4. ЦЕНОВАПОЛИТИКА Същността на ценовата политика се изразява в създаването и поддържането на оптимална ценова структура и динамика на изменение във времето по стоки и пазари. Бизнес организацията може активно да я използва като инструмент в своето маркетингово поведение.Цената се проявява реално на пазара. Бизнес организацията –производител трябва да е в състояние да оцени пазарната ситуация и да организира своята дейност в условията на пазарното ценообразуване. Едно маркетингово определение за цената е следното: “Тя представлява оценка за потребителната стойност на стоката от гл.т. на този който я произвежда или разменя.” (Благоев , В.Маркетингът в определения и примери., С., 1989)2От това определение той посочва за съществени три неща:
цената се свързва с потребителната стойност на стоката.Тази характеристика на цената е изключително важна , тъй като се основава на качествените показатели на резултатите от овеществения труд.;
цената се свързва с представите и преценката на производителя или на този ,който я предлага за размяна , а не с тези на потребителя;
Един от основните въпроси свързан с цената, които си поставя всеки производител , това е нейното формиране. Формирането на цената възниква в два случая: при разработване на нов продукт и при навлизане на нов пазар. Известни са много начини за формиране на цената , които в крайна сметка са варианти на три основни метода:
цената се формира на основата на себестойността , към която се добавя истинската печалба;
цената се определя на основата на оценката на търсенето и предлагането , като се търси баланс между тях;
цената се определя съобразно с условията на конкуренцията на пазара.
Един от най-елементарните и често използван метод, това е метода ”себестойност + печалба”. Нека приемем, пълната себестойност на един чифт обувки от някакъв модел е 20 лв. Производителят решава , че го задоволява печалба от 20%. Цената,по която се продава на търговската организация, става 20 + 0,2.20 = 24лв. Търговската организация от своя страна определя цена на дребно 36лв.,т.е.с 50% спрямо цената на дребно (50 % марж на търговеца на дребно). Най –съществено е да се разгледат елементите които формират цената на едро.Това са себестойността , към която се добавят някои други разходи , и печалбата. Като говорим за себестойността, ние трябва да я разгледаме по – детайлно т.е това са условно-постоянните и променливи разходи
Условно – постоянни са разходите, чиято сума остава неизменна независимо от количеството на произведена продукция. Тези разходи могат да варират в голяма степен в дългосрочен план.
Променливи са разходите , които са свързани пряко с обема на произведената продукция. Условно погледнато , тези разходи трябва да са равни на нула , когато не се произвежда.
В практиката са познати и други методи за формиране на цената. Като такива можем да споменем: метод на анализа по контролна точка; метод на потребителната стойност и др.
От маркетингова гледна точка са формулирани три основни съображения при определяне на цената (Керемедчиев , Е. Основи на маркетинга , С. , Век22, 1990)14:
Цена – оборот.Определя се такава цена, която осигурява най-голям оборот от продажбите на продуктите. В резултат на този оборот се очаква и по-голяма маса на печалбата;