България по пътя на присъединяване към Организацията за икономическо


Ключови констатации относно предизвикателствата и перспективите



Pdf просмотр
страница49/64
Дата23.02.2023
Размер2.01 Mb.
#116691
1   ...   45   46   47   48   49   50   51   52   ...   64
oecd bg accession analysis final1
4. Ключови констатации относно предизвикателствата и перспективите
Пред България стоят и немалко препятствия. Сред основните външни предизвикателства на държавата в интеграционните ѝ усилия в западните либерални международни проекти е това, че тя следва да полага повече усилие да убеди партньорите си, че е подготвена за членство. Показателно е, че от всички страни, участващи в разширяването на ЕС на изток през 2004 – 2007 г, България и Румъния са най-малко популярни и най-слабо подкрепяни. Докато някои лидери на ЕС тласкат напред процеса по разширяване за централноевропейските държави, водени от чувството за историческо задължение или вяра в реформистките сили на Полша, Унгария или Чехословакия, малцина са силните защитници на двете балкански държави.
113
Въпреки това държавите постигат членство в Съюза, постепенно се утвърждават и като действащи, отворени икономики, а самата ОИСР затвърждава връзката си с България. Друго от предизвикателствата пред българската външна политика е историческата ѝ неустойчивости особена колебливост. Пример в това отношение е, че изминават години, докато едва през 2007 г. депозира официално и своята молба за членство в ОИСР, въпреки че 15 години преди това е осъществявала съвместна дейност с организацията. Това пък от своя страна води до обстоятелството, че трябва отново да изминат много години, докато през 2022 г. България е достатъчно реформирана, за да получи покана за членство.
113
Dimitrova, A. Understanding Europeanization in Bulgaria and Romania: following broader European trends or still the Balkan exceptions? – In: European Politics and Society, 22:2, pp. 295-304.


Проект BG05SFOP001-2.017-0001/28.11.2019 г. Дигитална трансформация в обучението - дигитална
компетентност и учене, финансиран от Оперативна програма Добро управление, съфинансирана от
Европейския съюз чрез Европейския социален фонд.
56 Към края насъщата година държавата си е взела поука и е действала по-дръзко във външните си отношения – тя вече е страна по множество отправните инструменти на ОИСР, присъединяването към които се разглежда като задължително условие в Рамката за оценка на потенциалните страни членки. България е извървяла значителен път, като сее присъединила към 7 от те стандарта на ОИСР. Държавата вече сее приобщила и към Агенцията за ядрена енергия и Банката за данни на ОИСР, което може да се отчете като сериозно постижение и значителен напредък в присъединителния процес. Задълженията на членството на България в ОИСР могат да се разглеждат в два плана
– от една страна, те включват приемането и присъединяването по множество политически и правни актове, което също представляване леко предизвикателство, предвид обстоятелството, че това по своята същност представляват регулаторни рамки, с които и българската правна система трябва да постигне съответствие. И именно поради необходимостта от съответствие, както с нормативните, така и с всички политически решения на организацията, във вътрешноорганизационен план държавата също следва да извършва реформи в множество отделни сфери. От друга страна, тези изменения следва да действат благотворно на обществения строй в България, която ще бъде насърчавана и подкрепяна да приема политики според най-добрите практики на водещите икономики в света. В това време обаче се случват множество глобални икономически сътресения, които недвусмислено формират и поуката, че всъщност предизвикателствата тепърва предстоят. Според данните именно от ОИСР, световната икономика се намирана прага на непредсказуема криза вследствие на военните действия на Русия в Украйна. Коронавирусната епидемия внезапно спира няколко години стабилен икономически растеж. Пандемията дава многоценен урок на държавата. Тя още веднъж доказва и това, че икономиките са взаимосвързани.
114
Не е сложно да се предвиди, че последствията от COVID-19, допълнени от яростното сражение в Украйна, невиждано от Втората световна война насам на европейския континент, ще имат траен неблагоприятен ефект върху икономическите условия, както в България, така и в световен мащаб още години напред. Не е случайно, че според най-новите проучвания на ОИСР от Икономически перспективи 2022, брой 2, глобалният БВП стагнира още през второто тримесечие на 2022 г, с рязък спадна производството както в Украйна, така и в Русия, и свиване на производството и в Китай (отразявайки блокирането поради политиката за нулева COVID-19), и в Съединените щати. Всички полюси на съвременния свят биват тежко засегнати. Справянето с пандемията и укрепването на България, респективно възстановяването ѝ, изискват от държавата трудни промени и продължаване на фискалната подкрепа с повече публични инвестиции. Българската държава е принудена да взема мерки за опазване на състоянието на икономиката, за да я съхрани от въздействието на турбулентните международни икономически отношения, вместо да гледа към нейния растеж. Още от пролетта на 2022 г. държавата се опитва да реагира, като приема антикризисни мерки с нулева ставка на данък добавена стойност за доставка на хляб и брашно, ползване на компенсация (отстъпка) от 25 стотинки на всеки литър гориво за физически лица, собственици или ползватели на превозни средства и др. Редом с това, ОИСР насочва вниманието ни към това, че при условията на критичната външна обстановка България е изправена пред задълбочаване на нерешените си отпреди това вътрешни проблеми, като например предизвикателството да поддържа и в крайна
114


Сподели с приятели:
1   ...   45   46   47   48   49   50   51   52   ...   64




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница