Биотични фактори на ос



страница2/2
Дата22.07.2016
Размер419.55 Kb.
1   2

Рибни дъждове Смерч=торнадо


Смерчът захваща от морето или вътреш. водоеми гол.маси в-а иги пренася заедно с вс. животни,в това число и рибите.

В Индия по време на мусоните има рибни дъждове.Описани са още в Норвегия,Испания.Биолог. и еколог. знач. на дъждовете се състои в разселването на рибите(Само малко видове могат да живеят в пълна тъмнина в пещерите и при много слаба изкуствена светлина , мехур.Албанските рибари при Адриетическо море при лов на сардини казват:”пяната се появи,сега ще се появи и сардината”.Запълването на плавателия мехур с газ при едни видове се осъществява за сметка на атм.в-х-костур,бяла риба.При др.газ се отделя от гол. клетки, разположени вътре в плавателния мехур и ductus практически не функционира.При личинките на някои видове


време на пролетното и есенното изравняване на температурата на водата,почти се изравнява и количеството на кислород-това състояние се нарича хомооксидения.В него се намират почти целогодишно олиготрофите (т.е. бедните на органични в-ва езера)В тях количеството на кислорода е високо-често над 10мг/л.При еутрофните,т.е. богати на органични в-ва равнинни езера и язовири в повърхностните слоеве кислородът може да достигне големи стойности над 10мг/л,а в придънните да настъпи кисл. дефицит(кислородна дихотомия). Това става при усилена консумация на дишане и разход на гнилостни процеси.

Не всички видове са еднакво чувствит. къмО2.Напр.морските риби са по-чувствит.към недостига от сладководните. Сред последните най-взискателни са пъстървите(7-8mg/lопт.колич.О2,а мин. 5,5mg/l). Пъстървите живеят нагоре.Под 3mg/l умират от задушаване.Шаранът мин. се нуждае от 4-5мг/л.Ст-сти по-ниски от 3мг/л са неблагоприятни за растежа му,а под 0.5-0,7мг,л водят до задушаване.Има още по-непретенциозни в-ве към О2. Напр. линът издържа на 0,3мг/л,обикн.от тази граница умират. Само някои ларви от сем.хирономид могат да издържат без О2 до няколко дни.Червеите от сем. Тубифициди-

хидрохим.п-си.От рН зависи разтворимостта на някои соли и колич.на активните им йони,които играят първостепенна роля при изгражд.на телата им и при физиолог.п-си.Напр.Fе в малко колич.(0,14-4мг/л)е жизнено необх.за всички раст.и за повечето животни.Но при 2-3 пъти по-голяма конц-я,то е силно отровно.Шараново стоп-во може да се построи и в рибарник със значит.колич.Fe,ако водата е неутралноалк.,което обуславя неговото свързване.За рибите на желат.реакция на водата е неутрална до слабоалк.(рН 7-8)Най-устойчив на алк.води е линът.Той загива при рН>10,9.Следват го шаранът (10,8),щуката(10,7),бабушката(10,4),пастървта и костурът(9,2).Кис.реакция на средата влияе неблагопр.и в/у биолог.ф-ции на рибите-дишане,обмяна на в-вата .Неутр.и слабоалк.среда влияят благопр. на развитието на хранит. организми.

бактерии).А най-високата е +88С, характерна за няколко вида бактерии, обитаващи термални извори.За водните животни тази граница е 52С.Някои организми понасят големи температурни различия(евридейни).Тези,които съществуват в тесни температурни граници се нар.стенотермни.Към топлолюбивите стенотермни животни принадлежат рифообразните корали, които не понасят по ниска температура от 20С и колебания по-гол. от 2-3С.Към студенолюбивите стенотерми спадат някои арктични видове миди,морски звезди,полярни и дълбоководни риби.тук спадат и обитатели на планинските езера и язовири.По отнощение на вътр. си темп. животните се делят на 2 групи:с не -постоянна температура(пойкилотермни)и с постоянна-хомотерни.Рибите се числят към първата група(пойкилотермни)и с постоянн-хомотерни.При мн. водни организми съществува добре изразена зависимост м/у температурата и скоростта на тяхното развитие.Колкото по-висока е температурата,толкова по-малко дни са необходими за развитието им. Произведението м/у тези 2 величини е постоянно число и се нар. градус от ни.Периодът на половото развитие е също в тясна връзка с температурата.



34.Еутрофикация(Е)

Това е антропогенно индуцирания дизбаланс на биогени,които водят до първична свръхпродукция,изградена в масови водораслови цъфтежи.

Съгласно биопродукционната с-ма за езерната типология на Науман-Тинеман постепенното нарастване на трофичните условия в хидроекосистемите се обозначава като еутр.

Еутрофизацията е пренатоварване на морето.



Еутрофни водоеми-водоеми с висока биопродуктивност.Еутрофна зона- оптимално осветения воден слой до 150-200м дълбоч.на епипелагиала.

С развитието на индустриалното общество в последните 150год. Е се е превърнала в 1 от най-разпространените въздействия в/у водните екосист.На силова Е са подложени не само големите езера,но и обширните морски екватори в близост до големи селища и промишлени центрове или с/у устията на замърсените реки.Днес представата за еутрофизация като явление не се изчерпва просто с ест.еволюция на лимническите с-ми.Е се възприема като мащабно явление,но е антропогенно индуциран дизбаланс на биогени в хидросферата с крайно негативни последици за кач. И продуктивността на в.екосистеми.Причината е нарастващото натоварване на

областта на риболова, водния транспорт и др.

9.Бактериопланктон

Planctos – блуждаещи.

Бактериите са органичните деструктури в морските екос-ми. Много от тях живеят в откритите води, най-често до срупване на планктон и могат да се намират на различна дълбочина. Основната маса на бактериите е на дъното, където падат остатъците от умрелите организми. Умрелите пелагични организми, падайки на дъното, преди да бъдат подложени на действието на бактериите, са подложени на действието на детритоядни организми – ракообразни. Патогенните бактерии могат да бъдат причина за различни заболявания от зоопланктона до рибите, делфините и китовете. Бактериите са най-нисшите представители на растенията. Те са разпространени във водата, почвата и въздуха. Срещат се в морските басейни, във водната маса до най-големи дълбочини и в тънките утайки. Живеят от органичния О, анаеробни при липса на О и аеробни при нищожните си размери повече от 0,001мм имат относително много голяма повърхност, поради което обмяната на в-ва е интензивна проявяват много висока физиологична активност. Едни от бактериите са хетеротрофните,


размножаване, охранване, зимуване.Всяко стадо(ПП) се характериз. с опр.морфолог.особености,отличаващиго от др-те стада на същия вид(пр.- 1.азовска и черноморска хамсия. Азовската нараства бавно и на 3+години има по-късо и одебелено тяло,а черноморската(„чатал койрук”) е мн дълга на същата възраст; 2.черноморското стадо и мраморноморското стадо маврит. 1-то зимува в ЧМ а др-то в мраморно и босфорското предпроливно пространство, за сега са установени различия смао в генните честоти, на някои полиморфни локоси(гени), но не и различия в морфологията или темпа на нарастване. Вмомента се извършват подобни анализи, за да се намерят морфолог. особености между тези 2 стада. Първо пристига към нашия бряг мраморноморското стадо.

Струпване-временно обединяване на няколко пасажи,образуващи се в резултат на различни причини:

-размножително струпване-възниква с цел размножаване и се състои от изключ.полуозрели индивиди(млади индивиди попадат случайно)

-миграционно струпване-възниква по пътя на движ.на рибите

-струпване за отхранване-там,където има струпване на хранит.обекти.Тази група струпвания може да бъде механ.смес от различни стада на 1 и същи вид с примес от др.видове,главно хищници,хранещи

голямо количество дълги, средни и UV лъчи.Освен увеличение на концентрацията на солите в повърхностните слоеве се наблюдава и обратното явление, силно понижение на солеността и увеличаване съдържанието на N съединения от дъждовете и речния поток. От др. страна морската пяна има голямо екологично влияния.

Обитателите на неустона образуват редица естествени групи, които се различават пом/у си по 2 главни критерия:

1.положение на организмите спрямо границата море-атмосфера и продължението на неустонната фаза в жизнения цикъл.

Обитателите на водната среда на ципата (хипонеустона) и на въздушната среда (епинеустона), които прекарват целия си живот в зоната на повърхностната ципа, се наричат еуепинеустонни и еухипонеустонни, а тези, които прекарват само определен период от жизнения си цикъл, се наричат нероепинеустонни и нерохипонеустонни. Последните са свързани с повърхностните хоризонти само през ранните стадии на тяхното развитие и след това преминават към живот в планктона, нектона или бентоса.

Към горните групи на еухипонеустона Зайцев отнася черноморските рачета, лабидо цера, морска хлебарка, а към нерохипонеустона – ларвите на бентосните животни, ларвите

ктота. Нейният лъчист хлоропласт е антена за ловене на слънчева светлина. Най-обикновените диатомеи в морето са хетоуеросите. Това са клетки и те са защите за хетоуероса и са жестоко и мощно оръжие против едри животни. Известни са случаи на масова гибел на риби. Вершинин, изучавайки мидите като филтрат в ЧМ е разбрал, че когато планктона има мн хитоцерози, мидите престават да се хранят и затварят черупките си, за да не се повредят. В ЧМ е мн. разпространен хетоцерозис. С дълги и мощни четинки завоювал целия свят. Най-голямата планктонна диатомеа е псевдосолената птичаясипора. Краищата на тази трубичка са извити като птичи нокти. Тя достига даже над 1 мм., т.е. гигант сред ФП-ните водорасли. Стените на панцера са тънки, а плътността на клетката е малка. Подобна на нея цилиндротеката, Типичен вид от всички морета

Без светлина е невъзможна фотосинтезата, но през нощта водораслите превръщат натрупаната светлинна енергия от енергия на хим. връзки в енергия на въглехидрати. За да се забави потъването на диатомовите водорасли се увеличава повърхността на клетката чрез дълги власинки или образуване на колонии вериги, т.е. 10-ки преплават едни до др.

Диатомовите водорасли нямат камшичета.

риби ductus съществува и след като нагълтат в-х и напълнят мехура ductus се затваря.При рибите със затв. плават. мехур се намира т.нар. червено тяло,извънредно гъсто нанизано с капиляри.Така напр. в 2те червени тела на плават. механизъм на змиорката има стотици хиляди капиляри.В същото време обема на капилярите е колкото 1 средна капка.Съставът на газта в плават. мехур е различен:О2-8%(риба меч),при костура е 19-25%,при щуката 19%,естествено е да има и СО2,N2,но са с малък %.Наляг. на този газ в плават. мехур се предава към слух. лабиринг .При шарановите се предава с помощта на вибров апарат-ред костици,съед. плават. мехур със слуховия лабиринг.В стената на плавателния мехур има нервни окончания,реализиращи измененията в налягането на газта.

Рибите могат да възприемат и най-незначителните предуциране на животните на големи дълбочини.)Светлината оказва определено влияние в/у хода на обмяна на в-ва на рибата,в/у съзряване на половите орг.т.е. светлината за рибите е необходим елемент от тяхната среда.

Съществен фактор,опред.проникването на светлината във водата е нейната прозрачност.От Мътните води на Индия ,Китай и средна Азия, дискът на Секки (прозрачността)

няколко десетки дни.Продължит. време , дори и извън водата, може да живее каракудата,особено ако се държи навлажнена и в хладилник.Във водоемите каракудата може да живее при голям недостиг на О2,т.к.сама си го произвежда чрез т.нар.анаеробен метаболизъм Други видове риби при нужда дишат атмосф.в-х.Виюнът поглъщайки в-х усвоява атмосф. О2 и има черво богато и осеяно с кръв.съдове.СО2 е друг газ,свързан с диш.на вод. организми.През деня раст.го изполлзват като градивен материал за фотосинтезата,а през ноща той остава в излишък.Животните,особ.рибите,са мн. чувствителни към него.Дори и незначит колич.от този газ затрудняват тяхното диш.,т.к.той намалява способността на кръвта да усвоява О2.Колич-то своб.СО2 (особ.в морск.вода) е твърде малко.Той взаимод.с Н2О и образ.въглена к-на,а тя с к-ните на Са и Мg,в резултат на което се образ.карбонати и бикарбонати.Вертик.му разпред.в дълбоките езера и язовири през лятото има почти огледално разп.на разпред.наО2,т.е.в повърх.слоеве колич. му е мин,а в дълбочините постеп. се увелич



Азотът постъпва във водоемите главно чрез абсорбция от атмосф.и в резултат на жизн.дейност на денитрифицир. бактерии.Усвояват го само 2 гр.бактерии-азотобактер и клостридиум и само някои синьозелени водорасли от род

16Зоопланктон

Обхваща почти всички групи животни в ЧМ,от едноклетъчни до риби.Типът на едноклетъчните е представен от един вид камшични Noctiluca miliaris и с около 20 вида ресничести Infusoria. Noctilucaе най-обилна в повърхностния слой през лятото,когато се размножава и причинява светене на морската вода.Химическата реакция е точно такава,както и при светулките.В-вото люциферин се дисоциира от кислорода под действието на ензима luciferasa.В повечето химични реакции се отделя топлина,а тук 1 квант зелена светлина.През останалите сезони Noctiluca е също доста многочислена но е на дълбочина 15-20 м.От ресничестите от черноморския планктон се срещат представители ot Tintenoidae.Типични представители,чието тяло е скрито в чашкообразна къщичка.Най-обикновени са видовете Tintenocsis campanoia, beloidae.Много по-редки са някои видове амеби и камшичести.През летния сезон се развива бакфоргията и понякога мирюзията.Мн често в ЧМ се среща белодробната медуза и Aurelia aurita. Носени понякога от течението медузите понякога задръстват риболовните мрежи. Те са неприятни за къпещите се в морето.Обикновено като ги хващаме с ръце не трябва да си пипаме очите. китайците



17.Вертикално разпределение

Добре изразено.Долната му част слиза до 100-150м,а в ЮИ част на ЧМ-225м.1 4аст от зоопланктерите се срещат целогодишно,понеже не се влиаят от темп.на в-та.Те са привързани в слоя с дълбочина15-50м.Др. част от зоопл. Предпочитат по-ниски темп(криофилни).През зимата се срещат на всички дълбочини.,а с настъпването на лятото и стратификацията на водната темп. се спускат на дълбочина 50-60м.,кудето темп. е постоянна.с настъпване на есенното захлаждане и конвекцията на водата отново се издигат на повърхността.3тата група са топлолюбиви(термофилни)и се срещат предимно през лятото-водни бълхи и вестонотото раче.

Освен сезонни миграции някои зоопланктери извършват денонощтни вертикални миграции.хидрологич.особености на ЧМ ограничават денонощните вертикални движения до няколко местра,но в др. морета те обхващат цялата осветена зона-500м дълбочина.Едновременно със зоопл.,верт.миграции изв. И някои планктоноядни риби(трицона-нощем е на повърхността а денем на 20-30м).Средната год.биомаса на хранит.зоопланктон и И част на ЧМ се движи около 50мг/м^3.При бълг.бряг е около 0,425мг/м^3.

Никитин е изчислил общата зоопл.маса на 7мил.т(на 25м-най-богато).Наличиет

водите с алохтонно орг.в-во и биогенни елементи,по специално с Р.

Алохтонна органика-органика продуцирана извън и внесена в хидробиоценозата чрез бреговия или речния оток или чрез теченията.Осн. потоци,чрез които постъпват биогените са:замърсяването на водите;изп. На фосфорсъд. Препарати;широко изп.на мин.торове при интензивно земеделие.

Нараства натоварването и с Азот от замърсяването на в-ха с NOx,които постъпват в водите чрез валежи.Именно непълната минерализация при почистването на комунално-битовите отпадни води играе все по-голяма роля в обогат. на в-те с биогенни елементи.



Антропогенни ф-ри-преките или непреките въздействия в/у хидроекосистемите,породени от чов.дейност.

Особено нежелано последствие от Е са масовите водораслови растежи на циано-бактерии,някои от които са токсични или предизв.алергични ефекти,излъчват метаболити с лош вкус или мириз и така създават проблеми за ползване на водите за питейно-битови цели и за функциониране на трофичните вериги. Влошаването на светлинните исловия на др.комплекси на фитопланктона и висша в.растителност е само 1 от страничните ефекти.Осн ефекто от Е е нарастващото изп. на О2 в

т.е. хранят се с готова органична храна. Такива преди всичко непланктонните бактерии, които играят важна роля в природата като разлага труповете на мъртвите организми и изобщо органичната материя и ги превръщат в минерални неорганични в-ва, с които ги правят достъпни за ново усвояване от растенията. Другите бактерии са автотрофни – получават необходимата им енергия чрез фотосинтеза или хемосинтеза (химични процеси). Към хемосинтетичните спада бактерията – микроспира (microspira), които разлагат сулфатите в чреноморската вода, при което в морето се получава отровния газ сероводород. Количеството на бактерията в морската вода е много голямо. Всяка капка вода съдържа бактерии, поради което процесите свързани с тяхната дейност никога не спират. При някои от тях, бактериите излъчват във водата в-ва, които играят много важна роля за живота на морето. Бактериалната флора на ЧМ е изследвана от Крис. Той прилага модерни за своето време методи за изследване на бактерии, като използва голям брои проби от различни морски дълбочини. Основните изводи на Крис са следните:

1.Успоредно с отдалечаване от брега намалява количеството на микроорганизми в О слой на ЧМ, а количеството сероводород в ЧМ е по-голямо.



се с рибите от стадата или техния хайвер

-зимувални струпвания-възникв.на местата,където рибите зимуват.

Движещите се пасажи могат да имат различна ф-ма.Движещата се риба образ.около тялото си опр.силово поле,поради това при движ.в пасажа на рибите се построяват една до друга в опр.време.При рибите обикн.няма един водач на пасажа,а са мн в завис.от големината му.Пасажи с водач се образ.в случаи опазване на потомството от родителите,когато мъжкия индивид организира и насочва пасажа на малките.Рибите се ориентират в пасажа с помоща на зрителните си органи и страничната линия.Пасажната окраска помага за ориентирането им.Понякога украската е само през периода на размножаване.Обикновено рибните пасажи са от 1 вид,но се наблюдават и смесени.Защитното знач-е на пасажите е без съмнение,че единичните екземпляри от даден вид стават жертва на хищните риби,а също и на пасажи.В пасажите хищните риби по-лесно магат да ги избегнат.Но пасажът от др.страна е по-забележим за хищника,затова при неговото приближаване индивидите се разпръскват в различни страни и го дезориентират.сигналът е зрителен или от сок от разкъсана риба.Експеримент.е доказ.,че като се капне извлек от тялото на риба,или

на дънния червей.

Микробиологичните изследвания на Цибан показват, че бактерионеустона е средно 2 пъти по-богат от бактерио планктона, при това се различават и от огромното количество бактерии в морската пяна. Повърхностият микрохоризонт 0,5 см Зайцев установил, че има голяма численост на организмите от микропланктона и на др. видове едноклетъчни. Общата биомаса на хоризонта 0,5 см, отчитайки и малките рибки, достига до 15-25 хил.т.

- Динофлагелати – При тях има по 2 камшичета, разположени в браздичките на

панцера. Едно камшиче се върти около тялото, а др. е насочено напред. Те са завити като тирбушони и работят като перките на хеликоптер. В резултат на това клетките се въртят около своята ос и едновременно плуват напред по спирала като витло във водата. Камшичетата са толкова тънки, че не се виждат под микроскоп. Панцерът на динофлагелатите е построен от органични в-ва, съставен от мн. пластинки, обвиващи клетката. Най-често от блатния планктон на ЧМ се среща на процентрон миконос.

Когато настъпват студовете, мн динофлагелати изменят формата си и падат на дъното. Когато теченията през пролетта и лятото ги повдигнат в топлите води, от обвивката излиза клетката от водораслите и тя започва живот.Тази находка е 1 нов вид за ЧМ и този вид е отровен.Това водорасло не отравя морето,а след като се нахранят с нейните клетки мидите,които са филтратори, отровата се натрупва в организма и ако ги изяде човек може да се натрови.До сега смъртни случаи от натравяне не е имало,но трябва да бъдем внимателни не заради водораслите,в разгара на курортния сезон водата не е чиста.МН.по опасно е да се купуват миди и

потопен във вода вече не може да се види,до прозрач. води на Саргасово море(66,5м)Централната част на Тихия океан(59м).Край бреговете на Англия 90% от светлината се поглъща на 8-9м.ЧМ край брега е 2м,по-открито море е 4 метра,а в открито е 10м.От червената част на спектъра остават само 2%,от оранжевата 8%,от жълтия 32% и синята 75%,на дълбочина 500м остават само виолетовите лъчи.

Преди всичко светлина е изключително необх. при протич. на фотосинтезата.При този процес раст. усвояват слънчевата енергия и изграждат първич. органична материя от неорг.в-ваCO2 , H2O.

При фотосинтезата се отделя голямо колич. О2,жизнено необходим за аеробно дишащите организми.Според силата на проникване на светлина във водата различаваме 3 зони:

-максимално осветена и богата на растителни организми до около 80м

- със слабо разсеяна светлина и по-малък брой растения, главно диатомови водорасли 80-350-400метра

-3та зона-потънала в пълен мрак без никакви организми –под 400м

Светлината прониква мн. по-дълбоко, защото различните лъчи от слънчевия спектър имат способността да проникнат на различна дълбочина :

-червен от 5-10м

-оранжев до 20м

Анабена и Ностог.Колич.му във водоемите е около 10-20мг/л.



Амонякът постъпва във водоемите като промеждутъчен продукт при минерализация на азотните съед-я (нитратите),която се извършва при съдействието на микроорг.в безО2.усл-я.П-сът обикн.протича в придънните слоеве и е показател за наличие на гол.колич.гниещи в-ва.Има неблагопр. възд-е в/у рибната фауна.В континент. водоеми колич.му е 0,02-0,05мг/л.А в морск.води значит.по-високо.

Метанът(блатния газ)се образ.на дъното на блата,езера и язовири.Дъното е покрито с раст.остатъци,в резултат на безО2 гниене при участ.на микроорг.За неговото окисление се изразх. значит. колич.О2.Действа огнетяващо на в/у раазвитието на водните организми.

Сероводородът в слад.води се образ.при разлаг.на орг.в-ва,съдържащи S в безО2 среда и с участието на някои бактерии.В морето има редуциране на сулфатите със съдействието на бактерии от род Microspira,нар.още сулфат-редуциращи бакт.Покач.на горната му граница в резултат на замърс. представлява гол.еколог.проблем за ЧМ. При това тоъ трудно се установява , т.к.лесно се разтваря във водата и се окислява отнемайки голямо колич. О2,жизнено необх.за животните. Оставяни в сероводородна

правят от тях салата Гребнестите животни(мешести) имат само 1 представител в ЧМ. (Pleurobramheta)-постоянен представител на пелагиала.Лятно време се придържа към гол.далбочини,тай като е студенолюбив. През останалото време излиза на повархностния слой.В началото на 80те в ЧМ е бил открит гребневикът(Mnemiopsis leidyi). Неговия естествен ареал е Атл. Крайбрежие на северна или южна Америка.Бил е донесен в ЧМ с баласните води на корабите.За няколко години той е завладял цялата акватория на ЧМ,източната част на Средиземно море. Този хищник е разрушил пелагиалната хранителна ниша и е предизвикал редица екологични последствия.Така например средиземноморския улов на ЧМ е бил за 90те години 13,6 хил.,вместо 192 хил тона през 80те.Това е загуба от 240-340 млн долара.Най-после по сащия начин се е заселил и неговия враг (Brendevic Beroe ovata).Числеността на парвия рязко се е снишила.В планктона на ЧМ са застъпени и червеите от 1 страна, ротаториите, представена от малко видове главно братични обитатели,от друга страна от трохофорните ларви на прешленестите червеи.Ракообразните са най-важната съставка на черноморския,така и на океанския планктон..Те съставят 80-90

о на биомаса на дълбочина 100-125м се дължи на струпвания на студенолюбиви

29.Температурата е един от най-важните фактори в живота на хидробионтите,т.к. непосредствено влияе в/у интензивността на храненето,скоростта на обмяната на в-ва,размножаването и количеството на разтворения О2 в НО2.Хоризонталното разпределение на температурата в Световния океан силно варира-от екватора,където средно год. Температура е 24˚С,към полюсите се понижава и в полярните полета достига -1,3˚÷-1,7˚С.При тези температури океанската вода не замръзва.Във вертикална посока също бързо се понижава,дори и в тропичните морета само на 100м дълбочина тя вече е 3-4˚С.На сравнително не голяма дълбочина в умерените области 15-20м,съществува междинен слой,в който температурата рязко спада-слой на температурния скок(термоклин).Има важно значение за хода на биологичните процеси,тъй като представлява бариера за обмяната на газове,соли и хранителни в-ва м/у различните вертикални водни пластове.в дълбоките езера и язовири след разтопяване на ледовете и нагряването на повърхностните слоеве до 4С последните започват да изместват тези лежащи под тях,тъй като под тази температура

придънните слоеве и в седиментите,поради депонирането на огромни количества отмираща органика от надлежащите в.слоеве.Процесът на биоторбулацията спира,появяват се замори на рибите.



Биотурбация-трансформация на дънните утайки в резултат от жизнената дейност на инфауната.

Част от дънните и пелагичните хиздробионти,които отлагат яйца на дъното,не са в състояние да поддържат нормално възпроизводство и отпадък от хидроекосистемите.Междинните и крайните продукти на анаеробните процеси на нитратна амонификация, десулфатизация не само са непосредствено отровни за повечето хидроб.,но и дават началото на хемолитрофни процеси,които освобождават азот и Р от дънните утайки и предизвикват самоускоряване на Е чрез вътр. натоварване на водоема с биогени.



Хемотрофни хидробионти-хидробионти, изп.хим.реакции като източник на енергия.По този н-н изключителната първична продуктивност хипереутрофизацията като резултат от алохтонния приток на азот и фосфор,предизвиква бърза сапробизация на в-та,натоварващи количествено автохтонната органика,внушаване на сапробната ситуация в трофичната зона.

2.Биомасата на бактериите в ЧМ превишава значително биомасата на растителния и животинския планктон.

3.Kоличеството на микроорганизми в дънния слой е значително на бактерии които образуват сероводород. Сероводорода се образува от анаеробно разлагане на органични в-ва и от редукцията на сулфатите. Тези два процеса протичат активно на морското дъно. Биохимичните процеси на морското дъно са много интензивни. Микроорганизмите в дънната тиня участват в кръговрата на N,S,H,F. Всичко това позволява да се направи извод, че дъното на ЧМ представлява гигантска биохимична лаборатория, която определя неговия химичен режим. Бактериите имат голямо значение при живота на рибите и др. организми, участвайки в кръговрата на органични в-ва в природата. Редица заболявания на рибите са от бактерии и вирусен произход. Много от тези заболявания водят до масова смърт. Рибите са изработили защитни организми с/у бактериите, т.е. слуз в хрилете и черният им дроб са открити антибиотични в-ва.

Синьо-зелени водорасли (СЗВ)

Клетката е обвита в тънка мембрана и плътна няколко слойна стена с характерен градивен елемент, т.н нар. мукокомплекс. Централната част на клетката нуклеоплазма все още не е достатъчно







1   2


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница