България по пътя на присъединяване към Организацията за икономическо
Изтегляне 2.01 Mb. Pdf просмотр
|
| 9. Присъединяване Несъмнено е обаче, че всички тези негативни последици могат да бъдат ограничени или направо елиминирани, ако България съумее в по-спешен порядък да си спечели място сред членовете на ОИСР. Присъединяването на дадена държава към ОИСР се случва по конвенционалния за целта ред, както е с нарочен международен договор (споразумение за присъединяване, сключен между международната организация и бъдещия член. По същия начин ще се случи и с България. Любопитен детайл от споразуменията за присъединяване към ОИСР е, чедо г. теса се назовавали Споразумение за поканата към. Последното такова е подписано със Словашката република. Следващите, започващи от споразумението с Република Чили придобиват по-стандартна и формална правна формулировка, и се назовават "Споразумение относно условията за присъединяване на. Формалното основание за присъединяването на държави към организацията се намира в чл. 16 от Конвенцията „Член 16. Съветът може да реши да покани всяко правителство, готово да поеме задълженията на членство, да се присъедини към тази конвенция. Такива решения се вземат с единодушие, при условие че за всеки конкретен случай Съветът може единодушно да реши да разреши въздържане, в който случай, независимо от разпоредбите на член 6, решението се прилага за всички членове. Присъединяването влиза в сила след депозирането на инструмент за присъединяване при правителството депозитар.“ Разпоредбата обаче е обща и не дава повече информация относно критериите, на които една държава следва да отговаря за членство, нито въобще каква е визията на самата ОИСР относно приемането на трети държави. До началото на новия XXI век процесът по присъединяване се случвана принцип, с покана от една или повече от членуващите държави, последващи неформални преговори с Генералния секретар на ОИСР. Едва през 2007 г. организацията приема официална стратегия, както и формален присъединителен процес, наречен Стратегия за разширяване и обхват, известна още като Докладът Нобору“ 74 . Чили е първата държава, която го извървява. Актуалната методологическа рамка за присъединяване към организацията, към която се придържа България, е преработена през 2017 г. 75 Съгласно приетото в нея, въпреки че няма твърдо и бързо правило за оптималната членска маса на ОИСР, членовете се съгласяват, че членският състав може да продължи да расте с темпове и до размер, който гарантира запазването на ефективността на организацията, вземайки пример от предишни процеси на присъединяване. Целта е да се продължи характерът на организацията като общност на нации, ангажирани с ценностите на демокрацията, основана на върховенството на правото и правата на човека, и придържане към отворени и прозрачни принципи на пазарната икономика 74 A STRATEGY FOR ENLARGEMENT AND OUTREACH. Report by the Chair of the Heads of Delegation Working Group on the Enlargement Strategy and Outreach, Ambassador Seiichiro Noboru. C(2004)60. Достъпно на https://www.oecd.org/global-relations/globalrelationsstrategy/37434513.pdf. 75 Report of the Chair of the Working Group on the Future Size and Membership of the Organisation to Council Framework for the Consideration of Prospective Members. Достъпно на https://www.oecd.org/mcm/documents/C- MIN-2017-13-EN.pdf. 76 OECD’s 60th Anniversary Vision Statement. Проект BG05SFOP001-2.017-0001/28.11.2019 г. Дигитална трансформация в обучението - дигитална компетентност и учене, финансиран от Оперативна програма Добро управление, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд. 43 В документа се допуска, че ОИСР може да се разрасне до 50 държави членки стечение навремето, като това не е нито цел, нито тавана отчитане на реалните възможности, предвид съображенията на членовете по отношение на разширяване и стратегическо географско ангажиране. Договорите за присъединяване може да се каже, че представляват бланкови, типови съглашения, следващи строго определен ред. С оглед максимална актуалности достоверност в настоящия анализ са проучени единствено тези, сключени след 2010 г. с европейски държави, споделящи обща геополитическа съдба с България през изминалия век. Това са Литва, Латвия, Естония и Словения. За да се присъедини към ОИСР от страната се изисква ида се приобщи към споделените ценности, визията и приоритетите на организацията, изложени в Декларацията за годишнината на ОИСР и изявлението на Съвета на министрите, приети през 2021 г. Те стоят в основата на единството и силата на организацията и съставляват базисно изискване за приобщаване към ОИСР. Споделените ценности, визия и приоритети ще бъдат централен елемент по времена присъединителния процес, включително на последния етап при вземане на окончателно решение дали България да бъде поканена за присъединяване към Конвенцията на ОИСР. В политико-техническо отношение, съгласно Пътната карта за присъединяване на България към ОИСР, приета от Съвета на организацията на 10 юни 2022 г, основната цел на присъединителния процес е постигането на конвергенция на България със стандартите на ОИСР, най-добрите политики и най-добрите практики, водещи до подобри резултати и за членовете на ОИСР, и за България и нейните граждани. Освен с безпрецедентните права и възможности за държавата България следва да поеме и множество задължения. Най- обобщено, според Пътната карта това са ● приемане на целите на организацията, както е посочено и в член 1 от Конвенцията както и в доклада на Подготвителния комитет на ОИСР от декември 1960 г ● присъединяване към Конвенцията на ОИСР и изпълнение на всички цели и ангажименти, посочени в нея ● приемане на Допълнителни протоколи № 1 и 2 към Конвенцията на ОИСР; ● приемане на всички решения, резолюции, правила, разпоредби и заключения преди това приети от организацията във връзка с нейното управление и функциониране, включително тези относно управлението на организацията, финансовите вноски на членовете, други финансови и бюджетни въпроси, въпроси, свързани с персонала включително решенията на Административен трибунал, процедурни въпроси, отношения с нечленове и класификация на информацията, както е в състояние към датата на членство и без изключение ● приемане на финансовите отчети на организацията ● приемане на методите на работа на организацията ● приемане на всички съществени правни инструменти на организацията в сила към датата на решението на Съвета на ОИСР да покани страната кандидатка да стане член, предметна всички съгласувани резерви или забележки, възпроизведени в Окончателното изявление. Благоприятно за страната е, че учредителният акт на ОИСР, от своя страна, ведно с допълнителните протоколи към него, съставлява изключително добър и прецизен конститутивен инструмент. Много други международни организации не могат да се похвалят с такива основни документи, в това число и самата ООН. Това обстоятелство може да бъде отчетено като голям плюс както за България, така и за всички останали Проект BG05SFOP001-2.017-0001/28.11.2019 г. Дигитална трансформация в обучението - дигитална компетентност и учене, финансиран от Оперативна програма Добро управление, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд. 44 международноправни субекти, които установяват някакъв тип институционално общуване с организацията. По този начин се елиминират до минимум противоречията, които биха могли да възникват по повод правния статут на ОИСР. След фактическото подписване на присъединителния документ от България ще се изисква да изпълнява определени действия (формално докладване на постиженията в областите на околна среда, публично управление, фискална политика, трудова заетости социални въпроси, търговия и други, свързани с поетите ангажименти на страната към ОИСР, за които може да бъде дадени съответният за страната график. Изтегляне 2.01 Mb. Сподели с приятели:
|