България по пътя на присъединяване към Организацията за икономическо

Проект BG05SFOP001-2.017-0001/28.11.2019 г. Дигитална трансформация в обучението - дигитална
компетентност и учене, финансиран от Оперативна програма Добро управление, съфинансирана от
Европейския съюз чрез Европейския социален фонд.
52 и Чехословакия сключват споразумение за прекратяване съществуването на организацията в срок от 90 дни – 26 септември 1991 г. Така след рухването на социализма, реализирайки целите си по интеграция с възможно най-много външни партньори, държавата подписва множество двустранни споразумения за икономическо сътрудничество с европейски държави, преследват се членства в международни организации. В рамките само на 11 години държавата извървява значителен път, тя става член на Световната търговска организация, НАТО и ЕС. Страната обръща осезаемо повече внимание на партньорството си със съседните държави, както и на множество други интеграционни проекти. Но приоритетната цел за България остава задълбочаването на интеграцията с новите си западни партньори и търсенето на нови платформи за икономическо сътрудничество и развитие. В икономически план, още след приключването на комунистическия режим България стремително преориентира външната си търговия към страните от ОИСР и ЕО (респективно
ЕС). Преходът след рухването на социалистическото управление е труден. Вследствие на плановата икономика, държавата поддържа монопол над външната си търговия, а голяма част от българския експорт е насочен към страните от бившия СИВ, които въпреки високата им поглъщаемост, не мотивират в достатъчна степен българските производители да постигат повече качество, съответно да усъвършенстват производството си. Пазарите на СИВ са твърде непретенциозни. Това води до резултат, при който голяма част от българското производство се оказва неконкурентноспособно в края на XX и началото на
XXI век. България трудно се възстановява и от дълговата криза, която започва още в края на социалистическото управление през 1987 ги приключва през 1994 г.
101
Това е тежък икономически период за държавата, породен както от външни, така и от вътрешни фактори. През те години на XX век тя изостава много и в приватизационния процес, фалират 15 банкови институции, външният инвеститорски интерес е силно ограничен, стопанският сектор е в колапса държавата страда и от разширяващата се организирана престъпност. Паралелно, нейният най-близък доскоро търговски партньор, Русия към 1998 г. е във вихъра на тежка финансова криза. Това икономическо бреме силно въздейства и на българските пазари.
103
Но държавата вече е по новия си път. И ако година след прекратяване на социалистическото управление (1990 г) източноевропейските държави от бившия СИВ получават 80% от българския износа страните от ОИСР едва 9%, то през 1995 г. делът за бившия СИВ спада до 33%, а този на ОИСР се покачва до близо България търси все по-силно начин да отмести центъра на търговските си интереси. През 1997 г. делът на българския износ вече е 57,7% в зоната на ОИСР, а след новото хилядолетие той достига до цели 2/3. Българският внос, реципрочно, през 1997 г. е 46,6% отстраните от ОИСР, докато след настъпването на новия век той надхвърля Благодарение именно на това преориентиране до известна степен биват смекчени и последиците от финансовата криза,
100

Изтегляне 2.01 Mb.

Сподели с приятели: