Бизнес компас за Република Турция
Изтегляне 107.66 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Опозиционни партии
- Като самостоятелен участник
- Свободни позиции - 16 места. ОБЩО: 600 депутати ИКОНОМИКА
- Условия за развитие на селското стопанство
- Степен на развитие на отделните сектори
- ЧЛЕНСТВО В МЕЖДУНАРОДНИ ОРГАНИЗАЦИИ И РЕГИОНАЛНИ ИНИЦИАТИВИ
- ПРИВЛЕЧЕНИ ПРЕКИ ЧУЖДЕСТРАННИ ИНВЕСТИЦИИ
| Управляваща коалиция:
Партия на справедливостта и развитието /Adalet Ve Kalkinma Partisi - AKP/ на Реджеп Т. Ердоган 288 места; Партия на националистическото действие / Milliyetgi Hareket Partisi - MHP/ на Девлет Бахчели - 48 места; Двете партии участваха на изборите в коалиция - „Републиканска коалиция" - общо 336 места; Опозиционни партии: Народно-републиканска партия /Cumhuriyet Halk Partisi - CHP/ на Кемал Кълъчдароглу - 135 места; Добрата партия /iyi Parti/ на Мерал Акшенер - 36 места; Партия на щастието /Saadet Partisi - SP/ на Темел Карамолаоглу - 1 места; Трите партии участваха на изборите в коалиция - „Национален алианс" - общо 172 места. Като самостоятелен участник - Демократична партия на народите /Halklarin Demokratik Partisi - HDP/ на Сезаи Темелли и Первин Булдан - 56 места; Други партии - 13 места; Независими - 7 места; Свободни позиции - 16 места. ОБЩО: 600 депутати ИКОНОМИКА Актуално икономическо развитие: Република Турция се характеризира със смесена пазарна икономика с доминиращ сектор на услугите, следван от промишлеността, селското стопанство, автомобилостроенето и текстилната индустрия. Сред основните търговски партньори на Турция през 2020 г. се нареждат Германия, Великобритания, САЩ, Русия, Ирак и Италия. При вноса на първо място е Китай с 10,5 %, следвана от Германия с 9,9 %, Русия с 8,1 %, САЩ - 5,3 % и Италия - 4,2 % от вноса. След преживяната финансова криза през 2017-2018 г. турската икономика демонстрира значителен подем в сектори като строителство, машиностроене, текстилна промишленост и услуги. До настоящия момент президентът и правителството водят финансова политика, базираща се на поддържане на ниски лихви и засилен държавен контрол върху институции, които нормално следва да бъдат независими в своята дейност. Това доведе през последните години до сериозна обезценка на турската лира и до почти постоянно повишаване на съотношението евро-т.л. Посочият спад в курса се компенсира от постоянна инфлация, която достига на годишна база до около 15%. Разгледаните по-горе индекси спомагат за увеличаване на износа на турска продукция поради ниската крайна себестойност, дължаща се на обезценената турска лира. Също така са налице условия чуждестранни фирми по-лесно да навлизат на местния пазар чрез инвестиции, насочени към разкриване на нови компании и фабрики. Разходите за труд са под средните за България, което превръща Турция в подходяща дестинация за реализиране на нов проект, който впоследствие да изнася продукция към икономически по-добре развити страни. Икономическото възстановяване на Турция протече с бързи темпове и това определи страната като един от най-добрите партньори в световен мащаб за реализиране на бизнес проекти. Пандемията от COVID-19 доведе до съществен спад в икономическите показатели на Република Турция. Може да се дефинира, че едни от най-засегнатите сектори са туризъм, услуги, култура и търговията на стоки, различни от тези от първа необходимост. Предприетите от правителството мерки за справяне с пандемията не бяха навременни и адекватни на здравната ситуация и това доведе до почти пълно затваряне на сектори и работни места, които не са от съществено значение за функциониране на икономиката и на държавата като цяло. През настоящата година беше въведено пълно затваряне (05.2021), а впоследствие постепенно разхлабване на противоепидемичните мерки, което позволи на бизнеса и на икономиката да осъществят ускорено възстановяване и цялостно подобряване на местния бизнес пазар. Основни макроикономически показатели:
Природни ресурси: Турция е на десето място в света по разнообразие на находища на минерали. В страната се произвеждат около 60 вида минерали. Най-големи находища има от бор - 72 % от световните резерви. Другите природни ресурси включват въглища, желязна руда, мед, хром, уран, антимон, живак, злато, борат, варовик, мрамор, магнезий, перлит, сяра, глина и други. Условия за развитие на селското стопанство: Турция е сред водещите страни в света по производство на лешници, череши, смокини, кайсии, круши, нар. Вторият в света производител на дини, краставици и нахут. Третият производител на домати, патладжан, зелени чушки, леща, шам фъстък. Другите продукти, с които страната се нарежда сред водещите производители в света са лук, маслини, захарно цвекло, тютюн, чай, ябълки, ечемик, памук, бадеми, пшеница, ръж, грейпфрути, лимони. Продуктите на животновъдството, включително месо, мляко, вълна и яйца възлизат на над 30 % от общата производителност в селското стопанство. Риболовната индустрия е друга много важна част от икономиката на страната. В сектора на земеделието в Турция са заети около 20 % от работещите в страната. В последните две десетилетия секторът на земеделието бележи сериозен ръст, но като цяло темповете му на развитие изостават от темповете на общото развитие на икономиката. Заетостта в другите сектори е около 20 % в индустрията, около 7 % в строителството и около 53 % в сектора на услугите. Степен на развитие на отделните сектори: Основните сектори в икономиката на Турция са производството на текстил, хранителни продукти, автомобилостроенето, електрониката, туризма, минното дело /въглища, мед, бор/, стоманодобива, строителството (традиционно сред най-силно развитите сектори), преработката на петрол, добив на дървен материал, производство на хартия. Силно развити са и производството на специализирана продукция за нуждите на армията, строителството на кораби (Турция е на четвърто място в света след Китай, Южна Корея и Япония) и безпилотни летателни апарати за цивилни и военни цели. В последните години силно развитие се наблюдава в секторите на транспорта и комуникациите. Данъчната система в Турция е сходна на тази в ЕС, с някои малки изключения. Подоходният данък е диференциран с нарастваща ставка според размера на доходите, ДДС (KDV) е в размер на 1, 8 или 18 % в зависимост от стоките и услугите. Съществува специализиран данък върху комуникациите (OiV), който варира между 15 и 25 % в зависимост от комуникационната услуга. Съществува широко прилагана и сложна система от акцизни налози, прилагани за горивата, тютюневите и алкохолните изделия. Държавният сектор има силно присъствие, особено в някои сектори. Например в сектора на енергетиката държавните компании са преобладаващи, в банковия сектор над 50 % от банките са държавни. Въпреки това продължава процесът на приватизация, чрез който да бъде намалено участието на държавата в редица сектори, като най-сериозни са темповете в сектора на енергетиката. ЧЛЕНСТВО В МЕЖДУНАРОДНИ ОРГАНИЗАЦИИ И РЕГИОНАЛНИ ИНИЦИАТИВИ Турция членува в следните регионални и международни организации: ADB (нерегионален член), Australia Group, BIS, BSEC, CE, CERN (наблюдател), CICA, D-8, EAPC, EBRD, ECO, EU (кандидат за членство), FAO, FATF, G-20, IAEA, IBRD, ICAO, ICC, ICRM, IDA, IDB, IEA, IFAD, IFC, IFRCS, IHO, ILO, IMF, IMO, IMSO, Interpol, IOC, IOM, IPU, ISO, ITSO, ITU, ITUC, MIGA, NATO, NEA, NSG, OAS (наблюдател), OECD, OIC, OPCW, OSCE, Paris Club (присъединен), PCA, SECI, UN, UNCTAD, UNESCO, UNHCR, UNIDO, UNIFIL, UNMIS, UNRWA, UNWTO, UPU, WCO, WFTU, WHO, WIPO, WMO, WTO. ПРИВЛЕЧЕНИ ПРЕКИ ЧУЖДЕСТРАННИ ИНВЕСТИЦИИ Изтегляне 107.66 Kb. Сподели с приятели:
|