Цена – печалба. Тук се осигурява висок дял на печалбата в цената на единица от изделието.
Каквато и ценова политика да се прилага, целта на фирмата винаги е максимализиране на реализираната печалба, тъй като от нея произлизат възможностите за самофинансиране и нови инвестиции. В тази връзка могат да се обособят използваните техники, с които фирмата би желала да постигне нейните цели с използваната ценова политика (Дайан , А. , Маркетингът, С., Апис, 1992)7:
атакуване на конкуренцията, за да я откаже от идеята да комерсиализира същия продукт. Това е политика на сплашване, състояща се в пускането на пазара на определен продукт на много ниска цена. Тя принуждава конкуренцията или да се съобрази с така предложената цена, или да се откаже от продукта или пазара;
защита от офанзива на конкуренцията, която на свои ред се стреми да завладее пазара с политика на ниски цени или с много високи цени , когато става въпрос за престижни стоки;
налагане в определена мрежа от магазини, предоставяйки им изгодни ценови и разплащателни условия;
обиране “каймака” на пазара с изключително високи цени, което създава по отношение на фирмата и продукта впечатление за “качество” и “стандарт” и привлича клиента;
проникване в основата на пазара т.е.фиксирайки достатъчно ниска цена, която да е по възможностите на максимално широк кръг от клиентелата. Финансовият интерес на фирмата се състои от огромното количество продаден продукт, макар и с ниска степен на печалба.
Доста дискутирана тема, пред която се изправя ръководството на едно предприятие, това е как да се подобри ценовата политика, заедно със стабилизиране на качеството на продукцията. От финансова гледна точка това е политика на максимализиране на печалбата в краткосрочен аспект. Предприятието трябва да излезе на пазара с по-високи цени, но това е единствено възможно , когато потребителите откроят значителна разлика в качеството на продукта спрямо конкурентите.