Антиосманска съпротива на българите през ХV-ХVII век
Изтегляне 18.32 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Походът на унгарци, поляци и българи
- Времето на хайдутството
- Българските въстания по време на Австро-Турските войни
- Освободителни движения в края на ХVII век
| АНТИОСМАНСКА СЪПРОТИВА НА БЪЛГАРИТЕ
ПРЕЗ ХV-ХVII ВЕК
Константин е син на цар Иван Срацимир, а Фружин – на Иван Шишман. Двамата през 1408 г. влизат в съюз с маджари, сърби и венецианци. Моментът е подходящ, тъй като Османската империя се тресяла от борби за султанския престол. Въстанието е неуспешно, съюзът е разгромен от третия син на Баязид – Мехмед.
На 1 януари 1443 г. обединени сили на полско-унгарския крал Владислав III Ягело (от династията Ягелони) и трансилванския войвода Януш Хуняди, благословени от папата, тръгват към България. На 3 ноември те завладяват Ниш, след което навлизат и в българските земи. Населението с радост се присъединява към войската. Превземат София и се насочват към Тракия, но през зимата прекъсва похода. Продължават през есента на 1444 година, но до това време султанът вече прехвърлил многобройна войска в Северна България. Така войската на Владислав поема по течението на река Дунав. Отсядат в Шуменската крепост, оттам достигат до Варна, като крайната цел е Цариград. Но когато Владислав достига до Варна, на 10 ноември 1444 година той загива в бой с османците и посмъртно получава прозвището Варненчик. Българите минали в пасивна съпротива – укривали добитъка и размера на реколтата, не работели ангария и т.н.
В народното ни творчество има безброй песни, легенди и приказки за славни хайдути. Те се групират в малки дружинки, като се укриват в горите и планините, а и населението било с тях. През ХVI век хайдутите вече свободно се появяват на коне, богато облечени и добре въоръжени. Хайдутството няма своя идеология, то не си поставя за цел освобождението на България. Обикновено си отмъщават за поругана чест. Нападат и обират кервани със стока и пари, богати търговци и лихвари.
За период от един век войните между Австрия и Османската държава са девет. През 1571 година турски флот е разбит в залива Лепанто. През 1598 година Павел Джорджич и Тодор Балина обявяват въстание в Търново. Това е първото Търновско въстание и макар разгромено, през ХVI век се чува името на България в Европа. На 14 юли 1683 година османците стигат стените на Виена и я обсаждат. Обединена християнска армия под командването на Ян Собиевски отблъсква османците чак до българските земи.
През 1686 година избухва Второто Търновско въстание под ръководството на Ростислав Страцимирович, внук на Иван Срацимир. Последва въстание в Северозападна България (1688-1690 г.) – Петър Паячевич и Богдан Маринов. Те са подпомогнати от католически свещеници в земите на Западна България. Каталог: dpetrov79 -> files -> 2017 2017 -> Залезът на средновековната (втората) българска държава 2017 -> Зараждане на националноосвободително движение формиране на българската нация 2017 -> Българите през османската държава (ХV-ХVII век) Социално-икономическа система 2017 -> Начало на българската царква, култура и книжнина борба за самостоятелна църква 2017 -> България през първите десетилетия на 14. век 2017 -> Векът на цар симеон велики (893~927) Кризата от 889~893 година: Владимир Расате 2017 -> Развитие и постижения на българската просвета и култура 2017 -> Балканския полуостров в навечерието на едно ново начало 2017 -> Залезът на ранносредновековната (първата) българска държава комит Никола и комитопулите Изтегляне 18.32 Kb. Сподели с приятели:
|