Благодатната 1654
Изтегляне 33.8 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- БЛАГОДАТНАТА ГОДИНА
- ЗАЩО АЗ, КАТО ОБИЧАМ ХОРАТА, НИКОГА НЕ СЪМ НАПРАВИЛ НИЩО ЗА БЕДНИТЕ
| БЛАГОДАТНата 1654
Марк Мокрий Боже на Авраам, Боже на Исаак, Боже на Яков, не на философите и учените. Увереност. Увереност. Чувство. Радост. Умиротворение. Боже на Исус Христос. Моят Отец и вашия Отец1. Забрава на света и на всичко извън Бога. Той се намира само на пътищата, посочени в Евангелието… Отче праведний! Светът не Те позна, но Аз Те познах.2 Радост. Радост. Радост. Радостни сълзи… А вечен живот е това – да познаят Тебе едного, истиннаго Бога, единствен истински, и пратения от Тебе, Исуса Христа3. Исус Христос… Отделих се от Него, избягах от Него, разпнах Го. Дано никога не се разделя с Него. Запазваме Го само по пътищата, посочени в Евангелието. Оригиналът на този Мемориал е загубен. Неговият препис се съхранява във Френската национална библиотека. Оригиналът е бил открит в сакото на френския математик Блез Паскал (1623–1662 г.) след смъртта му, грижливо увит в пергамент . Паскал е роден през 1623 г. в Клермон–Феран (Франция) в семейство на високопоставен държавен чиновник. Още в своето детство поразява с изключителните си математически способности. В началото на житейския му път, първо място в неговия живот заема математиката. На дванадесетгодишна възраст, докато чертае триъгълници и окръжности, той доказва тридесет и две положения от Евклидовата геометрия, които и днес затрудняват учениците. На шестнадесет години пише трактата Опит върху теорията на конусовите сечения. На деветнадесет Паскал изобретява първата сметачна машина, която впоследствие патентова. Благодарение на неуморимия си изследователски дух той открива основния закон на хидростатиката, който днес носи неговото име. На тридесет и една години Паскал вече е завършил редица основополагащи трудове по аритметика, теория на числата, алгебра и теория на вероятностите. Тридесет и третата и тридесет и четвъртата година от живота му го довеждат до рязък поврат към хуманитарно–религиозната тематика. Още от своята младост Паскал следва семейната традиция, като редовен член на Католическата църква. БЛАГОДАТНАТА ГОДИНА 1654 година е преломна за неговата вяра и живот. В една ноемврийска вечер той преживява новото раждане, за което говори Библията - познава Христос като личен Спасител на своята загиваща душа. Думите, които предшестват това негово решение, звучат особено актуално: Същността на човешкото Аз е да обича само себе си. Но какво да направи човек, когато не е в неговата власт да предпази обекта на любовта си от недостатъци и страдания, когато иска да бъде велик, а се вижда нищожен, когато иска да бъде щастлив, а се вижда нещастен, когато иска да бъде съвършен, а се вижда съвсем несъвършен, когато иска да бъде обичан и ценен от хората, а съзнава, че недостатъците му заслужават презрение? Това противоречие ражда най-несправедливата и възможно най-престъпната страст – човек започва да изпитва смъртна омраза към Истината, която изобличава слабостите му. Паскал избира не да заобиколи Истината, а да живее в свободата, която само Тя може да даде на човешкото сърце. Той е уверен, че не умът, а сърцето наред със силната воля, е призвано да познае божията любов и да последва Христос. Паскал вярва, че Бог дава вяра и мир в сърцето на този, който идва при Него искрено, като признава своята греховност. ЗАЩО АЗ, КАТО ОБИЧАМ ХОРАТА, НИКОГА НЕ СЪМ НАПРАВИЛ НИЩО ЗА БЕДНИТЕ? Паскал не проповядва спокоен и безотговорен християнски живот. Много важен за него е верният избор на най-важните ценности. Той е убеден, че замяната на Бога със светски категории води отделените от Него хора до нищета и беди. Мислителят придава огромно значение на молитвата: Всички нещастия на човека произхождат от неспособността му да остава насаме с Бога в тишината на стаята си (Мисли). Самият Паскал води полумонашески живот, бори се с личните пристрастия, които биха попречили на живота му в Господа. Години наред той носи колан с шипове отвътре, който постоянно му напомня за неговата тленност, както и за страданията на Христос. В края на краткия си живот, сериозно болен, Паскал се пита дали ценностите му са били подредени правилно: Защо аз, като обичам хората, никога не съм направил нищо за бедните? Той решава след оздравяването си да служи на бедните. Паскал е сред поддръжниците на учението за спасение по благодат. През 60-те години на седемнадесети век в Париж се води битка между представителите на янсенизма (неортодоксално течение във френския и холандския католицизъм) и йезуитите, начело с римския папа4. Паскал е убеден, че благочестив живот без Божията благодат не може да спаси човешката душа. Във философските си трудове той изцяло защитава това убеждение. Последните пет години от живота му са запълнени с неговите Мисли – бележки към подготвяното, но останало незавършено съчинение Апология на християнската религия. На 19 август 1662 г. великият мислител умира, без да доживее тридесет и девет години. 1 Йоан 20:17 2 Йоан 17:25 3 Йоан 17:3 4 Според янсенизма човек се спасява не чрез добри дела, а чрез Божия благодат. Това учение е осъдено от римския папа. Паскал обаче приветства янсенистите, макар да остава в лоното на Католическата църква. Изтегляне 33.8 Kb. Сподели с приятели:
|