Бизнес компас кралство Мароко 2016 г. І. Обща информация

Най-ранната исторически датирана държава по тези земи е от около 110 г. пр.н.е. През 670 г. Омаядският халифат достига до тези части на континента, носейки със себе си исляма, арабския език и държавната си структура. През 780 г. султан Мулай Идрис І обявява страната за независима от Абасидския халифат и през 808 г. построява гр. Фес, първата от имперските столици на Мароко.

При управлението на династиите на Алморавидите и Алмохадите през 11 и 12 в. страната доминира в района на Магреба, Западното Средиземноморие и Испания. През 16 в. династията Саади съумява да увеличи значително влиянието и териториалните придобивки, отблъсквайки португалското и османско нашествия. През 1664 г. на трона се възкачва първия представител на династията Алауит, чийто потомък е и настоящият крал.

През 1912 г. страната е разделена на Френски и Испански протекторат, продължили до 1956 г., когато е обявена независимостта на Мароко и са поставени основите на съвременната държава.

Днес страната е известна с либералния си ислям и висока степен на толерантност към други религии. Тя се определя като една от най-отворените към Запада арабски държави.

ІІ. Държавно управление

Кралство Мароко е конституционна монархия. С приемането на нова конституция през юли 2011 г. и демократизирането на страната, станало част от т.нар. „Арабска пролет”, кралят преотстъпи част от правомощията си на правителството и премиера. Министър-председателят се избира от партията, получила най-много гласове на изборите, а монархът издава указ за неговото и това на правителството назначаване. Кралят не притежава вече правото еднолично да разпуска парламента или да освобождава правителството, но запазва ролята си на върховен религиозен водач и главнокомандващ на въоръжените сили. След одобряването на конституцията на референдум, бяха проведени предсрочни парламентарни избори, спечелени от умерената ислямистка „Партия за справедливост и развитие“. През месец октомври 2013 г. бяха извършени промени в кабинета и в управляващата коалиция се включи „Националното обединение на независимите”.

Парламентът е двукамарен – Камара на представителите (долна, с 395 места, 90 от тях запазени за жени, като и двете бройки бяха увеличени съгласно новата Конституция) и Камара на съветниците (горна, с 270 места). Членовете на Долната камара се избират пряко, техният мандат е 5-годишен. Депутатите от Горната камара се избират индиректно, от областите, съсловните организации, професионални и бизнес сдружения, синдикатите. Мандатът им е 9-годишен, като на всеки 3 години се подменя 1/3 от състава. Частични избори за обновяване състава на Горната камара бяха проведени в началото на м. октомври 2015 г.

В страната действа многопартийна система. Изпълнителната власт се осъществява от правителството. Законодателната власт е разпределена между правителството и двете камари на парламента. Кралят издава укази със силата на закони. По силата на новата Конституция, съдебната власт е независима, но членовете на Върховния съд се назначават от лично от краля. Създаден беше и Конституционен съд.

Предсрочните парламентарни избори, определени от международните наблюдатели като честни и прозрачни, се проведоха на 25 ноември 2011 г., при избирателна активност от 49%. Мандатът на действащото правителство изтича през 2016 г., когато ще бъдат проведени следващите редовни парламентарни избори, насрочени за 07.10.2016 г.

С извършваните промени Мароко полага усилия да се доближи до модела на управление на западните страни и конституционните монархии. Важен момент е признаването на берберския език (амазиг) като втори официален в страната. Това е първо признание на берберските племена, обитаващи цяла Северна Африка и части от Мали и Мавритания значително преди всички съвременни култури и народи.

На Запад страната граничи изцяло с Атлантическия океан, на Юг с Мавритания и на Изток с Алжир. На Север са разположени градовете Сеута и Мелиля, испански анклави на континента. Така Мароко притежава и обща 17-километрова граница с Испания. Останалата част на страната граничи със Средиземно море. Общата дължина на крайбрежната ивица е 3500 км.

След оттеглянето на испанците през 1975 г. от територията на Западна Сахара, последната е присъединена от Мароко. Фронтът за освобождение на Западна Сахара започва въоръжен конфликт, продължил до 1991 г., когато е сключено примирие. На практика цялата територия се управлява от кралството, но към днешна дата окончателният й статут все още не е международно урегулиран. Република България не признава едностранно обявената от сепаратистите през 1976 г. независимост и се придържа към политиката на ООН за разрешаване на спора по дипломатически път.

Релефът в Мароко е твърде разнообразен. На юг е Сахара, в която изцяло попадат югоизточните райони на страната. Естествена граница с пустинята е началото на Атласките планини – Анти Атлас, който е изцяло с вулканичен произход. Движейки се на север-североизток, към централните части на страната, се достига до Големия Атлас, най-високата част на планинския масив. Тези части са каменисти и с ниска растителност. Към Средиземно море са разположени Средният Атлас и планините Риф, изцяло покрити с гъсти, вечнозелени гори. Останалите части на страната са равнинни.

Климатът в северните райони е средиземноморски, характеризиращ се с висока влажност. В централните райони на Атлантическото крайбрежие той е умерен морски. Атласките планини препятстват навлизането на влага навътре в страната, превръщайки климата в много сух, горещ през лятото и студен през зимата. Южните части на страната са под влиянието на Сахара, където климатът е изцяло пустинен. През зимния сезон (ноември-март) в страната вали дъжд, а във високите части на планините се наблюдават значителни снеговалежи.

Най-високият връх е Тубкал – 4165 м., а най-ниската точка – Себха Тах, намираща се на -55 метра под морското равнище.

Сред природните ресурси в Мароко основно място заемат фосфатите – в страната са концентрирани 60% от световните запаси. Има богати залежи на желязна руда, висококачествени манганови руди, олово, цинк, мед, сол.

ІV. Население, език, административно деление

С над 34-милионното си население Мароко е втората по население арабска държава след Египет. Мароканците са от сунитския клон на исляма. По произход те са бербери или потомци на арабизирани бербери. Тези две основни групи съставляват 99.1% от местното население, 58% от което живее в градовете и е на средна възраст около 27 години. Около 100 хил. европейци са пребивават постоянно в Мароко, главно французи и испанци.

Официален език е арабският, който се използва в медиите, официалната документация, законодателството и международната кореспонденция, като се полага и началото на въвеждането на берберския. Характерният местен арабски, наречен „дарижа“, съществува само в говорима форма. Около 80% от населението говорят също и някои от трите диалекта на берберския език. Неофициален е френският, които се счита за универсален и се ползва от администрация, бизнес, услуги и др. В средиземноморските райони голяма част от населението говори испански. Независимо, че по исторически причини няма обхвата на френския или испанския, през последните години английският език постепенно се утвърждава сред подрастващите и младите.

С указ 2-15-40 от 20.02.2015 бяха внесени промени в административно-териториалното деление на страната като броят региони е редуциран от 16 на 12: Танжер – Тетуан-Ал Хосейма, с регионален център Танжер-Ассилах; Таза – ал-Хосейма – Таунат, с център ал-Хосейма; Ориентал, с център Ужда-Андаг; Фес – Мекнес, с център Фес; Рабат – Сале – Кенитра, с център Рабат; Бени Мелал-Кенифра, с център Бени Мелал, Казабланка-Сетат, с център Казабланка, аракеш-Сафи, с център Маракеш, Драа-Тафилалет, с център Еррашидия, Сус-Масс, с център Агадир-Идла-Танан, Гуемлин-Оуед Ноун, с център Гуемлин, Лаюн-Сакиа Ел Хамра, център Лаюн, Дахла-Оуед Ед Дахаб, център Оуед Ед-Дахаб.

Запазва се броят на провинциите и префектурите в 12-те региона: 39 провинции и 62 префектури. Новото административното деление, предоставя по-голяма независимост на регионите.

Политическа столица е гр. Рабат, с около 2 млн. население. Икономическият център на страната е гр. Казабланка, където живеят над 7 млн. души. Градът е втори по население на континента след гр. Кайро. В гр. Фес и Маракеш живеят по около 1,5 млн. души. Сред големите градове се нареждат още Танжер, Тетуан и Ужда на север, Ел-Джадида, Сетат и Бени Мелал в централните райнои, Агадир, Уарзазат, Лааюн, Дахла на юг.

Мароканската икономика е пазарна и се определя като сравнително либерална. След 1993 г. започва процес на раздържавяване в някои от секторите. От 2005 г. към момента Мароко ежегодно регистрира втория най-висок БВП сред арабските страни, който не е формиран на база износ на петрол. Относително ниската цена на труда и близостта до Европа допринасят за успешно развитие на много отрасли.

С интронизацията на крал Мохамед VІ, в страната започват редица икономически реформи. След 2003 г. се отчита постоянен годишен ръст от 4 до 5%, макроикономическа стабилност, относително ниска инфлация, подобрени финансови показатели, устойчив прогрес в развитието на индустрията и услугите.

Предвид високите нива на неграмотност, бедност и безработица, през 2005 г. под егидата на краля стартира Национална програма за човешко развитие с бюджет от 2 млрд. щ.д. Целите на програмата са постепенно елиминиране на неграмотността, подпомагане икономическото и социално развитие на бедните и отдалечени райони, премахване на гетата и построяването на тяхно място на т.нар. социални жилища, електрифициране на всички райони, вкл. най-отдалечените планински и пустинни такива. В началото на м.юни 2011 г. бе стартирана втората фаза на проекта, обхващаща повече населени места и с по-разгърната програма. Стойността й е 2,2 млрд. щ.д.

През 2006 г. страната сключва Споразумение за свободна търговия (ССТ) със САЩ, а през 2008 г. получава „напреднал статут” от ЕС по линия на сключеното през 2000 г. Споразумение за асоцииране. По силата на това споразумение поетапно, до пълното им премахване, се намаляват двустранните митнически такси. Считано от 01.03.2012 г., всички стоки, внос от ЕС, се облагат с 0% мито. За предпазване на собственото земеделие, страната оставя в сила частични мита върху внос на аграрна продукция от Европа. Към началото на 2011 г. Мароко има сключени ССТ с всички арабски държави, Турция и повечето държави от субсахарска Африка. През февруари 2012 г. Европейският парламент одобри аграрното споразумение с Мароко, което увеличава квотите за износ на аграрни стоки и либерализира митническия режим. През 2013 г. с ЕК бяха проведени успешни преговори за подписване на ново споразумение за риболов, което влезе в сила през 2014 г.

През април 2014 г. министърът на икономиката и търговията на Мароко Мулай Хафид Ел Алами обяви новата индустриална стратегия на страната за периода 2014 г. – 2020 г. Предвижда се дотиране с 1,8 млрд. евро за подпомагане навлизащите в страната чуждестранни фирми и разкриване на половин милион работни места. Приоритет е активно развитие на авио- и автомобилостроенето. Към 2020 г. се планира индустрията да формира 23% от БВП при 14% към настоящия момент.

По последни официални данни (Висш комисариат за планиране, 3-то тримесечие на 2015 г.) националната икономика реализира ръст на БВП от 4,6% (при 4,3% през второто тримесечие) под влияние на повишаване с 16,6% на добавената стойност на селскостопанския сектор (14,9% през второто тримесечие). Добавената стойност на отраслите извън селското стопанство отчита ръст от 1,8%, главно благодарение на третичния сектор.

През четвъртото тримесечие на 2015 г. се прогнозира ръст на добавената стойност на селскостопанския сектор от 16,1% и от 2% на останалите дейности, които да допринесат за общ икономически ръст от 4,7% (при 2,2% за същия период на 2014 г.).

Очаква се подобряването на бизнес климата в еврозоната и запазването тенденцията към намаляване цените на петрола на международните пазари да доведат до повишаване на търсенето към Мароко с 2,6% на годишна база за постигане на общ годишен показател от 3%. Очаква се и запазване на нивото на мароканския износ с тенденция към слаб ръст главно в секторите автомобилостроене, производство на кабели, електроника и авиоиндустрия. В тези условия за четвъртото тримесечие може да се прогнозира индустриалната дейност да продължи своя ръст с умерено темпо от 2%.

Общият икономическият ръст за 2015 г. достига до 4,4% (при предвидени 4,3% през юни 2015 г.). В края на четвъртото тримесечие на 2015 г. са отчетени 4,7% при 2,2% за същия период на 2014 г.

В края на м. октомври 2015 г. нетните международни резерви на страната се оценяват на 218,8 млрд. мар. дирх. (1 евро=10, 70 мар. дирх.) при 181,9 млрд. мар. дирх. в края на 2014 г. Официалните авоари на резерва възлизат на 223,1 млрд. мар. дирх. при 185,6 млрд. мар. дирх. в края на 2014 г.

Дефицитът при търговията със стоки (CAF, FAB) достига до -128,1 млрд. мар. дирх. при -161 млрд. мар. дирх. в края на м. октомври 2014 г. Степента на покритие на вноса на стоки от износа нараства с 7,2% и достигна до 58,1% при 50,9% за същия период на 2014 г.

През десетте месеца на 2015 г. износът достигна до 177,6 млрд. мар. дирх. при 166,6 млрд. мар. дирх. за същия период на предходната година с ръст от 6,6% или +10,9 млрд. мар. дирх.

Резултатите се дължат главно на автомобилния сектор с ръст на продажбите с 17,9% и 39,7 млрд. мар. дирх. (+6 млрд. мар. дирх.).

Износът на фосфати и техните производни възвръща своите темпове и отчита ръст от 17,2% до 37,7 млрд. мар. дирх. (+5,5 млрд. мар. дирх.).

Сферата на услугите отбелязва ръст на приходите с 3,8 млрд. мар. дирх., като сектор „Транспорт“ отчита +1 млрд. мар. дирх.

Износът в сектора селско стопанство и хранителна индустрия достигат до 10,556 млрд. мар. дирх. с ръст от 11,6% в сравнение със същия период на изминалата година. В хранителната индустрия се открояват новите ниши като месна индустрия, сладкарски и шоколадови изделия, сладоледи, както и други млечни продукти.

Аеронавтиката отчита нарастване на износа с 5,2% (0,3 млрд. мар. дирх.) и достига до 6 млрд. мар. дирх.

Фармацевтичната индустрия отчита ръст на износа с 5,4% и достига до 841 млн. мар. дирх.

Вносът на стоки (без енергийни носители и пшеница) нараства с 3,2% или +7,4 млрд. мар. дирх., като степента на покритие достига 74,7% при 72,3% за същия период на предходната година.

За десетте месеца на 2015 г. вносът (CAF) достигна 305,6 млрд. мар. дирх. при 327,6 млрд. мар. дирх. в края на м. октомври 2014 г. като отбелязва спад от 6,7% или -22 млрд. мар. дирх. Промяната се обяснява със спада на вноса на енергийни продукти (-25,6 млрд. мар. дирх.) и в по-малка степен от свиването при хранителните продукти (-5,7 млрд. мар. дирх.) и при крайните продукти за потребление (-0,8 млрд. мар. дирх.). Отчитаните спадове бяха абсорбирани частично от повишаването на вноса н оборудване (+6,6 млрд. мар. дирх.), полупродукти (+2,6 млрд. мар. дирх.) и суровини (+0,9 млрд. мар. дирх.).

Намаляването на вноса на енергийни продукти се диктува главно от намалението на вноса на суров петрол: 10,9 млрд. мар. дирх. при 24,8 млрд. мар. дирх. през м. октомври 2014 г. или -13,9 млрд. мар. дирх., което представлява 54,4% от спада на разходите за енергийни продукти. Средната цена на внос на суров петрол достигна 557 мар. дирх./барел при 823 мар. дирх./барел в края на м.октомври 2014 г. или -32,4%. Количествено се отбелязва спад от 34,9%: 19.638 хил. барела при 30.176 хил. барела за същия период на предходната година или -10.537 хил. барела. В края на м. октомври 2015 г. на международния пазар цената на суровия петрол достигна до средно 52,98 щ.д./барел при 101,74 щ.д./барел предходната година.

Разходите за внос на жито спадат до 7,4 млрд. мар. дирх. при 11,1 млрд. мар. дирх. в края на м.октомври 2014 г. или с -32,9%. Средната цена отбеляза ръст от 4,7% до 2646 мар. дирх./тон. На международния пазар средната цена на жито се позиционира на 190,57 щ.д./тон при 246,10 щ.д./тон.

Вносът на оборудване достига 71,9 млрд. мар. дирх. при 65,3 млрд. мар. дирх. и отчита ръст от 10,2%. Закупуването на полупродукти също нараства с 3,8% и достига 71,2 млрд. мар. дирх. при 68,6 млрд. мар. дирх. в края на м. октомври 2014 г.

При обмена на услуги вносът нараства с 1% (+0,6 млрд. мар. дирх.) и достига до 62,5 млрд. мар. дирх., докато износът нараства с 3,4% и достига 116,5 млрд. мар. дирх.

Разходите за пътувания отчитат ръст от 12,7% или +1,3 млрд. мар. дирх.: 11,4 млрд. мар. дирх. при 10,1 млрд. мар. дирх.

Балансът на приходите от пътувания създава 39,5 млрд. мар. дирх. при 41,2 млрд. мар. дирх. за същия период на 2014 г. или спад от 4,3%.

Преводите от мароканската общност зад граница отчитат ръст от 3,6% (+1,8 млрд. мар. дирх.) и достигат 52,4 млрд. мар. дирх., което е най-високото ниво за последните пет години.

Преките чуждестранни инвестиции достигат 29,5 млрд. мар. дирх. при 25,6 млрд. мар. дирх. в края на м. октомври 2014 г или ръст от 15,2% (+3,9 млрд. мар. дирх.). Разходите също отчитат повишение: +24,4% (+1,1 млрд. мар. дирх.) или 5,8 млрд. мар. дирх. при 4,7 млрд. мар. дирх. предходната година. Нетният поток на ПЧИ достига 23,7 млрд. мар. дирх. при 21 млрд. мар. дирх. в края на м. октомври 2014 г. като отбелязва нарастване с 13,2% (+2,8 млрд. мар. дирх.).

Потокът марокански инвестиции зад граница достига 6,1 млрд. мар. дирх. при 2,5 млрд. мар. дирх.

Представеният пред парламента на Мароко проект на закона за държавния бюджет за 2016 г. се базира на подобряване развитието на световната икономика (3,6% през 2015 г. при 3,1% през 2014 г.). Аналогична положителна тенденция се отбелязва и за ръста на икономиката в еврозоната, основния икономически партньор на кралството, която повиши търсенето към Мароко с 4,4% през т.г. при 3,3% през 2014 г. Състоянието на мароканската икономика се разглежда в постоянна еволюция с тенденция към намаляване на бюджетния дефицит: 4,3% от БВП през 2015 г. при 4,9% през 2014 г.

Търговският дефицит също отчита нетен спад (с 22%) благодарение на динамиката на експортно ориентираните индустрии, както и съществения спад на разходите за енергийни носители. През изминалата година се отчита повишаване на покупателната способност на домакинствата в контекста на ниво от безработица от 8,7%, което е най-ниско от 2012 г. до момента.

В закона за държавния бюджет за 2016 г. се залага икономически ръст от 3% при цена на петрола от 61,00 щ.д., валутен курс от 1 щ.д.=9,5 мар. дирх. и прогнозен бюджетен дефицит от 3,5% от БВП, инфлация от 1,7%. Разходите възлизат на 388 млрд. м.д.(35,93 млрд. евро), приходите се планират на 364 млрд. м.д. (33,7 млрд. евро).

Предвиждат се 189 млрд. м.д. (17,5 млрд. евро) публични инвестиции. За частните фирми се въвежда нова скала за данъчно облагане, мерки за подпомагане на частните инвестиции и се въвежда нова харта за инвестициите и др.

Не на последно място следва да се отчете амбицията на правителството за продължаване на реформата на Компенсаторната каса с постепенното либерализиране на цените на захарта.

Бюджетният дефицит за деветте месеца на текущата година отчита спад с над 16% спрямо предходната и достига 29,2 млрд. м.д. и позитивно салдо от 7,4 млрд. м.д. от специалните сметки на трезора.

Намалението на дефицита се дължи на ръста на събираемостта на данъците с 1,7% и на спада с 47,5% на разходите за държавни субсидии (Компенсационната каса) с 13,1 млрд. м.д. в сравнение със същия период на 2014 г.

Ограничаването на разходите за Компенсационна каса се абсорбира от ръста по обслужването по вътрешния дълг с 16% до 21,2 млрд. м.д. и на външния дълг с 16,4% на 2,3 млрд. м.д. поради изплащането на 383 млн. м.д. по заем от 1 млрд. евро (11 млрд. м.д.), сключен през 2014 г.

Приетият бюджет за 2015 г. залагаше ръст на БВП от 4,4%, бюджетен дефицит от 4,3% от БВП, средна цена на петрола от 103 щ.д./барел и средна цена на газа от 804 щ.д./тон и валутен курс от 8,6 мар. дирх./щ.д. Планира се повишаване на конкурентоспособността на националната икономика, насърчаване на частните инвестиции, подпомагане на развитието на фирмите, активизиране на структурните реформи, реализиране на проекта за регионализация на страната, насърчаване на заетостта. Продължава фискалната реформа посредством промени в ставките на ДДС, засилване на фискалното равновесие и опростяване на процедурите. Продължава реформата на Компенсационната каса, като бяха премахнати субсидиите за горивата.

Приетият бюджет за 2015 г. залагаше ръст на БВП от 4,4%, бюджетен дефицит от 4,3% от БВП, средна цена на петрола от 103 щ.д./барел и средна цена на газа от 804 щ.д./тон и валутен курс от 8,6 мар. дирх./щ.д. Планирано беше повишаване конкурентоспособността на националната икономика, насърчаването на частните инвестиции, подпомагане на развитието на фирмите, активизиране на структурните реформи, реализиране на проекта за регионализация на страната, насърчаване на заетостта.

В периода между третото тримесечие на 2014 г. и на 2015 г. мароканската икономика създаде 41 хил. работни места, от които 24 хил. в градовете и 17 хил. в селските райони при общо 58000 през предходния период. Разкритите нови работни места са значително под необходимите 107 хиляди.

В сферата на услугите са разрити 27 хил. места, в строителството 25 хил., в индустрията (включително и занаятите) 16 хил., докато в сектора селско стопанство, гори и риболов са закрити 27 хил.

В този контекст броят на безработните нараства с 66 хил. души, от които 52 хил. в градовете и 14 хил. в селските райони. Общият брой безработни на национално ниво е 1.206.000 души, което отговаря на ръст с 5,8% с сравнение с предходната година.

В социалния сектор се заделят 130 млрд. мар. дирх., планира се разкриването на 22510 нови бюджетни работни места.

Енергийните ресурси на Мароко са ограничени, като 96% от необходимите суровини се внасят. Страната няма собствени промишлено значими залежи на петрол и природен газ. Тъй като горивата за вътрешния пазар са дотирани и разликата между продажна цена и същинска пазарна стойност се поема от държавната Компенсационна каса, покачващите се международни цени на петрола, съчетани с постоянно увеличаващо се вътрешно потребление на горивата, са сред основните фактори, генериращи сериозна финансова тежест за бюджета. През 2013 г. с цел намаляване разходите на Компенсационната каса беше въведено ежемесечното индексиране на цените на горивата, а от началото на 2015г. бяха премахнати субсидиите горивата. След провеждането на

Общата стойност на проектите за вятърни и соларни електроцентрали надхвърля 12,5 млрд. щ.д. Според правителствените планове, до 2020 г. 42% от добиваната електроенергия в страната ще бъде от ВЕИ, а 14% от нея – от вятърни паркове. Според независими външни оценки, потенциалът на страната за добив на енергия от вятър е 25 000 МВт или 6 600 GWh годишно. Проект на стойност 3,5 млрд. щ.д., финансиран от правителството, ЕС, чужди банки и частни инвеститори, предвижда до 2020 г. реално добиваната енергия от вятър да бъде 2 000 МВт, при 280 МВт през 2010 г. През юни 2011 г. бе пуснат в действие най-големият вятърен парк на континента – Танжер І, с мощност 140 МВт. Освен него, още три централи функционират към днешна дата – Абделхалек Торес с 50 МВт, Тетуан с 30, Есауира с 60. Допълнително, 10 парка са в процес на изграждане.

През 2009 г. беше лансиран проектът за производство на електричество от слънчева енергия, предвиждащ строителството на фотоволтаични централи през периода 2015 г. – 2020 г. с мощност 2000 МВт на стойност 6,2 млрд. щ.д. За реализиране на проекта е сформирана Мароканската агенция за слънчева енергия (Agence Marocaine pour l’Energie Solaire, MASEN). Проектът е един от шестте приоритетни проекта на Средиземноморския съюз - Средиземноморския план за слънчева енергия (Plan Solaire Méditerranéen, PSM), който ще допринесе за повишаване частта на възобновяемите източници в общото производство от страните от региона на Средиземноморието. Правителството обяви свое решение за заплащане на разликата между цената на произвежданата енергия и цената на изкупуване от мароканската енергийна компания.

На 03.02.2016 г. кралят на Мароко Мохамед VI официално откри първата фаза на комплекса за добив на електроенергия от слънчева енергия Noor I в близост до гр. Уарзазат. На откриването присъства министърът на Екологията на Франция Сеголен Роял и министърът на външните работи на Испания Хосе Грсия Маргало.

Комплексът е най-голямата соларна централа в света и ще осигурява електричество на 1,1 млн. жители на страната към 2018 г. Създават се нови 250 постоянни работни места и над 2500 временни в периода на строителството. Допълнителни работни места ще се разкрият и при следващите етапи Noor II и III. Комплексът, с капацитет 510 MW към 2018 г.), ще намали енергийната зависимост на Мароко от петрола с над 2,5 млн. тона, както и отделяните газови серни емисии с 760 хил. тона/год. или с 19 млн. тона за следващите 25 г. благодарение на комплексите Noor II и III. Комплексът позволява и намаляването отделянето с 3,7 млн. тона на Co2, както и достигането на 42% на добив на електроенергия от възобновяеми енергоизточници към 2020 г. Цената на проекта е около 2,1 млрд. евро, като финансирането се реализиран с участието на няколко банки (Африканската банка за развитие, Световната банка, Европейската инвестиционна банка, KfW), институции (Мароканската агенция за енергия, AFD, фондове за инвестиции в климата), както и от ЕС.

Железопътната инфраструктура на Мароко е с дължина 1907 километра, от които 1022 са електрифицирани. Средната скорост на движение по тях е 100 км/ч. През 2010 г. стартира строеж високоскоростна железопътна линия, която ще свързва гр. Танжер с гр. Казабланка. Стойността на проекта е в размер на 1,8 млрд. евро и се финансира съвместно от държавата, ЕС, Франция и Саудитска Арабия. По план линията трябваше да е напълно функционална до края на 2015 г., но е налично забавяне на сроковете, най-вероятно до края на 2017. Така времето, необходимо за пътуване, ще се съкрати от сегашните 5 на 2 часа.

Високоскоростните железопътни технологии са стратегически избор на страната, като към 2035 се планира да бъдат построени общо 1500 км нова железопътна високоскоростна инфраструктура по Атлантическата ос Танжер-Казабланка-Маракеш-Агадир и Магребската ос: Рабат-Фес-Ужда. Към момента приоритет е оста Танжер-Казабланка поради по-високата динамика в развитието на северните райони на страната. Рентабилността на проекта е изчислява с отчитане положителното влияние върху околните населени места, както и икономическите потоци и развитието на туризма.

Мароко разполага с 57625 километра пътна мрежа, включваща в себе си магистрали, национални, регионални и провинциални пътища. През последното десетилетие са изградени над 1 300 километра магистрали, като до 2015 г. се предвижда цифрата да достигне над 1 800 км. Ежегодно в страната се изграждат и пускат в действие 160 км. магистрален път, като проектите се изпълняват главно от турски компании с подизпълнители европейски фирми. Всички строителни търгове в Мароко – социални жилища, инфраструктура, туристически комплекси и др. са международни и открити за участие за чуждестранни компании.

В Мароко функционират постоянно 58 летища, международни полети се изпълняват от и до 12 от тях.

Основните търговски пристанища са Казабланка, Жорф Ласфар, Мохамедия, Сафи и Танжер. След изпълнението на мащабна инвестиционна програма, включваща реконструкции, обновяване и разширяване, Танжер-Мед се утвърди като един от най-големите и най-важни пристанищни центрове в Африка по брой обработени товари.

Телекомуникациите в страната отчитат постоянен ръст. Според данните, през 2010 г. 95 от всеки 100 души разполагат с мобилен телефон, а през 2009 г. 34% от населението са ползвали Интернет ежедневно. Тези данни, съгласно правителствената програма за развитие на сектора, следва да бъдат удвоени през следващите 5 години. Националната мрежа е 100% цифровизирана, използват се фиброоптични кабели. Със стационарни телефонни линии в страната разполага 10% от населението.

В Мароко развиват дейност три мобилни оператора – Марок Телеком, Медител и Инуи. Дялове в последните две имат Водафон и португалски фирми. Марок Телеком е най-голямото от дружествата и притежава мажоритарен дял в телекомите в Мавритания и Габон, както и акции в мобилните оператори в Гвинея, Сенегал и Камерун.

През десетте месеца на 2015 г. износът отчита ръст от 6,6%.

Резултатите се дължат главно на автомобилния сектор с ръст на продажбите с 17,9%.

Износът на фосфати и техните производни възвръща своите темпове и отчита ръст от 17,2%.

Износът в сектора селско стопанство и хранителна индустрия достига до ръст от 11,6% в сравнение със същия период на предходната година. В хранителната индустрия се открояват новите ниши като месна индустрия, сладкарски и шоколадови изделия, сладоледи, както и други млечни продукти.

Аеронавтиката отчита нарастване на износа с 5,2%.

Фармацевтичната индустрия отчита ръст на износа с 5,4%.

Преводите от мароканската общност зад граница отчитат ръст от 3,6%, което е най-високото ниво за последните пет години.

Преките чуждестранни инвестиции отчитат ръст от 15,2%

Потокът марокански инвестиции зад граница достига 6,1 млрд. мар. дирх. при 2,5 млрд. мар. дирх.

Запазват се основните външнотърговски партньори на Мароко са Франция, Испания, Саудитска Арабия, Русия, Япония, Италия, Китай, САЩ, Индия и Германия.

4. Търговско-икономически отношения Мароко-България

Търговският стокообмен между България и Мароко за периода 2006 – 2012 г. е на незадоволително ниво, предвид сравнително ниските му абсолютни стойности и относителни дялове в общия стокообмен на страната.

От 2012 г. до края на 2014 е налице ръст. През последната година двустранният търговски обмен достига 129.14 млн. щ.д. Най-ниска стойност на стокообмена между двете страни е отбелязана през 2010 г. - 18.26 млн. щ.д.

По данни на българската статистика стокообменът между България и Мароко за периода 2006 – 2015 г.  е както следва:

С цел увеличаване и диверсификация на търговския обмен с Мароко е необходимо стимулирането на инициативи като бизнес форуми, дни, съответно в България и в Мароко, участие в панаири и изложби в двете страни. С постепенното утвърждаване на Българо-мароканския бизнес съвет може да се очаква той да активизира дейността си за засилване на търговско-икономическите връзки между двете страни, разширяване на присъствието на български фирми на мароканския пазар и обратно, и като цяло за увеличаване на стокообмена.

По данни на БНБ в периода 1996 - 2015 г., привлечените преки инвестиции от Мароко възлизат на около 2.9 млн. евро. Според същия източник в периода 1997 - 2015 г., преките инвестиции на България в Мароко са на стойност 2.2 млн. евро.

Двустранният туристически поток е относително слаб, което се дължи на слабото познаване на дестинациите и възможностите, както и на липса на директна самолетна връзка. През м.ноември 2014 г. със съдействието на СТИВ пет марокански оператора участваха в традиционната среща на туристическите оператори в гр. Пловдив като през 2015 г. марокански фирми започнаха предлагането на български туристически продукти.

В периода 29-30 октомври 2012 г. в София беше проведена Десетата сесия на Междуправителствената българо-мароканска комисия. Българската делегация бе ръководена от г-н Делян Добрев, министър на икономиката, енергетиката и туризма. Мароканската делегация бе оглавена от г-н Абделкадер Амара, министър на индустрията, търговията и новите технологии на Кралство Мароко. В рамките на сесията бяха проведени разговори и постигнати договорености с цел задълбочаване на двустранното сътрудничество в следните области: икономика и търговия, енергетика, туризъм, транспорт, информационни и комуникационни технологии, висше образование и научно-изследователска дейност и др. Парафирано бе Споразумение между правителството на Република България и правителството на Кралство Мароко за сътрудничество в областта на информационните и комуникационни технологии.

Подписан е Меморандум за сътрудничество между Конфедерацията на индустриалците и работодателите в България и Генералната конфедерация на мароканските предприятия. С него е създаден двустранен Бизнес-съвет, който да подпомага връзките между бизнеса на двете страни. Председатели от двете страни са г-н Светослав Глосов, изпълнителен директор на Камарата на строителите в България и г-н Али Шрайби, почетен консул на нашата страна в Мароко за градовете Агадир и Маракеш, едър индустриалец и възпитаник на български ВУЗ.

VІ. Полезни връзки

Изведени са електронните адреси на основните министерства, държавни агенции и други организации или ведомства, където при проявен интерес или нужда би могла да бъде намерена полезна информация он-лайн.

Създаването на чужда фирма в Мароко се извършва „на едно гише” в Регионалните центрове за инвестиции във всеки основен град. Процедурата трае до 48 часа. Необходимите формуляри са налични в Министерството на икономиката на Република България.

Информация за митнически, данъчен и финансов режими:

- Министерство на икономиката и финансите – www.finances.gov.ma;

- Митническа администрация – www.douane.gov.ma;

- Държавен трезор – www.tgr.gov.ma;

- Генерална данъчна администрация – www.tax.gov.ma;

- Национална Банк ал-Магриб – www.bkam.ma.

- Валутен офис – www.oc.gov.ma;

- Висша агенция по планиране – www.hcp.ma;

- Бизнес климат – www.climatdesaffaires.ma;

- Държавни търгове – www.marche.ma;

- Туристическа администрация – www.visitmorocco.com.

- Министерство на външните работи и сътрудничеството – www.maec.gov.ma;

- Министерство на индустрията, търговията и новите технологии – www.mcinet.gov.ma;

- Министерство на оборудването и транспорта – www.mtpnet.gov.ma;

- Министерство на земеделието, селското развитие и морския риболов – www.madrpm.gov.ma;

- Министерство на енергетиката, мините и водите – www.mem.gov.ma;

- Министерство на туризма и занаятите – www.tourisme.gov.ma.

4. Основни търговски палати и регионални центрове за инвестиции:

- Търговско-промишлена палата Казабланка – www.casablanca.cci.ma;

- ТПП Рабат – www.rabat.cci.ma;

- ТПП Мекнес – www.meknescci.ma;

- ТПП Фес – www.ccisfes.org;

- ТПП Агадир – www.ccis-agadir.com;

- ТПП Маракеш – www.ccismar.org;

- Регионален център за инвестиции Казабланка – www.casainvest.ma;

- РЦИ Рабат – www.rabatinvest.ma;

- РЦИ Агадир – www.cri-agadir.ma;

- РЦИ Маракеш – www.crimarrakech.ma;

- Конфедерация на мароканските предприятия – www.cgem.ma

Ambassade de la République de Bulgarie

4, avenue Ahmed el Yazidi, Rabat;

Tel: +212 537 765477/ 764082; Fax: +212 537 763201;

E-mail: bulemrab@gmail.com

6. Служба по търговско-икономически въпроси гр. Казабланка:

Section économique et commerciale prés de l’Ambassade de Bulgarie

7, rue d’Agadir, Casablanca, Tel/Fax: +212 522 202642;

E-mail: bulcomcasa@gmail.com, r.domuschiev@mee.government.bg.

- За Мароко – Bank al-Maghrib, Haut Commissariat au Plan, Office des Changes, Bank Marocain du Commerce Extérieur, Ministère de Economie et des Finances, МВФ;

- За България – Министерство на икономиката и енергетиката, Българска народна банка.

Изготвил:

Ръководител СТИВ-Казабланка

Ради Домусчиев

Казабланка, Мароко

Май 2016 година