductus в задния край на мехур има външен отвор.Това позволява на рибите бързо потъване в дълбините или изплуване към повърхността,отделяйки излишния газ от плавателния

24.2Разтворени във вода газове

Постъпването на газове във вода се осъщ.главно по 2 н-на:от въздуха чрез адсорбция(част от О2О2 и N)др. част от тези газове както и амоняка,сероводорода и метана се отделят при протичането на биолог. процеси като фотосинт., диш.,гниенето,редукция на сулфатите ,денитрификация,амонификация и др..



О2 е 1 от жизнено важните ф-ри,както за сухоземните,така и за вод.растения и животни.Неговото колич. отделено при фотосинт. зависи от колич.на асимил. маса растения,продължит. на осветл. и темп.Той се изразходва при диш.на растенията,нощем,животните,химическото разлагане и окисляване на органичните в-ва ,за окисляване на сероводорода, Fe,мангана.Поради това е подложен на силни денонощни ,сезонни ,хоризонтални и вертикални колебания.

В свет.океан най-гол. кислородна наситеност имат полярните води(7-8мг/л)към екватора к-вото на О2 спада до 4-5мг/л между 10 и 40 метра.Под тази граница започва да намалява.Умерените географски ширини и тропическите части на океаните на дълбочина 50-300-800м често пада под 1мг/л/Поради хоризонталните течения, насочени към екватора към полярните области.От 300-800. надолу количеството на О2 отново бавно расте до 5мг.В езерата и язовирите по до.



26.Активна реакция на водата рН

Реакцията на водата изразява съотнош.м/у к-ните и о-вите,намиращи се в нея.Тя се опр.от концентрацията на Н-йони и се отбелязва със знака рН.Колкото повече Н-йони има във водата,толкова рН е по-малко.при рН=7 водата е неутрална,при рН<7-кисела,а при рН>7-алкална.Слабокиселите води са с рН 6-7,а слабоалк.са с рН от 7-8.Морск.води имат слабоалк.реакция от рН 7,85-8,35.В сладките води рН се колебае в мн. гол.граници.3,5-2.4 в киселите торф.блата и до 10 и повече силноеутрофиз.езера и язовири по време на цъфтежа на водата.В зависимост от това сладковод. басейни се подразделят в 2 гол.гр.-кисели (рН<5) и неутралноалкални(рН м/у 6 и 8).В един и същи басейн ст-стите на рН са подложени на силни сезонни и денонощни промени.През лятото,по време на цъфтежа на водораслите в утренните часове,натрупалия се през нощта от диш.на раст.СО2 силно пониж.ст-тите на рН.Вечер с консум.на своб.СО2 от водораслите рН се повишава силно. Промени в рН настъпват в завис.от хар.отпадни води.тези от металургията работещи с к-ни се окисляват,а от сапун.пром.се алкализират.Акт.реакция има пряко или косвено влияние в/у хидробионтите,т.к.в гол.степен опред. протич.на


известното соленично раче;Artemia salina може да живее и в почти сладки води и в море със соленост 200%о.Попчето Бубир издържа соленост от няколко десето до 60%о Бодливката също може да живее в солени и в сладки води,въпреки това еврихалинните видове не издържат бързи промени в солеността на водата,тъй като това води до резки нарушения на техния водно-солеви режим.Карагьозът, моруната,които ежегодно сменят сладките води с морски и обратно,при преминаването си в първата среда ,известно време прекарват в полу-солени води,за да преустроят регулацията си на осмотичното налягане.Много от еврихалинните организми за тази цел са си изградили морфологични и функционални приспособления. Хидробионтите имат способността да натрупват соли в тялото сив мн.по-голямо количество,отколкото ги има във водата.Например морската вода съдържа до 31%о NaCl и твърде малко К2,но морските риби натрупват преди всичко него и то в концентрации 1000пъти по-големи,отколкото С във водата. Аналогични примери могат да се посочат и по отношение на Са.

Животът във водата протича при мн.големи темп.граници.Най-ниската температура,при която активно могат да живеят водни организми е-7,75С в условията на свръх солени водоеми(някои

безсолни-някои блата от лесостеп.зона на сев.полукълбо с обща соленост м/у 0,05-0,01промила.

-сладководни-с обща соленост под 0,5промила

-полусолени-м/у 0,5 и 3промила

-солени-м/у 30 и 40промила

-свръхсолени-над 40промила.

В Мъртво море солеността достига до 275промила.Поради това като изключим пурпурната бактерия в него няма живот.

Сладковод.басейни се делят на 2 гр.-с лека и твърда вода.При първата гр.минерализацията е твърде ниска-под 0.065мг/л,а при втората достига 300-500мг/л.

От своя страна полусолените водоеми се делят на още 4 подгрупи.ЧМ спада към 2-ра подгр.със соленост м/у 30 и 18 промила.

които макар и с малки размери извършват значителни предвижвания. Те плуват със значително по-малка скорост в сравнение с тези, които имат торпедовидна ф-ма.

Змиорката е известна с далечната си миграция за размножаване, движението се осъществява чрез змиевидно извиване на тялото. При този начин на движение тя изминава значителни разстояния при малък разход на енергия.

Видовете, обитаващи водните слоеве, са слаби плувци, тяхната принадлежност към нектона е условна. Зеленушните и морските кучки обитават през лятото мидените обраствания в зоните на подводните скали и полета от водорасли или плитководната зона като се предвижват на неголеми разстояния с есенното захлаждане на водите, те се предвижват бавно към дълбочините, където намират благоприятна t за презимуване. М/у безгръбначните животни на ЧМ представителите на нектона са от род Sagitta са 3 вида и от тип четинко-челюстни (Chaetognatha), това са червеообразни вторичноустни организми, които се предвижват във водата с мълнееносни скокове като хидробионти с хищен начин на

живот нападайки различни дребни планктерии но дори и малки рибки. Нектонологията е развита от Алеев. Практическо значение има в





31.Вътревидове връзки при риби.

Насочват се към обезпечаванена съществуването на вида в тези условия,в които той живее и е възникнал.Формите и приспособит. значение на вътревидовите връзки са различни.При едновидовите групировки ори рибите:стада,елементарни популации,струпвания,колонии и др.

а)стадо-сравнит.продължителна във времето групировка на взаимоориент. се една към др.риби с близко биологическо съст-е и в/х,обединена от единството в поведението.По-малки групировки са пасажите.Рибите в стадото активно поддържат контакт една с друга.В стадото рибата има местоопределена организираност на действията.

1.Елементарна популация(ЕП)- обик. едно възрастова, често пожизнена групировка на рибите сходни по своето биолог. състояние и ритъма на биолог. процес.ЕП по Лебедов(преподавател) възниква като правило на местата на излюпването и се съхранява мн. продълж. време изменяйки се само за сметка на отпадането на част от индивидите и присъединяване на сходни на жизнения цикъл и биолог. състояние на индивидите от др. ЕП.

СТАДО или ПОПУЛАЦИЯ – е едновидова разновъзрастова вече, самовъзпроизв.се групировка от риби населяващи опред. район и привързана към определени места за

18.Неустон

Граничната повърхност м/у водата и въздуха е специфична среда, заселена от животински и растителни обитатели. При повърхностните компоненти от организми се наричат неустон и плеустон. Плеустонът е групировка от раст. и животински организми, чието тяло се намира едновременно и във въздушна и във водна среда. Неустонът е групировка от организми, живеещи във водата и въздуха, които обитават една от 2-те среди на ципата на повърхностното напрежение във водоемите. Неговото разпристранение засяга всички водоеми – сладководни и морски. Науман е въвел понятието неустон за бактерии, неуглени, хламидомонади, амеби, и др. едноклетучни и дребни растения и животни, населяващи повърхностните ципи на малки сладководни водоеми. В последствие Зернов даде описание и на морски плеустон. Зайцев е създал нови методи за събиране на проби и са направени първите подробни, задълбочени изследвания на морския планктон в повърхностните слоеве на ЧМ и е направено ново направление в екологията – морска неустонология. По данни на Рудковски общата слънчева радиация се поглъща най-интензивно в най-горните 10 см води. В 10 см микрохоризонт се установява най-

уникалната дънна екосист.


10.Фитопланктон (ФП)

Досега са установени около 700 вида морски, братични и сладкководни едноклетъчни водорасли.Всички планктонни водорасли са едноклетъчни и имат външен скелет-панцер. Той е безполезен против челюстите на едрите личинки на морските раци. Терациумът напр. достига до 200 микрона и неговия панцер е мн. здрав. Ф се дели на:

- диатомови (кремъчни водорасли) – Те имат кремъчен панцер от 2 половинки. Едната половинка е като кутийка, в която лежи клетка, а др. е камъче. Когато диатомиете се делят 2-те половинки на скелета се разделят м/у дъщерните клетки.

- Диатомеа – ахмантеса – едри клетки. Този вид живее на дъното или по повърхността на големи водорасли, но често от теченията или вълните. Те попадат в планктонното съобшество. Др. дънни диатомеи, са ликмофора, граматофора, левросигма. Ако разгледаме по-внимателно ахмантесата и ликмофората ще забележим каналчета и дупчици в панцера. Чрез тях върви обмяната на в-ва с ОС (вода, соли и газове).

Ликмофорите могат да образуват колонии приличащи на дървета. Мн. интересна дънна планктонна диатомеауниплан

изменения в атмосферното налягане.Например при буря.В Япония за тази цел умишлено държат някои видове риби в аквариуми и по поведението им съдят за предстоящото изменение на времето.При мнозинств. на рибите, извършващи бързи вертикални премествания(тунци) плават. мехур или е редуциран или отсъства.Не бива да се забравя че относителното тегло на рибите зависи от мазнините в тялото и черния дроб.


  1   2


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница